Социалният модел на Франция

Преди четири години живях за няколко месеца във Франция. От началото на февруари до към края на юни, с едно прекъсване от 2 седмици. Официално отидох във Франция за да уча английски, да се подготвям на спокойствие за изпита GRE. Да отидеш във Франция и да учиш английски - това си беше най-малкото проява на лош вкус или възпитание! Както се казва - навсякъде другаде, но не и във Франция.
Та моите познати, които ме приеха, още първата седмица ме записаха на безплатен курс по френски. Курсът беше специално за чужденци, които живеят от дълго време във Франция. Разбира се с цел живеещите в държавата чужденци, да научат езика, за да бъдат по-пълноценни граждани. Заниманията бяха 3 пъти в седмицата по 3 или 4 часа. Понеделник до обед си на курс, във вторник учиш, в сряда си на курс, в четвъртък учиш, в петък си на курс и така идеално разпределение да учиш френски през цялата седмица, ако имаш време и желание. Е понаучих доста, накрая четях приключенията на Малкия Николас и други книги за деца без проблеми.
Едно от първите неща, които открива човек скоро, след като е пристигнал във Франция е, че това е една добронамерена държава, във всяко отношение. След още няколко седмици открива и това, че Франция е може би най-добрият пример в Европа за социална държава.
Да започнем с безплатния курс по френски, от който се възползвах от ранна пролет, чак до началото на лятото. Безплатен курс за сметка на държавата. Всъщност трябваше да спомена и това, че записването за курса стана доста лесно, не се изискваха никакви документи, само попълних един формуляр. Учителката Адела от Нарбон, действително се удиви, като разбра че съм само от седмица във Франция, но не го направи на въпрос.
Живях точно два месеца в Монсере, неголямо село в подножието на Корбиерите, при едно германско семейство, с три деца. Селото се намираше на 20 км. от големия град, в случая Нарбон. Ученическият автобус, който караше най-голямата дъщеря на училище, не само караше учениците, но и спираше пред вратата на къщата! Художник французин, преподаваше рисуване на децата и идваше лично в къщата! Е, за часовете по музика се налагаше да ги караме ние с колата до Нарбон. Т.е. деца, които растат на село, не бяха лишени от нищо. И изобщо хората, които живеят на село, не са лишени от нищо. Напълно равнопоставени са с всички останали.
Забравих да спомена, че къщите в селото бяха газифицирани! Достъпът до интернет естествено беше осигурен.