Социалният модел на Франция - 2

Да продължим с библиотеките и достъпът до тях. От библиотеките в градовете и градчетата на Франция може да се възползва всеки. Може да влезе в тях и да остане цял ден, да чете книги или да слуша музика. Само за да изнесеш книга, диск или касета за в къщи се изисква да имаш карта и регистрация. Иначе си свободен да четеш, да разглеждаш и да си водиш записки. Не върху книгите обаче.
Ние в България се гордеем с демократичността на нашите възрожденски читалища и на съвременните. С неудоволствие установих, че навярно и този модел, на читалищата, е заимстван навремето от Европата.
Сблъсках се и с един учител по пиано, в случая от Перпинян, който идваше всяка седмица по няколко часа да преподава уроци по пиано на тези които се занимават с това и живеят в по-малките градчета. Отново безплатно, за сметка на държавата.
По отношение на здравеопазването, мога да кажа, че и то беше твърде социално. Когато попитах какви са цените при посещение на зъболекар, със свито сърце очаквах да чуя прословутите американски цени за посещение при зъболекар. Отговорът 40-50 евро за пломба или друга стандартна процедура, ме изненада много приятно.
Бях престоял близо три месеца в страната, когато две възрастни дами ме попитаха какво мисля за Франция. "Франция е социална държава", казах аз, а малко неочаквано за мен те отвърнаха "Профите, профите!", което ще рече "Възползвайте се!" Добри хора са французите, както вече отбелязах.
Забравих да спомена и някои малки особености, като това, че сряда следобед е неучебен ден. Тогава може да видиш майки с дъщерите си и бащите със синовете си, да пазаруват по магазините и големите хранителни вериги, да ходят на спорт или други някакви занимания.
Работното време на редица магазини беше от 9 до 12 и от 16 до 18/19 часа или нещо близко до тези часове. Но понеже се намирахме в най-южната част на страната, възможно е това работно време да беше под влияние на испанската "сиеста".
Паркинги за колите има разбира се навсякъде, както и поне два начина да си платиш таксата за престоя, но и тук правилата не са много строги. Напълно възможно е да платиш за час, а до останеш два, без да те глобят. А също и паркинга на летищата не се плаща до половин час престой. Помислих си какво ли ще стане в България, ако въведат този безплатен половинчасов престой.
По време на няколкомесечния престой станах свидетел и на една стачка, от прословутите френски стачки, която засегна и градчето, където живеехме. Работници бяха окупирали складовете за гориво в Порт ла Новел и няколко главни улици. Не бяха мното на брой, но изглеждаха решени да се борят и да търсят правата си. В този ред на мисли точно през пролетта на 2008 медиите и обществото отбелязаха 40 години от събитията през 1968 година.
За да завърша темата ще отбележа накрая, че една от най-честите реплики, повтаряна от френския президент Никола Саркози при неговите изказвания беше "покупателна способност" ("пувоар д'ашат", което много ме измъчи докато го разшифровам). В България често се споменава за ниските заплати, но много рядко българските политици поставят пряко въпроса за покупателната способност на населението. Покупателната способност на населението е тази, която движи икономиката. И която се коментира почти ежедневно във Франция.