Социалният модел на Франция - 2

Да продължим с библиотеките и достъпът до тях. От библиотеките в градовете и градчетата на Франция може да се възползва всеки. Може да влезе в тях и да остане цял ден, да чете книги или да слуша музика. Само за да изнесеш книга, диск или касета за в къщи се изисква да имаш карта и регистрация. Иначе си свободен да четеш, да разглеждаш и да си водиш записки. Не върху книгите обаче.
Ние в България се гордеем с демократичността на нашите възрожденски читалища и на съвременните. С неудоволствие установих, че навярно и този модел, на читалищата, е заимстван навремето от Европата.
Сблъсках се и с един учител по пиано, в случая от Перпинян, който идваше всяка седмица по няколко часа да преподава уроци по пиано на тези които се занимават с това и живеят в по-малките градчета. Отново безплатно, за сметка на държавата.
По отношение на здравеопазването, мога да кажа, че и то беше твърде социално. Когато попитах какви са цените при посещение на зъболекар, със свито сърце очаквах да чуя прословутите американски цени за посещение при зъболекар. Отговорът 40-50 евро за пломба или друга стандартна процедура, ме изненада много приятно.
Бях престоял близо три месеца в страната, когато две възрастни дами ме попитаха какво мисля за Франция. "Франция е социална държава", казах аз, а малко неочаквано за мен те отвърнаха "Профите, профите!", което ще рече "Възползвайте се!" Добри хора са французите, както вече отбелязах.
Забравих да спомена и някои малки особености, като това, че сряда следобед е неучебен ден. Тогава може да видиш майки с дъщерите си и бащите със синовете си, да пазаруват по магазините и големите хранителни вериги, да ходят на спорт или други някакви занимания.
Работното време на редица магазини беше от 9 до 12 и от 16 до 18/19 часа или нещо близко до тези часове. Но понеже се намирахме в най-южната част на страната, възможно е това работно време да беше под влияние на испанската "сиеста".
Паркинги за колите има разбира се навсякъде, както и поне два начина да си платиш таксата за престоя, но и тук правилата не са много строги. Напълно възможно е да платиш за час, а до останеш два, без да те глобят. А също и паркинга на летищата не се плаща до половин час престой. Помислих си какво ли ще стане в България, ако въведат този безплатен половинчасов престой.
По време на няколкомесечния престой станах свидетел и на една стачка, от прословутите френски стачки, която засегна и градчето, където живеехме. Работници бяха окупирали складовете за гориво в Порт ла Новел и няколко главни улици. Не бяха мното на брой, но изглеждаха решени да се борят и да търсят правата си. В този ред на мисли точно през пролетта на 2008 медиите и обществото отбелязаха 40 години от събитията през 1968 година.
За да завърша темата ще отбележа накрая, че една от най-честите реплики, повтаряна от френския президент Никола Саркози при неговите изказвания беше "покупателна способност" ("пувоар д'ашат", което много ме измъчи докато го разшифровам). В България често се споменава за ниските заплати, но много рядко българските политици поставят пряко въпроса за покупателната способност на населението. Покупателната способност на населението е тази, която движи икономиката. И която се коментира почти ежедневно във Франция.

Социалният модел на Франция

Преди четири години живях за няколко месеца във Франция. От началото на февруари до към края на юни, с едно прекъсване от 2 седмици. Официално отидох във Франция за да уча английски, да се подготвям на спокойствие за изпита GRE. Да отидеш във Франция и да учиш английски - това си беше най-малкото проява на лош вкус или възпитание! Както се казва - навсякъде другаде, но не и във Франция.
Та моите познати, които ме приеха, още първата седмица ме записаха на безплатен курс по френски. Курсът беше специално за чужденци, които живеят от дълго време във Франция. Разбира се с цел живеещите в държавата чужденци, да научат езика, за да бъдат по-пълноценни граждани. Заниманията бяха 3 пъти в седмицата по 3 или 4 часа. Понеделник до обед си на курс, във вторник учиш, в сряда си на курс, в четвъртък учиш, в петък си на курс и така идеално разпределение да учиш френски през цялата седмица, ако имаш време и желание. Е понаучих доста, накрая четях приключенията на Малкия Николас и други книги за деца без проблеми.
Едно от първите неща, които открива човек скоро, след като е пристигнал във Франция е, че това е една добронамерена държава, във всяко отношение. След още няколко седмици открива и това, че Франция е може би най-добрият пример в Европа за социална държава.
Да започнем с безплатния курс по френски, от който се възползвах от ранна пролет, чак до началото на лятото. Безплатен курс за сметка на държавата. Всъщност трябваше да спомена и това, че записването за курса стана доста лесно, не се изискваха никакви документи, само попълних един формуляр. Учителката Адела от Нарбон, действително се удиви, като разбра че съм само от седмица във Франция, но не го направи на въпрос.
Живях точно два месеца в Монсере, неголямо село в подножието на Корбиерите, при едно германско семейство, с три деца. Селото се намираше на 20 км. от големия град, в случая Нарбон. Ученическият автобус, който караше най-голямата дъщеря на училище, не само караше учениците, но и спираше пред вратата на къщата! Художник французин, преподаваше рисуване на децата и идваше лично в къщата! Е, за часовете по музика се налагаше да ги караме ние с колата до Нарбон. Т.е. деца, които растат на село, не бяха лишени от нищо. И изобщо хората, които живеят на село, не са лишени от нищо. Напълно равнопоставени са с всички останали.
Забравих да спомена, че къщите в селото бяха газифицирани! Достъпът до интернет естествено беше осигурен.

Кой упражнява властта?

Във всяко едно време, във всяко едно общество, съществуват всякакви обществени прослойки, съществуват всякакви хора.
Може да чуете изказвания като "Едно време хората бяха по-културни" или "Едно време хората бяха по-образовани и по-добри". Но това не е верно. Хората винаги са си едни и същи.
Във всяко общество има, културен елит, има индустриалци, производители, спортисти, работници, земеделци и т.н. Има грамотни и недотам грамотни хора, добре възпитани или недобре възпитани, има хора честни и такива готови винаги да се възползват от обстоятелствата.
Въпросът е един - Чий глас се чува в обществото, кой определя модела за поведение, кой упражнява властта? Дали това са честните и можещите, предприемчивите и коректните? Или интригантите и мързеливите, невежите и агресивните?
В крайна сметка естествените тенденции в развитието на едно общество при нормални условия, са такива, че знаещите, можещите, инициативните и коректните заемат ръководно място в управлението на държавата и обществото.
Голямото престъпление извършено в България след 1989 година беше това, че едни хора дадоха прекалено много пари и власт на бивши и настоящи ченгета, на селско-градски хитреци и трафиканти, на бивши и настоящи спортисти, на хора недоучени и агресивни. Толкова много пари и власт им дадоха, че те нанесоха труднопоправими поражения върху цялото общество. Наложиха своя модел на поведение, чалгизираха и мутризираха, ако използваме тези две понятия, всички слоеве на обществото.
Защото какво е държавата? Държавата не е едно единствено нещо. Тя е сбор от различни структури, при възможност добре работещи и взаимно допълващи се. Държавата, това е политическата класа, това е армията, това е църквата, това е промишлеността и производството, това е научната област, спорта, културата и т.н. Всички тези области през годините извървяваха своя самостоятелен, но и общ път на развитие, защото често беше съпроведен от едни и същи проблеми, от едни и същи събития. И засегнати от един неприятен модел на поведение, налаган в последните 22 години.
Същевременно с процесите споменати по горе, европейското мислене, толерантността и компетентност, също завземат нови територии, и заемат своето естествено място в управлението на различните структури, т.е. в държавата като цяло. В момента, при сегашното управление, наблюдаваме една трагико-комична смесица от европейски ценности и принципи и мутренски похвати и табиети.
Да се надяваме, че това няма да е трайната тенденция, която да се установи в България и няма да продължи повече от 3-4 години.