Протописменост

Като най-древни писмени системи днес приемаме тази на шумерите и египтяните. Шумерската писменост се заражда в края на ІV хил. пр. н.е., т.е в началото на епохата на бронза. Първоначално писмеността се състои от пиктограми, които по-късно са заменени с клиновидни знаци.
Египетската писмена система възниква по същото време, края на ІV хилядолетие пр.н.е.
Това са първите познати писмени системи.
Най-старите знаци обаче, които могат да бъдат определени като писмени, са познати от земите на Балканите.
В своето универсално изследване на писмеността и писмените системи немският езиковед и културолог Харалд Харман, разглежда знаците върху различни керамични предмети от култура Винча като най-ранните писмени знаци. ( Harald Haarmann “Universalgeschichte der Schrift” 1990)
Т.нар. култура Винча, обхваща земите на днешна Сърбия и някои съседни държави. Култура Винча датира от времето на каменно-медната епоха 5300 -3500 пр.н.е и до голяма степен е синхронна с култура Караново V-VІ.
Знаците открити върху съдове и керамичните фигурки от култура Винча са сходни с тези от плочката от Градешница и печата от Караново, както и други подобни открити на територията на България.
Трудно е да определим какво всъщност представя тази „протописменост”. Дали тя представлява декоративен стил, предпазни знаци, карта на звездното небе или нещо друго?
В най-новото си изследване „Загадките на Дунавската цивилизация” (Das Rätsel der Donauzivilisation. Die Entdeckung der ältesten Hochkultur Europas 2011) Харалд Харман доказва че Балканските земи са обитавани от цивилизация, която развива първата писменост. Харман нарича тази култура, обитаваща земите на днешна Сърбия, Македония, България, Румъния, Гърция, като и части от Украйна и Унгария, „староевропейска”. Протописмеността на тази староевропейска цивилизация се появява около 2000 години преди познатите ни писмени системи на Шумер и Египет. За съжаление обаче тази протописменост не успява да се развие в истинска писмена система, поради трудноустановими засега причини.



За повече информация по въпроса - http://andorey.blog.bg/

Логиката на историческите събития

Ако допреди стотина години е било възможно да бъде обхванат целият написан материал по дадена историческа тема, то днес това е почти невъзможно.
Натрупаната информация е огромна. Трудно е да бъде следена дори от специалистите.
Затова от особена важност при изследване на дадена тема е не само доброто познаване на фактите, но и намирането на правилната логика, според която са се развивали историческите събития.
Откриването на тази вътрешна логика е много важен елемент при всяко едно изследване.
Дълго време тази вътрешна логика убягваше и оставаше скрита за нашите историци. В продължение на десетилетия те се опитваха да "напъхат" фактите в една измислена от тях матрица. Но колкото и да се стараеха, в крайна сметка фактите бързо изпопадаха от тази изкуствено създадена матрица, която не съответстваше на логиката на събитията.
Конкретно за българската история . Хиляди изписани страници и стотици научни трудове ни убеждаваха в многобройното славянско море, заляло Балканите през ранното средновековие, убеждаваха ни в почти масовото унищожение на местното население, убеждаваха ни в малобройния но смел, конен народ, който основал Българското царство и наложил своето име.
Днес повече от когато и да било ние разполагаме с достатъчно количество данни и материали, които ни позволяват да изградим една цялостна представа за българската история и историята на българските земи в древността. А тази представа е такава, че говори преди всичко за наличието на приемственост. Една приемственост която дълго време не беше търсена, беше отричана, и недоглеждана, въпреки наличието на достатъчно доказателства.
Тепърва ще бъде осъзнавана несъстоятелността на представите за тюрко-езичните номади прабългари, или за масовото заселване на славяни в източната половина на Балканите, както и за малобройността на романизираното местно население. Тепърва ще бъде осъзнавана несъстоятелността на рязкото разграничаване и дори противопоставяне на траки, българи, славяни.
Признаваха ни единствено като като наследници на античното културно наследство засвидетелствано по нашите земи, но не и на самото население. А до голяма степен ние сме и преки потомци на това население, живяло и творило по тези земи през времето на Праисторията, Античността и Средновековието. Бих веднага допълнил, с всички положителни и не толкова положителни последствия, които следват от това.
И да продължим по темата. Особеностите на правилното подреждане, на правилното разгадаване вътрешната логика на събитията е такова, че просто отключва езика на фактите и те сами започват да утвърждават съответната хипотеза и да я доказват.
Напоследък мнозина се възползваха и от това, откривайки древното минало на българския народ и наличието на континюитет. Възползваха се от бързото, логично и почти безпроблемно подреждане не фактите в новата правилна матрица. Появиха се и някои злоупотреби, политически и исторически, породени от това че логиката на събитията не просто отключи, тя отприщи огромен поток от наблюдения, заключения и факти, които сами, както казахме, започнаха да утвърждават съответната хипотеза.
Затова трябва да бъдем внимателни и добронамерени, дори когато открием и разполагаме с правилната логика на историческите събития.