Кой управлява България?

Източник - ПОТВ

Вчера в студиото на Сашо Диков Кирил Домусчиев, човекът постигнал безпрецедентни успехи в областта на футбола, а може би и в бизнеса, заяви, че няма смисъл да се работи в България.

Става дума за човек, който се е доказал. Ако му се вярва, даже във футбола е на печалба.

Впрочем, даже публиката на "Лудогорец" изглежда по-нормална от пловдивската. След един предишен мач разградски фенове се бяха оплакали, че пловдивчани им викали задружно: "Турци сте, мама ви ще еба". Та така се представят наследниците на една хилядолетна цивилизация, които пак превиха глава пред разградските "турци".

Но това е друга тема.

Пред Диков Домусчиев призна, че планира инвестиции за стотици милиони, но не в България. Човекът се опита да обясни и защо прави това - защото ни управляват хора, които нищо не разбират от икономика.

Който е гледал внимателно за по-малко от 10 минути разбра защо в България е така и нищо не се променя.

Ама кой да чуе Домусчиев - нали е олигарх. Преди известно време чухме сериозни неща от Сашо Дончев - ама нали и той е олигарх. В петък пък гледах филм за Фил Филипов - един от най-успелите българи в света. Ама кой е чул за него - да не би да е футболист? Да не би да е Кобрата? Освен това дава лош пример - не уважава синдикатите, даже и германските. Може би за това изкарва фалирали предприятия от цял свят на печалба.

А у нас - разказа Домусчиев, "Товарни превози" върви твърдо към фалит, но не се приватизира. Как така ще дадем родния си транспорт на олигарсите? Които ще съкратят някои от безценните синдикални членове.

Дано не са гледали интервюто китайците, които все ги чакаме да инвестират - па макар и на половината на това, което би могъл да направи Домусчиев.

В събота и неделя дежурните в най-големите български сайтове, онези, които се хвалят с десетките хиляди посещения на ден, правят журналистика, като превключват телевзионните канали, за да чопнат нещо "скандално" и да го преразкажат.

Проверих сега - отзвукът от интервюто с Домусчиев е никакъв. Няма скандал. А това, че един от най-успелите българи не иска да инвестира в България - това просто не е новина. Ако беше казал, че ще сменя треньора или че се развежда, за да се ожени за някаква миска - щяхте да видите как се прави новина номер 1.

Онзи ден се запознах с един човек - съвсем нармален на вид, даже не пушеше пури. Оказа се, че е един от тримата най-големи производители в един бранш. От най-големите производители в света - да уточним. Никой не е чувал за него. И той ще инвестира, но не в България.

В това време хора, които през живота си не са разделили слама на две магарета, се пробват да управляват. Или се канят да управляват.

Домусчиев спомена как го управляват.

И Сашо Дончев е разказвал как го управляват.

Ама кой да ги чуе. Кой да ги покани да дадат акъл. Важното е да се хвърля прах в очите на хората. Да им се обещава реиндустриализация, европейски заплати и задължителна казарма, която ще спаси България.

Винаги съм казвал, че на всеки, който иска да управлява, първо трябва да се даде една бакалничка и след месец да му направим сметката по системата "дал Кольо - взел Кольо". И ако се окаже, че бакалничката е на кяр, ако всичко е платено и рафтовете са пълни със стока, значи човекът може. Да се пробва и върху България.

Само че се съмнявам колко политици ще издържат този изпит.

Явно има хора, които могат да управляват нещо повече от една бакалница. Ама те дават лош пример. И е по-добре да ги прогоним.

Какво ли би станало ако Кирил Домусчиев, Сашо Дончев и Фил Филипов поемат държавата? Дали няма да я уапрявляват по-добре от сегашните?. От предишните. И от следващите?

Ама това няма да се случи никога. Защото как ще си дадем държавата на чорбаджиите-изедници. Които със сигурност не плачат, като гледат бедните хора. И които със сигурност ще изметат половината ни чиновници.

Няма да допуснем това. Ако все пак тази идея започне да напредва, ще се хванем за оръжието.

Да живее народната ни република!


Адрес на публикацията - http://potv.eu/494570.html

Аз мразя!

Източник: ПОТВ

Така наречените расисти и фашисти от китното българско село Розово обясниха ясно, че не са виновни. Те не знаели нищо за своите нови съселяни - бежанци от Сирия, но от телевизията разбрали, че са убийци, канибали и изнасилвачи. И предприели адекватни мерки.

От едно време знаем, че телевизията не лъже. "Казаха го по телевизията" - значи е абсолютна истина.

Аз също слушам и гледам това-онова за сирийците и също ги мразя.

От 30 години поне мразя турците, защото по телевизията ги видях как зарязват необраната реколта и работните си места и тръгват на екскурзия във вражеска Турция. И само чакат знак да тръгнат обратно и отново да ни поробят. И да ни упражнят геноцид, така както са га направили над арменците. Мразя ги и заради арменците.

Мразя евреите, защото те предизвикаха финансовата криза по света, забогатяха, а светът - в това число и аз, обедняхме.

Мразя и помаците, които стават редикални ислямисти и искат да правят помашка държава.

Покрай тях мразя съдебната система, дето не може да ги тикне всичките в затвора.

Да не говорим пък колко мразя циганите - мразя ги от сутрин до вечер. Всички до един крадат, насилват, правят деца, източват социални помощи, турчеят се и главно мързелуват по цял ден.

Мразя депутатите почти както мразя циганите, защото и те не вършат нищо, мързелуват и получават заплати толкова големи, колкото са циганските социални помощи.

Мразя европейците, които ни карат да им козируваме, искат да ни забранят шкембето и домашната гроздова и постоянно ни спират еврофондовете.

Мразя американците, защото са империалисти и нападнаха братска Сърбия, за да й отнемат Косово. Нападнаха и братски Ирак, Афганистан и т.н. Да не забравим за братски Виетнам едно време. Освен това са богати. На гърба на останали свят, разбира се.

Особено мразя Сорос и соросоидите. Също Ран и Ът. И Обама.

Мразя украинците, защото са американски слуги и фашисти. Това го знам не само от нашите телевизии, но главно от Первъй канал, който също гледам.

Мразя македонците, защото ни крадат историята и се правят, че не са българи. Освен това подбиват цените на родния зарзават.

Забравих, че мразя турците и за това, че техният зарзават освен, че се вкарва нелегално, е пълен с нитрати.

Мразя китайците, защото техните играчки, с които си играят децата ни, са боядисани с отровни бои. И въобще всичко китайско е менте.

А ресторантите им са мръсни, вътре готвят кучета, а може би и разфасоват трупове на умрели китайци.

Не по-малко мръсни са и българските ресторанти и Агенцията по храните трябва да им разкатае фамилията.

Мразя хипермаркетите, защото там също продават ментета, храните им са пълни с консерванти и всички стоки са с изтекъл срок, но им слагат нови етикети. Освен това изнасят целия оборот в техните си страни - тоест на Запад.

Мразя и кварталната бакалка леля Гицка, защото ми продаде козунак менте за 1,80, а по телевизията казаха, че всички козунаци по-евтини от 3 лева са менте и отровни.

Изобщо всички търговци са спекуланти.

Пък как мразя ЕРП-тата - дето надписват сметките за тока, не си плащат на НЕК и все искат нови цени. А несметните печалби ги изнасят също зад граница.

Мразя и "Дънди Прешъс", дето ни ограби златните залежи, поради която причина не можем да получаваме по 1000 евро пенсия.

Мразя българските лекари, защото са убийци.

Особено мразя тези от Бърза помощ, които винаги закъсняват.

Мразя туроператорите, които ни предлагат почивка уж в хубави хотели, а после се оказва, че там има хлебарки.

Мразя автобусните превозвачи, защото карат стари автобуси и правят нарочно катастрофи. Трябва да ги проверяват от сутрин до вечер, а по възможност и през нощта.

Мразя обаче и проверяващите, защото вземат рушвети.

Мразя българската православна църква, защото всички в нея са педерасти.

Мразя купешката гроздова, защото е менте. Предпочитам домашната грозданка, защото е истинска и българска. И по-евтина.

Мразя жена си, която ме кълне, когато се прибера пийнал/леко/.

Надеждата ми беше в българските деца, но вече мразя и тях, защото са затлъстели и хормонално объркани.

Мразя младежта, защото слуша чалга - вместо да прави деца и да разрешава демографския проблем.

Обичам единствено българските телевизии, но не всички, а само тези, които казват истината и ме насочват кого да мразя. Останалите ги мразя също.

Същото е и при вестниците.

Иначе мразя Делян Пеевски, защото е дебел и богат. И майка му.

Но повече мразя президента Плевнелиев.

Много мразя Меглена Кунева, защото крие, че фамилията й е Пръмова.

Пък как мразя Иван Костов, защото продаде България за жълти стотинки.

Изобщо мразя всички политици, които не мразят достатъчно враговете ни.

Обичам единствено своето отечество.

Да живее България, да живее най-българското село Розово!


Копирано от - http://potv.eu/492213.html

Най-древната европейска култура

Лекция на тема древната цивилизация на индоевропейците, познати още и като арийци, по ПОТВ -

Списание "Завети"

В продължение на четири години, Венцеслав Бъчваров, или както предпочиташе да го наричаме - чичо Венци, издаваше тук в Пловдив историко-филологическото списание "Завети". Списанието излизаше в не повече от стотина екземпляра, като чичо Венци се грижеше и за отпечатването и за разпространението.
Имах удоволствието да общувам с Венцеслав Бъчваров в продължение на точно две години - от лятото на 2006 до лятото на 2008 година, когато той почина. Всезнаещ, остроумен, с богата култура и държавнически поглед върху събитията. Рядко се срещат такива българи, но обяснението беше в неговия търновски род и силната руска жилка, от страна на майка му, с която обаче не се гордееше особено. Цитираше едни думи на майка си "На руснаците където им е читавото, там им е и калпавото."
Научих много от чичо Венци за тези две години. Събираше хора, интересуващи се от история в неговия апартамент близо до Джумаята, всеки четвъртък следобед. Аз присъствах на тези срещи почти ежеседмично. Обогатих се доста от всичко ново, което научих.
Тук давам част от предговора към брой 3 на списанието от 2006 година, който ми се струва доста показателен за характера, на това, което се публикуваше в списание "Завети".


"С настоящата книжка на списание ЗАВЕТИ, в раздела Историческо наследство, започваме публикуването на извадки от забележителния труд на почти неизвестния на нашата историческа наука руски автор, Дмитрий Иванович Иловайски "Разыскания о начале Руси". Оказва се, че този труд на Иловайски, публикуван в 1876 година се занимава в по-голямата си част с най-ранната история на първобългарите. По една или друга причина книгата на Иловайски остава непозната на българските историци. Твърде незаслужено. Още в последната четвърт на ХІХ в. Иловайски осмива нелепите твърдения за някакъв си произход на първобългарите уж от Централна Азия. Ако нашите доморасли учени (чичо Венци обичаше да ги нарича така - "доморасли") си бяха направили труда да прочетат неговата книга, днес Съсъловци, Петър Добревци, Георги Бакаловци и разни други танграисти нямаше да продължават да търсят под телето вол, пардон, някакви си 12 велики български царства в пустините на Централна Азия, от които сериозната археология не е открила никакви следи. Смешно и жалко е да се твърди, че първобългарите са произлезли от азиатските пустини ("там дето и червяк не може да се зароди", според думите на един наш официално непризнат историк), само защото някаква чертица, намерена в Памир, прилича на чертица върху тухла от Плиска.
Крайно време е да се разбере, че ние, съвременните българи сме преки потомци на нашите прародители траките, че никога не сме идвали от никъде, най-малкото от Централна Азия, а сме автохтонно население, живяло от хилядолетия тук на Балканския полуостров, близко родствено на скити и славяни, но не сме били нито скити, нито славяни."

"Траки, българи, славяни" по ПОТВ

Андрей Киряков, пловдивчанин, дългогодишен изследовател на древната история на нашите земи, започва своя рубрика по ПОТВ. В нея ще гостуват специалисти, които се занимават с големия въпрос: Кои сме ние?.

Много са теориите са произхода на българите. Пък и не е ясно до каква степен сме българи - като носители на прабългарски ген. Спорна е и ролята на славяните като доминиращ фактор. А дали пък в най-голяма степен не сме наследници на изконните жители на Балканите - траки и др.

Дали няма да се окаже наистина, че учим една измислена история, писана извън България?

Та по тези въпроси ще говорим на живо в сряда от 11 часа, в "Траки, българи, славяни". Предаването ще има повторение и вечер, и в събота или неделя.





Първо предаване с гост археологът Божидар Чапъров.

Лъвът на Балканите

Живял ли е някога лъвът на Балканите? Съществува ли връзка между лъвът от днешния български герб и миналото на българските земи?
Имаме сигурни сведения, че до първите векове на новата ера животното лъв е обитавало земите на Балканите.
За лъвове в южнобългарските земи свидетелства историкът Херодот(V в. пр. н.е.). Когато описва похода на персиеца Ксеркс към Гърция, той разказва, че “По пътя лъвове нападнали камилите на Ксеркс, които носели припаси. Те излизали нощем от леговищата си и не нападали нищо друго, нито добитъка, нито хората, а погубвали само камилите.” По нататък историкът уточнява, че в тези местности има много лъвове и диви бикове, като границата на лъвовете е река Нестос (Места), която тече през Абдера, и река Ахелой, която тече през Акарнания, в днешна Гърция.
Век по късно големият философ и естественик Аристотел също пише за лъвовете. „Лъвовете се въдят предимно в Либия (Африка), а в Европа между реките Ахелой (която тече през Акарнания) и река Нестос (Места). Пантери се въдят в Мала Азия, но не и в Европа.” На изток от река Места не се срещали лъвове, според Аристотел, който всъщност потвърждава сведенията на Херодот.
Пълководецът Ксенофонт (нач. на ІV век пр.н.е.) също споменава, че лъвове живели около планините Пангей, Китос, която е над Македония, в Мизийски Олимп (до съвременния град Бурса) и планината Пинд, в днешна Гърция.
В южните земи на Балканите, се срещали освен лъвове и много диви бикове, както споменава Херодот. Лъв в борба с бик се среща изобразен на монети от Халкидическия полуостров.
Върху пеонски монети от ІV век е изобразен Херакъл в борба с немейския лъв. Пеоните обитавали все същите територии, по долното течение на реките Струма и Вардар.
На кана от Рогозенското съкровище виждаме изобразена богинята Бендида, възседнала лъвица.
Римският историк Плутарх (ІІ в.) разказва как тракийския цар Котис “подарил лъв от своя страна на едного, който му подарил пантера”.
Изображение на лъв присъства и върху оброчни плочки с изображение на Тракийския конник. На една такава плочка открита при с. Глава Панега, от ІІ-ІІІ век, Конникът държи с едната си ръка убита сърна, а лъвът под него е захапал провесеното надолу тяло на сърната. Под тази сцена също има изобразени лъвове, нападащи диви сърни и елени.
Лъвът изглежда е бил все още доста популярен в началото на новото хилядолетие, понеже го виждаме и като знак на знамето на византийската област (тема) Тракия, от 5-6 век.
Изображение на лъв присъства и в Мадарския релеф, на който релеф под триумфиращия конник е изобразен лъв, прободен с копие. Традиционно Мадарският конник се датира в 8-9 век, но е възможно да е създаден и по-рано.

Кой коли кучето?

Преди време един познат от Северна България ми сподели, че там все още хората използват един древен израз, останал вероятно от прабългарско време – Кой коли (или реже) кучето? В смисъл кой е човекът, който управлява, който държи властта? Този израз се среща два пъти и в записките на Стоян Заимов, във връзка с събитията около Априлското въстание от 1876 г.
През ХІ век, Теофилакт Охридски също съобщава, че сред българите (най-вероятно тези в Македония) все още имало такива, които пренасяли жертва (на) кучета. Още по-рано, през ІХ в., във връзка с подписването на 30-годишен мирен договор между българите и византийците, също се съобщава за пренасяне на жертви кучета.
Така нашите учени стигнаха до извода, че кучетата като спътници на човека, пазачи и помощници на ловеца, са играели някаква роля във вярата на прабългарите. Каква точно обаче е била тази роля, дали това са били тотемни, жертвени или някакви други животни, служели за гадаене, нашите учени така и не можаха да си изяснят…
Те нямаше и как да си изяснят това, понеже представата за т.нар. „прабългари” беше из основи сбъркана и аналози на „прабългарските” обичаи се търсеха в съвсем погрешна далечно-азиатска посока.
Днес вече е писано за това, че повечето от т.нар. „прабългарски” обичаи се срещат сред траките, скитите и славяните, като например многоженството, бръсненето на главата, в кръг или оставането на кичур, татуирането, пиенето от чаша от черепа на противника и т.н. и т.н.
И може би едно от последните неща, което още не е обяснено е жертването на кучета. Но ето че и то има обяснение сред древните балкански и трако-скито-славянски обичаи и не е нужно да ходим в Азия, сред далечни племена и народи, за да намерим обяснение на този обичай.
В множество гробове на погребани тракийски вождове се срещат жертвани двойка коне, колесница и едно или няколко кучета. И това разбира се далеч не е всичко.
Древните македонци от времето на Филип и Александър Македонски, а и във вековете преди това, през месец Перитиос извършвали преглед на войската. Това било най-вероятно в началото на февруари. Освен преглед се извършвало и ритуално пречистване на войската. То се изразявало в жертването на куче и разрязването му на две половини. Войската предвождана от царя преминавала ритуално между двете половини на кучето. По този начин тя символично се пречиствала, а вероятно и одързостявала.
Възможно е точно този древен обичай да е бил запазен и сред трако-славяните, наречени българи, заселили се край делтата на Дунав в края на 7 век и постепенно освободили поробените от римляно-византийците тракийски земи.

Траките и Троя

... „Мене ми се чини, че моето пророчествувание все ще се изпълни, че потомците на старите траки не е възможно да са потънали в земята!... 
Потомците на Ситалка са живи! ... Когато Велизарий (VІ в.) е събирал от тях войска, след него не можеше да ги глътне Тракия. Аз съм предчувствително убеден, че като се отделят шопите, но не македонските шопи, а тия от Искъра на запад със Софийско, които са дакийски тракославяни, като се отделят нашите поленци от Търновското поле, Свищовското край реката Янтра до Дунава Русчушко, Разградско и Шуменско с Добруджа, гдето са същите пришедши от Буг българи, другото на юг от Балкана с цяла Тракия до Македония, всичкото население с черните дрехи е тракийско, чак до Сер (Серес) и е най-голямото на Балк. полуостров, каквото си е било и в старо време и още преди да са се явили гърците на света, когато са се били с египтяните, но върху това нещо трябва да се работи и да се копае земята и могилите ...
Всичката тайна тук състои в това, че траките, същи славяни, под римляните са се звали със своето име, дадено им от гърците траки (северни), а по-интелигентните - римляни (ромеи), докато им дойде помощ от братята българи-славяни и ги подбуди и принуди да съставят нова държава, да ги отърват от Византия и гърците. Тогава взеха да бележат и историите си, че дошли славяни или по-добре траките станали славяни. Това нещо е било, както аз си представлявам, както с решението на черковния ни въпрос: реши се въпросът и се явиха всичките жители на Тракия българи, а гърците где отидоха?... Такава метаморфоза е станала и с траките, когато са дошли българите от Черно море и се създава държава във византийската, както създадохме ний нова черква във византийската... И в Македония ще бъде същото. Щом всичкият народ признае Екзархията и зачете славянски в черквите и училищата си, ще се явят славяни и ще се изгубят гърците и после ще пишат, които са заблудени подир гръцките интриги, че се явили славяни и погълнали гърците, или ако няма кой да забележи каквото е било в онова време, ще мислят, че цяла Македония е била все гърци, но после избягали в Гърция, както казват, че траките са избягали във Влашко и от тях станали днешните власи! По-диво от това възрение не може и да бъде... Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени,  между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват, си стоят и днес с дрехите си и с езика си! Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?... Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов народът със своята неписана история в умствените му творения и разкопките, но трябва труд, средства и способни критико-историци и археолози ..."

Цани Гинчев
Търново, 8 юли 1891 г.

 

Най-старата европейска цивилизация

Писмо на Цани Гинчев до проф. Иван Шишманов,
Търново, 6 декември, 1890 г.


           "Такваз ли беше историята преди многозначущите разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? 
Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа ще даде нов свят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и ти се види сега чудно.... 
Недей  се чуди.... Стъпи високо и погледни върху течението на времето и събитията и ти ще видиш три народа: славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена... Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и сама сурова като него.... След това е дошел манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби.... 
Славянската люлка не е Север, както щат да думат и с каквото щат да доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се колонизирали славяните на Север, но тогава те не са се звали славяни, това голямо море е имало особени свои местни имена и пристанища. Как ти се чини, в доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между тая славянска раса, не са ли се стремили по-силните да се задържат все по на юг и са отблъсквали слабите по на север, както учениците отблъскват от собата (пещта) по-слабите си другари зиме, кога се валят да се топлят? Това нещо е естествено, не само между хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите... Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите", не е ли вървяло по тоя закон ? Тоя страх, гдето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при собата да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, но не върви ли все по тоя закон ? Когато тоя закон е съществувал и ще съществува, догдето има топлина и студ, то може ли да се мисли, че хората най-напред са се заврели в ледените обятия на природата? Ведь человек не е северно произведение на природата: неговото отечество е топлината и светлината - Екваторът!... Защо всичкият человечески род си представлява рая светъл, хубав, топъл - градина, вечна градина ? Не ни ли напомня това нещо инстинктивното чезнение на человека към старото му отечество, от гдето са го принудили някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай - своето бащино огнище, гдето животворящото слънце - неговият детински бог му е давало всичко, всичко, що му е било трябвало за неговия поетически-детински живот?... Някои мислят да противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината. Не се спира то!... Догдето съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще се продължава тоя закон с всичката си сила.... Това е борба на злото с доброто, на черния бог - студа с топлината.... Равновесие няма и не може да бъде, защото го няма в самата природа... направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне във веки вечния... И стремлението на славяните и борбата на нашите пре-предеди е вървяла по тоя закон да се върнат пак в отечеството на своите пра-отци, от гдето силата на по-силните ги е изгонила или по-добре - избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед. - Как ти се чини, във времето още на Дария, Филипа Македонски, римляните и византийците, не са ли колонизирали свободолюбците на север, гдето като са се усилили и размножили, пак се явявали да отмъстят на грабителя на отечеството и свободата им и са го смазали и заели пак дедината си. Не се ли повтаряше това до вчера, от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на свободоизвестяющата тръба, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но мщението няма да престане, защото старото отечество, макар с най-непълни предания, не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните злати моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те ... доколкото съм ги разбрал. Като вземам пред вид нашата поезия, язик, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хората, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна ; като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове (джигани се зоват те в народа и работата им - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя - работя тежка работа), като вземам пред вид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам пред вид, че арнаути, гърци, цинцари, ермени, латини, турци (преселенците) са се завардили и досега с язика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най-после като вземам пред вид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея - до онова място, гдето карали само коне и живели само пчели - Русия, Южна Русия и т. н. с пчелите на чамовите дървета - аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо... Това е противоречие на логиката. До Юстиниана те са съществували, това е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят  в своята пота (тигел) за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки ... Тъй е било и тъй върви и до днес... Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус... Ний трябва това да го разберем: това е борба за живот и за смърт... Представи си, че ни смазаха... Да не дава господ!... Ами тогава?
          Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра... Ако бяха тия траки - днешните българи - ново-пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици? Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски (човек - човекът, човекав, чилякан, чилякас). Той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия. Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите (украинците) и великорусите - средньото най-южно и най-развито звено. Те са живели на Буг и край Черното море и твърде е вероятно да са се звали бугари или българи от самата река, както това се е завардило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н. Току тъй не ни зоват македонците и сърбите бугари. Те са дошли, а може би и да са били викани (!) от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго: защо нема съпротивление от тия славяни, които заварили бугарите тука? Не е ли било същото, както това е станало и най-после стана пред нашите очи, гдето ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница - Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак? Ходът на историята си върви по един път: тука нима нещо магическо, всичкото е естествено, както тогава, тъй и сега... 
Тези българи са говорили близо, а може би и същото, както и днешните руси. Който се съмнява в това, да иде в Шумненско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, да чуе как говорят и до днес и как са се завардили кучья, рус. кутья, жерка - воденица, жернов - воденичен камък, стъпа - чутура, ступа, десни (венците в устата), рус. десни. Падежите, глаголът кликам (викам, повиквам), бобонките на черницата - агуди, р. ягоди и м. др. Ами костюмът на жените, не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т. н. Това не показва ли пак, че оная... теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена по някои византийски шовинисти диванета летописци. На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-за пълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм... Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския (т.е. славянския), и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като повече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето. Това първото - тракийското е дало християнската вяра на пришелците, но господствуващият официален язик е принадлежал на завоевателите (старобългарския език), на него е и преведено Св. писание: ето защо е той толкова близък с руския, защото завоевателите бугари, са говорили тъй, както и русите (и украинците). Но после ний видим, че като падна България, в Асеневско време язикът се е изменил, а това ще рече, че господарите като паднали, и язикът им взел да пада: взел да преобладава тракийският. Недей мисли, че и тогава тракийските славени са разбирали черковния язик, както бугарите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено, къщата и т. н. и който е бил учен, той е разбирал книжовния език, т. е., бугарския. Инак аз не мога да разбера нелогичното и неестественото.  
Ето туй е то изгубванието на българите заедно с язика им и приемванието на славянския язик... напротив тука славянския-българския се е изгубил и се е обтракинизирал или утракил."







 

Хвала на Цани Гинчев от мен Андрей Киряков...!

Старите славянски имена на месеците

Старите славянски имена на месеците, са особено красиви и описателни. Днес в България те не са познати, освен на специалистите и любителите на историята. Понеже отдавна в България използваме латинските имена на месеците и сме забравили старославянските. Но тези имена и до днес се използват в Украйна, Белорус, Полша, Чехия, Словакия и в още няколко държави.
Един месец е бил наричан понякога с няколко имена, в зависимост от характера на времето и типичните дейности, които са се извършвали през този месец. В старобългарския език месец Януари е бил наричан Сечен или Коложег. Месец Февруари е Сухи или Люти. Месец Март е Брезен. Април - Квитен или Цветен. Май - Травен. Юни е наричан Изок (вероятно означава скакалец). Юли - Червен или Сърпен. Август - Зарев или Орач. По нататък Септември, във връзка с приготвянето на виното е наричан Руен. Октомври - Листопад. Ноември - Груден. Декември - Просинец или Студен.
Днес в България имаме особено отношение към всичко славянско, може би поради факта, че дружбата със славянските народи беше изкуствено налагана в продължение на десетилетия. Но всъщност, ако премахнем изкривената представа за славянското, ще видим, че то е красиво, жизнено и познато.
Латинските имена на месеците, с които толкова сме свикнали, че ги възприемаме като свои, са приети и в други славянски държави, например в Русия и Сърбия, вероятно под старобългарско влияние. Но ето например в Украйна и до днес се използват официално старите названия на месеците - Сiчень – Януари, Лютий – Февруари, Березень – Март, Квiтень – Април, Травень – Май, Червень – Юни, Липень – Юли, Серпень - Август, Вересень – Септември, Жовтень – Октомври, Листопад – Ноември, Грудень- Декември.
Българите може и да не се чувстваме славяни, но връзката ни със славянството няма как да бъде отречена.

Вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна

Ценностите и вярата обединяват, културата и познанията по история (истинската) с нейните поуки помагат много за това.
Нашата учителка по история ни съветваше да учим история, защото е необходима в живота - това се оказа 100%-ова истина - и при това не само в национален план. Това, което липсва, са лидерите в различните сфери на обществения и политическия живот. Тогава всичко ще си дойде на мястото. И селото ще се съживи и възроди. Но и сега на доста места в България и в доста сфери на живота вече е започнало едно възраждане.
Така че вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна.
Една от причините да не се вижда доброто е, че постоянно от средствата за масова информация се показва лошото, а доброто почти не се споменава - по този начин довеждат хората до черногледство и песимизъм. Достатъчно е човек да включва по-рядко телевизора, да не купува глупавите вестници и списания в просташки стил и пълни със затъпяващи клюки и статии, да се обърне към положителното и доброто в обществото и около себе си, да чете само ценностни книги, и постепенно ще промени нагласата си, това ще му помогне да открие начини и пътища, водещи към по-добро не само в личен, но и в обществен план.
Има много хора, които са се заели с търсене и вършене на добро - когато се присъединяват все повече и повече други такива към тях, стават по-силни и неусетно ще се получи и желаната промяна в по-широк национален план. Новите поколения ще растат с друг поглед към нещата, покрусени от безизходиците на настоящето и близкото минало.


Това е коментар към един от постингите на Спароток - http://www.sparotok.blogspot.com/ - който много ми хареса, затова го представям тук. За съжаление не е подписан, така че не мога да кажа името на автора.

Поздравление за националния празник на България

Приятното, жизнеутвърждаващо, свежо и изпълнено с енергия съчетание от зелен, бял и червен цвят винаги е радост за окото. Тези 3 цвята - бял, зелен и червен се срещат в националните флагове и на други страни, но за нас най-хубав си остава българският трибагреник.
Днес именно с едно такова стилизирано съчетание на трите цвята, от компанията Гугъл ни поздравяват за националния празник.
Съмнение, че поздравът се отнася за нас няма, понеже картинката е озаглавена - Bulgarian liberation day - а показалецът върху нея изписва - Честит трети март!

Честит празник на всички българи!