Списание "Завети"

В продължение на четири години, Венцеслав Бъчваров, или както предпочиташе да го наричаме - чичо Венци, издаваше тук в Пловдив историко-филологическото списание "Завети". Списанието излизаше в не повече от стотина екземпляра, като чичо Венци се грижеше и за отпечатването и за разпространението.
Имах удоволствието да общувам с Венцеслав Бъчваров в продължение на точно две години - от лятото на 2006 до лятото на 2008 година, когато той почина. Всезнаещ, остроумен, с богата култура и държавнически поглед върху събитията. Рядко се срещат такива българи, но обяснението беше в неговия търновски род и силната руска жилка, от страна на майка му, с която обаче не се гордееше особено. Цитираше едни думи на майка си "На руснаците където им е читавото, там им е и калпавото."
Научих много от чичо Венци за тези две години. Събираше хора, интересуващи се от история в неговия апартамент близо до Джумаята, всеки четвъртък следобед. Аз присъствах на тези срещи почти ежеседмично. Обогатих се доста от всичко ново, което научих.
Тук давам част от предговора към брой 3 на списанието от 2006 година, който ми се струва доста показателен за характера, на това, което се публикуваше в списание "Завети".


"С настоящата книжка на списание ЗАВЕТИ, в раздела Историческо наследство, започваме публикуването на извадки от забележителния труд на почти неизвестния на нашата историческа наука руски автор, Дмитрий Иванович Иловайски "Разыскания о начале Руси". Оказва се, че този труд на Иловайски, публикуван в 1876 година се занимава в по-голямата си част с най-ранната история на първобългарите. По една или друга причина книгата на Иловайски остава непозната на българските историци. Твърде незаслужено. Още в последната четвърт на ХІХ в. Иловайски осмива нелепите твърдения за някакъв си произход на първобългарите уж от Централна Азия. Ако нашите доморасли учени (чичо Венци обичаше да ги нарича така - "доморасли") си бяха направили труда да прочетат неговата книга, днес Съсъловци, Петър Добревци, Георги Бакаловци и разни други танграисти нямаше да продължават да търсят под телето вол, пардон, някакви си 12 велики български царства в пустините на Централна Азия, от които сериозната археология не е открила никакви следи. Смешно и жалко е да се твърди, че първобългарите са произлезли от азиатските пустини ("там дето и червяк не може да се зароди", според думите на един наш официално непризнат историк), само защото някаква чертица, намерена в Памир, прилича на чертица върху тухла от Плиска.
Крайно време е да се разбере, че ние, съвременните българи сме преки потомци на нашите прародители траките, че никога не сме идвали от никъде, най-малкото от Централна Азия, а сме автохтонно население, живяло от хилядолетия тук на Балканския полуостров, близко родствено на скити и славяни, но не сме били нито скити, нито славяни."