Вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна

Ценностите и вярата обединяват, културата и познанията по история (истинската) с нейните поуки помагат много за това.
Нашата учителка по история ни съветваше да учим история, защото е необходима в живота - това се оказа 100%-ова истина - и при това не само в национален план. Това, което липсва, са лидерите в различните сфери на обществения и политическия живот. Тогава всичко ще си дойде на мястото. И селото ще се съживи и възроди. Но и сега на доста места в България и в доста сфери на живота вече е започнало едно възраждане.
Така че вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна.
Една от причините да не се вижда доброто е, че постоянно от средствата за масова информация се показва лошото, а доброто почти не се споменава - по този начин довеждат хората до черногледство и песимизъм. Достатъчно е човек да включва по-рядко телевизора, да не купува глупавите вестници и списания в просташки стил и пълни със затъпяващи клюки и статии, да се обърне към положителното и доброто в обществото и около себе си, да чете само ценностни книги, и постепенно ще промени нагласата си, това ще му помогне да открие начини и пътища, водещи към по-добро не само в личен, но и в обществен план.
Има много хора, които са се заели с търсене и вършене на добро - когато се присъединяват все повече и повече други такива към тях, стават по-силни и неусетно ще се получи и желаната промяна в по-широк национален план. Новите поколения ще растат с друг поглед към нещата, покрусени от безизходиците на настоящето и близкото минало.


Това е коментар към един от постингите на Спароток - http://www.sparotok.blogspot.com/ - който много ми хареса, затова го представям тук. За съжаление не е подписан, така че не мога да кажа името на автора.