Спомени за 10 януари 1997 година

Преди две години, по повод 15 години от събитията през 1997 година, седнах да напиша личните си спомени от тези събития, но така и не ги довърших.
С малко закъснение ще разкажа накратко някои неща сега, 17 години по късно. Не че не видяхме масови вълнения и протести през тези години, особено през последната една година. Но винаги е добре да се знаят неща написани в първо лице, единствено и множествено число...
Голямата криза, към която се приближаваше България започна още през лятото на 1996 година. Американският долар, който в продължение на няколко години задържаше ниво около 35-50 лв за долар, през тази година започна неудържимо да расте. Бързо стана 60 - 100 - 240 лв. за долар. Мисля че толкова беше към края на годината. Т.е. в страната започна една неудържима инфлация. В същото време комунистите-социалисти, които бяха на власт начело с премиера Жан Виденов, демонстрираха най-нагло поведение и безотговорност към случващото се в страната. Е, разбира се после се появиха предположения че всичко това е било руски сценарии или незнам си какъв, но наглите изказвания и действия на Жан Виденов и на неговите другари от онова време няма да ги забравя никога.
Народът започна да губи спестяванията си, средната заплата в страната вървеше към 5о долара на месец, а когато в началото на 1997 година долърът достигна 2400 - 3000 лв за един долар, средната заплата изчислена в американска валута стана около 5 долара. Дори и в тази ситуация БСП отказваше да върне мандата, с което да разреши политическата и икономическата криза в страната.

§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§

На 10 януари беше свикан митинг от страна на ОДС (Обединените Демократични Сили). Ние бяхме 2 курс специалност "Археология" и на 10 януари сутринта имахме упражнение по латински език. След упражненията няколко човека предложиха да отидем на митинга пред Парламента. Много хора, включително и аз, не бяхме разбрали че ще има такъв митинг, но всички заедно отидохме, без изключение. И това беше началото на един много дълъг и интересен ден.
Около Парламента от всичките му страни имаше много хора и въпреки че като цяло хората бяха сравнително мирно настроени, към обяд и ранния следобед положението започна да излиза извън контрол. После вестниците публикуваха репликата на Иван Костов "Да ви видя сега какво ще правите господа революционери!", по повод това че действията на протестиращите излизаха извън контрол.
Вътре в Парламента депутатите заседаваха, а отвън хората започнаха все по-плътно да обсаждат сградата. Тогава със сигурност се разбра едно нещо - Сградата на Парламента няма таен (подземен) изход от който да бъдат извеждани народните представители в подобна ситуация. Започнаха спорадични хвърляния на камъни към НС, тогавашния вътрешен министър беше блъснат в една стъклена витрина. Депутатите от СДС, които напускаха сградата на Парламента вдигаха два пръста, в знак че са наши хора, да не си го отнесат без да искат и те. Всъщност хората ставах все по-радикално настроени към всички, които се намираха в сградата на НС, т.е. олицетворяваха ситуацията, пред която беше изправена нашата страна в момента. Например чух остри реплики към Иван Куртев от СДС. А един човек до мен каза, "Остави го, той нищо няма да ти каже, той е политик!"
По късно когато започна щурмът на Парламента, друг човек каза: "Жалко че това трябваше да се случи точно срещу сградата на НС". Т.е. хората осъзнаваха добре свещеността и символичността на сградата, на която пишеше "Съединението прави силата", но просто така се беше получило...
Най-ярките ми спомени са от два мерцедеса на бившето УБО, такива черни дълги, тип "пура", както ги наричаха, спряни близо до задния вход на Парламента. Имаше май и един бус. Та тези мерцедеси си отнесоха народния гняв, а и спираха прекия натиск на масата хора към сградата. На единия мерцедес се бяхме качили по едно време 24 човека! Толкова преброих - 6 на предния капак, 6 на задния и 12 човека на покрива! Голяма кола, немска, мерцедес...
На смрачаване започна истинския щурм към Парламента. Счупени стъкла, врати, хората влезнаха дори в някои от кабинетите на първия етаж. По едно време някой изнесе една стойка-закачалка отвън, от ония дървените старовремските. И хората я размятаха напред назад. До това време мерцедесите 280 бяха още цели, но след това бяха изпотрошени и разграбени. Изпотрошени от хората, а разграбени от няколко появили се по това време криминални елементи. Да имаше и няколко такива души, все пак на площада бяхме десетки хиляди.
Разбира се през цялото време около Парламента имаше полиция. Тя се опитваше да защити сградата, но и да не прилага грубо насилие. А и хората бяха в началото по-мирни и чак към вечерта се нъхъсаха. Тук трябва да кажа и две добри думи за полковник Красимир Петров, който се държа много коректно спрямо протестиращите, въпреки че беше провокиран по всякакъв начин. Аз лично видях как един човек в суматохата го ритна по кокълчето на крака и после избяга.
Щурмът все пак беше овладян от полицията, която хвърли и 2-3 сълзотворни димки и хората се оттеглиха назад. По това време вече 7-8 часа вечерта беше дошла и много полиция от провинцията и кордоните около парламента станаха непробиваеми. Тълпата беше избутана доста назад към площада около храм Паметник Александър Невски.
Реално всичко вече беше приключило. Някой продължаваха да мятат камъни и павета срещу полицията и жандармерията, но това си беше вече чисто хулиганска проява.
Тогава аз лично си тръгнах към 21-21.30 часа, както и голяма част от хората, въпреки че и на площада остана доста народ.
На другия ден се прибрах към Пловдив, където бях посрещнат като герой. Понеже всеки отчиташе, че не е хубаво да се напада сградата на Парламента, но и че политиците просто не са ни оставили друг изход...
След това започнаха общонационалните стачки и блокади. Имаше барикади и още 25 дена протести, преди на 4 февруари БСП да върне мандата. Отново бях в Пловдив, лежах си на дивана в хола, когато чух новината. Излязохме навън да празнуваме - голяма радост беше. Тогава празнувахме, понеже се знаеше алтернативата - демократичното управление на ОДС.
Естествено зимните месеци на цялата 1996/1997 бяха студени и гладни, хората бяха масово обеднели, но все пак имаше надежда. Действително хиперинфлацията започна рязко да стихва, почти за няколко месеца беше напълно овладяна. До края на 1997 се случиха доста положителни промени. Но за съжаление горе долу положителните промени дотам си и останаха...

Снимка kafene.net

Българите преживяват на хляб, вода от чешмата и контрабандни цигари

В края на 2013, както и в края на 2012, а и 2011 излязоха почти едни и същи данни за спестяванията на българите. Българите спестяват все повече и повече и спестяванията на населението в банките гони вече 40 милиарда лева. От тези данни икономисти, банкери и политици правят различни изводи, като най-абсурдния е че в последно време българинът забогатявал.
От същите тези данни се вижда, че 60 процента от българите изобщо нямат банкови депозити. Тези 60 процента от българите не са и влизали в банка, освен може би да изтеглят кредит. Но и огромната част от останалите 40 процента разполага с трицифрени или четирицифрени суми по влоговете в банката и само 5 процента от населението има депозити над 10 000 лв. Бих искал да подмина и факта, че близо 1/10 от всички спестявания в банките са собственост на 0.003 процента от населението, но не мога да го направя.
Всеки, който днес живее в България вижда, че 3/4 от българите живеят, както се казва от заплата до заплата, а голяма част от тези хора и мизерстват. Влезте в кварталния магазин и вижте какво си купуват хората. Влезте в кварталната аптека и сторете същото. Ще бъдете печално поразени от резултата.
Населението в България днес пазарува евтина и некачествена храна, дрехи от магазините втора употреба, пести от ток и отопление през зимните месеци, като предпочита да стои на студено. Голяма част от българите не може да си плати дори минималната месечна здравна осигуровка от 18 лв.
Българите днес не могат да мислят за друго, освен за допълнителна работа и набавянето на нужните средства за живеене. Думата "хоби" звучи абсурдно за повечето българи, а думата ваканция се свързва с ходене до родното село.
Случилото се през последните години в България, за съжаление не може бързо да бъде поправено. Но са необходими бързи и конкретни действия към преодоляване на огромната бедност и финансова поляризация на обществото.
Абсурдно е да очакваме инициативност, съвестно отношение, креативност, от едно бедно и оцеляващо население. Можем да очакваме само според думите на поета вековната злоба... на потиснатия отново да се прояви с пълна сила...

Природни феномени и светилища

Първо искам да пожелая на всички честита нова 2014 година! Нека годината да е по-спокойна и по-богата от предишната! Нека труда ни да бъде съзидателен, а творбите ни, каквито и да са те, нека бъдат красиви!
България е древна и свещена земя. Много по-древна от официалните 1300 години, които и дават историците и много по-свещена отколкото обикновено предполагаме.
По тези земи още през 1 век от новата ера започва разпространението на християнството. То е разпространявано по тези земи лично от първите апостоли, св. Павел, св. Андрей, някой от 70те ученика на Христос, като апостол Ерм и т.н.
Но по-важно е, че то е намерило благодатна почва сред населението обитавало тези земи. И така християнството се развива тук на Балканите без прекъсване от първи век на новата ера до ден днешен.
Но християнската доктрина е просто едно надграждане над древната религия и философия. Християнството е приело повече от древните вярвания, като е отхвърлило някои страшни жертви и ритуали и е дало път на мъдростта и любовта.
Българските земи изобилстват с уникални природни феномени и свети места. Днес те привличат все повече и повече хора. Тези древни светилища, наричани обикновено тракийски или праисторически са стотици, може би дори хиляди на територията на България. Много от тях днес съчетават по-добре или по-лошо запазени природни феномени, останки от древни светилища, както и по-късни християнски параклиси, черкви, мюсюлмански текета и т.н. Това не бива да се разглежда като противоречие, а като своего рода приемственост на тези специални за хората места.
Ако уважаваме нашата красива природа, нашето много древно културно историческо наследство, религиозните и морални норми, които следва всеки един от нас – ето това е най-важното.

Кое е най-голямото достижение на 20 век - компютърът или автоматичната пералня?

От доста години си задавам следният въпрос: "Компютърът ли е най-голямото изобретение на 20 век или автоматичната перална машина?"
И все не мога да намеря отговора.
От една страна признавам, че компютърът е допринесъл много за достъпа и обработката на информация, за комуникацията между хората. Ето и сега близки и далечни хора могат да четат този текст благодарение на него. Едва ли можем да си представим днес живота без компютри и другите средства за комуникация и обмен на информация.
От друга страна може ли да си представим ежедневието без перална машина? Колко време и усилия би ни коствало прането без наличието на пералня...
Аз действително не мога да си отговоря на въпроса, кое е по-важното изобретение на 20 век - електронноизчислителната машина (компютър) или автоматичната перална машина (пералня).
Е, може би някои биха казали, че най-голямото изобретение на 20 век е гуменият презерватив, създаден в самото начало на века, доколкото си спомням през 1905 година.
И все пак?

Съветът на Лейди Би

Лейди Би е една моя позната от Пловдив, с която си говорим на различни интересни теми.
Един от най-ценните съвети по отношение на жените съм чувал от нея. Той е свързан с разяснение на народната мъдрост "Любовта на мъжете минава през стомаха", като втората част гласи, "А любовта на жените минава през ушите."
Не бях чувал тази втора част от народната поговорка, но я разтълкувах в смисъл, че жените обичат да слушат приятни слова и т.н.
"Не е само това", обясни ми Лейди Би. "Жените искат да им обясняваш всичко, всички свързано с твоите действия и планове. За теб или за друг мъж, те могат да изглеждат ясни, но за една жена не са. На жените трябва всичко да се обяснявя подробно и така се печели тяхното разбиране и доверие."
Разбрах и добре запомних този съвет и мисля, че го прилагах успешно. Ние мъжете често изпускаме да споделяме различни подробности със жените, които на нас ни изглеждат ясни и очевидни, но за жените изглежда не са. И действително в момента, в които спреш да обясняваш нещата достатъчно подробно на една жена и започваш да губиш нейното доверие.
Само че, ще кажа също, че никой не може да каже къде е границата. Колкото и да обясняваш на една жена, може да бъдеш упрекнат, че не си обяснявал достатъчно. И така е по отношение на всичко свързано с жените. В тази връзка ще дам следния пример.
Преди години едно момиче много държеше да й кажа, че я обичам. А както е известно мъжете в България трудно казват обичам те. Е накрая на поредния й въпрос "Обичаш ли ме?, не отговорих с обичайното мълчание, а отговорих с "Обичам те!" Казах го от все сърце, както и исках да стане. И познайте какво последва... Последва въпросът : "Ама много ли ме обичаш?"

Какво търсихме в интернет през 2013 година ?

Не мога да не коментирам новината от вчерашния ден, свързана с годишните данни на Гугъл, световната интернет търсачка.
Тя е свързана с това, кои са най-често търсените думи, въпроси и имена в Гугъл, от българските интернет потребители.
Тези данни се оповестяват за пъв път за България. Ето и резултати. Най-търсените думи през 2013 са:
1. Огледален свят 2.Пол Уолкър 3.Gangnam style 4.Гласът на България 5.Къртицата 6.Harlem shake 7.Чочо Попйорданов 8. VIP Brother 2013 9.Избори 2013 10.Google Street View
Най-търсените хора на 2013 са:
1.Пол Уокър 2.Чочо Попйорданов 3.Делян Пеевски 4.Bon Jovi 5.Grigor Dimitrov 6.Цветелина Грахич 7.Еделвайс 8. Млад Меринджей 9.Златко Баретата 10.Ахмед Доган
На пръв поглед данните изглеждат леко обезпокоителни. Най-търсените имена са на хора починали през настоящата 2013 години. Починали сравнително млади, по време на различни инциденти.
Следва името на корумпиран млад български политик, прочул се особено много през 2013. Следва името на световноизвестения Бон Джоуви, с концерт в България през 2013, като и имената на български тенисист, също световноизвестен, и една певица световнонеизвестна, което доказва единствено, че в България хората продължават да гледат едно пошло вечерно шоу. Прочулата се също през тази година в България Еделвайс и аз веднъж я търсих в Гугъл, дано жена ми да не разбере.
Какво означава съчетанието "млад меринджей" не знаех, докато не проверих, както вероятно и от Гугъл доста са се чудили какво е това име. Става въпрос за ромка, която нарича зетя си "млад меринджей", т.е "мениджър". Предпоследен в класацията е един оцелял през годините на прехода мафиот, а на последно място е и един оцелял успешно през годините на прехода политик.
Най-гледаният сериал в България през тази година очевидно е "Огледален свят". И тук отново трябва да си призная, че и аз го гледам. Това е първия турски сериал, който гледам, като не съм гледал "Перла" нито "Листопад". Предполагам че през 2009 година например, най-търсените думи в Гугъл са били "Инджи и Мехмед". т.е. в това отношение нищо ново през последните няколко години.
Преди да отсъдим с тежката си дума за народопсихологията на българина, нека направим един рязък завой от Изток на Запад и погледнем това, което е било най-търсено в Англия през 2013 година.
И тук на първо място, очаквано или неочаквано, е трагично загиналия Пол Уокър, звездата от "Бързи и яростни" (нямам представа дали това е сериал или нещо друго...)
На второ място е счетанието iPhone 5S, а на трето "царското бебе", т.е. детето на Кейт Мидълтън и принц Уилям.
В Англия хората са питали най-често в Гугул, "Какво е твъркинг?" и са търсили информация за Гранд Нашънъл.
Един от най-задаваните въпроси на Острова в интернет търсачката е бил и "Как да направим палачинки?" Което според мен показва, че Гугъл освен Чичкото, който знае всичко, е вече и Баща и Майка за голяма част от човечеството.

Размисли на независимия

Имаше навремето една приказка за това, как Тодор Живков, като партизанин, бил полулегален. Той се криел, ама никой не го търсел.
В този ред на мисли и днес е все така. Борците за права в България днес са независими. Т.е. от тях нищо не зависи.
В България днес всичко зависи от политическите, приятелско-роднинските и най-вече икономическите интереси. От тях и от нищо друго.
Разделени граждани, разделени граждански протести. Едни подкрепяни от една, други от друга, трети от трета политическа партия. Един олигархичен кръг, който плаща и подкрепя едни и друг олигархичен кръг, който плаща и подкрепя други. Търсят се единствено финансови изгоди. Дори и профсъюзите се борят не за социални придобивки за своите членове, а за това да напълнят профсъюзните си каси.
В тази ситуация, смешен изглежда всеки, който се бори за някакви права, за ред или за морал. Нелепи изглеждат и искания за някаква си справедливост и европейски правила.
Днес в България всичко е борба за пари и борба за влияние. Няма друго. Ако има друго, то те прави независим. Независим в смисъл, че от теб нищо не зависи...

Мишки срещу мене църкат

Напоследък забелязвам една сива мишка, която църка по различни въпроси, в обществените и частни медии.
Сивата мишка е съвсем невзрачна и безлична, но минава за политолог. Има си даже и име Антон и фамилия Тодоров.
Сивата мишка вади и показва различни документи пред камерата, документи с отдавна изтекъл срок на годност, до които може да достигне всеки, при наличието на време и желание.
От тези документи можем да разберем потресаващи факти, като например това, че Даниел Вълчев като ученик откраднал една книга от библиотеката! Друг потресаващ факт е, че президентът Росен Плевналиев служил в казармата като разузнавач и имал достъп до строго секретна информация свързана със сигурността на държавата! "Ставайки разузнавач през 1982 година в Автоматизирания изчислителен център на Генералния щаб, където се занимава с поддръжката на компютрите, той има достъп до супертайните на държавата!" Край на цитата.
Аз лично си спомням тези супербързи и супермощни компютри от средата на 80-те години. Викаха им Правец 8 и бяха произведени в България. Спомням си и програмата ДОС и Бехеровата скоба, която се поставяше в началото на всеки ред, преди задаването на командата. Спомням си и кое беше най-висшето възможно приложение на тези компютри - на тях можеше да се играе на Каратека! Признавам наистина - беше впечатляващо! Спомням си с известна носталгия за тези времена.
Сивата мишка изглежда също си спомня с носталгия за тези времена, когото вероятно е била на хранилка в службите на Държавна сигурност. От тези времена мишката си спомня и разни важни правила, най-важното от които е следното - няма честни и кадърни хора, всички са доносници, некадърници и маскари.
Или както беше обобщено накратко "Всички са маскари"- любима теза на БКП/БСП от началото, средата и края на прехода. Много удобна теза, която през всичките тези години размиваше вината за случващото се в държавата. И особено размиваше отговорността за случилото се през 45те години управление на БКП.
Тази теза напоследък отново излиза на мода, но тя винаги излиза на мода в тежки за БКП/БСП времена. С наличието на подобен вид тези и наличието на достатъчно сиви мишки, които да църкат срещу публиката в подходящия момент, сме свидетели на това как преходът в България се точи вече четвърт век...

За отношението към сирийските бежанци в България

Наред с въпросите на политическото и социално-икономическо разделение в днешна България, гражданите на страната са изправени и пред решаването на още един по скоро морален казус.
Той е свързан с нашето отношението към бежанците от воюващата Сирия, които бежанци търсят убежище в нашата страна.
Отношението което се наблюдава към бежанците от страна на българските институции и българските граждани, особено през последните месеци е бих казал съвсем … българско.
То се изразява в следното. Държавните институции прилагат тромава и останала вероятно още от времето на социалистическа България процедура по регистрация на чужденците, медицинско обслужване, правни решения свързани с техния статут и т.н.
Едновременно с това българските медии демонстрират тяхното полупрофесионално, а понякога и полуграмотно отношение, което те по принцип демонстрират към всичко случващо се в България. Въпреки че броя на бежанците надхвърли вече 10 000 човека, ни се представят само най-общи данни за това колко от тези бежанци са всъщност сирийски граждани и колко са хората от останалите страни на Северна Африка и колко от други държави. Липсва конкретна статистика за това колко от бежанците са християни и колко мюсюлмани и по конкретно сунити или шиити. Липсва и всякаква информация за това какви са по занятие тези чужденци, каква е била тяхната професия в Сирия и т.н.
Българските граждани от трета страна приемат чужденците със смесени чувства. Тези чувства варират от сърдечен прием, преминават през безразличие и стигат до откровена омраза към всеки чужденец, който се е озовал по някаква причина в България.
Днес с бежанците сирийци в България се случва това, което се случваше с българските бежанци поели към Западна Европа, през 60те 70те и 80те години. Във филма „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” беше показано незавидното положение на българите в италианския емиграционен лагер близо до Триест, в средата на 80те години. От показаното във филма на нас българите не ни ставаше особено приятно. Днес тридесет години по-късно ние сме изправени пред същата ситуация, само че този път ние българите сме в ролята на приемащите бежанците от Близкия Изток.
Толерантен и гостоприемен народ ли сме или консервативен и враждебен предстои да разберем, според нашето отношение към бежанците от войната в Сирия.

Почитаме паметта на св. Юстиниан

На днешния ден българската православна църква почита паметта на свети апостол Филип. Наред с него, на този ден, 14 ноември, се почита паметта и на св. Юстиниан - Управда. Св. Юстиниан е същият владетел на Ромейската империя, който познаваме от историята като Юстиниан Велики, управлявал от 527 до 565 година.
По времето на Юстиниан Източната римска империя известна и под името Византия, с нейната столица Константинопол, достига до могъщество, до социален, духовен и културен просперитет.
Юстиниан се изявил като талантлив и прозорлив управител. Той водил успешни войни и на изток и на запад с перси, вандали, готи като успял на разшири или по-точно да възстанови границите на Ромейската империя приблизително до границите на нейното най-голямо могъщество от І и ІІ век.
В областта на светската наука Юстиниан се прославил с това, че събрал гражданските закони на древния Рим в един основополагащ свод на гражданското право. Юстиниан упражнил и свое собствено законодателство, проведено в дух на демократичност и християнизация на империята.
Понеже високо ценял християнската вяра, той се стараел да я защитава от ереси в самата империя и да я разпространява зад нейните предели. По негово време бил свикан и Петия вселенски събор.
Юстиниан построил огромен брой храмове за прослава на Божието име и на светците, някои от които и до днес будят нашето удивление.
Всеки, който е посещавал Истанбул, древният Константинопол, е останал впечатлен от величественият храм Св. София. По-размери, архитектурни форми и по украса този храм е може би най-ценното наследство, останало от християнската древност. За големината на този храм може да се съди от числото на служителите в него, свещеници, дякони, дякониси, иподякони, четци, певци, привратници – всичко над 500 човека!
По времето на император Юстиниан бил построен и манастирът св. Екатерина в подножието на планината Синай, който също стои и до днес и буди удивление.
По времето на Юстиниан е преустроен и храмът св. София в днешната столица на България, които храм в същият вид, придобит в шестия век, краси българската столица и до ден днешен.
Храмовете Св. София в Одрин и в Охрид вероятно също са преустроени или построени по времето на Юстиниан.
Името Юстиниан ( Iustinianus) със сигурност е превод на името Управда, като двете имена означават едно и също, латински iustus – справедлив, честен, а също и iustitia – справедливост, правосъдие.
Трудно оцелелите, но въпреки всичко достигнали до нас древни източници твърдят, че името на бащата на Юстиниан било Изток, а на майка му Бегленица. Всъщност официалното име на императора било Флавий Петър Сабатий. В тази връзка, историкът Прокопий Кесарийски твърди, че бащата на Юстиниан се казвал Сабатий. Майката на Юстиниан Бегленица била сестра на Юстин І, управлявал империята от 518 до 527. Тя обаче не успяла да се зарадва на качването на брат си на най-високия пост в римската държава, защото починала малко преди това. Когато Юстин І, вече в напреднала възраст разбрал че няма да има деца от жена си Вукшица (на латински Лупицина), той наредил на своя племенник да се ожени. Юстиниан избрал Божидара (известна като Теодора), за която се оженил въпреки неодобрението на майка си. Теодора (Божидара) била спътница, верен съветник и подкрепа на императора през целия му живот. Всъщност въпреки приказките и неодобрението към Теодора, която макар и образована в началото била циркова артистка, може да кажем, че в рода на Юстиниан властвал здрав семеен морал. Юстин І така и не се оженил втори път, въпреки че нямал деца от жена си Вукшица. Юстиниан също не се е женил втори път, каквито примери имаме много сред по-късните византийски императори.
Езикът, който използвал Юстиниан в държавното управление бил латинският. Обаче майчиният език на Юстиниан не бил нито латинския нито гръцкия, понеже по думите на историците той говорил на не дотам правилен латински и на силно варваризиран гръцки. Гръцкият език и елинската култура всъщност били неща, които Юстиниан, както е видно от неговите действия, не уважавал достатъчно. Но това не е толкова чудно, особено по отношение на старата елинска култура, предвид старанието на императора да утвърди все още неукрепналата напълно християнска вяра.
Великият Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великият пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а си позволявал само зеленчуци и вода и то през ден или два.
Живеейки в чистота и благочестие той царувал 39 години, през което време извършил много велики дела. Починал на 14 ноември 565 година и бил погребан в цариградската църква „Св. Апостоли”.




На снимката - манастирът св. Екатерина на Синайския полуостров

24 години след 10 ноември 1989

Честит празник, братя българи!
Честит празник 10 ноември, най-важната и щастливата дата в най-новата история на България!
Защото след 09.09.1944 година, това е другата най-важна дата 10.11.1989г. Тези две дати ще останат в историята на нашата родина. Така както не са останали 09.05.1945 (края на Втората световна война), 15.09.1946 (обявяването на България за Народна република и край на монархията, т.е. ІІІто Българско царство), така вероятно след десетилетия няма да се помнят и датите свързани с приемането ни в Европейския съюз, а ще остане единствено датата 10.11.1989 година! Защото тогава падана Берлинската стена и дойде края на комунистическата диктатура в целия източен блок и в България!
Днешният ден не е нищо друго освен повод за празник, който някои се опитват да омаловажат и отправят в забвение. Но това няма как да се случи. Защото ако търсим виновни за това, което се случи през времето на прехода, най-малкото можем да виним датата 10.11. Да обвиняваме за нашите несполуки от последните 24 години промените в края на 1989 г. е все едно да обвиняваме за нашите несполуки международното положение! Междувпрочем, формула позната ни още от времето на комунизма...
Нашите неуспехи от последните две десетилетия се дължат преди всичко на самите нас и много рядко на някакви други скрити фактори.
България, една източноевропейска държава засегната от глобализацията, както и всички държави по света. Държава с предимно селско население, ако и голяма част да живее в градовете. Първият ни демократично избран президент, който аз лично много уважавам, роден в село Веселиново. Вторият роден в Пловдив, потомък на баща от с. Манастир. Третият президент, роден в село Сирищник... Какво впрочем да добавим повече по въпроса.
Все още българите са склонни да виждат във всичко, което се извършва някаква конспирация. Това за съжаление издава един незрял и недоразвит манталитет. И то вече близо 25 години след промените...
Да погледнем и последните събития - нежеланието на едно голямо българско село да приеме бежанци от Сирия. След като от четвърт век българите вече пътуват свободно по света, гледат, работят, учат, връщат се в родината, опознали са близки и далечни страни. И след всичко това демонстрация на един открит консерватизъм.
Да не обвиняваме никой за нашите несполуки, а да си вземем поука и да продължаваме напред.
И отново честит празник на всички, още повече че днес е неделя.

В България винаги си стар

Ако не суперстар, то поне много стар...
Известно е, че нашата родина България прилича по много неща на държавите които са на изток от нас и на тези, които са на запад. Държава разположена на границата между Ориента и Оксидента, в която различните източни и западни влияния формират българския национален характер.
Отношенията между индивида и обществото на Изток са ясно регламентирани - работа и изучаване на занаят от ранна възраст, задомяване възможно по рано, създаване на много деца, задомяване на децата, отглеждане на внуци, тяхното задомяване и т.н. и всичко това възможно по ранко... В тази обществена система на 18-22 години ставаш родител, на 43-47 ставаш дядо, на 65-69 прародител и т.н. Няма време за излишно разтъкаване и умуване.
До голяма степен подобно е отношението към индивида и в България. Тук вечно ти се вменява от обществото че закъсняваш, че нямаш време за развитие, че си стар.
На 21 години си стар. Няма вече за кога да се захващаш да спортуваш, защото вече си много стар, трябвало е да започнеш на 10 годинки, най-късно. Няма време за кога да се учиш на пееш, свириш на музикален инструмент, или да танцуваш, защото е трябвало да почнеш да се занимаваш с това още от първи клас.
На 31 години също си стар. Стар си вече да учиш в университет, защото е трябвало да го направиш поне преди 10 години. Стар си вече да учиш каквото и да било или да придобиеш някаква нова професия. Стар си дори да търсиш подходящ партньор в живота, защото е трябвало вече да си го намерил, а за спорт или други физически занимания, особено в професионален смисъл и дума не може да става, защото си много стар...
Ако на 31 е така, то какво да говорим за след десет години. Че си стар ерген на 41, ако не си се оженил, това е сигурно. Че нямаш време да се захващаш с учене, спорт, музика или друго ново занимание, това е повече от сигурно. Единственото, което може да очакваш вече с известна надежда е само пенсионирането...
Изобщо няма смисъл да говорим какво е да си на 51, защото ако вече не си станал дядо, явно някъде не си успял в този живот и изобщо няма смисъл да мислиш за друго каквото и да било, защото животът за теб вече на практика е приключил...
Добре е, че днес все пак живеем в отворено към света общество, а не в онова от преди 1989 г. Тогава изброеното по горе почти не търпеше изключение. Ако си спомняте филма "Една жена на 33". Аз не си го спомням добре, понеже съм го гледал отдавна, но доколкото помня главната героиня се самоуби в края на филма. Ами така де, какви други перспективи има пред жена на 33 години, освен да приключи със живота си...
Мили Боже, благодарим ти че днес годината е 2013! И че днес всеки може да избира как да живее. Включително и това да живее активно на 40, на 50, на 60, на 70, на 80 и т.н. години!