Почитаме паметта на св. Юстиниан

На днешния ден българската православна църква почита паметта на свети апостол Филип. Наред с него, на този ден, 14 ноември, се почита паметта и на св. Юстиниан - Управда. Св. Юстиниан е същият владетел на Ромейската империя, който познаваме от историята като Юстиниан Велики, управлявал от 527 до 565 година.
По времето на Юстиниан Източната римска империя известна и под името Византия, с нейната столица Константинопол, достига до могъщество, до социален, духовен и културен просперитет.
Юстиниан се изявил като талантлив и прозорлив управител. Той водил успешни войни и на изток и на запад с перси, вандали, готи като успял на разшири или по-точно да възстанови границите на Ромейската империя приблизително до границите на нейното най-голямо могъщество от І и ІІ век.
В областта на светската наука Юстиниан се прославил с това, че събрал гражданските закони на древния Рим в един основополагащ свод на гражданското право. Юстиниан упражнил и свое собствено законодателство, проведено в дух на демократичност и християнизация на империята.
Понеже високо ценял християнската вяра, той се стараел да я защитава от ереси в самата империя и да я разпространява зад нейните предели. По негово време бил свикан и Петия вселенски събор.
Юстиниан построил огромен брой храмове за прослава на Божието име и на светците, някои от които и до днес будят нашето удивление.
Всеки, който е посещавал Истанбул, древният Константинопол, е останал впечатлен от величественият храм Св. София. По-размери, архитектурни форми и по украса този храм е може би най-ценното наследство, останало от християнската древност. За големината на този храм може да се съди от числото на служителите в него, свещеници, дякони, дякониси, иподякони, четци, певци, привратници – всичко над 500 човека!
По времето на император Юстиниан бил построен и манастирът св. Екатерина в подножието на планината Синай, който също стои и до днес и буди удивление.
По времето на Юстиниан е преустроен и храмът св. София в днешната столица на България, които храм в същият вид, придобит в шестия век, краси българската столица и до ден днешен.
Храмовете Св. София в Одрин и в Охрид вероятно също са преустроени или построени по времето на Юстиниан.
Името Юстиниан ( Iustinianus) със сигурност е превод на името Управда, като двете имена означават едно и също, латински iustus – справедлив, честен, а също и iustitia – справедливост, правосъдие.
Трудно оцелелите, но въпреки всичко достигнали до нас древни източници твърдят, че името на бащата на Юстиниан било Изток, а на майка му Бегленица. Всъщност официалното име на императора било Флавий Петър Сабатий. В тази връзка, историкът Прокопий Кесарийски твърди, че бащата на Юстиниан се казвал Сабатий. Майката на Юстиниан Бегленица била сестра на Юстин І, управлявал империята от 518 до 527. Тя обаче не успяла да се зарадва на качването на брат си на най-високия пост в римската държава, защото починала малко преди това. Когато Юстин І, вече в напреднала възраст разбрал че няма да има деца от жена си Вукшица (на латински Лупицина), той наредил на своя племенник да се ожени. Юстиниан избрал Божидара (известна като Теодора), за която се оженил въпреки неодобрението на майка си. Теодора (Божидара) била спътница, верен съветник и подкрепа на императора през целия му живот. Всъщност въпреки приказките и неодобрението към Теодора, която макар и образована в началото била циркова артистка, може да кажем, че в рода на Юстиниан властвал здрав семеен морал. Юстин І така и не се оженил втори път, въпреки че нямал деца от жена си Вукшица. Юстиниан също не се е женил втори път, каквито примери имаме много сред по-късните византийски императори.
Езикът, който използвал Юстиниан в държавното управление бил латинският. Обаче майчиният език на Юстиниан не бил нито латинския нито гръцкия, понеже по думите на историците той говорил на не дотам правилен латински и на силно варваризиран гръцки. Гръцкият език и елинската култура всъщност били неща, които Юстиниан, както е видно от неговите действия, не уважавал достатъчно. Но това не е толкова чудно, особено по отношение на старата елинска култура, предвид старанието на императора да утвърди все още неукрепналата напълно християнска вяра.
Великият Юстиниан проявявал голямо благочестие. Винаги набожен, той прекарвал великият пост в строго въздържание и молитви, не вкусвал хляб, а си позволявал само зеленчуци и вода и то през ден или два.
Живеейки в чистота и благочестие той царувал 39 години, през което време извършил много велики дела. Починал на 14 ноември 565 година и бил погребан в цариградската църква „Св. Апостоли”.




На снимката - манастирът св. Екатерина на Синайския полуостров