Задачите и решенията, свързани с повишаване стандарта на живот на гражданите, би трябвало да са приоритет на всяка една държава, на всяко едно общество. Да предположим че, въпреки някои отклонения, този принцип е валиден и в нашата родина България.
Обаче въпросът за това какво точно представлява високият стандарт на живот, намира различен отговор в представите на хората. Този въпрос изглежда все още не е ясно дефиниран нито в съзнанието на гражданите, нито в моделите на управление предлагани от страна на държавата.
За много хора високият стандарт на живот, все още се изчерпва с представата за осигуряването на такъв в границите на личното пространство. Това ще рече - добро жилище, с качествено обзавеждане, второ такова жилище, на още по-добро място, луксозни лични средства за предвижване и т.н. Доказано чрез твърде много примери от последните години.
Предполагам, или иска ми се да вярвам, все повече хора се убеждават в това, че високият стандарт на живот в една държава, не е свързан единствено с личното благополучие. Личното благополучие е само една част от цялостния процес на благополучие и развитие на държавата. Тук се налага да припомня поговорката за това че "не може да си богат в бедна държава". Нещо, което твърде често се забравя от управляващите държавата. Висок стандарт на живот се постига не само ако състоянието на отделни граждани (твърде отделни, в държава като нашата) е добро. Висок стандарт на живот означава цялостното развитие на инфраструктурата, на околната и жилищната среда, бизнесклимата, качеството на социалните помощи и услуги, на държавната политика и т.н. Докато не преодолеем егоистичните представи за индивидуално благополучие нещата няма да се развиват по правилния начин.
Докато по-голямата част от обществото не разбере това, а и най-вече тези, които отговарят за управлението на държавата, няма да постигнем съществен напредък в повишаването качеството на живот на обществото и на отделния гражданин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар