Кордилера Бланка

   В град Хуараз сме вече, където започна една много интензивна програма. Сме ние туристите, дошли въпреки политическата ситуация в страната.

    Този град се намира в подножието на Кордилера Бланка, на около 3000 м надморска височина. Обаче се усеща като нашите 1000 метра. Градът е изходна точка за походи в най-високата част на Кордилерите. Напомня на бледо копие на нашия Смолян, само че пет пъти по-населен. Така или иначе, усеща се планински дух в града.

    Тук веднага посрещат туристите със стандартна седмична програма. Има турове до различни места в околността и до един археологически обект Чавин. Пътуването е доста дълго и отнема по два-три часа в едната посока, от град Хуараз.

    Пътуването си е доста отегчително и изморително, но след това започват едни природни паркове, висоти, красоти... Излиза се сутрин рано, а прибирането е късно вечер. Това на снимката отгоре е най-високия връх в Перу, вижда се съвсем малко над облаците, 6760 метра.

    А това на снимката отгоре е най-трудно достъпният връх на това място. Не е изкачван от 2011 година и в момента изкачването му се смята за невъзможно.

    Много високи върхове, огромни скали, водопади, равнини, както и стръмни пътеки, много лагуни, изобщо голяма красота, особено когато има слънце и видимост.

    По време на похода до Лагуна 69 случихме хубаво време. Походът до въпросната лагуна беше седем километра, около три часа в едната посока. Доста интензивен. Аз да си призная веднага, не можах да стигна до лагуната, не ми стигна времето, но бях напълно доволен от похода.

   Тук и надморската височина си казва думата. Рейсът ни закара на височина 3900 м., откъдето стартирахме похода. Трябваше да изкачим 1100 м денивелация, за три часа. Другите младежи се втурнаха напред, ама аз съм вече ветеран, а и не бях аклиматизиран...

    Това на снимката по-горе всеки да го приема както иска, но беше малко демонстрация на сила насред Кордилера Бланка.

    Показа се и слънце във втората част на похода и всичко наоколо стана наистина много красиво. Правихме снимки, снимки, накрая направо се отказах.

    А тук показвам на момчето, което ме снима да държи камерата право, защото доста я изкривяваше. За нашия водач става въпрос, който най-любезно обясни всичко, което го питахме.

   Това е една друга лагуна, в подножието, където спряхме след края на похода, понеже сутринта на отиване беше мъгливо.

    Входа в природните паркове тук се заплаща, съответно около 12 лв. Имат три различни цени за туристи, за перуанци и за местни. Самата екскурзия, всъщност превозът с рейса и осигурения планински водач, струва около 30 лв.

   Повече снимки тук, а за селото в подножието на природния парк, ще пиша следващия път.

https://photos.app.goo.gl/nEit6h6wM9VhuxEx6