Дванадесетчасовият полет от Мадрид до Лима премина сравнително бързо, защото беше през нощта. Седалките в самолета тесни и неудобни за спане, ама все пак подремнахме. Като се поразклати самолета при турболенция и като се сетиш че си на 11 хиляди метра в средата над Атлантика и си спомняш всички молитви които знаеш. Има един лаф, че човек е атеист до първата в тълпата въздушна яма, в която попадне самолета... Интересно е това усещане хем на спокойствие при полета, хем на голямо притеснение.
Когато кацнахме ранната сутрин на летището не се разбра веднага, че сме попаднали в държава от третия свят. Но когато излязохме отвън и се включихме в трафика и помирисахме въздуха, видях че Перу си е съвсем държава от третия свят... И къщите и улиците и пясъчната мъгла над Лима. Заприлича ми малко на Кайро, Египет. Изпитах отново голямо притеснение, понеже си мислех, че държавата е по- цивилизована.
Хотелът който бях запазил за пет дена се оказа в центъра на града, а шофьорът на таксито каза, че там е опасно. Спомена думата "пелигро" и когато погледнах в речника се оказа, че означава опасно. Така веднага се отказах от него и се насочих към хостел Париуана. Явно доста известен пълен с десетки пътешественици - бакпакъри. То добре че бяха двете еврейски момичета, с които се запознах на летището, за да ги разбера тези работи. А ако беше чул Сашко как тези млади момичета, току-що пристигнали в Лима се канят на другия ден да ходят за Венецуела, понеже в Мачу Пикчу и в Куско в момента има извънредно положение, направо щеше да падне.
Смятам да остана в Лима 5-6 дена въпреки всичко. След това ще тръгна на север, където няма извънредно положение, а също има много интересни неща за гледане.
В хостела са само младежи, но добре че има и няколко човека на моята възраст. Както и да е, все още успешно се сливам с младежите.
Андрей, Ноел и Бар от Израел в хостела
Качвай повече снимки :)
ОтговорИзтриване