На летището в Мадрид

Вече съм на летището в Мадрид, на път за Лима, Перу. Полетът ми е чак вечерта, в 12 без 5 така че имам доста време.

На летището в София пристигнах на време, всичко беше нормално, с това че носих и двете раници със себе си в самолета и всъщност нямах чекиран багаж. 

Най- много ме впечатли едно момиченце, русичко, но очевидно доста малко, което се движеше само. 

- Самичка ли пътуваш? - я попитах.

- Да - каза тя.

- На колко си години?

- На 12, навършени.

Изпитах известно удивление, че разрешават на толкова малки деца да пътуват сами. Оказа се че другите компании имат граница 14, но Бългериан Еър разрешават и на по-малки да пътуват сами.

Гледах да не го притеснявам момичето, но го разпитах, нали съм си любопитен и любознателен. Майка й и баща й били в БГ, а дядо й и баба и в Мадрид или в някакво село наблизо, а после щяло да идват и другите или нещо такова. Тук, в Испания била израстнала, 7 клас вече, защото тръгват по-рано на училище.

Попитах я как се казва - Марта. Аз единственото друго дете, което познавам в Мадрид, на Сия и Хуан също се казва Марта, макар че тя е на 4 годинки, навършени. Интересно...

Като кацнахме на летището загубих момиченцето от поглед, после пак я видях, малко притеснена. Летището голямо, попитах я оправя ли се, тя каза "Не". То голям човек не може да се оправи по летищата, а камо ли на 12 години. Исках да й помогна, но пак я загубих в тълпата, аз да й помогна време имах достатъчно. Но така се получи, надявам се да се е оправила.

Така с този случай и това притеснение летище Баракас ми създаде известна тревога още с пристигането. Иначе свят, туристи, шарения, но като цяло е спокойно.

Аз прочетох за музеите в Лима. Доста са и са интересни, препоръчват на посетителя в Перу да не ги пропуска. Оттам ще започна, то се вижда, като културен човек и археолог. Спокойно ще започне обиколката в Перу, такова предчувствие имам.