Съдбата на учения

 Откъс от приказката "Халифът-щърк" на Вилхелм Хауф:

"Халифът, който обичал да събира в библиотеката си стари ръкописи, макар и да не умеел да ги чете, купил изписания лист и кутията и пуснал продавача да си върви. Но на халифа много му се искало да узнае за какво се говори в изписания лист и попитал везира, дали не познава някого, който би могъл да разгадае чудноватите букви.

- Премилостиви господарю и повелителю - отговорил везирът, - до голямата джамия живее един човек, когото наричат учения Селим, той разбира всички езици. Повикай го. Може би той познава тези тайнствени знаци.

Довели скоро учения.

- Селим - казал му халифът, - Селим, говори се, че си бил много умен. Я погледни тоя изписан лист и кажи ще можеш ли да го разчетеш?Ако го разчетеш, ще ти подаря нови дрехи за празник; ако не го разчетеш, ще заповядам да ти ударят дванадесет плесници и двадесет и пет пръчки по стъпалата, защото ще излезе, че без право са те наричали учения Селим.

Селим се поклонил и рекъл:

- Да бъде волята ти, господарю!

Той разглеждал дълго време написаното и изведнъж извикал:

- По латински е, господарю! Да ме обесят, ако не е по латински!

Халифът заповядал:

- Щом е по латински, кажи какво пише!"

Това е цитатът от приказката и макар и кратък много ясно показва съдбата на учения. Първо, мястото на учения е зад джамията. Второ полза от него няма никаква, освен ако някой халиф се сети че му трябва за кратко. Трето ако само се е правил на учен и не е такъв, заслужава много плесници и пръчки по ръцете. Това е съдбата на учения съвсем кратко и ясно разказана...