На нас българите са поверени за отговорно съхранение, през векове и за векове, няколко неща. Това е нашата пищна, зелена, красива и разнообразна природа - наистина богата. Това са моралните ценности и религиозни правила, които са с дълбока древност, което ние по правило не съзнаваме, но всички ние ги обладаваме и спазваме, в повечето случаи без да го съзнаваме.
Не по-малко важен е нашият български език, изкован от старите законодатели в прадревни времена, на върха на Стара Планина. Това последното е в рамките на шегата.
За съжаление дори и учени хора, българи, които са знаели различни науки и са говорели по няколко езика не винаги са осъзнавали дълбочината и древността на българския език, но тези които са се е докосвал до тази истина, са ставали истински и ревностни патриоти, във всяко отношение. Такива хора като Георги Раковски, Петър Берон, д-р Иван Селемински, Стефан Захариев, Йордан Хаджиконстантинов, Цани Гинчев и други.
Това, което наричаме днес български език е пряко наследство на старата балканска реч, от времето на траките и пеласгите и още преди това. Тази реч е толкова стара, че е повлияла на практика на всички европейски езици, а оттам и на много такива извън индо-европейското семейство. Именно това са най-впечатляващите примери, които ще разгледаме.
Ако отворим който и да е речник на чуждите думи у нас, ще видим огромно количество думи, за които пише, че са дошли в съвременния български през турски, гръцки, руски, немски, френски, италиански и т.н. Често за думите, които са дошли от турски, се уточнява, че дадена думата първоначално идва от персийски или арабски език и с посредничеството на турския, по време на Османската империя, е приета и по нашите земи. Същевременно за много думи дошли чрез руския в български се уточнява, че са всъщност френски, немски, италиански думи, т.е. европейски, но са дошли у нас чрез руско влияние и посредничество, основно в първите десетилетия след Освобождението.
Много думи в старогръцкия език и в старогръцките речници се познават като такива с български корен още на пръв поглед, но поради това че са записани в древността, се водят старогръцки. Думата „колиба” се среща в старогръцкия като „калиби” (καλύβη). Така излиза, че тази дума е старогръцка. Думата „кол” се среща в старогръцкия под формата "сколопс" - кол ограда от колове, палисада. Колибата е първобитно жилище, което се прави от колове (колци) и пръти, оттам и думата "колиба". В днешния български думата е ясна като етимология – кол – колиба, докато в старогръцкия тази яснота липсва и е замъглена.
Така е и при старогръцката дума „арбили” (ἀρβύλη) или „арбюлис” (ἀρβυλης), която се превежда като вид обувки. Думата „арбили” е всъщност думата „цървули”. За цървулите може да кажем, че кажем, че етимологията е съвсем ясна. Тя произлизат от думата „цръв” – черво - "цървул". Думата, със значение обувка, се среща и в много славянски езици, но най-старият облик е бил с начално „ч”, както показват примерите. Отново имаме дума, която няма ясно обяснение и етимология на старогръцки, на който език думата просто е записана. Етимологията обаче се вижда ясно на български и при останалите славянски езици. Тук нашият академик Стефан Младенов прибавя и арабската дума serbul – обувка, от която уж произлизали славянските такива, но той не се е сетил за старогръцката дума. Накратко, имаме още една стара балканска, може да я наречем и българска, дума, която по-късно е получила голямо разпространение.
Впрочем древен балкански корен може да видим и при другата дума за обувка „крепис”, която означава също и „основа, база, фундамент”. Думата е преминала и в латинския, като тук може да потърси корена и в „крепя” и в „закрепвам”. Сродната латинска дума „крепидо” (crepido) – основа, темел, стена, която се използва у нас като научен термин – „крепида” – крепостна стена. Друга дума, която се използва от археолозите е думата „стригила”, която идва също от латинската strigilis и означава не друго, а стъргало, стъргалка, чесало. Но примерите с латински думи и близостта им с българските са наистина много и по-лесно видими, затова да се върнем към старогръцките.
При много думи в старогръцкия началната съгласна буква е отпаднала, както в думата „арбили” (арбюли) - цървули. Така имаме и думата „арпи” (ἃρπη), което значи сърп, също и граблива птица, при която е изпаднало началното „с”. Такива примери имаме много и при заемане на старите балкански думи в турския език, както ще видим по нататък.
Думата "вино" на новогръцки е „краси”, а на старогръцки „красис” (κρᾶσις), което освен напитка и смесване, съединение, означава и температура. Всичко това показва, че думата „красис” всъщност произхожда от „красен” или „красний” – червен, т.е. от червения цвят на виното.
Старогръцката дума обол (ὀβολός) – вид дребна монета, може да свържем с думата „объл” или „овал”, но да приемем че тук приликата е случайна, понеже монетите са по принцип кръгли, не само оболите.
Много интересно е обяснението на името Атина Палада, по-точно епитетът който е даден на богинята. Това название всъщност се среща във варианта Паллас (Παλλάς), а също и Паллинис (Παλληνίς). Паллас или Палладион е изработена от дърво статуйка на Палада, според поверието паднала от небето, която се пазела в Троя и се смятала като залог за съществуването на града. Основните характеристики на Атина, дъщеря на Зевс е, че е жена-воин, че е девица и че е синеока. Това последното е правело особено впечатление в света на топлия юг, където хората масово са били тъмнооки. Палада, въпреки разнообразните научни обяснения обяснения, на думата, най-вероятно идва от „плава” – синеока. Тази старобългарска дума „плавъ”, която значи по-скоро „сивосин” или дори „бледожълт”, се е позагубила в съвременния български език, но се е запазила в много от славянските езици. Тя се среща и в немската и латинската група, а всъщност повсеместно в различните индоевропейски езици.
Който желае да прочете повече подобни примери, да надникне в съчинението „Българска старина” на Георги Раковски, където ще види и много дадени връзки освен със старогръцкия и с персийския (авестийски) език, с турския и т.н. Всичко това означава само едно. Когато балканското население се е предвижвало от своята Балканска прародина във всяка една посока, то е разнасяло със себе си древната земеделска култура, носело е със себе си вещите, уменията, занаятите и всичко това се е предавало на околното заварено население, което е започвало да използва същите думи и названия. Така и когато са дошли тук османските турци, през 12-13 век, те са заварили едни много стари традиции и при местното населени, предимно българско, но и при византийците във Византийското царство. Когато десетки „турски” думи изведнъж се оказват стари балкански, български думи, човек се смущава първоначално от големият им брой. Такива много думи може да видите отново у Раковски, а аз тук без да повтарям примерите, ще се опитам да дам нови. За съжаление в нашите тълковни речници ще видите стотици думи, които се смятат за турски и наистина част от тях са навлезли по време на османското владичество, но и те най-често идват от персийски и арабски. Обаче има и десетки думи, които са там поради нашата скромност, поради следване на погрешни стереотипите и от научно недоглеждане. Върху подобни примери аз лично съм се спирал няколко пъти, но като цяло темата е неразработена от специалистите.
Думата „авджия” се приема за турска, понеже идва от турското av – лов, дивеч. Само че това е самата дума „лов”, както и „авджия” (авджилък) е всъщност „ловджия”, като е изпуснато началното „л”. Друга една красива дума, която е „уста”, в смисъл на "майстор", е образувана по същия начин, чрез отпадане на началната съгласна. Турската дума „уста” (usta) е всъщност (м)уста(р) – майстор. Самата българска дума „майстор” идва от глаголите „строя”, а също и „да сторя”, т.е. да направя, да изградя, да извърша. Един от най-важните дюлгерски инструменти се нарича "мастар", т.е. нивелир, нещо което служи за прав и стабилен градеж. Друг важен инструмент на майстора е мистрията - майстория, която дума произхожда от същия корен.
Изобщо думата "майстор" се среща и в латинския и в повечето европейски езици, а както виждаме и в турския. В латинския магистър (magister) има конотация със вещ, знаещ, можещ, докато пък в съвременния английски думата master има конотация, не толкова с „майстор”, колкото с „господар”. В много тракийски и особено древномакедонски надписи от римско време се среща думата mestrian, която нашите учени определят като някакво лично име. Обяснението на думата е именно „майстор” – титла разпространена от много хилядолетия на Балканите и записана по римско време във възпоменателни и надгробни надписи с латински букви като „местриан”.
Ако продължим по темата турската дума дюлгер (dьlger), използвана и при нас често в миналото, означава дърводелец. Тя се използва и със значение каменоделец и означава именно това „дялам” или „дялкам”, т.е. „дялкар” станало по турски на „дюгер”. Тук наистина нещата започват да изглеждат смущаващи, понеже и думата уста - майстор и думата дюлгер – човек, който дялка, имат връзка с българския, но като имаме предвид, че османския народ е бил номадски, всичко си ида на мястото. Друг смущаващ пример е с думата хеким- доктор, лечител, лекар, която действително идва от „лек” и „лекувам”, т.е. лечител, отново при изпадане на първоначалната гласна. Една интересна подробност е, че думата „локум”, идва от същия корен, защото първоначално локумът се е използвал като лечебно средство, в древна Персия…
Думата „беяз” (beyaz) на турски означава „бял”. Думата „левент” е една от думите за юнак, храбрец и се приема за турска. Само че тук виждаме старобългарската дума „львъ”, или лев/лъв. Наистина смущаващи примери, както и турския глагол „истемек” – искам, желая „иемек” – ям, храня се, "ресам" - художник, рисувам и много други, но да кажем че това са много стари понятия, с общ корен за различните езикови семейства.
Тук нямаме възможност дори и накратко да разгледаме връзката на българския със санскрита в Северна Индия и авестийския език в Персия. Нямаме възможност да разгледаме връзката на българския с иврит, който пък е език от съвсем друго семейство семито-хамитското. Трябва обаче поне с малки стъпки и усилия да започнем да изчистваме истината за нашия произход и да изправяме заблужденията, без излишен национализъм. Културата се създава, носи се и се предава и в това няма нищо необичайно. Добре е обаче ни българите да осъзнаваме и знаем истинското си място в света…!
https://andorey.blog.bg/history/2019/08/23/trako-hetskoto-vliianie-vyrhu-turskiia-ezik.1671520
https://andorey.blog.bg/history/2012/08/07/traki-i-greki.986235?reply=3923455
Няма коментари:
Публикуване на коментар