За Херакъл и Альоша

Паметниците, като такива, съществуват от дълбока древност и не са патент на днешното време. Дискусиите свързани с паметници, статуи на владетели, бюстове и т.н. също са с много стара и дълга история.

Периодичното възникване на дискусии във връзка с паметника "Альоша", издигащ се на хълма на Освободителите, показва че проблемът с този паметник със сигурност е многопластов, но никой не може или не желае да разшифрова тези пластове.

Първото което трябва да отбележим е, че в съзнанието на пловдивчани, паметникът "Альоша" очевидно не е свързан единствено със съветската армия и съветския войник. Паметникът очевидно се свързва с руският войник – освободител, бил той царски или съветски такъв. Нещо повече - един подобен паметник подсъзнателно се свързва по принцип с Героя и Освободителя, изписани с главни букви, независимо от тяхната народност, а и време на съществуване. Това е много важен факт, който не се отчита. А почитта към Героя и Освободителя е много древна и с много дълга история.

Един такъв величествен монумент се възприема, несъзнателно, и като символ на физическата сила и мощ и на храбростта, ако щете и на физическата и спортната дейност.

Много любопитен факт е, че точно на това тепе, което днес наричаме хълм на Освободителите или Бунарджик, в древността се е извисявал паметник на героя Херакъл. Негово изображение, за щастие, имаме запазено върху римски монети от 2-3 век от нашата ера. Херакъл е най-популярният полумитологичен герой, прочут със своите дванадесет подвига. Почитан е също като основател на градове и техен покровител. Нашироко е почитан сред траки и скити.

Този древен паметник на Херакъл (наричан по латински Херкулес) по своята структура удивително напомня паметника на съветския воин "Альоша" - пирамидален постамент от големи камъни и изправена фигура, която държи характерната за Херакъл дебела тояга и лъвска кожа. Съответно при "Альоша" вместо тоягата имаме шмайзер и вместо лъвската кожа - войнишки шинел.
Постаментът на древния паметник (без статуята) е бил запазен чак до началото на 19 век, а по все още личащите си букви, тогавашните учени предполагат че той е бил издигнат в 4-3 век преди новата ера. Това е времето на династията на Аргеадите, на Аминта Трети, Филип Втори и Александър Велики, които именно извеждат рода си от героя Херакъл.

Спортът и спортните игри, силата, мощта, винаги са били на почит в град Пловдив. Да припомним само, че най-много сред почетни граждани на града днес са именно спортисти.

Така че, между паметникът на Херакъл от древността и паметникът на Альоша от наше време съществува приемственост. Дали тя се е получила просто по някаква прищявка на съдбата или поради други явни или скрити причини, не може да кажем.

Основното послание всъщност е, че когато мислим, спорим и разсъждаваме, не трябва да го правим еднопластово. Защото град Пловдив е многопластов и неслучайно е наречен "най-старият жив град на Европа".