Формиране на румънския народ

Избирам да говоря за нашите северни съседи румънците неслучайно. Освен всичко останало, тази тема би ни помогнала да разберем и нашия български произход, нещо към което от години се стремим с всяка статия тук в блог бг. Румънският език е причислен към групата на латинските езици. Това са езиците италиански, френски, испански, португалски, френски, окситански и каталански говор и други, както и румънски. Българският език от друга страна е поставен в групата на славянските езици – украйнски, руски, белоруски, полски, чешки, словашки, словенски, хърватски, сръбски и други. Дори и по незапознатите с темата за румънците и румънския език знаят и са чували, че в румънския език има много, доста много български думи, или иначе казано славянски. Дори когато чуем една произволно избрана румънска песен тези думи се чуват и правят впечатление Известно е също, че в миналото тези думи са били още повече, но съзнателно са били изчистени от румънския книжовен език и заменени с латински и западноевропейски думи. Но трябва добре да се разбере и да се подчертае, че основата на румънския език е била винаги латинска, или иначе казано романска. Когато разглеждат ранната история на България, българските учени често говорят за някакво романизирано население по нашите земи или по точно казват че траките, които живеели на Балканите, били напълно романизирани (и елинизирани) по време на римското владичество, което продължило от 1 до 7 век от новата ера. Оттук се появи и абсурдната теория, че именно власите, или иначе казано едно романизирано население, били наследници на тракийското население на Балканите. ( А каракачаните били наследници на елинизираното тракийско население!) Тази хипотеза е толкова погрешна, а и обидна за българите, колкото и приказките за татаро-финския произход на прабългарите, приказките за славянските морета, залели Балканите и приказките за изчезването на траките. Тя показва и цялата обърканост във връзка с представата за нашия произход, която просто няма как да не се отразява на българина, който учи погрешни неща по история още в училище. Оттам и цялостната му представа за света, за историята, а дори и за самият него са объркани и погрешни. Макар че истината никога не може да се скрие и да се затъмни напълно. Ако говорим за някакъв смесен народ, формиран на базата на латинизирано (романизирано) тракийско население и славянско такова, а дори и на някакъв друг съвсем външен елемент (извън индо-европейското езиково и етническо семейство) това е именно румънския народ. Пак повтарям – това не е българският народ, както и досега пише в учебниците, а именно румънският. На територията на днешна Румъния в древността живеят даките, който са роднини на траките, или казано иначе са клон на обширното тракийско население, обитаващо почти целите Балкани. В източните части на влашките земи, към Черно море, живеят и гетите, едно от големите тракийски племена. Да отбележим, че населението на север е било доста по рехаво от това в южните земи, за което свидетелстват и древните историци и археологическите проучвания.

Именно тези гети и даки са едни от първите тракийски племена, които започват да бъдат наричани вече не тракийски, а славянски, или по точно казано склавенски. Този процес започва към 5-6 век от новата ера. Тук разбира се има много уговорки, във връзка и венетски, тракийски, скитските племена (всички те роднински), правилният им разбор, но така или иначе именно скито-траките от Античността, започват да се наричат славяно-българи през Средновековието, след запада на същинската Римска империя. По време на Римското владичество на Балканите, което продължава доста дълго – около 6-7 века за различните области, Рим владее над огромното трако-илирийско-дакийско население, като провежда различна политика. Тази политика включва всичко типично за една империя, на първо място това е събиране на данъци и рекрутиране на войска (или помощни за войската поделения) от местното население. Тази политика включва и строителство на пътища, градове, военни лагери, мостове и други, т.е. изграждане на нещо, което днес наричаме инфраструктура. Не на последно място тази политика включва и разместване на големи групи население, в границите на империята, поради различни причини. Впрочем на север от река Дунав римското владичество е кратко. То започва с походите на Траян (98 -117) срещу даките и тяхното подчиняване. Рим не успява да завладее всички земи, част от днешна Румъния и Молдова. Но дотам където стига римската власт на север и на изток са изградени земни валове, за защита от германски, ирански и трако-скитски (славянски) племена. Част от тези римски валове науката приема за прабългарски, но това е една отделна тема. Рим построява и тук гарнизони и градове – административни центрове, като главният е наречен Улпия Траяна Сармизегетуза. Този изцяло римски град е построен в равнината, на около 40 километра от старата столицата на даките Сармизегетуза (Регия), разположена сред непристъпните гори малко по на север.

Както е известно в земите на север от Дунав римската власт продължава до 270-271 година, когато по времето на император Аврелиан (270 -275) римските гарнизони и администрация е изтеглена от тези земи в новосъздадената провинция Крайбрежна Дакия, в земите на днешна Северозападна България и част от Сърбия. Така наречената романизация на населението (поримчване и полатинчване), с което нашите и чужди учени толкова спекулират, е една чиста недомислица в научно отношение, за съжаление често използвана в научната литература. Повлияни от римската култура и латинският език са били може да кажем броени единици от населението и то изключително тези живеещи в градовете и по-големите административни центрове. Това е било нещо като погърчването по градовете, в едни по-късни времена, по време на османското владичество. Това ще рече, че основното население на Балканите, а именно тракийското си е говорило все стария език, и си е пазило все старата култура. Да уточним, че загадъчният тракийски език е именно това, което днес наричаме славено-български език, което все още ни се струва особено чудно. Но това е обяснимо, след толкова десетилетия официална пропаганда по въпроса и изучаване и дълбоко вклиняване на неверни тези. От друга след 1-2 век на Балканите сред многобройното местно тракийско население е било заселено и латинско-говорящото население, което е основата на това, което днес наричаме власи или румънци (а също и арумъни). Нашите възрожденци са знаели много добре истината за всичко това, което днес с такова неверие преоткриваме. А след като са знаели истината, те не се изказват особено ласкаво за римските колонисти заселени на Балканите сред многобройното, мирно и работливо местно население. В известните две писма до проф. Иван Шишманов Цани Гинчев отбелязва че цинцарите, т.е. власите са били римски колонисти, заселени по границите на отделните големи области. Той мимоходом отбелязва, че власите (латинско-говорящи римски колонисти) са заселени между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т.н. за да държат в покорност населението (тракийското) и да шпионствуват. Това не особено приятно определение на власите като чужденци, шпиони и римски агенти във всеки един смисъл направо бледнее пред определението на йеросхимонах Спиридон Габровски в неговата „История во кратце о болгарском народе словенском” от 1792 година. В главата за Траян Римски (Троян – римски кесар) той коментира, че този император след като завзел Дакия, преселил населението в Далмация (босненско-сърбо-хърватские земи), за да не се отрече от него и пак да въстане (има се предвид въстанията на даките под водачеството на Децебал). А от земите на Далмация и от тези в Италия, „колкото се намираха в неговата земя курви, разбойници… ги пресели в Дация, дето сега живеят влахите, защото влахите от Италия водят племето си”. Тук вероятно има и лична причина за подобно отношение, понеже по това време йеросхимонах Спиридон Габровски живее в различни манастири в земите на Влахия и Богданско (Молдова). Откъде точно е преселено това латинско или може би латинизирано (романизирано) население на Балканите е трудно да се каже, дали от земите на Италия, Испания или Западните Балкани или някъде другаде. Но именно това романско население е основата на влашкия или ромънския етнос. Не по-малко труден е въпросът кога основните маси на това население се прехвърлят или са прехвърлени на север от Дунав. Според проф. Васил Златарски това става чак около 12 век. Така или иначе във Влахия и Трансилвания още от времето след Траяновите войни е заселено романско население, около което по-късно се сформира и влашката общност и държава. Същевременно дако-гетското население, наречено по-късно славянско, а други нови славянски групи винаги са обитавали тези земи. Постепенното смесване между власи и славяни се е осъществявало с различна интензивност, но така или иначе романското население е било винаги в пряк контакт със славяноезичното население. Резултатите от това са ясно отразени в речта на румънците, където изобилстват славянски думи и дори цели фрази. Все пак да подчертаем, че основата на езика си остава латинска именно поради това, че той е бил езикът на докараните латински колонисти на Балканите през 2 век (а вероятно докарани и по-късно). Днес румънците наблягат силно на дакийския (тракийски) си корен от времената на цар Скорило и цар Децебал, а разбира се и от по-ранни времена. Те действително имат основание за това, доколкото трако-славянският елемент също е участвал във формирането на румънската народност. Действително днешните румънци физически доста приличат на българите именно поради общото трако-дакийско наследство. Впрочем земите на север и юг от Дунав имат приблизително еднаква съдба от времето на праисторията и епохата на халколита (каменно-медната епоха.

Заобиколена отвсякъде от славянски народи – българи, сърби, украинци, както и от унгарците от северозапад Румъния е откъсната географски от латинското семейство на португалци, испанци, французи и италианци. Причината за това е, както вече посочихме, в преселението на големи групи латинско население на Балканите по времето на император Траян, а и в по-късните векове, по време на управлението на Римската империя. В такава ситуация за румънеца не остава друго освен да е весел, което е и забелязано от външните наблюдатели. С влашки произход например са писателите-хумористи Бранислав Нушич и Алеко Константинов. Така да повторим това, с което започнахме и което е най-важно за нас в случая. Не България, а именно Румъния е страната, в която е имало смесване на романизирано (латинско) население и славянско такова. Резултатите от това са били видими през вековете, видими са и до днес, в румънския език, в румънската култура и т.н. От друга страна т.нар. власите не са остатъци от някакви си траки, а точно обратното – власите са привнесения чужд, немногоброен елемент, сред обширното, тракийско, балканско население, наречено по-късно през Средновековието българско. И накрая крайно време е вече в училищата ние българите да учим истинската си история, а не такава създадена преди векове във виенската историческа школа и преповтаряна безкритично от нашите учени вече толкова десетилетия.

Акордеона, старогръцко-българския речник и резачката

    Когато през март месец тази година разбрахме, че се задава карантина, семейният съвет взе правилното решение. Заминахме за село Славейно, два дена преди обявяването на пълната карантина, която включваше и забрана за пътуване. Просто не мога да си представя програмата ни в града и стоене в апартамента, ако това трябваше да правим през следващите два месеца. 

    Родопите ни посрещнаха с пролетно време, макар и все още студено. Разшетах се веднага из градината и ливадите - те имаха голяма нужда от това. Не че не ги поддържаме, но друго си е човек да има достатъчно време. Орязах, т.е. прочистих излишните клони на ябълките, на дюлата, на черешата и вишната, разкопах част от градината, за да сея фасул и т.нар. в Родопите фасульовица - едър фасул. Изобщо закипя раннопролетна земеделска дейност. 

    В началото на април заваля истински голям сняг, че чак и замръзна за няколко дена. Изкарахме истинска зима... през април месец! Към края на месеца се разбра, че трябва да слизам към града, за да платя данъците и да взема някои неща, за следващия един месец. То слизането към града беше лесно, по-скоро излизането през направените КПП-та беше проблем, но аз минах със земеделския си документ, т.нар. зелено картонче. За пръв път почувствах някаква привилегия от това, че се водя земеделски производител... 

    Та, мисълта ми е за личния списък, който съставих, за нещата, които трябва да взема от Пловдив. Преди да слезна към Пловдив започнах да правя списък, който започна така - акордеона, старогръцко-българския речник, резачката... Тук се спрях и много се смях - няма такъв списък! Не случайно хората понякога не ме разбират. Работата, задълженията ми, интересите и забавленията ми, изобщо животът, който водя, в последните двадесет години (след завършване на университета), не попада в класическите стандарти и представи. Затова и малко се затруднявам да обяснявам, когато ме попитат за това какво правя, и то не за друго, а защото просто не знам откъде да започна. 

    И моят живот, както и животът на всеки човек, е една борба. Почти не съм оставял тази борба или ако съм я изоставал, то е било за съвсем малко, за да си почина. Което все пак е шанс - да имаш възможност макар и за малко да си починеш от борбата. Приемам, че каузите за общо и обществено развитие, които съм си поставял през годините, са мой личен избор и сам съм приел да се натоваря с тях. В смисъл никой не ми е виновен за това. Само че това е моята представа за живота, това е моят характер и моето възпитание и няма да мога да се променя в това отношение. Понякога и най-близките ми хора не ме разбират, на аз слушам и изпълнявам на първо място вътрешното си убеждение. Факт е обаче, че през пролетта почти нямах време и за акордеона, и за старогръцко-българския речник, нито дори и за резачката. Тази зима обаче ще имам, което си е един голям шанс.

Какво ни казва Откровението на Иоана за бъдещето

    Бъдещето и неговото разгадаване винаги е провокирало мисълта на човека, предизвиква интерес. 

    На много места в Библията се говори за бъдещето, най-вече за бъдещите страдания на тези, които не следват заповедите на Бог. В този смисъл Откровението на Иоана не прави изключение, дори се отличава със своя апокалиптичен стил. Това прави неговото разгадаване още по интересно. В предишната тема се спрях по-подробно на числото 666, известно като числото на звяра. Предположих, че това число изразява съкращението www – world wide web – (вижте за това по-подробно в предишния постинг). Честно казано, аз лично пресметнах това число не директно, а откровението при мен дойде по доста по-заобиколен път. Това пресмятане обаче е ключът, който буквално отваря и разяснява всичко след глава 13 в Откровението. Става ясно какъв е белегът на звяра (създанието), става ясно коя е майката на блудниците и гнусотиите на земята и кой е Великия Вавилон. Белегът на звяра е интернет устройството, името му е world wide web, а числото на звяра е абревиатурата www и който не притежава тези неща в близко бъдеще няма да може нито да може да купува, нито да продава. Майката на блудниците е световната мрежа, а Великия Вавилон не е Ватикана, както се пише понякога в протестантските писания, а по-вероятно Силиконовата долина.

    Ясен смисъл придобиват думите от глава 18 - „защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерния и разкош”(Откр. 18:3). Това описание на блудницата съвпада доста точно с описание на световната глобална мрежа. Някой ще възрази, че това не е така, не е точно описание, т.е. мрежата е нещо положително. Да така е - всичко зависи от нас, дали придаваме положителен или отрицателен смисъл на нашите творения. Съзнателно или несъзнателно обаче все повече хора използват интернет, а и ще продължават да го използват изглежда за неугодни Богу цели и ще дойде един момент, в който греховете на мрежата и ще стигнат до небето, както е казано в Откровението, и Бог ще си спомни нейните неправди. Говорим за един постепенен процес, с постепенно натрупване и предизвикване на бъдещи лоши последици.

    Ето какво се казва още в Откровението: „И той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена, седеща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото и имаше написано това име: Тайна; Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много” (Откр. 17:3). Виждаме, че в Откровение на Иоана има известно смесване между великата блудница и градът наречен Вавилон, с неговите 7 хълма. Поради тази причина в протестантската литература, както отбелязах, може да се прочете аналогията между Вавилон и Ватикан, но това тежко обвинение върху Светия престол отпада. Изглежда новият Вавилон трябва да се търси на място пряко свързано със световната глобална мрежа. Действително, намираме дори и известна фонетична връзка с името Силикон валей – Силициевата долина, разположена в западната част на САЩ. Там се намират седалищата на най-големите високотехнологични компании (с богохулните и очевидни скверни пред Бога имена), произвеждащи компютри, софтуеър и електроника. Разбира се други два, големи, високотехнологични центрове има и в градовете Ню Йорк и Вашингтон, а в последните години и на други места в света. Компаниите свързани с производството на хардуейр, тези разработващи софтуейр, съхраняващи данни, предлагащи различни устройства, приложения и услуги , изобщо всичко свързано с потреблението на интернет, са най-печелившите в световен мащаб, с трудно изразими за представата на обикновения човек, печалби и капитали. От друга страна, сравнение дори с предходното десетилетие, днес използването на световната мрежа за търговия се е разраснало до гигантски мащаби. Всичките тези параметри, и производствени, и научни, и търговски, са толкова огромни, че са все още са трудно представими за по-слабо развитите икономически и технологично държави, но са една реалност за силно развитите икономически и технологично страни. И тази реалност вече е онова, което определя до голяма степен вътрешната и външна политика на тези държави. Всичко това ще даде една огромна власт в ръцете на броени хора, който обаче ще царуват само един час, според записаното в Откровението – „…и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царската власт, но за един час получават власт като царе, заедно с звяра; те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с него, ще победят, които са звани, избрани и верни” (Откр. 17:12).

    Тук стигаме до апокалиптичната част. Информацията, т.е. данните, с която днес разполага световната мрежа се съхранява в огромни сървърни центрове, най-големите от който се намират отново на територията на САЩ, а вече и в Китай. Тези сървърни центрове представляват огромни халета, добре изолирани и защитени, но не чак толкова, че да издържат бедствие с непредвидими размери и мащаби. А именно за такива свръхестествени бедствия се говори в Откровението на Иоана: „И бидоха светкавици, гръмотевици гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал откак има човеци на земята. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му. Всички острови изчезнаха, и планини вече не се видяха; едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма” (Откр. 16:18-21). В древния свят мярката за тежест един талант, е била, според различните мерни системи, около 30 килограма или около 60 килограма. 

    В Откровението на Иоана се говори за един рязък и трагичен край, на световната търговия, или поне с нейната най-доходна и представителна част. Лесно може да предвидим, че тази търговия както сега, така и в бъдеще ще е все по-тясно и по-тясно свързана с използването на световната мрежа. Конкретните думи отнасящи се за фаталния край на великата блудница и град Вавилон са следните: „Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува, стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор, дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки. И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от теб, и всичко тлъсто и светло изчезна за теб, и няма вече да го намериш. Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери, защото в един час пропадна толкова голямо богатство!” (Откр. 18:8-17) 

    Откровението на Иоана съдържа и много още интересни моменти, за които ще говорим в отделна тема.

Интернет мрежата – Великий Вавилон и Майка на блудниците

    Ще започна оттам, където завърших с предишния постинг. 

    Няма велики творения, създадени от човека, които по принцип да са добри или лоши. Всичко зависи от нас, какъв смисъл влагаме в тях и за какво ги използваме. Това ще рече – ядрената енергия за мирни цели - по възрастните помнят лозунга. Ако използваме същата тази ядрена енергия за военни цели, тя се превръща в нещо много лошо. Така е и по отношение на интернет – световната мрежа. Дали тя ще е добра или неугодна Богу, зависи от нас.

   Пресметнахме числото 666 от Откровение на Иоана и видяхме съкращението www – world wide web – вижте за това по-подробно в предишния постинг -  https://andorey.blog.bg/history/2020/12/06/chisloto-666-i-globalnata-svetovna-mreja.1738516 

     Честно казано, аз лично не го пресметнах директно, а откровението при мен дойде по доста по-заобиколен път. Това обаче е ключът, който буквално отваря всичко след глава 13 в Откровението. Вече ясен смисъл придобиват думите от глава 18 - „защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерния и разкош” (Откр. 18:3). Това описание на великата блудница съвпада доста точно с описание на световната глобална мрежа. Някой ще възрази, че това не е така, не е точно описание, т.е. мрежата е нещо положително. Да така е, пак да повторя това, с което започнах, всичко зависи от нас, но... явно натам вървят нещата. Съзнателно или несъзнателно все повече хора използват интернет, а и ще продължават да го използват за неугодни Богу цели и ще дойде един момент, в който греховете на мрежата ще стигнат до небето, както е казано в Откровението, и Бог ще си спомни нейните неправди. Т.е. говорим за един постепенен процес, с постепенно натрупване и предизвикване на бъдещи лоши последици. 

    Ето какво се казва още е Откровението: „И той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена, седеща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото и имаше написано това име: Тайна; Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много” (Откр. 17:3). Виждаме, че в Откровение на Иоана има известно смесване между великата блудница и градът наречен Вавилон, с неговите 7 хълма. Поради тази причина, в протестантската литература особено, може да се прочете аналогията между Вавилон и Ватикан, но това тежко обвинение върху Светия престол отпада. 

    Изглежда новият Вавилон трябва да се търси на място пряко свързано със световната глобална мрежа. Действително, намираме дори и известна фонетична връзка с името Силикон валей – Силициевата долина, разположена в западната част на САЩ. Там се намират седалищата на най-големите високотехнологични компании (с богохулните и очевидни скверни пред Бога имена), произвеждащи компютри, софтуеър и електроника. Разбира се други два, големи, високотехнологични центрове има и в градовете Ню Йорк и Вашингтон, а в последните години и на други места в света. Компаниите свързани с производството на хардуейр, тези разработващи софтуейр, съхраняващи данни, предлагащи различни устройства, приложения и услуги , изобщо всичко свързано с потреблението на интернет, са най-печелившите в световен мащаб, с трудно изразими за представата на обикновения човек, печалби и капитали.

   От друга страна, сравнение дори с предходното десетилетие, днес използването на световната мрежа за търговия се е разраснало до гигантски мащаби. Всичките тези параметри, и производствени, и научни, и търговски, са толкова огромни, че са все още са трудно представими за по-слабо развитите икономически и технологично държави, но са една реалност за силно развитите икономически и технологично страни. И тази реалност вече е онова, което определя до голяма степен вътрешната и външна политика на тези държави. Всичко това ще даде една огромна власт в ръцете на броени хора, който обаче ще царуват само един час, според записаното в Откровението – „…и десетте рога, които си видял, са десет царе, които още не са получили царската власт, но за един час получават власт като царе, заедно с звяра; те са единомислени и предават на звяра своята сила и власт; те ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи, защото е Господ на господарите и Цар на царете; тоже и ония, които са с него, ще победят, които са звани, избрани и верни” (Откр. 17:12). 

    Какво ще се случи с Великий Вавилон и Майката на блудниците според Откровението на Иоана, всеки може сам да прочете, но върху това ще разсъждаваме отделно.

Южни плодни дървета в Пловдив

Мечтата по юга е характерна за европееца, като цяло. Всяко нещо, което като климат, архитектура, природа, напомня за юга, привлича със своята топлина, лежерност и екзотичност. Тази мечта по юга е характерна и за българина, въпреки че страната ни е една от южните европейски държави.

В Южна България и по конкретно в град Пловдив сме привилегировани в това отношение – с една стъпка сме по на юг. Това се усеща не само по климата, но и по наличието на културни и диви растения, които са характерни за по-топлите и горещи  ширини.

 

 

Един от пловдивските хронисти Маньо Стоянов, роден в самото начало на 20 век, в пирдопското село Душанци, описва как при първото си посещение на Пловдив и изобщо Тракийската равнина силно впечатление му е направило едно непознато за него растение с широки листа и вкусни плодове – смокинята. Плодно дърво непознато за неговия подбалкански край.

Действително в България смокинята е характерна за Тракийското и Санданско-Петричкото поле, както и за Черноморското крайбрежие. Обикновената смокиня (Ficus carica) е дърво характерно за цялото  Средиземноморието и Средния изток и е известна още от най-древни времена. При наличието на достатъчно слънчева светлина и топлина, тя вирее без да има нужда от специални грижи, нито има естествени вредители. Плодовете на смокинята съдържат много захари и калий. Повечето селектирани сортове са особено вкусни и са за директна консумация, като има и не толкова сладки сортове, подходящи преди всичко за правене на т.нар. сладко от зелени смокини.

Единствено лозниците, които са се срещали буквално във всеки пловдивски двор, в не толкова далечното минало, са по-разпространени от смокините. Поради своята непретенциозност и устойчивост, смокинята е едно от най-характерните дървета в пловдивските дворове, доколкото такива днес са останали.

 

Райска ябълка в двора на църквата “Св. Неделя”

През  късните и все по-къси есенни дни, когато листата на дърветата са вече окапали, силно впечатление прави дървото на  райската ябълка и неговите ярки оранжеви плодове. Ако се доверим на източниците, райската ябълка е била привнесена преди не повече от деветдесет години в България. Възможно е обаче това да е станало няколко века по-рано.

 

 

Райската ябълка (Diospyros kaki) произхожда от земите на Китай и Япония и се отглежда предимно в субтропичния климатичен пояс. Райската ябълка, както и смокинята изисква засаждане на зáвет и по слънчево място, въпреки че и двете дървета издържат на температура до минус двадесет градуса. Плодовете на райската ябълка са много полезни, с богато съдържание както на калий, така и на магнезий и желязо, както и при смокинята, като съдържат още калций, фосфор, манган, мед, много захари и витамини. Характерно за плода на райската ябълка е това, че са нужни десетина дена за дозряване, след като се обере от дървото. След това действително плодовете стават много вкусни и сладки.

 

 

Киви в къща в квартал Мараша

Отново от Китай и земите на Далечния Изток идва и растението киви. Кивито (Actinidia deliciosa) е растение подобно на лозата и представлява многогодишна лияна. Кивито изисква повече вода, топлина  и по-висока влажност на въздуха, но всъщност добре вирее и в границите на град Пловдив и неговите квартали.

 

 

 

Понякога вместо обичайната лозница в даден двор, може да забележите растение с доста широки кръгли листа и картофовидни, кафяви плодове. Това е кивито.  Плодовете се берат в късна есен и при тях също е необходимо известно време, вече обрани, за да дозреят. Узрелият плод на кивито е вкусен и съдържа доста витамин С.

Джинджър, в къща в Стария град

Един нерядко срещан плод в пловдивските дворове е и т.нар. джинджър или хинап, а също и китайска фурма. Действително плодовете на джинджъра (Zizyphus vulgaris) много приличат на плодовете на фурмата, но нямат тази сладост.

 

Самото име джинджър идва от кафеникаво-червеникавият цвят на плода и изглежда това е отдавна натурализирано плодно дърво в областите на цялото Средиземноморие. Плодовете на джинджъра също имат високо съдържание на витамин С, както и на елементите кобалт, йод, желязо. Дървото на джинджъра, подобно на това на смокинята, може да достигне столетна възраст.

 

Макар и по-рядко, в самия град Пловдив, а по-често в близката околност, окото радват големите червени топки на плодното дърво нар. Нарът (punica granatum) действително носи усещане за южна екзотика, сладост и топлина. Действието на плодовете е много полезно – те подсилват имунната система и предпазват от различни болести. Той съдържа и много антиоксиданти. Първоначалният произход на дървото е от Иран и Средна Азия.

 

Маслина в Мараша

През последните десетилетия бяха селектирани и някои по-студеноустойчиви видове маслини, които могат да растат и на територията на България. Така вече може да забележим и маслини, в пловдивските дворове. Разбира се те се отглеждат с декоративна цел, а не с цел добив на маслини. Известна е и нуждата от сериозна обработка, за да достигне плодът на маслината вида, който виждаме в магазините. Също така по нашите земи едва ли имаме шанс маслината да достигне хилядолетната си възраст, която достига в Средиземноморските държави.

 

Японска арка - Родопите

Тази есен, през октомври, осъществих поредния си арт проект в село Славейно. Поредният, понеже лятото беше предпоследният. Моите арт проекти се посрещат с различни реакции от местните хора, от положителни до отрицателни, което показва че са истински арт проекти, които предизвикват съответните спорове и дискусии. В смисъл успяват да провокират общественото мнение, да възбудят реакции и емоции у хората. Това последното в рамките на шегата или поне в рамките на затворения селския бит и хармония, а не на голям градски център. 

И все пак, кой е този луд, който има време, идеи и средства да се занимава с подобни дейности? Малко сме, малко сме.

 

 

 

Идеята за подобна японска арка, наречена торий, ми хрумна преди време и то точно на това същото място. Всъщност да си призная там съществуваше една стара П образна дървена рамка, която беше в основата на моето вдъхновение. И така след седмица индивидуален труд, вече имаме първата, предполагам, японска арка в Родопите, а може би и в България, извън рамките на някой затворен комплекс, примерно.

Thracians Bulgarians Slavs

Traditionally the term “Bulgarian history” comprises the period from the year 681 till present. It"s the year of the foundation of the First Bulgarian Kingdom, so we have more than 1300 years, full of history and historical events. Nevertheless the history of the Bulgarian lands, in common, is much longer, generally speaking for about 8000 years of history. That means that the civilization in our lands began approximately 6000 before Christ. That was the time of the initial spread of the Neolithic culture on the Balkan Peninsula. It began shortly after the spread of the Neolithic culture in the Middle East. Some archaeologist even regard the territories of the Balkans, Asia Minor, and the Middle East as a common territory on which the modern civilization began. The foundation of this process was the domestication of some animals, which we now call domestic animals – sheep, goat, cow, pig, ext., also dog and cat, the horse and so on, and the cultivation of the wheat, oats, vine and fruit plants. Also this process comprised the initial processing of metals – first copper, gold and silver, and then bronze and iron, and also the development of other different crafts. These all favorable events allowed the population to settle down on one territory, and to grow in number. Also the age limit of the population was raised. That’s how the modern civilization began. There are some argues how to call the prehistoric population in our lands. Some refer at it as Protothracians other as Thracians. For me, they prehistoric people are the same people that continued to live on that land till the new era, and even further more. It’s difficult to tell the origin of the word Thracians (in the old sources Thrakes, Thraikes, Thraces, ext). It’s connected sometimes with the word “northern”, but also with the word “brave” and “bold” in the sense “wild” and “severe”. The territory inhabited by the Thracians comprised almost all of the Balkan Peninsula, half of Asia Minor, and some other territories. The Thracians consisted of 20 or more major tribes, wearing different names, such as Odrys, Getaes, Tribals, Bessie, Phrygians and so on. The Thracians lived independent, farming, and breeding animals, venerating there gods, the major of which were Ares (god of war), Dionysius (Bacchus), Hermes, the Great mother (Bendis, Kibela, Semela, Arthemis) and others. The Thracians first met the great empires, by the time of the Persian empire – 6th -5th century B.C. By that time some independent Thracian kingdoms arose, like the Odrysian kingdom. A new period for the Balkans begun with the rise of the Roman Empire, and the conquest of the Balkan lands by the Romans. It was a prolonged process, taking more than 300 years. The Roman conquest started from the West, present days Albania, Greece and Macedonia, and continued with subduing the lands of the present day Bulgaria and Serbia, and finally at the time of Emperor Trajan (98 – 117), Dacia, or present day Romania was conquered. The Roman yoke on the Balkans lasted for more than 600 years. The Romans first retreated from the lands beyond the Danube river in the 3rd century, and at the begging of the 7th century they left the land between the Balkan and the Danube river. By this time the Roman Empire divided in two – West Roman empire, and East Roman empire, called also Byzantine Empire. At the end of the 5th century the Greek and the roman historians first began to mention the names Slavs (Sclaves) and Bulgarians (Lat. Vulgar, Greek Boulgaroi). These new names most likely refer to and old European population, such as Scythians and Thracians. The Scythians which lived on an enormous territory north from the Thracians were a kinship of the Thracians, with many in common - culture, worshiped Gods, way of life and so on. At the end of the 7th century (680/681) the first Bulgarian kingdom was founded. This event took place in the lands of present days North Bulgaria, the land which the Romans called Moesia and Scythia Minor. This land was deserted by the Romans (the Byzantines) a few decades earlier. The First Bulgarian Kingdom had many big and small collisions with the Romans, in a result spreading its influence and administration further south. By the 9th century the Bulgarian kingdom comprised the bigger part of the Balkans. Between the 11th and 13th century the Bulgarian lands were once again conquered by the Romans, but then the Second Bulgarian Kingdom arose, between the 13th and the 15th century. Then all of the Balkans were captured by the Ottomans. The Bulgarians once again lost their independence for about 500 years. In 1878 the Bulgarian lands were liberated from the Ottomans. This liberation started the same way as the founding of the First Bulgarian kingdom and actually also the Second Bulgarian Kingdom. First the lands of the present days North Bulgaria got independence, and then the lands of South Bulgaria and further on. That’s how the Third Bulgarian Kingdom arose.

Йована на 4 години и 8-10 месеца

Скоро наближаваш 5,
А вече се държиш като тийнейджър.
Не слушаш мама, тате, тропаш с крак
И в огледалата се заглеждаш.

С калинки, червеи и буболечки
Играем си на пътя и на двора –
Коронавирус карантина
Сред на Родопите простора.

Разхождаме се из селото,
Като избягваме контактите със хора,
Но всички – местни и новодошли -
Разбраха че си ти Воевода.

Играем с бухали – играчки,
Карахме дори шейна и ски
Месец е април цъфтят дървета,
А сняг на два пъти вали.

Рисуваме, вариме сладко
И вършим разни добрини,
Обичта си към Славейно
Мама в чудни рими изрази.

Отново в Пловдив - ще берем череши,
Череши няма, студът ги обрал - уви,
Поне в Коматево паленца има -
Скимтящи, малки, чудесни за игри.

Затъжи се внезапно и за детската градина,
Приятелки и леля Таня, двете госпожи,
За два месеца неочаквана карантина
Майка и баща си доста измори.

 

Истинският християнин е винаги бдителен

От началото на март сме свидетели на тревожно бързото разпространяване на заразата от коронавирус. Масмедиите постоянно ни информират за степента на разпространение, за мерките на различните държави за ограничаването му, както и за личните мерки, които всеки трябва да спазва.

Истинският православен християнин обаче е винаги бдителен и подготвен. Той не може да бъде изненадан от подобни бедствия, понеже спазва принципа на духовно будуване, завещан от нашият спасител Иисус Христос.

Известна е притчата, за младоженеца и десетте девици, които очаквали неговото пристигане, но в очакването не успели да останат будни (Мат. 25: 1-13). Тази притча е разказана от Иисус Христос на учениците му, като завършва с думите: "И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човечески." Така истинският християнин е винаги бдителен и буден, защото очаква повторното дохождане на Син Човеческий и оттам никое събитие или изпитание, колкото и неочаквано да е, не може да е изненада за него.

Божият промисъл постоянно са изявява пред нас човеците. В трета книга на Ездра четем:

"Мнозина гинат в тоя живот, защото немарят за предложения тям Божий Закон. Защото Бог строго е заповядал на идещите кога дойдат какво да вършат за да бъдат живи, и какво да пазят, за да не бъдат наказани.".

А на друго место:

"Тогава ще съжаляват ония, които са отстъпили сега от Моите пътища и ония, които са ги отхвърлили с презрение, ще бъдат в мъки ония, които не ме познаха , получавайки през живота си благодеяния и пренебрегнаха Моя Закон, не го познаха, но го презряха, когато още бяха свободни и когато още им беше отворено място за покаяние."

Покаянието, този толкова важен Духовен Закон е изказан с думи, разкриващи спасителната му сила: "Но ако не се покаете, всички така и погинете". Това е така, защото на Земята няма безгрешен човек, а чрез покаянието получаваме прошка на греховете – излекуване от този "духовен вирус" греха. Свети Василий Велики също ни посочва необходимостта от покаянието: "Бог е обещал прошка на каещите се, но никому не обещал прошка против волята му, тоест да го прости без покаяние."

За изключителната важност на покаянието и за земния ни живот, и още по-важното – за участта на душата в отвъдността, във вечността, след като тя напусне тази "временна хижа" – тялото, говори факта, че и Господ Иисус Христос и неговия Предтеча Свети Йоан Кръстител започват проповедническата си дейност пред хората с думите: "Покайте се!".

Бог е "Праведен Съдия", но също е и любов. Той по Божествен начин съвместява в Себе Си тези две по човешкому несъвместими качества и с дълбока любов извиква към човеците чрез Пророк Иезекииля: "Не искам Аз смъртта на грешника, но да се отвърне грешника от пътя си и да бъде жив. Върнете, върнете се от вашите лоши пътища, за какво да умирате."

"Бог е Любов" и толкова много е възлюбил нас грешните човеци, че не иска в никакъв случай да погинем. Не един, а два пъти ни призовава: "Върнете, върнете се от вашите лоши пътища", което означава: "Покайте, покайте се за вършените от вас грехове, отвърнете се от тях и Аз ще ви помилвам!"



Йордан Рангелов; Андрей Киряков

Април 2020 от Христа

Пловдив

Син на Тракия и на Родопите

Въпреки че съм роден в град Пловдив, в този град живея, а и с годините се оформих и аз като типична майничка, имам проблем с тракийската си и филибелийска идентификация. Този проблем произлиза от силния ми родопски корен, с който винаги съм се гордял, толкова, колкото и с факта че съм пловдивчанин, че и повече. И така, от една страна имам прапрадядо роден в Пловдив, с което не много хора от живеещите в града могат да се похвалят, от друга страна съм на 3/4 родопчанин, понеже и двете ми баби и единият ми дядо са родени в село Славейно. Животът ми от най-ранно детство е бил разделен между Тракийската равнина и Родопската планина и до ден днешен. И затова ми е трудно да се определя.
Преди няколко години прочетох в една книга, посветена на Стою Шишков, следната формула свързана с него - син на Тракия и на Родопите! Колко просто било решението! Няма нужда от противопоставяне. Може да си син и на Тракия и на Родопите... Оттогава си казах, че тази формула пасва идеално и за мен и аз също такъв ще си остана - свидно чедо и на плодородна Тракия и на магичните Родопи.
Стою Шишков е роден в Устово, но почти половината му живот минава в Пловдив, където преподава, а освен това създава и Пловдивския окръжен музей. Въпреки това името му не е много популярно, по скоро е известно за изследователите на родопската история, понеже Стою Шишков е автор на много книги, статии, изследвания върху родопската история, бит, социални, политически, икономически и културни проблеми и т.н. Преди време Дечо Камишев, също от Устово, ми подари една книга за рода на Стою Шишков, но още не съм я прочел, признавам. Имаме и някакво далечно родство с рода на Стою Шишков, по линия на една прабаба от Славейно. Последните години изследвайки Киряковския, Луковския, Чиловския, Добровския, Михайловския, Лесинския род, открих че имам много роднини - та нали съм син и на Тракия и на Родопите... А и в България всички сме роднини, както е добре известно.

Дата на просветлението на Буда

Особено интензивно и с благо чувство се сещам за Буда два пъти в годината. Едното е в началото на май, когато е неговата предполагаема рождена дата. Другото е по-силно, към средата на декември, времето когато е настъпило неговото Просветление или Пробуждане, както по-често се нарича. Според различните будистки школи тези дати варират, като някои посочват че през пролетта той е роден, постигнал е просветление на 35 годишна възраст пак през същия сезон, а на 80 годишна възраст умира, отново по това време на годината. Разбира се, винаги по време на пълнолуние.
Противоречие по отношение датата на рождението по-скоро няма - през пролетта, наричана по санскрит месец вейсака или вейшак. Преди няколко години написах за Списание 8, че това вейсак, вейшак, вейсака е ни повече ни по-малко славянското слово весна - пролет. Същото е и с терминът асиня (ашвин), който е ни повече, ни по-малко думата есен, или осень. Но да не се отклоняваме от темата.
Преди 11 години, когато посетих Индия, щата Бихар и Бодхгайя, допълнително четене на литература по въпроса и едно преживяване ме убеди, че Побуждането е станало към средата на декември месец, разбира се по пълнолуние. Подобна дата - 8 декември, се посочва и от дзен школата, докато например теравада (ортодоксалната школа) посочва пълнолунието през пролетта (асиня).
Днес на мястото на Пробуждане, в Бодхгайя, се издига величествен паметник, построен приблизително преди хилядолетие.

Живо е и дървото Бодхи, под което е постигнал просветление Блаженият, като се смята че това е 5 поколение на същото дърво, всяко преживяло приблизително по 500 години. По отношение на историческия живот на Буда, мненията също се различават, но аз приемам мнението 563 - 483 г. преди Христа. И така, когато пристигнах в Бодхгайя, не се втурнах веднага към Махабодхи темпъл, който беше съвсем наблизо до моят хостел, а пристъпих с известно смирение. Минаха три дена, а аз още не бях влязъл в храмовия комплекс, а когато отидох там беше пълнолуние, величествена гледка и едни жерави кръжаха, макар и за кратко, над храма. Когато приближих към дървото и т.нар. Диамантен престол, който е ограден, изпитах величествено чувство, което при следващите ми посещения в храма не се повтори.

По този начин се убедих че Пробуждането е станало именно по това време на годината, а в моя случай това беше 12.12, нощта срещу 13.12. Всъщност моята обиколка на почитани от будистите места в Северна Индия беше едно религиозно преживяване, което осъзнах с известно учудване и доста по-късно. Така че при изследване на неща свързани с дадена религия и различни метафизични преживявания могат да бъдат от определено значение.

Правата на жените в България

През тази седмица БПЦ излезе с официална позиция във връзка с промените в закона за социалните услуги и свързаните с това права на родителите и децата. Същевременно от Брюксел се съобщи, че евродепутатите настояват за подписване на Истанбулската конвенция от всички държави членки. Поради това ще кажа няколко думи по въпроса за правата на жените (и децата) в България.
Жените винаги са имали права в България и то говорим на за сегашната епоха, а погледнато в исторически план. Веднъж на сбирка с колеги историци и археолози, най-възрастния между нас каза по въпроса следното: "На Балканите жената винаги е имала права и е била на почит, още от времето на праисторията." Аз като историк и археолог и в резултат на натрупаните впечатления през годините, напълно съм съгласен с него. Но да оставим назад времето на матриархата в праисторията и да говорим за последните две-три хиляди години, да речем.
Българката, а преди това тракийката, винаги се е радвала на една относително висока свобода дори и в най-тъмните времена и епохи на деспотизъм и пълна превилегия на мъжете и мъжкото начало. Гордите и свободни тракийки (македонки, дакийки, фригийки) са правили силно впечатление на външните наблюдатели. Неслучайно някои автори описват това поведение като прекаленна разпуснатост на нрава, понеже деспотичните и азиатски закони в други близки и по-далечни общества, ярко са контрастирали със свободата на тракийката.
По-късно по време на римското господство и след това при българското царство тази свобода се запазва до голяма степен, въпреки настъпващото "мрачно Средновековие" в Европа. Сравнително свободни и с независимост са българките и по време на османското владичество, въпреки изписана пропаганда по въпроса, от недалечното ни минало.
Само щрихирам тази историческа част и преминавам към по-конкретните примери и разбор на проблема в нашето съвремие. Преди петнадесетина години имах възможност да участвам при провеждането на една задълбочена социална анкета към БАН, в няколко Средногорски и Подбалкански градчета и села. На въпроса за домашното насилие и въпросите към мъжете - "Биете ли жена си?" някои хора българи направо се обиждаха от този въпрос. Отговорът беше категорично "Не!" (Разговарях само аз като мъж, със съответния глава на семейството, жена анкетьор разговаряше със жените.) Тази част от въпросите всъщност бяха лични и за индивидуално попълване, но хората предпочитаха да ги четем и да споделят отговора с мен. Само в едно турско семейство, сравнително младото момче отговори: "Е, два-три шамара не се броят." Не казвам това, за да злепоставям турския етнос в България, а и от един пример не може да се вади заключение, но казвам това заради следното. Трябва да се прави ясна разлика между различните култури - българска, турска, циганска и т.н., където има различни правила и стандарти на поведение. В този смисъл трябва да се прави разлика между българска и германска култура например. Ако в Германия повишаването на тон се счита за насилие над детето, то тук това не е така. В смисъл, дори това да е насилие, ние сме едно по-южно общество, с по-бурни страсти и реакции, тук нещата са различни от Германия, Швеция и Норвегия. Тук е така от хилядолетия и ние германци в това отношение няма как да станем. Ако пък отидем още по на юг, в арабския свят да речем, отношенията стават още по-агресивни и емоционални, дори и за нас българите.
Когато чуваме, че 30 хиляди били сигналите за домашно насилие над жени у нас годишно (информация също от последната седмица), трябва да се знае тези сигнали за българският етнос ли се отнасят, за турския, или циганския. Извинявам се, но тук е излишна етническата и политическата коретност. В противен случай се получава едно грубо изкривяване на данните и хората си казват : "Ей, тези български мъже, какви насилници станаха" или пък "Горките български жени, на какво насилие и домашен тормоз са подложени ежедневно в семейството." И така се насажда една предварителна нагласа по въпроса и се настройва предварително недоверие между половете.
Но хайде, да приемем, че огромния процент от тези 30 хиляди сигнала се отнасят конкретно за българския етнос. Само че тук виждаме колко комплексен е въпросът. Колко от тези сигнали идват от един и същи жени, това е много важен въпрос и за колко жертви на насилие всъщност говорим? След това, дали тези случаи се отнасят за живеещите в градовете или в селата, дали се отнасят за по-високи социални категории или по-ниски, дали всъщност животът от последните години, обедняването и липсата на социална справедливост, не довежда до домашно насилие? Не на последно място, дали всъщност прекаленната еманципация на жените не е една от основните причини за оплакване от насилие, а и дали самата еманципация не води до разрушаване на традиционни ценности и поведение.
Внушението, че българските жени нямат достатъчно права и поле за изява в България, че не срещат подобаващо отношение и т.н. са много опасни и действително подменят традиционните семейни и християнски ценности в България. Внушението, че българите или българските мъже са насилници е също толкова крайно вредно и опасно. Обществото ни трябва да се противопостави с всички сили на тези тенденции, защото ние българите винаги сме били пример за демократичност - и обществена и семейна.