В Южна България и по конкретно в град Пловдив сме привилегировани в това отношение – с една стъпка сме по на юг. Това се усеща не само по климата, но и по наличието на културни и диви растения, които са характерни за по-топлите и горещи ширини.
Един от пловдивските хронисти Маньо Стоянов, роден в самото начало на 20 век, в пирдопското село Душанци, описва как при първото си посещение на Пловдив и изобщо Тракийската равнина силно впечатление му е направило едно непознато за него растение с широки листа и вкусни плодове – смокинята. Плодно дърво непознато за неговия подбалкански край.
Действително в България смокинята е характерна за Тракийското и Санданско-Петричкото поле, както и за Черноморското крайбрежие. Обикновената смокиня (Ficus carica) е дърво характерно за цялото Средиземноморието и Средния изток и е известна още от най-древни времена. При наличието на достатъчно слънчева светлина и топлина, тя вирее без да има нужда от специални грижи, нито има естествени вредители. Плодовете на смокинята съдържат много захари и калий. Повечето селектирани сортове са особено вкусни и са за директна консумация, като има и не толкова сладки сортове, подходящи преди всичко за правене на т.нар. сладко от зелени смокини.
Единствено лозниците, които са се срещали буквално във всеки пловдивски двор, в не толкова далечното минало, са по-разпространени от смокините. Поради своята непретенциозност и устойчивост, смокинята е едно от най-характерните дървета в пловдивските дворове, доколкото такива днес са останали.
През късните и все по-къси есенни дни, когато листата на дърветата са вече окапали, силно впечатление прави дървото на райската ябълка и неговите ярки оранжеви плодове. Ако се доверим на източниците, райската ябълка е била привнесена преди не повече от деветдесет години в България. Възможно е обаче това да е станало няколко века по-рано.
Райската ябълка (Diospyros kaki) произхожда от земите на Китай и Япония и се отглежда предимно в субтропичния климатичен пояс. Райската ябълка, както и смокинята изисква засаждане на зáвет и по слънчево място, въпреки че и двете дървета издържат на температура до минус двадесет градуса. Плодовете на райската ябълка са много полезни, с богато съдържание както на калий, така и на магнезий и желязо, както и при смокинята, като съдържат още калций, фосфор, манган, мед, много захари и витамини. Характерно за плода на райската ябълка е това, че са нужни десетина дена за дозряване, след като се обере от дървото. След това действително плодовете стават много вкусни и сладки.
Отново от Китай и земите на Далечния Изток идва и растението киви. Кивито (Actinidia deliciosa) е растение подобно на лозата и представлява многогодишна лияна. Кивито изисква повече вода, топлина и по-висока влажност на въздуха, но всъщност добре вирее и в границите на град Пловдив и неговите квартали.
Понякога вместо обичайната лозница в даден двор, може да забележите растение с доста широки кръгли листа и картофовидни, кафяви плодове. Това е кивито. Плодовете се берат в късна есен и при тях също е необходимо известно време, вече обрани, за да дозреят. Узрелият плод на кивито е вкусен и съдържа доста витамин С.
Един нерядко срещан плод в пловдивските дворове е и т.нар. джинджър или хинап, а също и китайска фурма. Действително плодовете на джинджъра (Zizyphus vulgaris) много приличат на плодовете на фурмата, но нямат тази сладост.
Самото име джинджър идва от кафеникаво-червеникавият цвят на плода и изглежда това е отдавна натурализирано плодно дърво в областите на цялото Средиземноморие. Плодовете на джинджъра също имат високо съдържание на витамин С, както и на елементите кобалт, йод, желязо. Дървото на джинджъра, подобно на това на смокинята, може да достигне столетна възраст.
Макар и по-рядко, в самия град Пловдив, а по-често в близката околност, окото радват големите червени топки на плодното дърво нар. Нарът (punica granatum) действително носи усещане за южна екзотика, сладост и топлина. Действието на плодовете е много полезно – те подсилват имунната система и предпазват от различни болести. Той съдържа и много антиоксиданти. Първоначалният произход на дървото е от Иран и Средна Азия.
През последните десетилетия бяха селектирани и някои по-студеноустойчиви видове маслини, които могат да растат и на територията на България. Така вече може да забележим и маслини, в пловдивските дворове. Разбира се те се отглеждат с декоративна цел, а не с цел добив на маслини. Известна е и нуждата от сериозна обработка, за да достигне плодът на маслината вида, който виждаме в магазините. Също така по нашите земи едва ли имаме шанс маслината да достигне хилядолетната си възраст, която достига в Средиземноморските държави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар