Акордеона, старогръцко-българския речник и резачката

    Когато през март месец тази година разбрахме, че се задава карантина, семейният съвет взе правилното решение. Заминахме за село Славейно, два дена преди обявяването на пълната карантина, която включваше и забрана за пътуване. Просто не мога да си представя програмата ни в града и стоене в апартамента, ако това трябваше да правим през следващите два месеца. 

    Родопите ни посрещнаха с пролетно време, макар и все още студено. Разшетах се веднага из градината и ливадите - те имаха голяма нужда от това. Не че не ги поддържаме, но друго си е човек да има достатъчно време. Орязах, т.е. прочистих излишните клони на ябълките, на дюлата, на черешата и вишната, разкопах част от градината, за да сея фасул и т.нар. в Родопите фасульовица - едър фасул. Изобщо закипя раннопролетна земеделска дейност. 

    В началото на април заваля истински голям сняг, че чак и замръзна за няколко дена. Изкарахме истинска зима... през април месец! Към края на месеца се разбра, че трябва да слизам към града, за да платя данъците и да взема някои неща, за следващия един месец. То слизането към града беше лесно, по-скоро излизането през направените КПП-та беше проблем, но аз минах със земеделския си документ, т.нар. зелено картонче. За пръв път почувствах някаква привилегия от това, че се водя земеделски производител... 

    Та, мисълта ми е за личния списък, който съставих, за нещата, които трябва да взема от Пловдив. Преди да слезна към Пловдив започнах да правя списък, който започна така - акордеона, старогръцко-българския речник, резачката... Тук се спрях и много се смях - няма такъв списък! Не случайно хората понякога не ме разбират. Работата, задълженията ми, интересите и забавленията ми, изобщо животът, който водя, в последните двадесет години (след завършване на университета), не попада в класическите стандарти и представи. Затова и малко се затруднявам да обяснявам, когато ме попитат за това какво правя, и то не за друго, а защото просто не знам откъде да започна. 

    И моят живот, както и животът на всеки човек, е една борба. Почти не съм оставял тази борба или ако съм я изоставал, то е било за съвсем малко, за да си почина. Което все пак е шанс - да имаш възможност макар и за малко да си починеш от борбата. Приемам, че каузите за общо и обществено развитие, които съм си поставял през годините, са мой личен избор и сам съм приел да се натоваря с тях. В смисъл никой не ми е виновен за това. Само че това е моята представа за живота, това е моят характер и моето възпитание и няма да мога да се променя в това отношение. Понякога и най-близките ми хора не ме разбират, на аз слушам и изпълнявам на първо място вътрешното си убеждение. Факт е обаче, че през пролетта почти нямах време и за акордеона, и за старогръцко-българския речник, нито дори и за резачката. Тази зима обаче ще имам, което си е един голям шанс.