Моята политическа кариера

Е, веднага бързам да уточня, че не става въпрос за истинска политическа кариера, а по скоро за моята гражданска ангажираност с политическите процеси през последните 22-23 години. Винаги съм бил обществено ангажиран, още от малък... Така се развиваха събитията в нашата родина и ние ги следвахме или ги оглавявахме, когато е необходимо.

Много млад седесар 1990 година

Нашето поколение и по-големите от мен помнят тези романтични години. Които бяха поне няколко, до идването на власт отново на БСП през 1994 г. Чак до 2000 година тук в Пловдив си гласувахме за сините кандидати, т.е. тези излъчени от СДС. Пловдив беше станал известен като "синята крепост". За съжаление десните избиратели бяхме предадени от нашите лидери и от вътрешнопартийните борби. Като най-пагубно за синята идея отчитам не друго, а това, че не бяха допуснати нови лица и кадри в синята коалиция. Просто се срамувам от някой бивши сини лидери, които и днес продължават да се явяват на избори, 23 години по-късно...

През 2001 "синята крепост" Пловдив за една нощ пожълтя, както писаха вестниците... Във връзка с появата на НДСВ.

Аз започнах работа в Родопите през 2002 година, но продължавах да следя събитията. За да променим създалото се статукво в държавата, през 2005 като "удавник за сламка" се хванах и реших да помогна на новосформиралата се партия Атака. Даже станах водач на листата за град Кърджали и бях трети в листата в Смолян.

Интервю във вестник Нов Живот 2005 година, град Кърджали

Както и очаквах от партия Атака не бяха достатъчно конструктивни и градивно настроени. А това беше и е едниственото, от което се нуждаеше нашата държава.

На местните избори през 2007 и през 2011 поради това че имах приятели, които подкрепяха Зелената партия се включих в тяхна подкрепа. Зелените винаги са ме притеснявали за това, че стоят в център-ляво. Аз по природа съм десен и по ляво от центъра не отивам. Все пак в Зелената партия през последните години настъпиха някои промени, които ми се струват положителни и можем да ги определим и като десни.

На пресконференция след местните избори 2011 в Пловдив

Тази година 2013 се очертава да бъда водач на листата на Зелената партия за град Пловдив, 16-МИР от изборите за Народно събрание. Нямам какво да крия в политическата си биография, за разлика от повечето професионални политици. Винаги съм се стремял да помогна с нещо на България, а не на дадена партия. Въпреки целия интензивен преход от 23 години, с учудване установявам, че все още имам сили за политическа и обществена дейност, за активна гражданска позиция.

Двукамарен парламент в България

Идеята за създаването на двукамарен парламент в България датира още от времето на Освобождението на България и Първото велико народно събрание.
Изглежда обаче тази идея е доста сложна за българския ум, или пък просто не отговаря на управленските традиции по тези земи. Ето как е било посрещнато предложението за създаване на Сенат през 1879 г. в новоосвободена България.
Сенатът е трябвало да се създаде от лица, назначени от княза, взети по право от средата на висшето духовенство, от съдилищата, от дружествата на учените, плюс една малка част, избрани от народа. Този Сенат е трябвало да служи като регулатор на решенията взети от Народното събрание. Или според тогавашните думи, като консервативно тяло, Сената да служи "за сдържание и прекращение на увлеченията на Народното събрание".
Една чудесна идея, според мен, която остава неразбрана от мнозинството народни представители във Първото велико народно събрание.
В момента нашият парламент, 130 години по късно, изпълнява едновременно ролята и на парламент и на Сенат. Във всеки нов парламент повечето от народните представители са нови хора, което отразява нормалното текучество за един парламент. Същевременно обаче виждаме и едни и същи лица, да се въртят в народното събрание повече от 20 години. Тези лица най-вероятно трябваше да бъдат част от Сената, ако такъв съществуваше.
Така може би щяха да дразнят по-малко гражданите на републиката. А пък може би щяха да свършат и нещо добро за България...

Протести в Пловдив

Понеже управниците на българския народ няма да се извинят за това, което се случва в България през последните години, ще го кажа аз.
Съжалявам, че отново се стигна до тук и то в една държава от 6 години член на ЕС - протести по улиците, масово недоволство, призиви за съд, национализация, оставки т.н.
Съжалявам че вместо да вървим по едни креативен и мирен европейски път на развитие, ние сме притиснати и ограбени от монополи, олигархия, политическа класа.
България се нуждае от нов модел на управление. Досегашното комунистическо-мутренско отношение към хората и модел на поведение ни доведе дотук.
Нуждаем се от хора, които да наложат нов демократичен модел на управление - открит, европейски модел, подкрепящ частната инициатива, съзидателен и образователен модел, който да излекува българското общество от вируса на ограбването и отчуждението.
Знам че мнозинството от хората в България все още са честни и разчитат на себе си и на това, което сами създават, на своя труд и добродетели.
Затова хора, предлагайте идеи. Показвайте нетолерантност към нечестното поведение, кражбата, мързела, погазването на вашето достойнство. Показвайте гражданска позиция.
Сега е моментът да променим България!

Защо първите демократични избори не бяха фалшифицирани

Нашето поколение, на родените в средата на 70те години, растеше с демократичните промени от началото на 90те, с вълненията и стремежите на младата българска демократична общност. Мисля, че въпреки всички превратности на прехода, тези промени оказаха положително влияние върху нашето развитие като младежи.
Искам да започна с една тема от зората на демокрацията и въпроса бяха ли фалшифицирани първите демократични избори в страната. Тези избори бяха проведени през лятото на 1990 година и на тях БСП (БКП) спечели пълно мнозинство с 52.7 процента от гласовете. За представителите на младото българско демократично движение подобни резултати изглеждаха невероятни, смайващи и манипулирани. Да, наистина за много хора подобни резултати бяха шокиращи и изглеждаха фалшифицирани. Как е възможно българският народ да избере с такова пълно мнозинство старата партия БКП? Но резултатите не бяха фалшифицирани. Доказа го последвалото развитие на политическите процеси в страната.
След първите демократични избори последва една от най-тежките социално-икономически ситуации в най-новата история на България. Зимата на 1990/1991 година остана свързана с името на един от лидерите на БСП (БКП) Андрей Луканов и беше наречена от народа "Луканова зима". Помним тази зима с дефицита на стоки и тяхното драстично поскъпване, опашките пред магазините, масовите протести и главоломното обедняване на населението. След всичко това, след като БКП за пореден път демонстрира неспособност да управлява правилно и демократично и доведе до отчайващо състояние българското общество, и икономика, при провеждането на парламентарните избори през есента на 1991 г, отново 33 процента от населението на страната гласува за тази партия. Демократичната опозиция в лицето на СДС спечели трудно и с малка преднина, с малко повече от процент - 34 срещу 33 процента от гласовете.
При това положение стана ясно, че е нямало как да очакваме година и половина преди това БКП (БСП) да вземе по-малко гласове, от официално обявените 52.7 процента, а СДС да вземе повече. Особено като имаме предвид не само тежката "Луканова зима" и социално-икономическата криза, но и бързото развитие на политическите процеси в тези ранни години на прехода.
Такива са фактите. Те може и да не ни харесват, но отразяват характерното мислене и манталитет на българския народ. А това мислене е не радикално, а по-скоро консервативно, формирано вероятно в резултат на специфичното историческото развитие на българския народ през вековете.

Кога е най-дългият ден в годината?

Подобно и на "най-късият" ден, най-дългият ден в годината не е само един, както обикновенно си представяме.
Слънцето достига своя зенит във втората половина на месец юни. От 17-ти юни започват най-дългите дни в годината, които продължават цяла седмица. През това време продължителността на светлата част на денонощието е около 15 часа и 20 минути. Слънцето изгрява в 6 часа без 11 минути и залязва в 21 часа и 9 минути. Това лятно слънцестоене продължава чак до 25 юни, когато изгрева започва да настъпва с минута по-късно от предишния ден, но залезът е по същото време. Така най-дългите дни в годината продължават от 17 до 24 юни.
От 25 юни до 3 юли слънцето продължава да залязва в 21 часа и 9 минути, т.е. деня намалява само поради това, че слънцето изгрява с минута-две по късно. И чак от 4 юли слънцето започва да залязва по рано от предишния ден, както и да изгрява по-късно. Т.е. денят започва да намалява по-интензивно и сутрин и вечер, с по няколко минути на ден.
Виждаме, че в най-високата си точка, слънцето се преобръща бавно и постепенно, както се преобръща бавно и постепенно и по време на периода на зимното слънцестоене, само че този път с обратен знак.

Из „Песни” по случай деня на виното

Кана, моя кана,
писана, засмяна,
все едно какво ни носиш – смехове ли,
свади ли, любов ли, или сън в постели,
все едно какво е питието твое:
идвай тук и нека с виното ти ведро
своите другари да дарувам щедро!

И мъдрецът даже
Няма да откаже;
Пиели са философи и поети,
Но опазвали са трезви умовете.

Дирят в теб опора
и солидни хора;
щом започне виното от теб да блика,
мълчаливците развързват си езика.

Този, който страда,
търси в теб наслада;
и дори бедняка, щом надига чаши,
ни от краля, ни от хетмана се плаши.

Дръж се, моя кана,
че като те хвана,
няма да те пусна докато се съмне
и звездите паднат зад горите тъмни!

Ян Кохановски

По повод новия брой на вестник Демокрация

В средата на януари тази година отново започна да излиза вестник Демокрация. Този път като седмичник. Видях брой трети на новото издание миналия четвъртък и си го купих. Вестникът беше качествено списан, с интересни статии, но по важният ефект за мен беше друг. Върнах се отново назад във времето през 1990 година, и първите вълнения от новото време, което беше настъпило. Спомням си едни опашки пред РЕП-а на Окръжна болница, когато ние като ученицици в подготвителен клас, също се редихме на опашка, в голямото междучасие, за да си купим новия брой на вестника. Ех, спомени ... И как изминаха 23 години оттогава!

Въпреки че бяхме петнадесетгодишни тогава бяхме вече съзнателни хора, радвахме се, вълнувахме се и съпреживявахме всичко онова, което се случваше в нашата родина. Чакахме промените и новото бъдеще на България. Оттогава до днес, аз винаги съм бил човек с дясно мислене... понякога дори с крайнодясно, но това е една друга тема, на която сега гледам с усмивка : )

Истината е, че винаги съм се борил за свобода и демокрация, за прозрачност и европейско бъдеще, със всякакви възможни средства. Продължавам и до днес, въпреки че натрупаните всякакви преживявания през годините си казват вече думата...

Изпитвам смесени чувства към това което се случи със СДС през последните двадесет години. Предполагам че и аз, като повечето десни симпатизанти се чувстваме в известна степен предадени, от това което се случи с дясното пространство през тези две десетилетия. Толкова градивна енергия отиде на вятъра... Или може би не е отишла съвсем напразно?

Така или иначе смятам да си купя и новия четвърти брой на вестник Демокрация, който ще излезе този четвъртък. Поне дори само заради спомените...

Представяне на книгата по ПОТВ

Представяне на книгата по ПОТВ в предаването Акценти на 31.01.2013 г.

Приятно гледане на всички!

Блогът на две години

Регистрирах се в блогър в края на 2009 година, но започнах редовно да пиша тук от началото на февруари 2011 година. Така че реалният рожден ден на блога е днес...! Винаги съм искал да стана писател, още от малък. Не се учудвайте, ако написаното тук ви харесва. Да знаете, че това не е случайно, а е плод на дълго развитие в тази посока... : )

Във връзка с рождения ден на блога, давам връзка към девет от стоте постинга, писани през тези две години, с които особено се гордея. Не че с другите не се гордея... : )

България и империята -
http://andorey.blogspot.com/2011/05/blog-post.html -

Българският бодхисатва -
http://andorey.blogspot.com/2011/05/blog-post_31.html -

Поета - жрец, творец и законодател -
http://andorey.blogspot.com/2012/02/blog-post.html -

Станимака е чуден град -
http://andorey.blogspot.com/2012/01/blog-post_15.html -

Три революции в развитието на човечеството -
http://andorey.blogspot.com/2011/04/blog-post.html - tri revol

Сирни заговезни - Карлово -
http://andorey.blogspot.com/2012/02/blog-post_27.html -

Логиката на историческите събития. С този постинг започнах да пиша за българската история в блог бг -
http://andorey.blogspot.com/2012/03/blog-post_07.html -

Ортодокса - това, което ни сближава -
http://andorey.blogspot.com/2012/09/blog-post.html -

За славата -
http://andorey.blogspot.com/2012/11/blog-post_13.html -

Поради това че пиша и в блог бг от близо вече година, не намирам понякога достатъчно време за блогър, но няма да спра да пиша в него, тоест тук, докато имам тази възможност. Понеже имам много още какво да кажа...!

Представяне на книгата в Пловдив

Привет на всички!

Имам удоволствието да ви поканя на представянето на излязлата в края на 2012 книга "Последните дни на Сидхарта Гаутама", написана от мен, Андрей Киряков, на базата на стари източници и свещени будистки текстове. Както разбира се и на личните ми впечатления, придобити по време на обиколката ми в Северна Индия през зимата на 2008/2009 година.

Представянето ще се сътои в петък 18.01, в залата на Артпойнт, Дома на техниката, ул. Гладстон 1, от 18.30 часа. Залата на Артпойнт се намира на приземния етаж в посока към Градската градина.

Щастлива „случайност” бе за мен срещата с тази книга. Роман, поема, приказка... Българската будистка сутра на Андрей Киряков е изящен, поетичен и мъдър текст за живота на Сидхарта Гаутама. Тя е думи, написани с любов за Принца, който имаше всичко, но потресен от вечното човешко страдание, изостави всичко и тръгна да търси своето и на хората Освобождение. Изключително леко и увлекателно авторът разказва за основни периоди от живота на Пробудения, и особено за неговите последни дни преди Просветлението. Разказва за изпитанията, през които е минал и на които сам се е подложил принц Гаутама, за да стигне до истината за колелото Самсара и Средния път, до мъдростта на баланса и умереността. Андрей Киряков не само е стъпил на автентичните древни текстове за Буда, но и като истински писател-изследовател е пътешествал месеци наред из местата, по които е бил и Буда. Вдишвал е въздуха и ароматите, които е вдишвал и Пробудения, седял е под дървото, под което е медитирал Учителят на човечеството. Книгата, която държите в ръцете си, носи този аромат и тази мъдрост, носи просветлението, което излъчва самият живот на Буда. Нейните думи, обърнати и към младите, и към по-възрастните читатели, съдържат почитание и любов към създателят на учението, дошло да даде на хората знание за тяхното освобождение.

От Издателя

Разбиране - малкото име на Просветлението

Що за чудо е т.нар. Просветление и как се постига то? Може ли да бъде описано едно подобно преживяване или не може? Еднократен или многократен е актът на Просветление?

Да започнем отговора на въпросите с това, че Просветление не е нещо толкова необичайно. То не е нещо предназначено за висши същества, а е за нас хората. Не е нещо толкова далечно и недостижимо... Един човек никога не се намира в единия край на пътя, а Просветлението в другия. Един човек никога не е напълно непросветлен, а също и непросветен, и след това изведнъж да стане просветен, въпреки че подобни случаи също са известни.

Просветлението, подобно на просвещението е дълъг и бих казал закономерен процес, като рискувам да разочаровам всички, които гледат на него като на някакво чудо. Ние всички, в нашето индивидуално развитие сме достигнали до някаква степен на осъзнатост и просветленост. Както сме достигнали и до някаква степен на просветеност, разбира се. Голяма част от пътя към голямото Просветление ние реално сме изминали или продължаваме да изминаваме, следвайки не нещо друго, а законите на нормалния човешки живот. Като се учим, ограмотяваме се, изучаваме едно или друго, опознаваме светът на другите хора, следваме и споделяме общочовешките правила и ценности и т.н.

В основата на идеята за просветлението стои идеята за разбирането и осъзнатостта. Просветлението не е нищо друго освен разбиране. Разбиране в една по-висша форма, надскочила границите на обикновеното човешко съзнание, на обикновено човешко възприемане на действителността. Но така или иначе разбирането е това, което стои в основата към достигането до просветление. Разбиране свързано с това, което ни заобикаля, с причино-следствените връзки, с фактите.

Може да кажем че разбирането е малкото име на просветлението. Има ли разбиране, може да дойде и голямото Просветление.

Българското гражданство по-скъпо от американското!

С една оптимистична новина завършваме настоящата 2012 година. В края на годината, нашите управляващи приеха закон, според който купуването на българско гражданство е по-скъпо от купуването на американско гражданство! Чували сте, че срещу 1 милион долара всеки чужденец може да закупи американско гражданство. Е, в случая глаголът "да закупи" не е най-точният, защото става въпрос за откриване на производство и определен брой работни места от страна на чужденеца на територията на САЩ. Така всъщност чужденецът срещу инвестиция от 1 милион долара в американската икономика придобива правото да получи американско гражданство.

Подобен закон приехме вече и в България. Срещу инвестиция от 1 милион лева в българската икономика и разкрити 50 работни места, всеки чужденец може да получи българско гражданство. Т.е. българско гражданство се придобива срещу 500 хиляди евро.

Един милион долара е повече от половин милион евро, но това което малко хора са чували е, че в някои по-слабо развити икономически зони на САЩ, въпросната инвестиция от 1 милион долара е намалена наполовина или тя е само 500 хиляди долара! Подобно разграничаване в българския закон не е направено, може би предвид малката територия на страната. Така сумата за българско гражданство си остава 500 хиляди евро. И така, фактите - придобиването на българско гражданство е по-скъпо от американското - 500 хиляди евро срещу 500 хиляди долара! Браво братя българи, може да сме горди от този факт... или поне дотогава, докато еврото е по-скъпо от долара!