Да, изминаха петнадесет години от ранната пролет на 2011 година, когато започнах да пиша редовно в този блог. Тогава се бях върнал от двумесечната обиколка в САЩ, от средата на ноември 2010 до края януари 2011 година. Тогава разбрах, че нито в България е добре нито в САЩ или "отникъде взора надежда не види", както е казал поетът. И започнах да пиша в този блог... 5 февруари 2011 година. Точно година по-късно започнах да пиша за история и в Блог бг. И двата блога се казват andorey , но единият е в блогър, а другият в блог бг. Добре че бяха тези два блога, иначе вероятно нищо нямаше да съм написал или съвсем малко. Въпреки че понякога го чувствам като задължение, особено в историческия блог. Дори понякога пиша там просто по принуда, като отговор на неправилно разбраните и обяснени исторически събития. Всъщност, добре че беше и тази принуда, за да пиша по историческите теми, защото можеше и по тях да не съм написал почти нищо. Но думата сега е за настоящия блог, който наричам "личен", а другият е "исторически", въпреки че в последните години малко се смесиха темите.
Освен че блогът стана на 15 години, аз от 35 години станах на 50, но по тази тема не съм имал време да говоря, все още. Малко не бях подготвен да ставам на 50, но ето че дойде... По този въпрос друг път. Само ще кажа, че при мен годините си вървят, а блогът остава сякаш константен, по непроменяем. Много пъти ми се е струвало, че темите вече са се изчерпали. Всъщност изразих се неправилно. Струвало ми се е, че начинът на изразяване, на писане в блог, се е изчерпал. Но къде с чужда помощ, т.е. пускане на някоя и друга статия, писана от някой друг, къде с малко почивка, продължих да пиша и тук. Наистина вече всичко е много интензивно, ето и сега последните две години, с масовото навлизане на Чат Джипити. Информацията, нейното търсене, нейното предоставяне, всичко става различно. В самата статистика на блога, в последните месеци, виждам много по-голям трафик, който е в графа "други", което предполагам е търсенето на информация по различни теми от изкуствения интелект. За световната интернет мрежа, за изкуствения интелект имам много интересни разсъждения и наблюдения, като честно казано, ги свързвам двете с края на нашата цивилизация. Не искам да са фаталист, но тук само ще кажа, че и интернетът няма да е вечен. Да, нека така да го кажем, нищо създадено от човека не е вечно, а още по малко глобалната мрежа. И не само няма да е вечен, но съм склонен да приема, че дори и нашето поколение ще е още живо, а интернетът не. Дано все пак разумът да надделее, над алчността и всички да сме живи - ние и интернетът.
Няма коментари:
Публикуване на коментар