Не мога да реша откъде да започна този разказ, но така или иначе с три години закъснение искам да ви разкажа за тези два дена в Мадрид.
На 02.04.2023 година, се качих на самолета за Мадрид, от Лима, заедно с много латиноамериканци. Ние европейците се завръщахме у дома, а те отиваха в един нов свят, в какъвто нов за нас свят доскоро бяхме ние. Полетът продължи около дванадесет часа и половина и рано сутринта към 4-5 часа бяхме на летището в Мадрид. Искаше ми се да кажа нещо весело на латиноамериканците, докато пътувахме в автобуса от самолета към аерогарата, понеже ми изглеждаха малко притеснени.
Навън вече, взех едно такси и казах, че искам хотел близо до летището, от което жената, която караше таксито малко се притесни. Искаше конкретно име. За две минути трябваше да намеря нещо, име на хотел в нета и казах едно. Пътувахме около десетина минути само и стигнахме до хотела, близо до летище Барахас. Таксито струваше двадесет евро, което малко ме изненада. Съответно хотелът струваше сто евро нощувката, но аз имах само една нощувка. На практика обаче имах два пълни дена в Мадрид, понеже полетът ми беше чак на другия ден вечерта.
Беше шест часа сутринта, затова помолих да оставя багажа някъде и персоналът разбира се беше любезен. Направо попитах къде е най-близката метростанция и се насочих натам. Беше доста рано. Улицата по която минах беше много приятна, с малки четири-пет етажни червени блокчета, заведения и дървета. На метростанцията не знаех как да си извадя карта и едни хора от персонала ми помогнаха. Картата струваше само две-три евро и беше нужна да се купи билет. Така стана и в нашата столица от една-две години - нужно е да се купи карта. Билетът до центъра струваше също две-три евро, т.е. видя ми се много умерена цена.
Не знаех нищо за Мадрид, нито колко е голям, нито как изглежда, нито какви са хората в него. През годините видях най-големите европейски столици. Бил съм в Лондон, Париж, Берлин, Рим. Представях си Мадрид много голям, а също си представях, че центърът му е изпълнен с някакви големи средновековни сгради. Първата изненада беше, че от почти крайната станция, на която бях аз, до центъра имаше само седем-осем станции. Ами че то и в София от летището до центъра са толкова, ако не повече, казах си аз.
Пътувах около тридесет-четиридесет минути, а когато слязох на центъра, тепърва се разсветляваше. Бях малко недоспал, но настроението ми беше приповдигнато. Дългото пътешествие от два месеца и половина беше приключило. Бях си вече в Европа, у дома. Предстоеше да разгледам и Мадрид, който както се оказа, беше необичайно спокоен поради наближаващите великденски празници.
Пред очите ми се разкриха едни широки, просторни булеварди. Сградите покрай тях, бяха с малко строг и семпъл, но приятен архитектурен вид, някак си много по изчистени от архитектурни елементи, отколкото си ги представях. Това важеше и за жилищните кооперации, дори и за къщите, които разбира се бяха с повече елементи и по-красиви. Високите бизнес сгради, бяха направо красиви и изчистени откъм прекалено натрупване на детайли.
Моята обиколка още не беше започнала, така да се каже, когато видях едно приземно заведение, от което долиташе приятен глъч. Стълбите слизаха малко надолу и влязох в нещо средно между кафене и бар. Поръчах си капучино и кроасани, дотолкова испанския го бях овладял. А всъщност още тук ми направи впечатление, че испанците не се замислят много и не повтарят много. Гледат работата да върви и нещата да се движат, както се казва. Беше осем часа сутринта, но освен кафета, няколко човека пиеха и бира и закусваха с разни хамони и други неща. Това ми се видя много весело и много ми хареса идеята да закусваш с хамон и бира..!
Започнах обиколката много освежен след тези първи впечатления. Попаднах на една детска площадка, гумирана, много широка с много дървени уреди. После видях и още няколко, доста впечатляващи и приятни. Освен големите дърветата, които се раззеленяваха, на много места видях и цъфнали дървета, които ми приличаха на круши. Но дали наистина бяха круши, така и не разбрах. Вървях към центъра и снимах огромни обществени и високи бизнес сгради, жилищни сгради най-различни, кръстовища, булеварди и изобщо настроението ми беше отлично.
В един по-спокоен вътрешен квартал, видях как обследваха едно дърво, дали е здраво. Един работник, с гумен чук пробваше всеки един голям клон дали е здрав и дали има нужда да бъде отрязан. Ето, има още какъв опит да прилагаме в нашите градове, въпреки че през годините въведохме много добри практики, видени от западните държави.
Постепенно наближих най-централната част, близо до Кралския дворец... (следва продължение)
С разказа ще продължа утре, пак тук, а засега може да разгледате снимките -
https://photos.app.goo.gl/GV5zxVb8kqXQyLNY8
Няма коментари:
Публикуване на коментар