Славейно - мозъкът на Родопите

Не мога да си обясня защо, но досега в моето творчество трябваше да съм изписал стотици страници за Славейно, а аз не съм написал почти нищо. Сумарно погледнато тук на село съм прекарал повече от десет години от живота си. 

Това е като започнем от летните ваканции едно време, който бяха по три месеца и прекарвахме изцяло в Славейно, с много приятели от Смолян, Кърджали, Пловдив, София, дошли като нас с родители, баби, дядовци, за лятото; като включа онези пет години от 2002 до 2007 когато се занимавах интензивно с дърводобив и живях на село почти целогодишно и оттогава досега, както казах сумарно поне десет години живот.

Но да си дойдем на темата. Много често чуваме фразата "Сърцето на Родопите" или "сърцето на планината" или на нещо друго. В случая село Славейно наистина се намира в Средните Родопи, но оставяме сърцето на планината за друго село, например Момчиловци. Ние в Славейно не сме сърцето, ние сме мозъкът на планината Родопи. Може да звучи малко нескромно, но натам водят фактите. Доста учени хора и особено лекари, както вече е известно, са излезнали от селото, а също и от съседното село Петково. Славейно и Петково са две християнски села навремето сравнително изолирани, сред дузина българо-мохамедански такива. Казвам навремето, понеже днес всичко е поразмесено, а и селата в Родопите са масово обезлюдени.

И въпреки това, въпреки че в Славейно има по малко от сто местни жители, към днешна дата, традицията продължава. В селото се намира база на СУ "Св. Климент Охридски", която се ползва основно от катедра "Етнология" на университета. Тук от няколко години се провеждат докторски четения, на етнолозите. Докторски четения на етнолози от цялата страна, не е малко, за нашето малко село! Но както казах ние сме мозъкът на Родопите, ако трябва да работим с тази метафора.

И малко самокритика накрая, защото ние всички все обичаме да се хвалим с това и онова, все да сме по и най. Много сме се изпокарали напоследък, едни с други. И не само тук на село, а и в цяла България.  Това си е направо нещо като пандемия, в момента. Така, в случая с нас, в Славейно, "мозъкът на Родопите" не функционира правилно, а оттам и цялото тяло. 

Дали ние като едни работливи и трезви родопчани ще намерим правилния път? Нямам представа, а и не смея вече на нищо да се надявам. Но все пак разумът трябва да наделее, ако искаме да оцелеем, да се запазим. А, белким, тръгнем да вървим и напред.