Свободата аз съм я измислил

    Не помня вече кога за пръв път ми се появи тази мисъл в главата. Мисля, че беше когато избягах от ашрама, в Мунгер, щата Бихар, в Индия. Само преди десетина дена писаха, че една жена, българка, на 46 години, е починала в този ашрам. Бих се учудил, ако това е единственият такъв случай за последните 15 години, когато аз бях там. Това е наистина опасно място, но темата е друга.

    Опитаха се да ме задържат в този ашрам, а аз геройски се преборих, прескочих оградата и избягах. И тогава мисля, че за пръв път казах: "Кой се опитвате да задържите вие, ей? Не знаете ли, че свободата аз съм я измислил?" После като спах в хотела в град Патна, първата вечер след бягството, изведнъж се почувствах като 300 килограмов лъв. Усещането беше сравнително кратко, но запомнящо се... Индия.

    Та, моята личност е много свободолюбива и винаги съм търсил и намирал свободата във всякакви ситуации. И най-вече самият аз съм донесъл свобода, разрешаване на проблемите и решения в трудна ситуация на много хора. Признание за това въобще не търся и не чакам, просто такава ми е съдбата - да правя това.

    И когато с течение на годините се преборих за моята свобода - и физическа, и финансова, и обществена и т.н. мислех, че е само това. Обаче, не бях подготвен за това, че трябва да се боря и за свободата на друг - на дъщеря ми Йована. Имам предвид, да се боря така, както съм се борил за личната си свобода. И още по-точно - отново става въпрос за самия мен - в известен смисъл.

    Освен това понасям много болезнено ограничаването на моята и на чуждата свобода. Мисля че това е в основата на всеки борец за свобода - болезненото чувство при ограничение на свободата, което изпитва.

    Обаче след две години и половина дела и два пъти вече престой в ареста, единият път за 24 часа, а вторият път за 48, повече от това просто не мога да направя. Извинявай, Йованче, обаче няма как да продължа. Изчерпах кредита си, поне пред справедливата и милостива, българска правосъдна система...  

    А иначе моята непоклатима, вътрешна свобода и вътрешен контрол е вече извоювана. Поне в това се убедих окончателно, във връзка с всички тези дела и двата ареста. Оттук нататък ще се борим само за свободата на България, ако се наложи един ден, а и този ден май наближава.