Блогът на десет години

Годишнината беше в началото на месец февруари, но нали всичко напоследък закъснява с тази коронавирус пандемия, та и аз така, с отбелязването на годишнината.

Започнах да пиша в блога интензивно в началото на 2011, малко след като се бях върнал от двумесечно пътуване в САЩ. Това беше и последното ми голямо пътешествие, след това заложих основно на територията на Балканите, и Турция, и то за по кратки периоди.

Преди около две години събрах постингите от блога и ги разпечатах на хартия, в два екземпляра, за мене си. Получи се симпатично, с текста и картинките. Когато препрочитах оттук оттам видях, че се е получило ако не друго, то едно свидетелство за годините (и дните) през които съм писал. Реших, че ако издам някога в книжка публикациите от блога, ще сложа заглавие "Свидетелство на дните" и примерно годините 2011 - 2021 г., както сме в момента. Едно приятно и ненатрапчиво свидетелство за обществените, политическите и личните преживявания през този период в България.

През последните две години качих и доста исторически теми, те се четат повече, забелязал съм. Повечето от тях съм взел от другият ми блог, в блог бг. Там започнах да пиша една година по-късно - от началото на 2012 г. Там имам още повече материал, но той е исторически и на доста високо ниво. И там съм мислил за нещо като книжка, но кой ли има време да чете книги в наши дни.

Да не говорим че в момента съм започнал да пиша две книги едновременно и един сценарий за филм... Но май закъсняхме с тези книги. В началото сме на една истинска биологична и икономическа война. При война, на първо място страда културата. Кой ти има време за това - войната свежда всичко до първичните нужди на човека и оцеляване.

В личен план животът ми също е отражение на случващото се в България и света. Няма как да се чувстваме чудесно, ако около нас е война, нали така? Едновременно с това тази моя лична четиридесет и пета година, беше много истинска, приятна и незабравима. Направо красота.

Ама вижте там какво е казал Буда, в горния десен ъгъл ... :)