Ортодоксът - това, което ни обединява

Първи септември е началото на църковната нова година.
По стечение на историческите обстоятелства и по волята на нашия небесен Отец, България е източноправославна държава.
Източното православие се нарича още и ортодоксално. Думата ортодокс идва от гръцкото „ортодоксос” и се отнася към тези, които се придържат строго към основите на някакво учение или мироглед. В християнския свят ортодоксален означава именно източноправославен.
За ортодоксалност може да говорим и в по-широк смисъл. Може да говорим за ортодоксален будизъм например. За такива се считат представителите на школата хинаяна, или т.нар. "Малката колесница". В исляма, за ортодоксални се приемат сунитите.
Ортодоксът обединява най-старите правила, изпитани не само в последните две хилядолетия, но и много преди това. Затова понякога той ни се струва консервативен или дори "неправилен", но всъщност е най-стабилната основа, на която може да стъпим в нашия преходен човешки живот. Особено в днешното отворено време, на невероятен поток и обмен на информация ни позволява да се запознаем с много изкушения на човешката мисъл. Тези изкушения ни представят различни, обикновено лесни за постигане, изкусителни предложения, водят ни в най-различни посоки, разкриват ни "нови" възможности за развитие, съблазни и т.н.
И мнозина се подават на изкушенията и на новите предложения, като забравят, че именно в най-големите и установени отдавна религии са отразени върховните религиозно-морални достижения на дадена цивилизация. Или много често не само на дадена цивилизация, а на една цяла цивилизационна система, която обхваща обширна културно-историческа зона. Казано с по-прости думи, всяка по-голяма религия изразява най-доброто, до което е достигнала човешката мисъл в даден ареал от нашата планета Земя.
Най-високите достижения на най-древните цивилизации в света, възникнали в Югоизточна Европа, Мала Азия и Близкият Изток, целият опит събиран от хората по тези земи, в продължение на хилядолетия, намира своя последен израз в християнството и неговите морални, културни, социални и всякакви други норми. Тези норми са събрани и запазени в най-чист вид именно в ортодоксалното християнско учение.
Съществуват два начина на разглеждане на човешките взаимоотношения. На човеците може да се гледа или като на еднакви в своята различност, или като на различни в своята еднаквост. Може да се търси това, което ги обединява, въпреки всичките им различия или да се търси това, което ги отличава и раздалечава едни от други, въпреки всичката им прилика.
Ортодоксалната религия търси това, което сближава човеците, това по което те си приличат. Показва им това, което ги обединява. Показва им общите за всички правила, според които трябва да се живее. Помага на хората да видят общите за всички пороци и начините те да бъдат преодолени.
Обратното на това правят различните малки религиозни течения – сектите. Те не обединяват, а разделят хората, откъсват ги едни от други. Наблягат на разликите в нашата еднаквост. Сектите създават свои правила на поведение, внушават отчуждение.
Нищо обаче от това, което води човека настрана от правия път, не е оцеляло и не може да оцелее проверката на времето. Въпреки че може сериозно да попречи на нашия временен житейски път. Моралните принципи, които е следвал човека по своя хилядолетен път на развитие не могат да бъдат променени от временни приумици и капризи на човешката мисъл.
В крайна сметка това, което ни обединява, е по-силно от това, което ни разединява.
Затова да бъдем разумни и благи. За неразумните, най-малкото, което можем да направим, е да се молим за тяхното спасение.
Амин!