Кой коли кучето?

Преди време един познат от Северна България ми сподели, че там все още хората използват един древен израз, останал вероятно от прабългарско време – Кой коли (или реже) кучето? В смисъл кой е човекът, който управлява, който държи властта? Този израз се среща два пъти и в записките на Стоян Заимов, във връзка с събитията около Априлското въстание от 1876 г.
През ХІ век, Теофилакт Охридски също съобщава, че сред българите (най-вероятно тези в Македония) все още имало такива, които пренасяли жертва (на) кучета. Още по-рано, през ІХ в., във връзка с подписването на 30-годишен мирен договор между българите и византийците, също се съобщава за пренасяне на жертви кучета.
Така нашите учени стигнаха до извода, че кучетата като спътници на човека, пазачи и помощници на ловеца, са играели някаква роля във вярата на прабългарите. Каква точно обаче е била тази роля, дали това са били тотемни, жертвени или някакви други животни, служели за гадаене, нашите учени така и не можаха да си изяснят…
Те нямаше и как да си изяснят това, понеже представата за т.нар. „прабългари” беше из основи сбъркана и аналози на „прабългарските” обичаи се търсеха в съвсем погрешна далечно-азиатска посока.
Днес вече е писано за това, че повечето от т.нар. „прабългарски” обичаи се срещат сред траките, скитите и славяните, като например многоженството, бръсненето на главата, в кръг или оставането на кичур, татуирането, пиенето от чаша от черепа на противника и т.н. и т.н.
И може би едно от последните неща, което още не е обяснено е жертването на кучета. Но ето че и то има обяснение сред древните балкански и трако-скито-славянски обичаи и не е нужно да ходим в Азия, сред далечни племена и народи, за да намерим обяснение на този обичай.
В множество гробове на погребани тракийски вождове се срещат жертвани двойка коне, колесница и едно или няколко кучета. И това разбира се далеч не е всичко.
Древните македонци от времето на Филип и Александър Македонски, а и във вековете преди това, през месец Перитиос извършвали преглед на войската. Това било най-вероятно в началото на февруари. Освен преглед се извършвало и ритуално пречистване на войската. То се изразявало в жертването на куче и разрязването му на две половини. Войската предвождана от царя преминавала ритуално между двете половини на кучето. По този начин тя символично се пречиствала, а вероятно и одързостявала.
Възможно е точно този древен обичай да е бил запазен и сред трако-славяните, наречени българи, заселили се край делтата на Дунав в края на 7 век и постепенно освободили поробените от римляно-византийците тракийски земи.

Траките и Троя

... „Мене ми се чини, че моето пророчествувание все ще се изпълни, че потомците на старите траки не е възможно да са потънали в земята!... 
Потомците на Ситалка са живи! ... Когато Велизарий (VІ в.) е събирал от тях войска, след него не можеше да ги глътне Тракия. Аз съм предчувствително убеден, че като се отделят шопите, но не македонските шопи, а тия от Искъра на запад със Софийско, които са дакийски тракославяни, като се отделят нашите поленци от Търновското поле, Свищовското край реката Янтра до Дунава Русчушко, Разградско и Шуменско с Добруджа, гдето са същите пришедши от Буг българи, другото на юг от Балкана с цяла Тракия до Македония, всичкото население с черните дрехи е тракийско, чак до Сер (Серес) и е най-голямото на Балк. полуостров, каквото си е било и в старо време и още преди да са се явили гърците на света, когато са се били с египтяните, но върху това нещо трябва да се работи и да се копае земята и могилите ...
Всичката тайна тук състои в това, че траките, същи славяни, под римляните са се звали със своето име, дадено им от гърците траки (северни), а по-интелигентните - римляни (ромеи), докато им дойде помощ от братята българи-славяни и ги подбуди и принуди да съставят нова държава, да ги отърват от Византия и гърците. Тогава взеха да бележат и историите си, че дошли славяни или по-добре траките станали славяни. Това нещо е било, както аз си представлявам, както с решението на черковния ни въпрос: реши се въпросът и се явиха всичките жители на Тракия българи, а гърците где отидоха?... Такава метаморфоза е станала и с траките, когато са дошли българите от Черно море и се създава държава във византийската, както създадохме ний нова черква във византийската... И в Македония ще бъде същото. Щом всичкият народ признае Екзархията и зачете славянски в черквите и училищата си, ще се явят славяни и ще се изгубят гърците и после ще пишат, които са заблудени подир гръцките интриги, че се явили славяни и погълнали гърците, или ако няма кой да забележи каквото е било в онова време, ще мислят, че цяла Македония е била все гърци, но после избягали в Гърция, както казват, че траките са избягали във Влашко и от тях станали днешните власи! По-диво от това възрение не може и да бъде... Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени,  между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват, си стоят и днес с дрехите си и с езика си! Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?... Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов народът със своята неписана история в умствените му творения и разкопките, но трябва труд, средства и способни критико-историци и археолози ..."

Цани Гинчев
Търново, 8 юли 1891 г.

 

Най-старата европейска цивилизация

Писмо на Цани Гинчев до проф. Иван Шишманов,
Търново, 6 декември, 1890 г.


           "Такваз ли беше историята преди многозначущите разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? 
Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа ще даде нов свят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и ти се види сега чудно.... 
Недей  се чуди.... Стъпи високо и погледни върху течението на времето и събитията и ти ще видиш три народа: славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена... Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и сама сурова като него.... След това е дошел манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби.... 
Славянската люлка не е Север, както щат да думат и с каквото щат да доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се колонизирали славяните на Север, но тогава те не са се звали славяни, това голямо море е имало особени свои местни имена и пристанища. Как ти се чини, в доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между тая славянска раса, не са ли се стремили по-силните да се задържат все по на юг и са отблъсквали слабите по на север, както учениците отблъскват от собата (пещта) по-слабите си другари зиме, кога се валят да се топлят? Това нещо е естествено, не само между хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите... Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите", не е ли вървяло по тоя закон ? Тоя страх, гдето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при собата да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, но не върви ли все по тоя закон ? Когато тоя закон е съществувал и ще съществува, догдето има топлина и студ, то може ли да се мисли, че хората най-напред са се заврели в ледените обятия на природата? Ведь человек не е северно произведение на природата: неговото отечество е топлината и светлината - Екваторът!... Защо всичкият человечески род си представлява рая светъл, хубав, топъл - градина, вечна градина ? Не ни ли напомня това нещо инстинктивното чезнение на человека към старото му отечество, от гдето са го принудили някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай - своето бащино огнище, гдето животворящото слънце - неговият детински бог му е давало всичко, всичко, що му е било трябвало за неговия поетически-детински живот?... Някои мислят да противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината. Не се спира то!... Догдето съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще се продължава тоя закон с всичката си сила.... Това е борба на злото с доброто, на черния бог - студа с топлината.... Равновесие няма и не може да бъде, защото го няма в самата природа... направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне във веки вечния... И стремлението на славяните и борбата на нашите пре-предеди е вървяла по тоя закон да се върнат пак в отечеството на своите пра-отци, от гдето силата на по-силните ги е изгонила или по-добре - избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед. - Как ти се чини, във времето още на Дария, Филипа Македонски, римляните и византийците, не са ли колонизирали свободолюбците на север, гдето като са се усилили и размножили, пак се явявали да отмъстят на грабителя на отечеството и свободата им и са го смазали и заели пак дедината си. Не се ли повтаряше това до вчера, от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на свободоизвестяющата тръба, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но мщението няма да престане, защото старото отечество, макар с най-непълни предания, не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните злати моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те ... доколкото съм ги разбрал. Като вземам пред вид нашата поезия, язик, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хората, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна ; като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове (джигани се зоват те в народа и работата им - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя - работя тежка работа), като вземам пред вид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам пред вид, че арнаути, гърци, цинцари, ермени, латини, турци (преселенците) са се завардили и досега с язика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най-после като вземам пред вид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея - до онова място, гдето карали само коне и живели само пчели - Русия, Южна Русия и т. н. с пчелите на чамовите дървета - аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо... Това е противоречие на логиката. До Юстиниана те са съществували, това е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят  в своята пота (тигел) за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки ... Тъй е било и тъй върви и до днес... Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус... Ний трябва това да го разберем: това е борба за живот и за смърт... Представи си, че ни смазаха... Да не дава господ!... Ами тогава?
          Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра... Ако бяха тия траки - днешните българи - ново-пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици? Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски (човек - човекът, човекав, чилякан, чилякас). Той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия. Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите (украинците) и великорусите - средньото най-южно и най-развито звено. Те са живели на Буг и край Черното море и твърде е вероятно да са се звали бугари или българи от самата река, както това се е завардило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н. Току тъй не ни зоват македонците и сърбите бугари. Те са дошли, а може би и да са били викани (!) от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго: защо нема съпротивление от тия славяни, които заварили бугарите тука? Не е ли било същото, както това е станало и най-после стана пред нашите очи, гдето ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница - Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак? Ходът на историята си върви по един път: тука нима нещо магическо, всичкото е естествено, както тогава, тъй и сега... 
Тези българи са говорили близо, а може би и същото, както и днешните руси. Който се съмнява в това, да иде в Шумненско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, да чуе как говорят и до днес и как са се завардили кучья, рус. кутья, жерка - воденица, жернов - воденичен камък, стъпа - чутура, ступа, десни (венците в устата), рус. десни. Падежите, глаголът кликам (викам, повиквам), бобонките на черницата - агуди, р. ягоди и м. др. Ами костюмът на жените, не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т. н. Това не показва ли пак, че оная... теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена по някои византийски шовинисти диванета летописци. На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-за пълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм... Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския (т.е. славянския), и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като повече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето. Това първото - тракийското е дало християнската вяра на пришелците, но господствуващият официален язик е принадлежал на завоевателите (старобългарския език), на него е и преведено Св. писание: ето защо е той толкова близък с руския, защото завоевателите бугари, са говорили тъй, както и русите (и украинците). Но после ний видим, че като падна България, в Асеневско време язикът се е изменил, а това ще рече, че господарите като паднали, и язикът им взел да пада: взел да преобладава тракийският. Недей мисли, че и тогава тракийските славени са разбирали черковния язик, както бугарите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено, къщата и т. н. и който е бил учен, той е разбирал книжовния език, т. е., бугарския. Инак аз не мога да разбера нелогичното и неестественото.  
Ето туй е то изгубванието на българите заедно с язика им и приемванието на славянския язик... напротив тука славянския-българския се е изгубил и се е обтракинизирал или утракил."







 

Хвала на Цани Гинчев от мен Андрей Киряков...!

Старите славянски имена на месеците

Старите славянски имена на месеците, са особено красиви и описателни. Днес в България те не са познати, освен на специалистите и любителите на историята. Понеже отдавна в България използваме латинските имена на месеците и сме забравили старославянските. Но тези имена и до днес се използват в Украйна, Белорус, Полша, Чехия, Словакия и в още няколко държави.
Един месец е бил наричан понякога с няколко имена, в зависимост от характера на времето и типичните дейности, които са се извършвали през този месец. В старобългарския език месец Януари е бил наричан Сечен или Коложег. Месец Февруари е Сухи или Люти. Месец Март е Брезен. Април - Квитен или Цветен. Май - Травен. Юни е наричан Изок (вероятно означава скакалец). Юли - Червен или Сърпен. Август - Зарев или Орач. По нататък Септември, във връзка с приготвянето на виното е наричан Руен. Октомври - Листопад. Ноември - Груден. Декември - Просинец или Студен.
Днес в България имаме особено отношение към всичко славянско, може би поради факта, че дружбата със славянските народи беше изкуствено налагана в продължение на десетилетия. Но всъщност, ако премахнем изкривената представа за славянското, ще видим, че то е красиво, жизнено и познато.
Латинските имена на месеците, с които толкова сме свикнали, че ги възприемаме като свои, са приети и в други славянски държави, например в Русия и Сърбия, вероятно под старобългарско влияние. Но ето например в Украйна и до днес се използват официално старите названия на месеците - Сiчень – Януари, Лютий – Февруари, Березень – Март, Квiтень – Април, Травень – Май, Червень – Юни, Липень – Юли, Серпень - Август, Вересень – Септември, Жовтень – Октомври, Листопад – Ноември, Грудень- Декември.
Българите може и да не се чувстваме славяни, но връзката ни със славянството няма как да бъде отречена.

Вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна

Ценностите и вярата обединяват, културата и познанията по история (истинската) с нейните поуки помагат много за това.
Нашата учителка по история ни съветваше да учим история, защото е необходима в живота - това се оказа 100%-ова истина - и при това не само в национален план. Това, което липсва, са лидерите в различните сфери на обществения и политическия живот. Тогава всичко ще си дойде на мястото. И селото ще се съживи и възроди. Но и сега на доста места в България и в доста сфери на живота вече е започнало едно възраждане.
Така че вярата в доброто бъдеще на България съвсем не е неоснователна.
Една от причините да не се вижда доброто е, че постоянно от средствата за масова информация се показва лошото, а доброто почти не се споменава - по този начин довеждат хората до черногледство и песимизъм. Достатъчно е човек да включва по-рядко телевизора, да не купува глупавите вестници и списания в просташки стил и пълни със затъпяващи клюки и статии, да се обърне към положителното и доброто в обществото и около себе си, да чете само ценностни книги, и постепенно ще промени нагласата си, това ще му помогне да открие начини и пътища, водещи към по-добро не само в личен, но и в обществен план.
Има много хора, които са се заели с търсене и вършене на добро - когато се присъединяват все повече и повече други такива към тях, стават по-силни и неусетно ще се получи и желаната промяна в по-широк национален план. Новите поколения ще растат с друг поглед към нещата, покрусени от безизходиците на настоящето и близкото минало.


Това е коментар към един от постингите на Спароток - http://www.sparotok.blogspot.com/ - който много ми хареса, затова го представям тук. За съжаление не е подписан, така че не мога да кажа името на автора.

Поздравление за националния празник на България

Приятното, жизнеутвърждаващо, свежо и изпълнено с енергия съчетание от зелен, бял и червен цвят винаги е радост за окото. Тези 3 цвята - бял, зелен и червен се срещат в националните флагове и на други страни, но за нас най-хубав си остава българският трибагреник.
Днес именно с едно такова стилизирано съчетание на трите цвята, от компанията Гугъл ни поздравяват за националния празник.
Съмнение, че поздравът се отнася за нас няма, понеже картинката е озаглавена - Bulgarian liberation day - а показалецът върху нея изписва - Честит трети март!

Честит празник на всички българи!

За задължителното гласуване

Аз съм за задължителното гласуване.
Като любител на свободата естествено, не обичам думата "задължително". Но в крайна сметка в едно общество трябва да съществува ред, а той изисква от нас да правим някои лични жертви, а също и да поемаме отговорност...!
Най-често срещаният отговор на предложението за задължително гласуване е "Ама аз не искам за никой да гласувам!" Чудесно. Отиваш и пускаш празна бюлетина или пускаш празен плик, какво по лесно от това... Но най-важното е че изразяваш твоето мнение и си изпълним гражданското си задължение.
"Ама аз не искам да си губя времето да ходя да гласувам." Не искаш, обаче всички трябва да дадем своя принос за общественото благо.
"Ама мен не ме интересува какво става в държавата".
Добре, но тогава нямаш право да се оплакваш от положението в държавата. "Няма да се оплаквам." Няма да се оплакваш, нито веднъж, в продължение на 4 години? Едва ли...
Повече гражданска отговорност, проява на отношение към собствения си живот и общата ни държава. Това означава твърдо "За" за задължителното гласуване.

Песен

Тлъсти Бакхусе, наш бог
на опиващия сок,
с гроздове ни увенчай,
чаши във ръка ни дай,
да удавим в твойта бъчва
туй, което ни измъчва!

Сипвай, сипвай, сипвай ти –
всичко да се завърти!


Шекспир

Млада Вакханка, картина от Уилям Бугеро (1825-1905)

Ройалс

Ето че дойде времето да коментираме делата на двадесет години по малките от нас.
Тази зима слушам често една песен по радиото, един нов поп хит, и си мисля че става въпрос за поредната любовна драма. Понеже единственото нещо, което чувам е: You can call me Queen B"
Днес изгледах клипа на песента и бях доста впечатлен. Още по впечатлен бях когато видях и текста... Оказа се че песента е за и на работническата класа, както се казваше навремето...






Наистина малко странна песен и клип за традиционните ни представи. Но впечатляваща.
Веднага прочетох коментари, че клипът към песента е глупав, че песента е раситка и т.н.
Но всичко си идва на мястото като погледнем малко информация за песента, клипа и изпълнителката.
Елла Мария Лани Йелих ОКонър е родена в Нова Зенландия през ноември 1996 година. Т.е. в момента е на 17 години. Взривоопасна смес между майка хърватка и баща ирландец. Освен това се оказва, че майка й е поет, печелил награди.
Така че няма нищо случайно. Дори за да възпееш животът на работническата класа трябва да си ирландец, хърват, новозенландец или най-малкото поет...

Прощално слово на пастор Петровски и пастор Рангеловски от Национален филипополски християнски център „Жътва”

Братя и сестри от Националния филипополски християнски център и целия негов тракийски диоцез.
Дойде време, братя и сестри, да се сбогуваме с вас и да ви съобщим, че Жътвата свърши. Тя свърши за нас, братя и сестри, но не и за вас. Вие продължавайте да орете, да сеете, и да се надявате. Ние отиваме с вашите пари, в нашите нови жилища (в Новия свят). А когато пак дойде време за Жътва, ние отново ще дойдем и ще ожънем посятото от вас.
Помислихте си братя и сестри, че сте станали големи бизнесмени? Че лесно ще натрупате милиони грошове за нула време? Но вие братя не сте разбрали правилно нашето послание. Понеже бизнесмените сме ние, а балъците сте вие. Балъци, както казват хората в този край, понеже захапахте лъскава кукичка и повярвахте, братя и сестри, че лесно се печелят пари. Че лесно се печелят пари, без да се работи. Но ето ние работим и работихме сред вас с години и дойде време за почивка.
Почивка за нас братя, не за вас. Вие работете и мислете. Мислете за ближния, комуто обещавахте бърза и лесна печалба. Мислете за роднини и приятели, които убеждавахте, че без труд се печели. Мислете за мрежовия бизнес и за мултилевъл маркетинга. Мислете също за древните фараони и за това, как са построили още по-древните пирамиди. Спомняйте си понякога и за нас и ни споменавайте в молитвите си.
Довиждане братя и сестри, до следващата Жътва!

Блогът андорей на 3 години

Може би вече на третата година е време да кажа, защо кръстих блога андорей и luckyak.
Ан-до-рей - така се пише и се чете името ми на японски. А защо точно на японски - ами незнам, но се оказа сполучлив избор.
Lucky ме нарекоха колегите в университета, в желанието си да ме нарекат Щастливец. Всъщност Лъки се превежда по-скоро Късметлия, но в действителност това е и по-точното определение за мен. АК са инициалите ми. И така се получи LuckyAK.
Не съжалявам, че се регистрирах в blogger и започнах да пиша. Предполагам че този блог може би някога ще изчерпи съдържанието си, но със сигурност това няма да се случи в близките десетина години.

Славейно - медиците

Наричат го родопското Оборище и свещено място на българската медицина. За историята и науката село Славейно е знаково - става люлка на освободителните борби в Родопите и дава на света армия от 103-ма медици, като в бройката не влизат медицинските сестри и фелдшерите. Само академичният съвет, съставен от професори, доценти, старши научни сътрудници, един академик и член-кореспонденти на БАН с корен от родопското село наброява 24 души, споделя д-р Илия Киряков, който подрежда албум с биографиите на всички лекари, стоматолози и фармацевти.

Стотици тръгват по стъпките на Чилов

Модата да се учи медицина в Славейно тръгнала в зората на миналия век, когато един от най-големите наши лекари и светило в бранша, проф. Константин Чилов, бил призован от хуманната професия. Интелигентният младеж завършил образованието си във Виена благодарение на финансовата издръжка на по-големия си брат, индустриалеца Никола Чилов, създател на Чиловите заводи в Костинброд. До края на живота си докторът спазвал дадения пред батко си обет, за да получава издръжката си - да отбягва съблазънта на жените и политиката. „Парите, заради които ме смятат за един от най-богатите хора, не са мои, те са на българската химическа индустрия и с тях аз искам да я развия на световно ниво. Затова ти ще трябва да пестиш и последната стотинка. Най-хубавите жени са във Виена, а и политиката е актуална. Захванеш ли се с тях, нищо няма да излезе от теб!“, казал поучително Никола на по-малкия си брат.
През 1925 г. проф. Чилов вече е дипломиран лекар и специализира вътрешни болести във Виена, Фрайбург и Хале. Учи се от едни от най-известните за времето си професори клиницисти и въпреки примамливите предложения за работа в чужбина след две години се връща в България и започва стажа си като асистент във вътрешна клиника. Така прокарва европейската медицина у нас. Става доцент през 1940 г. и оглавява Вътрешната университетска клиника, известна и до днес като Чиловата. След осем години вече е професор и член-кореспондент на БАН.
Съвременните медици го считат за основоположник на клиничната лаборатория у нас. „Професор Чилов хвърля мост между европейската и българската медицина. Сигурен съм, че и днес има достойни лекари като него, но за мен великите родопчани са трима - Момчил войвода, Хайтов и Чилов“, посочва д-р Тотко Найденов, главен редактор на в. „Български лекар“ и инициатор на провеждането на ежегодните Чилови дни в Славейно, по време на които се връчва награда на наш лекар интернист. Според него фалшивата здравна реформа е убила българската медицина и едва ли, ако професорът бе жив, сега би могъл да остави тази следа, която е успял да завещае преди повече от половин век.
Константин Чилов е написал и превел около двеста труда, учебниците му по вътрешни болести още са настолна книга за бъдещите медици. По ирония на съдбата се разболява от рак на дебелото черво - болест, за която е имал изключителни познания. Последната му лекция пред студентите е била на същата тема.
„Аз изминах много труден път, без личен живот и със стремеж за възход и съвършенство. Не мога да кажа, че постигнах това, което бях начертал, но поне се стремях към него, и смятам, че оставям известни белези след мен. Ако се родя още веднъж, сигурно ще избера пак изминатия мой трънлив път“, изрича малко преди смъртта си на 28 януари 1955 г. проф. Чилов. Последното му желание е било да бъде погребан в двора на бащината си къща и то е изпълнено. Мъжете от цялото село се събрали, за да пренесат на ръка ковчега на Професора, както всички са го наричали, от главния път през дълбоките преспи до дома му и там го погребали на 57 години.

Безсребърникът

Сега, 58 години по-късно, за живота и блестящата кариера в родното му село разказва единствената у нас и четвъртата в света къща музей на лекар интернист. Тя е събрала богатата библиотека и портретите му, както и цялото обзавеждане на кабинетите му - от слушалките и очилата до микроскопа, с който е работил. Мемориалът е открит преди 37 години по инициатива на племенника на професора Пейо Шишманов и всяко лято се оживява от туристи и лекари, дошли да се поклонят пред паметта на своя учител. Традиционните „Чилови дни“, които се провеждат около рождената дата на професора 17 май събират медицинската общност на гроба му.
„Професор Чилов е знаме за нас. Заради него има толкова медици в Славейно, по четирима в семейство“, казва пенсионираният акушер-гинеколог д-р Атанас Карапетков (75 г.), който е със славейновски корен, но е работил в Мадан, а от две години живее в селото. Местните разказват, че Чилов е бил изключително внимателен към пациентите и на никого не вземал пари за лечението. „Сестра ми получи възпаление на венеца след вадене на зъб и веднага повикахме професора. Изписа й лекарства и бързо се оправи. Беше рядко интелигентен и добър човек. Всяко лято идваше в Славейно, а любимото му място беше вилата му в местността Балицко“, спомня си съседката Маргарита Бъзлянкова.

Текст Сийка Суркова, вестник Преса, 11.01.2014

На снимката - трима от шестимата братя Чилови (имали са и две сестри).
Отляво - прабаба ми Велика (Лика) и прадядо ми Богдан Чилов. Отдясно фабрикантът Никола Чилов и съпругата му Мария (Мара).
Седнали - проф. Константин Чилов, баба ми Пенка Чилова в средата, и сестра й Гита.


Баба ми Пенка Чилова (1926-2004), по-малката дъщеря на Богдан и Лика, също започва да следва медицина, но поради болест прекъсва следването. Работеше известно време като медицинска сестра, а и обичаше да се грижи особено за децата.
Аз лично съм твърде далеч от медицината, а и никога не ме е привличала като призвание. Може би с по-големи шансове да стане лекар, или поне зъболекар, беше сестра ми Мария. Но и тя в крайна сметка избра друга професия.