Слънце Тракия огрява...

Тунелът, който минава под Трихълмието е проправян през 50-те години на 20 век. Работата по него се проточва около десет години. Днес не може да си представим пловдивския трафик без този тунел, макар че при неговото построяване е разрушена част от квартал Капана, т.нар. Балък пазар, както и сградите от южната страна между Тексим и Джамбаз тепе. Като скромна компенсация и проява на историческа памет, строителите на тунела са издялали от двете му страни изображение на древни тракийски символи, копие на монети от античния Филипопол и други. Днес тези изображения трудно могат да бъдат видени от забързаните граждани, още повече че средната скорост на преминаване през тунела е поне 50 км. в час... :)

Отнесени от вихъра – 80 години от първото издание на великия роман

Преди 80 години за първи път излиза от печат романът на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра”. Известна е и точната дата на публикуването - 30 юни 1936 година. Белязан от светкавичен успех, този роман, остава и до днес най-любимата за американците книга, след Библията.
Маргарет Мичъл е родена в столицата на американския Юг Атланта и отраства с историите за събитията и битките по време на Гражданската война. Тя е родена през 1900 година, т.е. едва 30-тина години след края на тези паметни събития, оформили хода на американската история и лицето на съвременните САЩ.
Много е написаното и известното покрай самото създаване на романа, а и на филма „Отнесени от вихъра” в две части, излязъл на екран три години по късно.
Едни от най-интересните факти са, че романът е писан в продължение на десет години, като първоначално авторката е описала събитията от неговия край, а след това и останалите събитията довели до този финал. Това е и причината краят на романа да е зареден с особена сила, с особено очакване известно на всички, които са чели „Отнесени от вихъра”.
Друг любопитен момент е първоначалното заглавие на романа - „И утре е ден”. Провидението обаче си знае работата и името е променено на „Отнесени от вихъра”. Всъщност директният превод на титула “Gone with the wind” би трябвало да е „Отнесени от вятъра” или „Отнесени от бурята”, но богатството на българския език и талантът на българските преводачи дава възможност за очарователно заглавие „Отнесени от вихъра”.
Преди двадесет и две години в Атланта е отворена и къща-музей посветена на видната гражданка, репортер и писател Маргарет Мичъл. Знае се, че тя е живяла на три места в град Атланта, като само едното от тях е запазено и до днес и именно то е превърнато в експозиционно място. В скромното жилище на приземния етаж са подредени мебели, снимки, предмети от началото на ХХ век. Тук посрещат посетителите с южняшка топлота и непринуденост, почти като дошли на гости роднини.
В двора в отделна зала е представена накратко и историята по създаването на филма с Кларк Гейбъл в ролята на Рет Бътлър и Вивиан Лий в ролята на Скарлет О’Хара.
Като по любознателен посетител, ме насочиха и към градската библиотека, където на петия етаж също се съхраняват вещи и документи свързани с живота и творчеството на Маргарет Мичъл и нейния паметен роман.
Тук могат да бъдат видени някои от първите издания на „Отнесени от вихъра”, включително и едно българско, лични вещи, както и пишещата машина, принадлежала на репортерът и писател Маргарет Мичъл, неин портрет и други.
Направи ми впечатление и един еделвайс, изпратен от сръбския министър председател, във връзка с преждевременната смърт на писателката.
Тя почива през август, 1949 година, в болницата, пет дена след като е блъсната от автомобил на улицата.
Така или иначе нейният единствен роман, бързо придобил огромна популярност, остава любим на хората по целия свят и до ден днешен.

Пътен камък - "Пловдивъ"

Преди време край река Марица забелязах интересен камък. Камъкът е поне на 70 години, понеже надписът на него е със стария правопис. Най-вероятно е поставен през 20те или 30те години на 20 век.
По вид си е типичен милиарен камък, макар и нов. Такива камъни са били поставяни още по времето на Римската империя за обозначаване на разстоянията и основните посоки на пътя.
Днес този камък се намира в самото начало на улица Карловска. Може и винаги да си е бил там, може и да е бил пренесен от някъде, не съм запознат с историята. От едната страна на камъка пише ПЛОВДИВЪ, а от другата ПАЗАРДЖИКЪ.

Въжен мост при "Острова"

Продължавам с прегледа на любопитните и малко познати места от град Пловдив.
Близо до гребната база, в най западната част, се намира един интересен въжен мост, скрит и не толкова известен. Той минава над река Дермендере или Първенецка, която малко по надолу се влива в река Марица. Това е мостът, по който се стига до местността, позната като Царския остров. Всъщност така наречения Царски остров е по скоро полуостров и е доста обширен като понятие. И в момента това е защитена зона по "Натура 2000" поради редките животински и растителни видове, които се срещат на това място.
Наоколо все още могат да се видят и вековни дървета, както и лонгозна гора, която казват е последната такава в Европа.
Покрай моста е сравнително спокойно. Най-често се виждат разхождащи се или спортуващи хора, спрели автомобили и младежи, които слушат музика или пушат трева.
През изминалата година, част от дървените греди бяха подновени и конструкцията на моста обезопасена.

Народ без вяра

Църквата "Св. Харалампий" в Пловдив

Сред скритите и тесни улички на пловдивския квартал Мараша се намира църквата св. Харалампий. Това е може би най-неизвестната църква, която се намира в границите на широкия градски център. В миналото, обградена от едноетажни схлупени къщурки, църквата вероятно се е виждала отдалеч, както и съседната по-голяма църква св. Георги. Но днес св. Харалампи е изцяло скрита от по-старите и по-нови жилищни кооперации, намиращи се в съседство. Съвсем редки са вече и малките къщички, останали от стария български квартал Мараша.
Св. Харалампи се почита като защитник от болести и епидемии. Неговият празник се почита особено от пчеларите, като на този ден се замесва питка, намазана с мед, която се благославя в църквата. Храмовият празник и денят на светеца се отбелязват на 10ти февруари.

От покрива на града

Успехна нова 2016 година на всички!
Нека да не губим и през тази година погледът си за красивото и необичайното, да запазим детското си любопитство.
През 2019 град Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Аз започвам подготовката за това събитие още през тази година и обявявам 2016 за година на Пловдив в моя блог.
Ще публикувам любопитни и малко познати гледки, факти и истории от нашия град. Такива, които не се намират в пътеводителите, но също носят спецификата на даден град. Както се казва, само за ценители...
Започвам със снимка от улица Тибет, в северното подножие на хълма Бунарджик. Стръмна улица, сняг, каменна къща, липсват само шарените знаменца, характерни за тибетската култура... И все пак сме в Пловдив!

Седемте пловдивски тепета

В това предаване продължаваме да говорим за историята на пловдивските тепета - Марково тепе, Сахат тепе, Трихълмието.

Войната в Сирия – пъзелът се нарежда

В продължение на няколко години, откакто започна войната в Сирия, по различните медии тук в България слушахме едно и също. Президентът на Сирия Башар Асад е диктатор. Опозицията се бори за неговото сваляне от власт. Башар Асад е лошият, бунтовниците, които се борят срещу неговия режим са добрите... Това ни втълпяваха медиите ежедневно.
Преди войната, Сирия беше една богата и добре уредена държава. Вярно е, че подобно и на други арабски държави, вътрешният ред беше строг, имаше масово следене и подслушване, включително на всеки един чуждестранен гражданин, намиращ се на територията на страната. Но изглежда това е цената за запазването на реда в държавите от Близкия и Далечния Изток.
Интересен факт е, че забележимо число от сирийците са по светли и синеоки. Ако мога така да се изразя сирийците са най-синеоката нация сред арабите. Самият президент Башар Асад е такъв. Без да се впускам в допълнителен исторически преглед по този въпрос, само ще отбележа, че президентът произлиза от род, който обхваща около 17 процента от населението на Сирия.
Две години след началото на конфликта в Сирия, гледах един руски филм за случващото се там и това преобърна моите представи. Показаха интервю с един доктор, които лекува ранените бунтовници, борещи се срещу режимът на Башар Асад. Лекарят каза, че сред тях има малко сирийци. Повечето били хора от Афганистан, Пакистан, Саудитска Арабия, Йемен и т.н. Показаха и други факти, които очертаха картина на радикални ислямисти, които се борят срещу легитимната държавна власт. Една съвсем различна картина, от втълпяваното ни, в продължение на няколко години от медиите.
Така че, появата на Ислямска държава, в границите на Ирак и Сирия, по същото това време, не би трябвало да е изненада, за запознатите със събитията.
Кой спомогна за появата на Ислямска държава и кои спонсорира нейните бойци? Отговорът на този въпрос за мен е второстепен към ден днешен, с напредването на конфликта в Сирия. По важен е въпросът, кой в момента се бори срещу радикалната Ислямска държава?
Това, че военният конфликт в Сирия е предизвикан преди всичко от икономически, а след това от други интереси, започва да се утвърждава като отговор.
САЩ изглежда нямат желание бързо и трайно да разрешат въпросът със съществуването на Ислямска държава. Скорошната военна намеса на Русия в региона, е категорично на страната на Башар Асад и сирийската държава, насочена срещу ислямистите. Към Русия се присъедини и Франция. От друга страна официалната позиция на Турция е срещу режимът на Башар Асад. Турция като съседна държава е една от най-засегнатите държави от конфликта, най-малкото заради двата милиона бежанци, намиращи се на нейна територия. Същевременно е обществена тайна, че евтеният петрол, който излиза от територията на Ислямска държава се насочва първо към Турция и оттам се разпределя към останалите точки по света, като основна роля за това, а и огромната печалба, остава за приближените до президента Егдоган.
В този смисъл съвсем логично беше свалянето на руския изтребител от турските военни сили. На практика Русия официално подкрепя, а Турция официално отхвърля законната сирийска власт, в лицето на Башар Асад.
Разбира се, трябва да отбележим, че и руснаците се намесват в Сирия, както казваме в България, не заради черните или съответно сините очи на сирийците. И руснаците със сигурност защитават своите икономически интереси, свързани със същия евтин петрол и газ, само че за тях той е с обратен знак .
Накрая ще отбележа, че освен сунитите и шиитите, едни от най-пострадалите хора от войната в този район са местните християни – православни и католици. Въпреки че свързваме арабските държави изцяло с мюсюлманството, в земите на Сирия, Йордан, Ливан все още живеят милиони християни, приели тази вяра в древни времена, много от тях пострадали от военния конфликт и прогонени от родните си места. В хаосът предизвикан от войната в Сирия, и от преследваните там икономически, политически и религиозни интереси, тези събития сякаш остават на заден план.

Мисли глобално действай локално

През последните години принципът „Мисли глобално, действай локално” стига до съзнанието на все повече и повече хора. Неговото основно послание е свързано с взаимоотношението между обществото и природата, т.е. запазването на екологичния баланс в световен мащаб.
Този принцип е универсален и е приложим за всички страни на съвременното общество. Понеже в глобалния свят всички ние сме все повече свързани и зависими един от друг.
На местно ниво, в рамките на една община, девизът „Мисли глобално, действай локално”, би трябвало да означава следното. Предприемайки малки, конкретни стъпки в дадена посока, ние трябва да решаваме съществуващите обществени, а оттам и глобални проблеми. На пръв поглед предприемането на малки стъпки в дадена посока изглежда лесно, но това е само на пръв поглед. За да направи правилните стъпки в дадена посока, човек трябва да притежава наистина широта на мисълта и съзнание за вида и значимостта на проблема. Също така трябва да притежава воля, дисциплина и желание.
Предпиемането на малки локални действия, изглежда е трудно, или неприятно занимание, показва наблюдението в българските общини. Там от години се е наложил и действа точно обратният на споменатия по горе принцип. Този обратен принцип гласи „Мисли локално, действай глобално”.
Служителите в българските общини изглежда са твърде големи за да си губят времето в конкретни действия, в решаването на дребни проблеми. Те стоят в очакване на големите, мащабни проекти, които веднъж завинаги ще разрешат всички дребни натрупани през годините проблеми. А дотогава не остава друго освен да се чака.
Очакваме програма, която ще реши въпросите свързани с инфраструктурата, с движението в град Пловдив, с центъра, с кварталите, с река Марица, с пловдивските хълмове. С получените стотици милиони ще направим надлези и пътни възли, ще разширим булевардите и ще завършим околовръстното на града. Ще бетонираме речнотото корито, ще поставим осветление и река Марица ще заприлича на Сена, която тече през центъра на Париж. Ще свържем пловдивските хълмове с въжени линии, за да могат гражданите да се придвижват от едното тепе до другото бързо и удобно. Ще постоим небостъргачи в различни точки на града за да докажем, че и ние може да направим нещо голямо. Ще разкопаем целия център и ще експонираме римското наследство, за наслада на гражданите и гостите на града.
А дотогава гражданите ще потърпят задръстванията, дупките по улици и булеварди, наводнения по подлези, блокове и къщи, ще потърпят разбитите тротоари, счупените парапети край реката, липсващите на места пешеходни връзки, рушащите се подстъпи към тепетата, презастрояването и намаляването на зелените пространства.
Затова, за да не се излагаме провинциално, мислете глобално и действайте локално, и най-важното гласувайте на предстоящите местни избори.

Затвореният цикъл на изборите в България

През последните години в България се наблюдава една отчетлива тенденция – изборите все повече се превръщат в една затворена система. Система, в която участват основно тези, които имат някаква принуда или изгода от нея. Останалите фактори - общественото съзнание, личната отговорност към бъдещето, права и задължения, остават на втори, на трети, че и на още по заден план.
При местния вот процентът на гласували трудно надхвърля 40 процента. Немалка част от гласуващите са хора, които имат пряко отношение към смяната или запаването на общинското управление. Това са хора свързани с общинската администрация, пряко или чрез техните семейства. Между впрочем, една администрация отдавна надминала допустимите разумни граници и в малки и в по големи населени места, във всяка точка на Република България.
Немалка част са вече и тези, които гласуват единствено заради 30те, 40те или 50те лева, които взимат като застъпници или хора привлечени от агентите да гласуват за един или друг кандидат, за една или друга партия. Веднъж научени да гласуват по този начин, при тези гласоподаватели това става един траен принцип.
Има е още една особеност на местния вот в България и това е принудата. Особено в малките населени места, голяма част от хората са принудени да гласуват за една или друга партия пред страха от кмета и общинската власт, за да не бъдат лишени от помощи, дърва и въглища за зимата и т.н.
Така виждаме колко голям е процентът на тези, които гласуват на избори единстнвено поради някаква принуда или поради някаква по-пряка или индиректна изгода.
По голямата част от гражданите, над 50 процента от обществото отказва да участва в изборния процес. Било защото не вижда възможна реална промяна, било защото не вижда реална полза за себе си, а най сетне и поради липсата на развита гражданска отговорност към случването на обществените процеси. Това от своя страна още повече задълбочава „затвореността” на изборния процес, в който пак да повторя, участват основно тези, които са принудени да го направят или имат някакъв друг, най-често икономически интрес. И всичко това превръща участието на избори в България в една сериозна инвестиция на средства, което може да си позволи само този, които очаква тази инвестиция в крайна сметка да бъде осребрена.
Този „затворен” цикъл на изборния процес все повече отдалечава изборите от първоначалната идея за демократичност, право на изразяване на общественото мнение и определяне бъдещето, към което трябва да върви дадена община, област или държава.

Значение на името "българи"

Какво означава името „българи”? Този въпрос винаги е предизвиквал интерес, а и ще продължава да предизвиква...
Като оставим настрана всички „белки”, „Волги”, „буламачи” и т.н., предлагам да поразсъждаваме върху по стойностни факти.
Покойният вече Рашо Рашев, намира като обединителен център на всички обяснения на името „българин” коренът bul (bol, bal, byl), който изхожда от праформата *bal, със значение мъж (човек). Това сближава името с аналогични ранни самоназвания на етноси – например немското deutsch – народ, готското thiuda – хора, народ, келтското tuatha – народ, както и общославянското „люди” и т.н. Всъщност тука Рашев приема и цитира мнението на В. Стоянов, от една негова статия на немски език от 80-те години.
В този смисъл интересно е да отбележим, че названието „българи” срещаме първо в латинските текстове. Там названието е предадено като vulgares. Думата е твърде близка до латинското прилагателно vulgaris /vulgare/ със значение „общонароден, всеобщ, обикновен, ежедневен, простонароден”. С подобно значение са и думите vulgator vulgatus, глагола vulgo и т.н. През 4 век широко разпространение получава и едни препис на Библията известен като Вулгата. Това е един по опростен превод на светото писание, достъпен за широките народни маси или иначе казано простолюдието.
В началото на новото хилядолетие, след раждането на Христа, Римската империя достига зенита на своята мощ и разпростира властта си над десетки племена и народи. Същевременно римското гражданство и правото да се наречеш „римлянин” остава привилегия на малцина. Едва през 212 император Каракала обнародва акт, с който се обявяват за римски граждани всички свободни поданици на империята. Така или иначе, през целия римски период и по-късно в средновековна Византия, понятието „ромей”, т.е. римлянин е означавало принадлежност към една по-висока прослойка на гражданството, висшата класа и аристокрацията. Като цяло противостоящо на понятието „ромей” е названието „вулгар” – народен, простонароден, неградски (селски).
Сега преминаваме чак към 19 век и цитираме думите на Йордан Хаджиконстантинов (Джинот). Забележете какво казва той: „Ако ме попита някой школски човек ли съм или болгарин, аз ще отговоря – Болгарин съм, че не е честно на моето славяно-болгарство да творя зло и да лукавствувам! Прави болгарин не лажи, не завидуе, не денгубие, не лицемерствуе, не блудуе, за печена кокошка вярата си не разменуе.”
Петър Добрев обичаше да цитира тези думи, но само последното изречение...
Нас обаче тук ни интересува първото изречение, където Йордан Хаджиконстантинов противопоставя „болгарин” на „школски човек”, т.е. учен, образован човек, гражданини и не на последно място... ромей!
В същият смисъл е и казаното от Цани Гинчев, в едно негово известно писмо до проф. Иван Шишманов, че по-интелигентните сред траките, във вековете след новата ера, са се зовели ромей (римляни).
Тук през 19 век, виждаме ясно съзнание какво означава болгарин, и къде се крие коренът на тази дума... За сметка на това Йордан Хаджиконстантинов изрежда няколко основни добродетели на българина, който въпреки че не е „школски човек”, е много по морален от учените хора, гражданите... от елините и ромеите!
И така мисля че вече става ясно кога и къде трябва да търсим началото на името „българи”.