През последните години в България се наблюдава една отчетлива тенденция – изборите все повече се превръщат в една затворена система. Система, в която участват основно тези, които имат някаква принуда или изгода от нея. Останалите фактори - общественото съзнание, личната отговорност към бъдещето, права и задължения, остават на втори, на трети, че и на още по заден план.
При местния вот процентът на гласували трудно надхвърля 40 процента. Немалка част от гласуващите са хора, които имат пряко отношение към смяната или запаването на общинското управление. Това са хора свързани с общинската администрация, пряко или чрез техните семейства. Между впрочем, една администрация отдавна надминала допустимите разумни граници и в малки и в по големи населени места, във всяка точка на Република България.
Немалка част са вече и тези, които гласуват единствено заради 30те, 40те или 50те лева, които взимат като застъпници или хора привлечени от агентите да гласуват за един или друг кандидат, за една или друга партия. Веднъж научени да гласуват по този начин, при тези гласоподаватели това става един траен принцип.
Има е още една особеност на местния вот в България и това е принудата. Особено в малките населени места, голяма част от хората са принудени да гласуват за една или друга партия пред страха от кмета и общинската власт, за да не бъдат лишени от помощи, дърва и въглища за зимата и т.н.
Така виждаме колко голям е процентът на тези, които гласуват на избори единстнвено поради някаква принуда или поради някаква по-пряка или индиректна изгода.
По голямата част от гражданите, над 50 процента от обществото отказва да участва в изборния процес. Било защото не вижда възможна реална промяна, било защото не вижда реална полза за себе си, а най сетне и поради липсата на развита гражданска отговорност към случването на обществените процеси. Това от своя страна още повече задълбочава „затвореността” на изборния процес, в който пак да повторя, участват основно тези, които са принудени да го направят или имат някакъв друг, най-често икономически интрес. И всичко това превръща участието на избори в България в една сериозна инвестиция на средства, което може да си позволи само този, които очаква тази инвестиция в крайна сметка да бъде осребрена.
Този „затворен” цикъл на изборния процес все повече отдалечава изборите от първоначалната идея за демократичност, право на изразяване на общественото мнение и определяне бъдещето, към което трябва да върви дадена община, област или държава.
Няма коментари:
Публикуване на коментар