Кой упражнява властта?

Във всяко едно време, във всяко едно общество, съществуват всякакви обществени прослойки, съществуват всякакви хора.
Може да чуете изказвания като "Едно време хората бяха по-културни" или "Едно време хората бяха по-образовани и по-добри". Но това не е верно. Хората винаги са си едни и същи.
Във всяко общество има, културен елит, има индустриалци, производители, спортисти, работници, земеделци и т.н. Има грамотни и недотам грамотни хора, добре възпитани или недобре възпитани, има хора честни и такива готови винаги да се възползват от обстоятелствата.
Въпросът е един - Чий глас се чува в обществото, кой определя модела за поведение, кой упражнява властта? Дали това са честните и можещите, предприемчивите и коректните? Или интригантите и мързеливите, невежите и агресивните?
В крайна сметка естествените тенденции в развитието на едно общество при нормални условия, са такива, че знаещите, можещите, инициативните и коректните заемат ръководно място в управлението на държавата и обществото.
Голямото престъпление извършено в България след 1989 година беше това, че едни хора дадоха прекалено много пари и власт на бивши и настоящи ченгета, на селско-градски хитреци и трафиканти, на бивши и настоящи спортисти, на хора недоучени и агресивни. Толкова много пари и власт им дадоха, че те нанесоха труднопоправими поражения върху цялото общество. Наложиха своя модел на поведение, чалгизираха и мутризираха, ако използваме тези две понятия, всички слоеве на обществото.
Защото какво е държавата? Държавата не е едно единствено нещо. Тя е сбор от различни структури, при възможност добре работещи и взаимно допълващи се. Държавата, това е политическата класа, това е армията, това е църквата, това е промишлеността и производството, това е научната област, спорта, културата и т.н. Всички тези области през годините извървяваха своя самостоятелен, но и общ път на развитие, защото често беше съпроведен от едни и същи проблеми, от едни и същи събития. И засегнати от един неприятен модел на поведение, налаган в последните 22 години.
Същевременно с процесите споменати по горе, европейското мислене, толерантността и компетентност, също завземат нови територии, и заемат своето естествено място в управлението на различните структури, т.е. в държавата като цяло. В момента, при сегашното управление, наблюдаваме една трагико-комична смесица от европейски ценности и принципи и мутренски похвати и табиети.
Да се надяваме, че това няма да е трайната тенденция, която да се установи в България и няма да продължи повече от 3-4 години.