Младото българско чиновничество

    Чиновничеството у нас от ден на ден взима по-особен и своеобразен характер. Повечето от младите люде, които са имали честта един път да се воврат в служба, сдобиват постепенно, но очевидно, отличителните черти на чиновника: самонадеяността, безгрижността, егоизмът и тъпостта. Постоянните им занятия в канцелариите и постоянното им пребиваване в кафенетата способствуват по един фатален начин за тяхното умствено и нравствено похабявание. Злото сега не е още твърде голямо и няма застрашителен характер, но с времето ще вземе по-големи размери и ние ще имаме цял народ от недоучени, но самооблъщени чиновничета, които по ограничеността в своите понятия и неразвитостта си ще съставляват една неблагонадеждна ветрена интелигенция, неспособна за никаква инициатива и прогрес.

    За да се убедим в истинността на това скръбно утвърждение, достатъчно е да хвърлим един бежлив поглед на безбройния рояк чиновници и чиновничета, в столицата, които пълнят кафенетата, пиварниците, общите разходки и всичките места, дето се губят пари и време. Погледнете във физиономиите на тия чиновничета, в самодоволното изражение на техните лица, тъпо-благодарните погледи, които хвърлят на публиката, и вие завчас ще проникнете в техния вътрешен свят и ще съгледате пустотата, която съществува в сърцата и мозъците им.

    Да, тия млади люде, минали в канцеларията, кой от терзийския дюкян, кой от бакалницата, кой от ученическия стол или от попрището на скитничеството и безделието, вече чувствуват, че положението им е достойно за завиждане и че нямат нужда от никакво по-нататъшно развитие. Умствените занятия, прочетът, книгите и всичко онова, което способства за моралното им повдигане и вчеловечаване, е пренебрегнато от тях. Едновремешното бакалче имаше по няколко книги за прочет, размесени с тефтерите му, днешното чиновниче, няма нито време, нито воля да отвори книгата, за да изчерпи малко светлина и научи повечко нещо от стереотипическите и безжизнени фрази на канцеларията, с която е пълна главата му.

    Нашето чиновничество не чете.

    Нашето чиновничество не мисли.

 

Пловдив, сряда, 28 априлий 1882 година

Иван Вазов