С годините в джиесема си натрупах всякакви телефони. Уточнение - в България казваме "телефони", като имаме предвид телефонни номера.
Във връзка с работата ми, преди десет години, освен обичайните телефоните на приятели и колеги, започнах да трупам номера на лесничеи, шофьори на камиони, бизнесмени, горски работници и т.н. Тогава това ми изглеждаше необичайно, но беше само началото.
С времето в телефона ми се трупаха нови и нови номера, на българи, в това число турци, цигани, помаци и всякакви други, на чужденци, също всякакви.
В един момент си мислех, че в телефона си имам вече всякакви номера, на всякакви хора, от различни социални групи, етнос, местоположение . Имам и до днес в телефона си номера на Ахмед, помак от Северна Гърция, както и телефона на една чехкиня, която живее в САЩ. И на още много хора от САЩ. Номера на Робърт, англичанин, който живее в Португалия, на Виктория, украинка, която живее в Австрия, на Нам, тайландка, която си живее в Тайланд, на Судир, индиец, който си живее в Индия и т.н. и т.н. Плюс телефоните на всякакви българи, турци, цигани , които си живеят в България.
И миналата година, отивам на борсата в Първенец, по това време на годината, да продавам реколтата от череши. На борсата основно румънски прекупвачи, или по-точно черни румънски цигани с бели бусове, изкупуват черешите. Плащат в евро за черешите и ги карат за Румъния. На по следващия ден пак идват в България, и така. Сред всички се отличава един румънец, стилно облечен, с тъмнорозова тениска, на която пише Hugo Boss, и светли панталони. Плати добра цена за черешите и си даде телефона за връзка - име Дору. Записах си неговия телефон в моя, име Doru, код на телефона румънски и т.н. И на връщане от борсата към Коматево (точно 2 километра), голям смях... само румънски циганин още нямах записан в моя телефон... ха-ха-ха...!
Във връзка с работата ми, преди десет години, освен обичайните телефоните на приятели и колеги, започнах да трупам номера на лесничеи, шофьори на камиони, бизнесмени, горски работници и т.н. Тогава това ми изглеждаше необичайно, но беше само началото.
С времето в телефона ми се трупаха нови и нови номера, на българи, в това число турци, цигани, помаци и всякакви други, на чужденци, също всякакви.
В един момент си мислех, че в телефона си имам вече всякакви номера, на всякакви хора, от различни социални групи, етнос, местоположение . Имам и до днес в телефона си номера на Ахмед, помак от Северна Гърция, както и телефона на една чехкиня, която живее в САЩ. И на още много хора от САЩ. Номера на Робърт, англичанин, който живее в Португалия, на Виктория, украинка, която живее в Австрия, на Нам, тайландка, която си живее в Тайланд, на Судир, индиец, който си живее в Индия и т.н. и т.н. Плюс телефоните на всякакви българи, турци, цигани , които си живеят в България.
И миналата година, отивам на борсата в Първенец, по това време на годината, да продавам реколтата от череши. На борсата основно румънски прекупвачи, или по-точно черни румънски цигани с бели бусове, изкупуват черешите. Плащат в евро за черешите и ги карат за Румъния. На по следващия ден пак идват в България, и така. Сред всички се отличава един румънец, стилно облечен, с тъмнорозова тениска, на която пише Hugo Boss, и светли панталони. Плати добра цена за черешите и си даде телефона за връзка - име Дору. Записах си неговия телефон в моя, име Doru, код на телефона румънски и т.н. И на връщане от борсата към Коматево (точно 2 километра), голям смях... само румънски циганин още нямах записан в моя телефон... ха-ха-ха...!
Няма коментари:
Публикуване на коментар