На коматевския казан – с любов

Не са много забележителностите в квартал Коматево. Една от тях със сигурност е сградата на селския казан, в който се вари ракия. За незапознатите и незаинтересованите от варенето на ракия, това е просто една неголяма с нищо забележителна едноетажна сграда в края на селото. Посоката и към Пловдив, оттам започнат нивите и градините и се вижда в далечината Джендем тепе. За тези, които са варили ракия или варят ракия всяка година, дори по няколко пъти на година, това е най-образцовият казан в цялата околност. Винаги с подреден и изчистен двор, приветливо и подредено помещение, с четири казана, с гарантирано качество на крайния продукт, т.е. задължително се прави преварка. Казанът е построен преди близо 50 години, от тогавашното ТКЗС. Преживял политическите превратностите и промени, през последните десет години от съществуването си намери истински стопанин в лицето на Румен М. Човек, който инвестира над 30 хиляди лева подобрения в сградата и двора, за да направи мястото наистина приятно и удобно за целта, за която е предназначено. Целият двор беше бетониран, към съществуващите два казана по 250 литра беше иззидан още един от 500 и по-късно и четвърти, по-малък. Беше направена нова тоалетна, нов покрив на сградата, беше бита нова по-дълбока сонда за вода и т.н. И както често става в България, точно в този момент казанът е заплашен от събаряне. Намира се върху общинска земя, която заедно със съседния квартален стадион е дадена на концесия за 35 години на ФК Ботев. Водят се тежки преговори за това да остане ли сградата или да бъде преместена и къде да бъде това. Не се съмнявам че ако старата сграда бъде съборена и бъде построен нови казан, той ще бъде също толкова образцов колкото и стария. Само че управляващите за пореден път подходиха безотговорно и от позицията на силата, а не като отговорни политици и общинари. И така порочният кръг на неизслушването и незачитането на чуждото мнение отново се завъртя. Завъртя се като ракията в медните тръби на казана.