Крали Марко - Царският конник - ІІІ

Това че преданията за героя Крали Марко въплъщават легендата за Тракийския херос (герой), може да бъде доказана и по лингвистичен начин. Тракийската дума за "кон" е именно "марк". От същия корен е и румънската дума "мън" - "жребче", вероятно и "армазар" - "жребец". Дори в Китай конят и до днес се назовава "ма" (маа). В съвременния български "Марко" се назовава по-малкия брат на коня - магарето.
В такъв случай съчетанието "Крали Марко" означава просто "Царският конник", а защо не и "Крилатият конник".
От времето на траките са запазени местни имена на крепости и селища като Маркипетра, Маркодава, Маркерота и др. Те обясняват съществуващите днес имена на местности като Марков камък, Марков град, Маркова стъпка, Маркова могила, които не означават нищо друго освен "Конски камък", "Конски град", "Конска стъпка", "Конска могила" и т.н. Подобни названия днес са също Коньово, Койнаре и др.
Впрочем образът на конния владетел, извършвал подвизи и геройства в продължение на векове в обширното пространство между Карпатите и Егея е толкова силно залегнал в съзнанието на местното балканско население, че той намира и други въплъщения. Мадарският конник, вероятно създаден в началото на VІІІ век е също едно изображение на Тракийския херос, независимо че е създаден по заповед на първите български царе. Иконографията на Мадарския конник съвпада на 90 процента с иконографията на Тракийския конник. Още повече че под скалите на Мадара е намерено светилище именно на Тракийския херос.
Най-сетне образът на тракийския конен герой, защитник и покровител на населението, е преминал и в образите на тримата християнски светци - Свети Георги, Свети Димитър и Свети Мина. И тримата са изобразявани на кон, с копие в ръка, като разбира се това е най-видно при изобразяването на Свети Георги - Победоносец.




Още изображения -
http://www.kroraina.com/knigi/iv_gumno/iv_gumno_gal.htm

Крали Марко - Царският конник - ІІ

И понеже наскоро отново чух за едно от поредните недоразумения, седнах да напиша тази кратка статия.
Разделянето на българската история на такава преди края на VІІ век и след това, както вече споменах, прекъсна сериозно традициите предавани на Балканите в продължение на хилядолетия, прекъсна връзката с античността, с тракийските царства, с праисторията. Това до голяма степен изкуствено прекъсване, не позволява да бъдат правилно разбрани и разтълкувани много събития и факти, свързани с българската традиция и история.
Едно от тях е образът на Крали Марко - позабравеният вече, но легендарен защитник на българите от поробителите (османските). Всеки от нас, като малък е слушал легендите и песните свързани с Марко Кралевич, за неговия кон Шарколия, за борбата му със самовилата, която е заключила изворите, за битките му с Муса Кесаджия и Черен арапин, за това как освобождава три синджира роби, за това как премахва своите съперници като Секула Детенце, Дете Голомеше и т.н. Изобщо интересни и вълнуващи легенди, създавани и предавани в продължение на векове.
Официалната наука свърза образа на Крали Марко с този на прилепския крал Марко Мърнявчевич, роден през 1335 и загинал през 1395 в днешна Румъния. Същият този Марко, който е обявен за крал от сръбския владетел Стефан Урош, а по-късно става васал на османския султан. Това веднага породи и неудобния въпрос - Как е възможно най-известният епически герой на Балканите, да е бил османски васал?
Както се казва - поредният повод за спекулации, подигравки и социално-исторически нихилизъм.
За да не бъдем напълно несправедливи към нашите историци и етнолози, трябва да отбележим че те самите откриха и съществуващата връзка и прилика между известния Крали Мрако и легендарния Тракийски херос. Тази правдива теза обаче все още остава не достатъчно добре проучена и изяснена. Най-популярният, но анонимен тракийски герой, отпреди хиляда и петстотин - две хиляди години (а и преди това), е т.нар. Тракийски херос. Този херос (герой) е почитан също и като божество (господар). Известни са над 3000 негови изображения, от територията на Балканите, повечето от тях - оброчни плочки. Тракийският херос съчетава представата за тракийския цар - покровител и защитник, яхнал своят кон, най-често изобразяван с копие в ръка, в преследване на диво животно, като понякога е изобразяван и в статична, триумфираща поза. Всъщност разнообразието от различни елементи, присъстващи в оброчните плочки, е доста голямо.



Оброчна плочка с изображение на Тракийския херос, от началото на новото хилядолетие.
http://www.bolgari.net/






Някои от светилищата от тракийско време, в които са намерени оброчни плочки на Тракийския конник са – при с. Лозен, Харманлийско; с. Баткун, Пазарджишко; с. Глава Панега, Луковитско; с. Мадара, Шуменско; с. Кривина, Разградско; с.Лиляче Врачанско и много други.


(следва продължение)

Крали Марко - Царският конник

Много недоразумения са натрупани в българската история, повечето от които излишни. Вместо да създават достоверна представа за миналото, те най-често създават обърквания, отчуждение и конфликти.
Най-сериозно пострада българската историческа наука в периода 1945-1990 година. И тук съвсем нямам предвид тенденциозното подчертаване и изтъкване на едни събития за сметка на други или тенденцията на откровено фалшифициране на фактите. Оказа се, че по-страшно и с най-трудно поправими последствия беше изкуственото разделяне на българската история на части - преди 1944 година и след нея, преди 1878 година и след нея, преди 1396 година и след нея, преди 681 година и след нея т.н.
Разбира се напълно вярно е, че едно ключово събитие променя историята на даден народ, понякога съдбовно. Но също толкова вярно е, че самият народ при нито едно такова събитие не се променя изцяло, остава силата на традицията, остават и самите хора. Едно и също население ли живееше в България, преди 1989 г. и след нея? Ако трябва да отговорим накратко на въпроса, то отговорът като цяло е "да". Едно и също население ли живееше в България преди 1944 година и след това? Отговорът отново е "да". За годината на Освобождението 1878, която все още не е толкова далеч във времето, отговорът също, със всички условности (разместване на някои етнически групи), е "да". Дистанцията на времето ни пречи да видим, че такъв е отговорът и за дати като 1396, 1186, 1019, а най-сетне и 681 година. В този смисъл най-непоправимо беше разделянето на историята на българския народ на времето преди и след 681 година. Допълнително объркване тук внася и фактът, че след 680-681 година народът, който заема по-голямата част от Балканите постепенно приема ново име - българи.
Така историческата приемственост преди и след 681 беше сериозно прекъсната. За някои тези 1300 години история бяха напълно достатъчни. За други обаче - не.



Крали Марко - картина на Иван Милев от 1926 година

(следва продължение)

Европейска столица на културата 2019

Повече от 40 града са били домакини на инициативата Европейска столица на културата. До 2010 беше възможно градове извън Европейския съюз също да приемат инициативата. Но след 2011 само градове от държави членки на ЕС могат да получават титлата Европейска столица на културата. От същата година се избират вече по два града от две различни страни членки на ЕС.
През 2019 година домакини на събитието ще бъдат Италия и България. До края на 2014 всяка една от двете държави трябва да излъчи града, домакин на събитието.
Инициативата Европейска столица на културата, започната през 1985, се утвърждава като една от най-престижните сред културните събития в Европа. Тя представлява единствен по рода си стимул за развитие на градовете чрез културен живот и жизнени творчески индустрии. В момента Европейската столица на културата се избира всяка година от Съвета на министрите на културата. Европейската комисия /Главна дирекция „Образование и култура”/ подготвя избора, чрез становището на Европейския парламент и на жури, съставено от шест национални експерти и седем видни европейски личности. Това е журито за селекция. След номинирането, седемте европейски експерти формират жури за мониторинг и съвет и наблюдават подготвителната фаза до началото на „Европейска столица на културата“.
Няколко български града кандидатстват за домакин на събитието - Варна, София, Пловдив, Кюстендил, Велико Търново, Шумен, Русе, като вероятно ще има и още желаещи. Кой точно ще е домакин на събитието през 2019, ще определи журито, след представяне на цялостните програми и презентации от съответните градове.
За годината 2011 домакини са Финландия и Естония.
Следват -

2012 Португалия и Словения
2013 Франция и Словакия
2014 Швеция и Латвия
2015 Белгия и Република Чехия
2016 Испания и Полша
2017 Дания и Кипър
2018 Холандия и Малта

и през 2019 Италия и България !

"Събуди се"

Преди няколко седмици на книжния пазар излезе книгата на Джак Керуак "Събуди се" (С оригинално заглавие "Wake up"). Това е първото българско издание на книгата, написана още през 50-те години на ХХ век. В книгата се разказва за живота на принц Сидхарта Гаутама. Книгата е написана от Джак Керуак въз основа на много канонични текстове и представлява едно реално, доколкото е възможно, описание на живота на принц Сидхарта, познат още и като мъдреца Гаутама или Буда.
За мен лично тази книга беше изненада, тъй като не знаех, че Джак Керуак е писал и по тази тема. Книгата е интересна и следва класическия модел на писане на биографията на Буда - приказно раждане, предсказание, младост, среща със страданието, бягство от двореца, скитане и страдание, просветление, поучения и проповеди и т.н. и завършва със смъртта на Блажения - т.нар. Паринирвана - окончателната нирвана. Книгата е интересна, но все пак си личи това, че е писана преди 50 години, а също и че Джак Керуак не е ходил до Индия. Някой неща са представени объркано, така както са предадени и в различните биографии на Буда. Авторът е търсил по скоро същността на идеите, а не същността на събитията.
Тази книжка се явява нещо като конкуренция на моята, все още непубликувана книжка със заглавие "Последните дни на Сидхарта Гаутама". Но смея да изтъкна, че първо моята книгата е писана сега, а не преди 50 години. Второ, не е класическа биография на Буда, а свършва с първата година след Просветлението на Съвършения. Смея да изтъкна и това, че за разлика от Джак Керуак аз обикалях три месеца из Индия, в търсене на истинската история на мъдрецът Гаутама. Всъщност, доволен съм от това, че на българския пазар се появяват и такива книги, които надявам се да проправят пътя и на моята книжка (някой ден : ).