Около една шеста от населението на България живее в столицата София. Останалите пет шести от него все още живеят в други, по-малки или по-големи населени места. Тези места са известни под обобщеното название провинция.
Като цяло, животът в провинцията е по-спокоен, работата е интензивна, но закъсненията и отсъствията, въпреки че са неприятни, не са фатални. Това е и основната причина поради която все още има достатъчно хора, които предпочитат живота извън столицата.
Провинциализацията обаче е процес, от който не е защитен нито един гражданин, независимо от това къде живее. Дори и хора, които обичат риска и различните предизвикателства, се стремят в крайна сметка към един по-щастлив, по-богат и по-добре устроен начин на живот. Много малко са хората, които обичат неопределените състояния на съществуване, несигурността, неизвестното бъдеще и т.н. Затова несъзнателно или напълно съзнателно, в ежедневието, в работата и почивката си, хората се стремят към една предвидимост, познатост, сигурност, към едно канализиране на своя живот - работа, семейство, свободно време и т.н. С това "канализиране" на обичайните дейности обаче се появява и действителната заплаха от провинциализация. Всъщност заплахата е за тези, които търсят новото, обичат развитието, търсят срещи с нови и интересни хора. Провинциализиралият се гражданин предпочита еднообразието, не се интересува от събития които не го засягат пряко, не е запознат и не се интересува от развитието на населеното място, в което живее, а само от това, което се случва в неговия квартал, в неговата махала или там където е принуден да работи и да упражнява професията си. В редките моменти, когато му "доскучава", той се досеща че съществуват и неща извън неговия кръг на интереси и занимания, но това вдъхновение обикновено е нетрайно, а и трудно е веднага да срещнеш подходящите хора.
Като всяка борба и борбата с провинциализацията е тежка и отнема доста сили и енергия. Това е така, защото инициативата за разнообразие, за нови занимания и дейности, трябва да излиза предимно от тебе, а не от другите. Скептицизмът на масата, която гледа с недоверие и критичност на твоите дейности също се преодолява с доста усилия. Изобщо преодоляването на недоверието, борбата със статуквото (когато е необходима) и консерватизма изисква доста време и енергия.
Само да попитам провициализация =селяния нали???Поне така разбирам от писанията Ви г-н Киряков, в провинцията не се интересуват от събития който не ни засягат пряко??? В цялата ни държава е така, борбата е почти изгубена...пише го и в тази статия по натаък/която е твърде възможно да е писана и от бг. журналист и на мен лично ми е много, ама много тежко и тъжно, защото в голямата си част е истина и не само провинцията страда от тази тежка болест на песимизма и безразличието/които са си инстинкт за самосъхранение/ цялата ни държава.
ОтговорИзтриванеСтатия- "Гръцки младежи издигнаха на площад „Синтагма“ в Атина плакат на който пишеше „Тихо да не събудим българите“ и предизвикаха смях сред сънародниците си, протестиращи непрестанно вече няколко седмици срещу пагубните за тях управленски решения на правителството им, МВФ, Световната банка и други поучаващи ги европейски институции. Те привлякоха вниманието и на редица местни, и чуждестранни медии, като бяха запитани какво ги е накарало да се явят на протеста с подобен не традиционен плакат. От отговорите на гръцките младежи стана ясно, че те са студенти в България и от престоя си там недоумяват как може връстниците им да живеят по подобен начин и да приемат всичко което се случва с държавата им, и със самите тях с примирение, търпение и пиене:
„Ние съжаляваме българите, но мислим, че те сами са си виновни за положението до което са докарани. Смятаме, че нашите управници искат да ни докарат до тяхното положение, което ние няма да допуснем. Те всички са недоволни от живота който водят, но въпреки това не протестират, едно защото не могат ясно да си определят исканията, друго защото ги мързи, трето защото са свикнали винаги някой да им каже какво да правят, четвърто защото не вярват в самите себе си, а може би и осъзнават подсъзнателно, че не притежават умствените способности да променят нещо в собственото си бъдеще, че какво остава за бъдещето на цялата им красива, но изкорубена и ограбена държава. Нашите връстници там, са се отдали на кючеци, маанета, пиене, ебане, наркотици и побоища. Тези които не споделят подобни възгледи за смисъла на живота, емигрират постоянно.
В редките случаи когато излязат на протест, то той не продължава повече от няколко часа преминаващи в празно блеене, а ако се случи и да го отразят някакви медии, че са постигнали голям успех. Не само това, но и ако самите те са забелязали че са снимани от медиите, явно според тях в това се състои същността на протеста. Тяхната простотия не спира до тук. Техните управляващи им набиват в главите, че трябва в името на собственото им бъдеще и бъдещето на държавата им да работят за 100-200-300 евро, което ги правило конкурентно способни на световния пазар на труда и привличало неимоверни инвестиции в страната. Колкото и невероятно да е това не предизвиква никакви реакции у населението освен, търпеливото полагане на робски труд и изпиване на неимоверни количества алкохол затъмняващи мисленето. Направо уникално е, какво щастие изпитват българите ако получават заплата от 300 евро.Те не могат да осъзнаят, че бъдещето както на тях, така и на държавата им зависи основно от степента на познанията и уменията им и то актуални за съвременното развитие на науката и техниката, а не просто някакви знания за историята на науките. В същото време, докато управляващите им набиват подобни заслепителни глупости в тъпите им кратуни, самите управници получават заплати минимум от 3000 евро, участвайки в различни комисии, управителни съвети, отговорни постове и др. длъжности, които те самите са създали за себе си.Българите все още са роби, но явно не го осъзнават и така се чувстват добре. По техните телевизии почти не се излъчват репортажи за ставащото в нашата държава, а и по света. Затова – Тихо да не събудим българите.“
Благодаря за коментара и за статията.
ОтговорИзтриванеБих уточнил първо, че според мен провинциализацията води по-скоро до това, което наричаме еснафщина, а не толкова селяния. Еснафи в българските градове и градчета дал Господ, особено и в нашия древен град...
Критиката на гръцкия вестник към българите е основателна, но не и сравнението с гръцките граждани и младежи. С тях съм се сблъскал още преди 15-20 години и мога да кажа, че не са много по-работливи от българите и с много по-различни интереси. Всъщност не трябва да забравяме че между Атина(южната част) и Солун (северната част) има голяма разлика и в мисленето и в начина на живот. Интересен факт е че столичани (атиняни) за да обидят солунчани им викат понякога именно "българи". Незнам дали сте чували за това. Но гърците имат например същия проблем като нас - 3 мил души от 10 мил Гърция живеят в столицата. Имат и много тежка и раздута администрация, даже по-раздута и безполезна и от нашата. Превилегиите, които ползва един държавен служител в Гърция, по време на работа и особено след пенсиониране например са бих казал умопомрачителни... Така че самите гърци има върху какво да работят и да протестират.
А как ще се събуди българския народ направо незнам. И то не е толкова важното да се събуди, а въпросът е да не остава толкова инертен, да си търси правата, да търси прозрачност в обществените и държавните дела и изобщо да бъде по-инициативен.
Андрей К.
Изглежда че сме някаква малобройна останка от много древен, мъдър, неинициативен и скептичен народ, които гледа с умора и безразличие на остаряването и самоунищожението си. Някакъв упойващ мазохизъм ни спъва и ни пречи да излезем от индивидуалното и социалното си вцепенение. Инициативите, които поемаме, свършват бързо и безславно, с оправдания и примирение от неуспеха.Дали етносите не са подвластни на някакви биологични закони, които стават видими само от перспективата на историята?
ОтговорИзтриванеДа, че сме много древен народ, така е и рано или късно ще бъде доказано.
ОтговорИзтриванеДа, етносите вероятно са подвластни на такива закони.
А дали ще се самоунищожим или утвърдим - това никой не може да каже или дори да предвиди. И аз съм мислил доста по въпроса, но още не мога да намеря отговор : )
А. Киряков