Нашите балкански градове, затова са наречени така, защото не са точно европейски, нито пък съвсем ориенталски. Двете влияния - западното и източното - се борят за надмощие в една дълга и непрекъсваща схватка. В резултат на това, се е получил по-скоро един нов културен облик на балканския град, а не някакво неразрешимо противоречие.
Бездомните кучета и котки по улиците на нашите градове, отдавна са неизменна част от пейзажа, като създават едновременно не толкова приятни или пък по-приятни емоции у гражданите.
Кучето както е известно е приятел на човека и е едно от най-интелигентните животни. За кучетата се твърди, че се привързват повече към човека, отколкото към дома. Броят на бездомните кучета в София обаче, надхвърли числото 9000, според официалните данни, и отдавна се е превърнал в проблем. През последните две десетилетия не веднъж и два пъти се случваха инциденти с глутници бездомни кучета, нападнали този или онзи гражданин, на столицата. Като цяло хората от провинцията остават с впечатление, че столичани обичат и защитават в тежки моменти своите обществени любимци. В такъв случай, за решаването на проблема с бездомните кучета, са възможни два варианта.
По бездомните кучета, които се мотаят и спят по улиците, тротоарите и градинките, на нашата столица, тя напомня на свещения индийски град Варанаси, разположен край река Ганг. Вярно е, че там кучетата са доста по проскубани, но са на почит, понеже в Индия не само кравите, но и всички други животни са свещени. Така че стигаме до вариант едно – кучето да бъде обявено за свещено животно, както в Индия, и така да се реши спорът за това, какво трябва да се прави с тези обществени любимци.
Вариант две – да бъдат спрени злоупотребите със средствата отпускани от общината за отглеждане и кастриране на безстопанствените кучета и така постепенно броят им да бъде намален.
Както се казва в един стар виц – вариант едно ми се струва по лесен…
(Очаквайте - Пловдив - градът на котката)
Няма коментари:
Публикуване на коментар