21 март 2021 г.
Как да се преборим с коронавируса
28 февруари 2021 г.
Един череп и едно дежавю
19 февруари 2021 г.
Българският народ – разделен и във връзка с годишнината на Левски
1 февруари 2021 г.
Богът на виното Дионис: дела и документи
25 януари 2021 г.
Формиране на румънския народ
16 декември 2020 г.
Акордеона, старогръцко-българския речник и резачката
9 декември 2020 г.
Какво ни казва Откровението на Иоана за бъдещето
8 декември 2020 г.
Интернет мрежата – Великий Вавилон и Майка на блудниците
3 декември 2020 г.
Южни плодни дървета в Пловдив
В Южна България и по конкретно в град Пловдив сме привилегировани в това отношение – с една стъпка сме по на юг. Това се усеща не само по климата, но и по наличието на културни и диви растения, които са характерни за по-топлите и горещи ширини.
Един от пловдивските хронисти Маньо Стоянов, роден в самото начало на 20 век, в пирдопското село Душанци, описва как при първото си посещение на Пловдив и изобщо Тракийската равнина силно впечатление му е направило едно непознато за него растение с широки листа и вкусни плодове – смокинята. Плодно дърво непознато за неговия подбалкански край.
Действително в България смокинята е характерна за Тракийското и Санданско-Петричкото поле, както и за Черноморското крайбрежие. Обикновената смокиня (Ficus carica) е дърво характерно за цялото Средиземноморието и Средния изток и е известна още от най-древни времена. При наличието на достатъчно слънчева светлина и топлина, тя вирее без да има нужда от специални грижи, нито има естествени вредители. Плодовете на смокинята съдържат много захари и калий. Повечето селектирани сортове са особено вкусни и са за директна консумация, като има и не толкова сладки сортове, подходящи преди всичко за правене на т.нар. сладко от зелени смокини.
Единствено лозниците, които са се срещали буквално във всеки пловдивски двор, в не толкова далечното минало, са по-разпространени от смокините. Поради своята непретенциозност и устойчивост, смокинята е едно от най-характерните дървета в пловдивските дворове, доколкото такива днес са останали.

През късните и все по-къси есенни дни, когато листата на дърветата са вече окапали, силно впечатление прави дървото на райската ябълка и неговите ярки оранжеви плодове. Ако се доверим на източниците, райската ябълка е била привнесена преди не повече от деветдесет години в България. Възможно е обаче това да е станало няколко века по-рано.
Райската ябълка (Diospyros kaki) произхожда от земите на Китай и Япония и се отглежда предимно в субтропичния климатичен пояс. Райската ябълка, както и смокинята изисква засаждане на зáвет и по слънчево място, въпреки че и двете дървета издържат на температура до минус двадесет градуса. Плодовете на райската ябълка са много полезни, с богато съдържание както на калий, така и на магнезий и желязо, както и при смокинята, като съдържат още калций, фосфор, манган, мед, много захари и витамини. Характерно за плода на райската ябълка е това, че са нужни десетина дена за дозряване, след като се обере от дървото. След това действително плодовете стават много вкусни и сладки.

Отново от Китай и земите на Далечния Изток идва и растението киви. Кивито (Actinidia deliciosa) е растение подобно на лозата и представлява многогодишна лияна. Кивито изисква повече вода, топлина и по-висока влажност на въздуха, но всъщност добре вирее и в границите на град Пловдив и неговите квартали.
Понякога вместо обичайната лозница в даден двор, може да забележите растение с доста широки кръгли листа и картофовидни, кафяви плодове. Това е кивито. Плодовете се берат в късна есен и при тях също е необходимо известно време, вече обрани, за да дозреят. Узрелият плод на кивито е вкусен и съдържа доста витамин С.

Един нерядко срещан плод в пловдивските дворове е и т.нар. джинджър или хинап, а също и китайска фурма. Действително плодовете на джинджъра (Zizyphus vulgaris) много приличат на плодовете на фурмата, но нямат тази сладост.
Самото име джинджър идва от кафеникаво-червеникавият цвят на плода и изглежда това е отдавна натурализирано плодно дърво в областите на цялото Средиземноморие. Плодовете на джинджъра също имат високо съдържание на витамин С, както и на елементите кобалт, йод, желязо. Дървото на джинджъра, подобно на това на смокинята, може да достигне столетна възраст.
Макар и по-рядко, в самия град Пловдив, а по-често в близката околност, окото радват големите червени топки на плодното дърво нар. Нарът (punica granatum) действително носи усещане за южна екзотика, сладост и топлина. Действието на плодовете е много полезно – те подсилват имунната система и предпазват от различни болести. Той съдържа и много антиоксиданти. Първоначалният произход на дървото е от Иран и Средна Азия.

През последните десетилетия бяха селектирани и някои по-студеноустойчиви видове маслини, които могат да растат и на територията на България. Така вече може да забележим и маслини, в пловдивските дворове. Разбира се те се отглеждат с декоративна цел, а не с цел добив на маслини. Известна е и нуждата от сериозна обработка, за да достигне плодът на маслината вида, който виждаме в магазините. Също така по нашите земи едва ли имаме шанс маслината да достигне хилядолетната си възраст, която достига в Средиземноморските държави.
7 ноември 2020 г.
Японска арка - Родопите
Тази есен, през октомври, осъществих поредния си арт проект в село Славейно. Поредният, понеже лятото беше предпоследният. Моите арт проекти се посрещат с различни реакции от местните хора, от положителни до отрицателни, което показва че са истински арт проекти, които предизвикват съответните спорове и дискусии. В смисъл успяват да провокират общественото мнение, да възбудят реакции и емоции у хората. Това последното в рамките на шегата или поне в рамките на затворения селския бит и хармония, а не на голям градски център.
И все пак, кой е този луд, който има време, идеи и средства да се занимава с подобни дейности? Малко сме, малко сме.
12 октомври 2020 г.
Thracians Bulgarians Slavs
2 юли 2020 г.
Йована на 4 години и 8-10 месеца
Скоро наближаваш 5,
А вече се държиш като тийнейджър.
Не слушаш мама, тате, тропаш с крак
И в огледалата се заглеждаш.
С калинки, червеи и буболечки
Играем си на пътя и на двора –
Коронавирус карантина
Сред на Родопите простора.
Разхождаме се из селото,
Като избягваме контактите със хора,
Но всички – местни и новодошли -
Разбраха че си ти Воевода.
Играем с бухали – играчки,
Карахме дори шейна и ски
Месец е април цъфтят дървета,
А сняг на два пъти вали.
Рисуваме, вариме сладко
И вършим разни добрини,
Обичта си към Славейно
Мама в чудни рими изрази.
Отново в Пловдив - ще берем череши,
Череши няма, студът ги обрал - уви,
Поне в Коматево паленца има -
Скимтящи, малки, чудесни за игри.
Затъжи се внезапно и за детската градина,
Приятелки и леля Таня, двете госпожи,
За два месеца неочаквана карантина
Майка и баща си доста измори.











