Българският народ – разделен и във връзка с годишнината на Левски

От много време наблюдателите отбелязват, че разделението и вътрешното противопоставяне в българското общество е голямо. Имаме противопоставяне, което върви по най-различни линии, разсича обществото по най-различни начини. Разделение и противопоставяне имаме между граждани и селяни, между бедни и богати, между интелигенти и простолюдие, между русофили и русофоби, между американофили и американофоби, между слушащи чалга и слушащи класическа музика, между бисексуални и херетосексуални, между такива с леви политически разбирания и такива с десни политически разбирания, между националисти и глобалисти, между християни и атеисти, и т.н. и т.н. Това разделяне и противопоставяне се изразява и в съществуването на над 300 политически партии в България, поне 30 от които ще се явят на предстоящите избори в месец април. Ето че днес и утре се срещаме и мъчим, и отново вътрешно се противопоставяме в поредното разделение, възникнало около датата, в която трябва да се отбелязва годишнината на Левски – 18 или 19 февруари. При положение, че поне от 60 години, датата от смъртта на Васил Левски се отбелязва на 19 февруари и няколко поколения българи са израснали почитайки тази дата, просто нямаше смисъл да се претендира за датата 18 февруари, колкото и основание да има за това. Така, породено дори и от патриотични подбуди, се изправихме пред поредното противопоставяне в нашето общество, във времето в което живеем. Вижда се, че просто това повече не може да продължава така. Нуждаем се от обединение и то възможно по-скоро. Бързам да успокоя тези, които се притесняват от думата обединение, че тя не означава задължително единомислие по всички въпроси, не означава да обичаме хора, които не ни харесват, не означава и да се прегърнем с всичко, което ни заобикаля. Обединение означава слагане в ред на държавата и държавните дела. Обединение означава даване приоритет на това, което е стойностно и потискане на това, което не е такова. Българският народ днес е разделен поради това, че структурата на нашето общество е все още в едно полуобърнато и полу-размесено състояние. Докато по време на т.нар. комунизъм (времето на социалистическа България) структурата на обществото, обществената пирамида беше изцяло разбъркана и обърната, по времето на прехода тази пирамида, така и не успя да се изправи и да заеме истинското си положение. Т.нар. задкулисие и калинките на всички нива в държавния и обществен апарат успешно продължават да поддържат тази полуобърната, полуизправена структура, резултат от което е положението, в което се намира днес българското общество. Когато държавата бъде поведена от заинтересовани за развитието на България хора, от хора интелигентни и вярващи, които да наложат своите приоритети на дневен ред, тогава ще се оправи и цялото общество, ще изчезне и голяма част от изкуственото разделение, което съществува в момента и което се поддържа по случайност или умишлено. Когато държавата бъде изчистена и подредена, тогава ще настъпи истинското обединение. А празникът на Левски със сигурност е нещо, което винаги трябва достойно да отбелязваме.

Снимка Пловдив - 19.02.2021 г.