Охридската архиепископия и още нещо

 За съществуването на Охридската архиепископия допреди седмица знаеха основно историците и духовниците. Вдигането на схизмата върху Македонската православна църква от страна на Вселенската патриаршия и признаването на Охридска църква постави темата на широкото обществено внимание. Тя изглежда особено заплетена и неясна за незапознатите с църковните правила, устави и история, а такава е огромната част от обществото ни.

    Най-важното, за да бъде разбрана тази история е да бъде разказана от нейното начало, а не от средата, както правят в момента българските учени и духовни лица.

    Историята започва още в първи век от новата ера, когато първите християнски апостоли идват на Балканите. Тук по нашите земи проповядват апостолите Павел и Андрей, лично кръщават първите последователи, лично ръкополагат първите служители на Светата Църква. В големите градове на провинция Македония са създадени първите християнски общности от апостол Павел. Във вътрешността на Тракия проповядват някои от 70-те учениците на Исус, а според запазените предания, покрай днешното българско черноморско крайбрежие апостол Андрей Първозвани достига на север чак до скитските земи, днешна Украйна. Така траки, македонци, мизийци стават едни от първите християни изобщо, още в първи век от новата ера, приемайки християнството директно от апостолите и учениците на Исус Христос.

    В началото на 4 век християнството е признато за равноправна религия в цялата Римска империя, а два века по-късно се налага и като основна религия. Така в началото на 6-ти век, по времето на император Юстиниан Велики (527 – 565), вече няма град, село, дори махала на цялата територия на Балканския полуостров, в който да няма православен храм, да не съществува християнска общност. По времето на този цар, на Източната римска империя, се разгръща най-широкото и мащабно църковно строителство, немалко храмове от което са запазени и до днес.

    Самият цар Юстиниан е от тракийски произход. В църковното му житие от Православната църква, пише че е от славянски произход. А в някои извори, като например Зографската история той е записан като един от петимата български царе (кесари) управлявали Римската империя. 

    По това време Църквата вече е разделена на Източна с център Константинопол (Цариград), където цариградският патриарх е пръв сред равни и Западна с център Рим, където е седалището на папата. Император Юстиниан, който управлява близо 40 години е роден някъде в земите на днешна Северна Македония (град Охрид или село Тавор) или Източна Сърбия (около град Лесковац), близо до границите с България, а според друга версия някъде около Кюстендил. Той е доведен като младеж в столицата Константинопол от чичо си Юстин (518 – 527), който от обикновен войник се издига в армията и става римски император. По време на своето управление император Юстиниан разгръща огромна строителна дейност, систематизира и записва римското законодателство и освен това прави опит за създаване на самостоятелна църква за собствения му народ - трако-илирийския. Тази църква е наречена Първа Юстиниана, а по-късно Охридска архиепископия.

    Първа Юстиниана (Юстиниана Прима) обхваща седем големи провинции – Горна Македония, Втора Македония, Средиземна Дакия, Прибрежна Дакия, Дардания, Превала и Горна Мизия. Идеята е това да е трета по ранг архиепископия след тези в Константинопол и Рим и да обединява най-многобройната общност на балканите трако-илирийската. Тази общност малко по-късно започва да се нарича българо-славянска.

    Римският папа Вигилий (537 -555) се противопоставя в продължение на десет години на създаването на Първа Юстиниана, защото тези провинции откъсват част от неговия диоцез, но накрая приема съществуването на новата архиепископия. През следващите векове обаче съществуването на Първа Юстиниана, нещо като голям клин между двата големи центъра Константинопол на изток и Рим на запад се оказва трудно.

Със създаването и признаването на Българската патриаршия в началото на 10 век се прибавя нов фактор в тези словни църковни отношения. Така по това време върху доста обширното българско етническо пространство на Балканите обхващащо Мизия, Тракия и Македония имаме две църкви, с ранг на патриаршии – Охридската архиепископия, наследник на Първа Юстиниана и Преславската патриаршия. Падането на Първо българско царство под византийска власт в началото на 11 век довежда отново до фаворизирането на Охридската архиепископия, чието начало е поставено от император Василий II (976-1025) известен и като Българоубиец. Сложните отношения между Охридската архиепископия и Търновската патриаршия продължават и по време на Второ българско царство.

С падане на българските земи под османска власт в края на 14 век и смъртта на патриарх Евтимий в началото на 15 век, ролята на Търновската патриаршия, понижена в ранг, се маргинализира. Подобно е състоянието и с Охридската архиепископия, където обаче архиепископ остава чак до 1767 година. Закриването на Охридската архиепископия по това време всъщност оставя българските земи и целокупния български народ в Мизия, Тракия и Македония без самостоятелна църква. Вероятно няма да е пресилено ако кажем, че най-силните и интензивни години на т.нар. българско Възраждане през 18 и 19 век всъщност са свързани с опита за възстановяване на българската църква. В продължение на десетилетия най-големият народ на Балканите – българският остава без своя църква, която с дипломатически и икономически действия е възстановена към средата на 19 век.

Град Визе - тракийската Бизия

 

    Град Визе днес е малко китно градче в Европейска Турция, на главен път към Истанбул. Това градче, както и всички близки и подобни в полите на Южна Странджа, е тясно свързано с тракийската и по-късната българска история. В сведения за създаването на Одриското тракийско царство, през 5 век преди новата ера, градчето се споменава с името Бузас или Бизия, а също и Визии.

    Самият град е разположен на хълм, естествено защитен, над плодородната предпланинска околност и е удобен за укрепване и защита. От средата на 1 век преди новата ера тук е столицата на последната тракийска династия на Реметалк I, който управлява заедно с брат си Раскупор II над обширни територии.  Реметалк I получава римско гражданство лично от императора Октавиан Август и в 12 г.пр.н.е. При разкопки са разкрити част от основите на крепостта и на двореца на тракийския владетел.

 

 

 

 

    Околностите на град Бизия се свързват с тракийското племе асти, но последната тракийска династия управлявала тук се води царство на сапеи и одриси. След Реметалк I, тази източна част от тракийските земи управляват Котис III и Реметалк II, след което в средата на 1 век от н.е. тракийските земи окончателно са присъединени към Рим.
Всъщност в Античността тук, разположени в триъгълник, има три града с близко звучене. Единият е Бизия, днешна Виза или Визе, другият е Бизантион на Босфора, по-късно Константинопол (Истанбул), а третият е Бизанте по-късно Родосто, на брег на Мраморно море, днес Текирдаг. Това не е чудно, тъй като "виза" е едно от тракийските названия за град, населено място. Други тракийски названия за населено място са "пара", "брия", "дева/дава", "диза" и още някои, които срещаме самостоятелно или като съставна част при образуването на множество имена.

В земите на днешна Европейска Турция и около Мраморно море, в Малоазийската част, т.е. целия хинтерланд на Цариград (Бизантион, Константинопол,Истанбул) има множество дворци, градски центрове, свързани с царе и владтели, от древността до днес. И след края на тракийските царства, по време на римското владичество, в града Бизия и околностите продължават да живеят тракийски аристократи и управители и преобладаващо тракийско население. Историята на градчето се свързва и с първите сведения за християнството по тези земи и първите мъченици, в началните векове на новата ера. По времето на император Юстиниян, през 6 век, тук е изградена една от многото църкви посветени на Св. София - Божествената мъдрост, която този император изгражда в най-важните центрове на империята - на Балканите и отвъд тях.

 

 

 

Тази църква, в град Визе е запазена и е известна като Малката св. София, днес разбира се превърната на мюсюлмански храм. Така имаме една св. София в Цариград, една във Визе, една в София, една в Охрид и на още други места, всичките строени по времето на император Юстиниан (527-565), за който се счита че е от тракийски произход. Църквата в градчето Визе е била доста заменарена и реставрирана едва преди 15-тина години, но днес е придобила прекрасен вид, както и цялото кале на градчето Визе.

 

 

 

 

 

Изобщо турското правителство дава много пари за културата, наред с пропагандирането на османската част от нея, но и на по-древната и по-нова история. От времето на праисторията до най-нови времена - за всичко това се отделят средства, а доста музеи в градовете дори са безплатни за посещение.

 

 

Интересно е и едно сведение на османския пътешественик, учен и държавен служител Евлия Челеби от 17 век, свързано с град Виза. Той казва, че старата крепост е била изградена в петоъгълна форма, на една остра скала. По време на война градът е можел да даде три по петстотин от различните общности или общо 1500 войници. Населението на града се състояло от юруци-мюсюлмани, българи и гърци. Имало всичко 12 махали, а лозята и градините били изобилни, уредени и плодородни. Много интересни са следните две изречения в текста на Евлия Челеби: "Наистина има много обработен санджак" казва той, "но на бея му остават едва хиляда гроша. Ако извърши неправди и извън закона вземе едно зърно, раята (разбирай основно българи) като обуе цървулите, за един ден стига в столицата и се оплаква." Това ще рече, че когато хората са отидели до Цариград и се е оплачела е имало кой да я чуе. Ще рече, че насправедливата Османска империя, за която сме учили в училищата, далеч не е била толкова несправедлива... 

Последното християнско население (гръцкото) напуска Визе в началото на 20 век. Българското напуска основно града още след Руско-турската война от 1828-1829 година и се преселва в днешна Бесарабия. Но като виждаме превратностите на съдбата в хилядолетната история и особено в днешните бурни времена, няма как да сложим точка на събитията. Просто трябва да познаваме добре историята.

Южна Странджа - краят на българското землище

    Южните склонове на Странджа днес са част от Европейска Турция. Но старите предания запазени все още в градовете Одрин (Едирне), Лозенград (Кърклалери), Бунархисар (Пънархисар), Визе (Виза) и други места показват, че в продължение на много векове, ако не и хилядолетия, тези предели са били южният край на българското землище. Тук са се срещали културите на Европа и Азия, тук е  граничела нашата държава с различни империи – Византийска, Османска, а по-рано по тракийско време – Римска, Персийска, Хетска.

    Така например в град Одрин и Одринския край е запазена легендата за инат Лалю, който по време на най-големият разцвет на Османската империя, не искал да даде градината (бахчата) си, за да бъде построено на нейно място джамия. Наложило се самият султан да се намеси, за да реши въпроса.

    В село Яна, с днешно име Кайнарджа, на няколко километра от Бунархисар, се разказва до ден днешен една друга интересна легенда. Един овчар пасял стадото си близо до река Дунав (или река Туна, според някои записи). Едно животно се отделило и овчарят метнал гегата по него, но тя паднала в реката. Той не можал да я извади (не намерил достатъчно смелост). След години същият овчар се озовал в село Кайнарджа - Яна, Бунархисарско и в кръчмата видял на стената закачена неговата гега. Казал на местните, че това е неговата гега, а те са разсмели. Гегата била изплувала преди години от големият извор (кайнак), в центъра на селото и била закачена на стената в страноприемницата. Овчарят им казал, че ако я отворят, вътре ще намерят скрити жълтици (пет жълтици). Издърпали единият край на гегата и наистина отвътре изпопадали жълтиците...

 

    Тази легенда освен с друго е интересна и това, че показва всъщност представите на самото българско население за собственото българско землище. От Дунава до подстъпите към Цариград - това е българското землище в представите на народа и той сам е го е знаел и изразявал по различен начин.

    Още една подобна легенда е записана от Балчо Нейков в книгата му „Факийско предание” (Сбирки от народния живот). Става въпрос за три сестри Карва, Сара и Яна, от чийто имена се извеждат имената на крепостите Карвасара, Саралък (Сарай) и Яна (Кайнарджа) в южните подножия на Странджа. Говори се за едновременното прекарване на път и водопровод от Дунав, до крепостите Сарай и Яна и после оттам до Цариград (Константинопол, Истанбул). От Дунава до двете крепости нямало проблем с изграждането на пътя и водопровода, но оттам до Цариград каквото построели през деня, през нощта се ронело и пропуквало… Каква интересна метафора за това докъде достига българското землище и откъде нататък пътят му е ронлив...

 

 

    Легендата за това, че вода от Дунав извирала при село Яна, разказва и известният пътешественик и османски дипломат Евлия Челеби, през 17 век. Цялата околност и тогава, както и днес, била плодородна, с добре уредени градини и стопанства, разказва пътешественикът. До началото на 20 век това село Яна, а и много други села в околността, е населено с българско и гръцко население, което се изселва между Балканската (1912-1913) и Гръцко –Турската война (1919 – 1922).

    Още един интересен разказ от древността свързан с района на Бунархисар намираме в „Историята” на Херодот, от 5 век преди новата ера. Персийският цар Дарий (522 – 486 г. пр.н.е.) по време на походът си към Скития. т.е. днешна Украйна и Русия, минава от Азия в Европа и покрай Черноморското крайбрежие се отправя на север. Тук, в началото на своя път в Европейските земи, той открива прекрасни извори и заповядва на това място да се постави каменен надпис. Именно това са многобройните извори в района на Бунархисарско.

 

Президентът Зеленски да въведе думата смирение в речника си

 Едно писмо на училищната дъска в село Катюжанка не получи внимание сред българските медии, дори и от страна на тези подкрепящи Русия. В това послание оттеглящите се руснаци се извиняват на децата, чието училище са заели, като ги насърчават да учат и да помагат на страната си когато пораснат. Но да кажем че руснаците са агресори от най-чист вид, а нахлуването им в Украйна няма абсолютно никакво оправдание. Да кажем също че това, което те упорито продължават да наричат специална военна операция, си е истинска пълномащабна война. Обаче какви са действията и отговорите на украинците към руската агресия от най-ниско народно, до най-високо държавно ниво?

Отговорите на украинците са пълни с неприязън и нападателни, предизвикателни, по детски възторжени и емоционални. „Добре дошли в ада”, написаха официално от украинското военно министерство към руските войски. „Вие сте зомбита, мозъците ви са промити... Ще торите къпините” се казва още в обръщението. Бихме могли да предположим, че такава фрапираща инфантилност и незрялост демонстрирана на държавно ниво е плод на поредния фейк, фалшификация, обаче не е. И в много други действия и изказвания украинците демонстрират незрялост, детско поведение, надменност и прикрита агресия към другите. Това съчетано с липсата на християнски (католишки, източноправославни) добродетели говори ако не наистина за наличие на фашизъм, то със сигурност за предпоставка за възникване на такъв.

С пламенните си речи в защита на страната президентът Зеленски спечели международните симпатии. Обаче неговите и тези на украинските държавници обвинения за това, че светът не прави достатъчно за защитата на Украйна, вече правят впечатление дори на най-безкористните защитници на Украйна. Зеленски буквално предложи на ООН да се саморазпусне, ако не изключи Русия от Съвета за сигурност. Подобен тон държат и преговарящите и другите министри, както се видя от посещението на външния министър Кулеба в България. Дори такива думи да не правят силно впечатление, преведени от езика на дипломацията те имат много по-голяма сила отколкото изглежда на пръв поглед.

Преди Великден след като поиска по седем милиарда месечно за възстановяване на Украйна, президентът Зеленски спомена мимоходом думите „християнска вяра”, но във връзка отново с Русия и преговорите с нея. Обаче в речника на украинския президент липсват каквито и да било думи показващи християнско възпитание, липсва и представа за християнски добродетели. Вероятно украинците, начело със своя президент, считат себе си за най-онеправданата, най-великата и заслужила нация в света. Смирение не означава примирение, а възможност наистина да може да водиш преговори, да осъзнаеш защо се е стигнало до подобна ескалация, довела до война и да разбереш наистина как да излезеш от този световен, братоубийствен конфликт.

 

 

Всичко е възможно стига да има желание

 За пръв път в българската политика, за последните тридесет години, се случва нещо качествено ново. И точно това не могат да простят опонентите на новото правителство, което още с началото на своето управление доказа, че всичко е възможно стига да има желание.

   Преговори между четворна коалиция били невъзможни, както и запазването на такава… Доказа се че такива преговори са възможни и успешни, при наличие на добро желание и нужната съвместна работа и запазването на добрия тон и съвместните действия също. Приемането на бюджет със задна дата е невъзможно… Оказа се че възможно, при добро желание и съответната работа. Стартиране на процедура за смяна на главния прокурор било мисия невъзможна при сегашното законодателство… Оказа се че и такава процедура е възможна, стига да има желание за действие и решение. Скъсването с руските интереси и връзки е невъзможно, твърде зависими сме и обвързани икономически… И това е възможно, стига да завършим започнатия преди десетилетие интерконектор, да изкараме България от две международни банки от времето на СИВ, да видим кой реално пречи за подобряване на отношенията ни с РСМ и т.н и т.н.

   За пръв път в управлението на България се включиха хора от реалния бизнес. Хора които са развивали производство, стартирали са компании, водили са поне елементарно счетоводство с две графи – приход и разход. Хора, които не са разчитали на финансиране от държавата за своят дейност, а са попълвали бюджета на същата тази държава, със своите данъци. Хора които знаят какво трябва да се направи за да преместиш едно нещо от точка А до точка Б - да наемеш камион, да създадеш необходимата организация и т.н.

   Българската политика от последните три десетилетия постепенно се озова в матрицата на едно импотентно, но за сметка на това високопарно говорене, което с времето ставаше все по-безрезултатно. Българската политика се превърна не в среща на идеи и намиране на точните решения, а в едно лаладжийство на най-високо ниво. Независимо дали си говорим за „Голям шлем” и енергийна „мощ” и „независимост”, за Стратегия 2020 или за основаване на някой Хъб.

   Натрупаната управленска немощ доведе до там, че 2021 година завари повечето общински и държавни предприятия, с целия им огромен ресурс и армия от чиновници, превърнати просто в едни пощенски кутии за преразпределяне на обществени поръчки, в полза на различни частни фирми. Държава и общини бързат да делегират работа, права и задължения на някой друг, който да свърши работата, въпреки наличието на огромен кадрови персонал.

   Само за сто дена се видя, че хора дошли от реалния бизнес и поели управлението на страната със сравнителна лекота се справят с огромните всекидневни предизвикателства, донесени от пандемията, войната, световният дефицит и инфлация. Именно затова политическите опоненти, хора развивали се в парниковата среда на политическите централи и всички гравитиращи около тях са бесни на новите управляващи, защото за пръв път виждат реални, практични решения и твърди действия в определена посока. За човек дошъл от частния бизнес, управлението на която и да е държавна структура не представлява трудност, след изискуемото време за запознаване с нейната специфика.

   Така че решения ще се намерят и за помагане с оръжие на Украйна или за въздържане от всякакви действия в тази посока и за приемане на РСМ в ЕС или продължаване на българското вето и на всички важни въпроси свързани с нашата държава, в тези турбулентни времена. За краткото си време правителството доказа, че ще може да намери правилните решение, като се съобразява и с волята на народа и с икономическите, социални и политически нужди на България и с всичко, което е необходимо, за да върви България по своя път на развитие.

Колко пъти историята на България е започвала по един и същи начин?

    Историята на различните народи, на различните държави, циклично се е повтаряла. Това се обуславя преди всичко от географските фактори, от географското местоположение на дадена държава, на първо място, както и от състава на самото население, наличието на определени съседи (народи, държави, големи градски центрове) и други.

    Циклично се е повтаряла и историята на българската държава, в доказателство на което ще разгледаме три случая на подновяване и възстановяване на държавността.

    Как започва историята на Трето българско царство?

    Историята на Трето българско царство или Трета българска държава, започва с Руско-турската война, която донася Освобождението. На 03.03.1878 година е подписан Санстефанският мирен договор между Руската империя и Османската империя, който слага край на войната и очертава едни широки граници на новата българска държава. Няколко месеца по-късно на Берлинския конгрес този договор е преразгледан и е сключен окончателен такъв, под името Берлински договор. В крайна сметка, след около пет века робство, е образувано Княжество България. Обаче то е определено като васално на Османската империя и обхваща само Мизия (Северна България) и Софийски санджак (окръг). Южна България (Тракия) под името Източна Румелия, остава автономна област, с известно самоуправление, но формално отново в рамките на Османската империя. Земите на Македония остават изцяло в положението, в което са били преди войната. Оттук нататък, както е добре известно, започва един десетилетен процес на отхвърляне на зависимости, които дори и да съществуват само на документи, са все пак официални, започва един мъчителен процес на обединяване, приобщаване, освобождаване чрез военни действия на нови територии към Княжество България, което след 22.09.1908 година, вече официално е Царство България.

    Този бавен и мъчителен процес, продължил повече от шестдесет години, по своята същност представлява едно освобождение на българските земи от север на юг. Освободени и администрирани още в хода на военните действия са първо земите на север от Стара планина, древната провинция Мизия, след това са присъединени земите на юг от Балкана, древната провинция Тракия, а борбите за най-южните земи, най-вече Македония, продължават половин век, без окончателно решение. Всичко това става с помощта на една армия дошла от север, отвъд Дунав.

    Подобно на историята на Трето българско царство през 19 век, така започва и историята на Второ българско царство в началото на 12 век. В резултат на въстанието на братята Асен и Петър, през 1185 година е освободена от византийско присъствие Северна България, или провинция Мизия. Това става след няколкогодишни военни стълкновения, в който участват и куманите, като помощници от земите северно от Дунав, където и самите братя Асен и Петър се оттеглят за известно време. Следва утвърждаване на българската власт в Северна България, което не става лесно и минава през убийството и на цар Асен и на цар Петър. По времето на цар Калоян (1197-1207) започва и по-сериозна намеса и настъпление на юг от Балкана. Присъединени са и области на запад – Белград и дукство Браничево, след доста дипломация и военни действия. Борбата за цялостно присъединяване на Тракия и Македония към Второ българско царство така и остава незавършена или само временно решена в следващите два века.

    Известният български историк проф. Петър Мутафчиев има едно интересно изследване за ролята на Балкана (Стара планина) в нашата история. Там с много примери той показва неговата стратегическа важност във военните действия между византийските и нашите владетели по времето на Първо и Второ българско царство. Балканът е имал ролята на един истински щит при чужди нашествия.

   Другата такава естествена граница за българските земи е река Дунав. Тя също е ограничавала чуждите нашествия, но от север, на предимно номадските, степни племена. Териториите на север от Дунав обаче винаги са били мястото където са бягали или са се оттегляли желаещите свобода и независимост при чуждо нашествие в земите на Балканите. Така е било и през Турското робство от самото му начало, до неговия край, така е било по-рано при Византийското владичество и още по рано през 1 век преди – 1 век след новата ера, когато Римската империя настъпва на Балканите от югозапад на североизток.

   Ако проследим процесите при основаване на Първо българско царство, официално през 680/681 година, ще видим че те са съвсем същите, като тези от началото на Второ и Трето царство. Една армия, дошла от север, освобождава първо севернобългарските земи или провинция Мизия. После по времето на цар Тервел (700-721) има присъединяване на територия на юг от Балкана, областта Загоре. Малко по-късно по времето на цар Крум (803-814), в началото на 9 век, е присъединена Сердика (София) към българската държава, а след няколко десетилетия е присъединена и Горна Тракия и т.н. Това е едно освобождаване на българските земи от Римското робство, започнало с началото на първото хилядолетие.

   Последният владетел на тракийското Одриско царство е Реметалк III, син на Котис III. След неговата смърт през 46 година от новата ера Римската империя обявява земите на Тракия за своя провинция. Интересното тук е, че земите на Северна България, са завзети малко по-рано през 15 година преди новата ера, когато е образувана провинция Мизия, но и тя става самостоятелна сенатска провинция през 44 година. Така в 1 век от новата ера започва Римското господство в тракийските земи, което продължава чак до 7 век или около шест века. През това време независими хора, цели тракийски племена, част от тракийската аристокрация бягат на север от река Дунав. През следващите няколко века следват много опити чрез нахлуване от север земите на юг от Дунав да бъдат освободени. Междувременно милионното тракийско население в Балканските земи, започва след 2-3-4 век да се нарича и да бъде наричано българско, в резултат на латинското (римско) влияние. Освобождаването на това най-голямо сред балканските народи население от римската и гръцка администрация и от чуждата духовна власт започва още през 4-5 век, но придобива официална форма в края на 7 век, с международното признаване на независимостта на Дунавска България.

 

 

Предложение за паметника на Съветската армия в София

Във връзка с дискусиите около съдбата на Паметника на Съветската армия в София, преди няколко седмици отбелязахме, че паметникът би придобил съвсем друг вид, ако се премахне само горната скулптурна група и се замени с нещо подходящо като символ.

Една примерна илюстрация на подобно предложение е желязна сфера, придържана от четири извити навътре дъги, стъпили в четирите ъгъла на постамента. Какво символизира кълбото, сферата, може да се пише много, но в случая е само пример. Също така има различни варианти за големина на въпросното кълбо, сферата и броя на дъгите, които може е също шест или осем, материала на изработка и т.н. Но дори и едно такова просто решение разкрива веднага ефектът, който би бил постигнат от едно преоформяне и преосмисляне на паметника.

Премахването на горната скулптурна група прави на практика паметника неузнаваем, извежда на преден план неговата висока естетическа и художествена стойност, която в момента остава скрита, „затисната” от групата с човешки фигури на върха. Каменната част изпъква и показва своите качества на добре изработен мемориал, в духа на класическите руски мемориални паметници, познати от нашите земи. Разбира се трябва да се преосмисли и преработи и текстът върху плочата, в основата на постамента.

При намиране на подходящо решение, различно от пълно премахване и демонтиране на паметника или пълното му запазване, биха се прекратили постоянните дискусиите около паметника, както и би се постигнало известно умиротворение в българското общество, поне по този въпрос. А ако веднъж постигнем съгласие по един въпрос, това ще означава че ще можем и по други.

И тъй като все пак днеска е първи април, нека предложението, да се схваща според желанието – на шега или на истина.

 

 

 

Преди развода - кореспонденция по имейла

Февруари - март 2022 г.

 

Аз (Андрей Киряков):

Привет, Веси,

другото което забравих да кажа е, че може да ходите с Йована в Хисаря, когато искате, ключове ще получиш, а и при Минчо има винаги един ключ.

Изпратих и парите за Йована за март месец. Сега се сещам, че имаше и още нещо, ама следващия път.

Веси (Веселина Николова):  

Бих искала да ти дам малко информация за разходите на Йована,използвайки тези за февруари месец,като в общи линии нещата не варират особено за другите месеци.

50 лева такса айкидо

70 лева такса салса

100 лева екип за салса,който се изисква от клуба,в който тренира

  X 7 лева на посещение за уроци по балет,когато имаме възможност като време и желание от страна на Йована

40 лева такса английски език за детската градина

Около 80 лева такса народни танци за детската градина

Калкулацията оставам на теб.

Тук не включвам забавленията през свободното време,гости,транспорт,учебни и творчески материали,подаръци,играчки и празненства.

За битови разходи,храна,дрехи,обувки,такса детска градина,лекарства,профилактика и т.н.,сметки,в частта,която касае Йована ,също не коментирам.

По този повод считам,че финансовата ти ангажираност е редно и коректно да бъде актуализирана,независимо от щедрото предложение да ползваме апартамента ви в Хисаря,както и печените чушки и киселото зеле,което получаваме регулярно,за което благодарим.

Аз: 

Ти за мен си предател Веси. А твоето отношение към мен през последните няколко години беше толкова обидно, че направо не мога да ти го обясня. А и ти няма да го разбереш, защото си надменна и малко проста, в карайна сметка

така излиза от твоето поведение. Така че обаждай се на Коцетата, на брат ти, на Петьо на Васето и на който искаш и им изпрати горните калкулации. 

Успех!

Аз:  

Лишаваш ме да си виждам детето цяла година. Говориш ми колко ме обичаш и ми пишеше цитати от Мечо Пух, заливаш ме с хиляди снимки, които нямам време дори да гледам, а сега не искаш да ми направиш една... Избирай сама - луда ли си или си проста при такова поведение. Не поддържаш отношение със сестра ти, с никакви роднини, всички за теб и брат ти били виновни, били прости и селяни... Само вие сте най- правите, вероятно. 

Пари за адвокати и дела  ме караш да давам, после искаш пари и за Йована. Избери едно от двете...

А къде ще се переш оттук нататък не ме интересува. Дадох ти 800 лв за пералня, от мен толкова.

Веси: 

Ох,верно....Извинявай.Това с Мечо Пух вече много ме жегна...Явно отдавна съм проста,няма да е отсега, щом съм посегнала и на неговия светъл образ.

Аз:

Другото нещо, което щях да ти казвам е за магазина, до кабинета на Наско Петров. Този който е за перилни препарати и други, но докарват от известно време продукти от Одрин, по евтини. Ще ги видиш, кашкавал, масло, има и сирене и т.н. Ако ви харесат, оттам са. Така или иначе днеска е годишнина на баща ми, та нещата просто съвпаднаха.

Веси:

Бог да прости баща ти.

Аз:

Веси моля ти се никаква ваксинация на детето, за да не повишавам тон. Гледай видеото или прочити текста - https://ufobg.com/%d0%b7%d0%b0%d0%b1%d1%80%d0%b0%d0%bd%d0%b5%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%be%d0%ba%d0%bb%d0%b8%d0%bf%d0%be%d0%b2%d0%b5-2/#/?playlistId=0&videoId=0

Веси:

https://www.marica.bg/plovdiv/gradat/kiril-nikolov-rasov-plovdivchanin-i-vinar-dvorqnin-snimki

Веси:

Без да искам ти пратих предишния мейл. 

Аз:

Не, изпратила си ми линк за Кирил Николов, нещастния пловдивски помияр. 

Веси:

Ех, Андрей, като завиждаш, гледай поне да не ти личи...За всички ни има място под слънцето 🙂Успокой се, усмихни се, първа пролет е... 

Аз:

Аз:

Здравей. Веси, 30 март наближава. Кажи на адвокат Елдърова дали ще подписваме споразумение или не. Това което ти казах предишния път важи и сега, за т.нар. режим на свиждане имам предвид. Решете до 2-3 дена, ако може понеже трябва малко подготовка за делото, знаеш, да се приготвям.. А имам много работа в момента, но както решиш.

Веси:

Андрей, 

Споразумение по принцип при развод е възможни  при адекватно предложение за такова, каквото аз не съм видяла от теб до момента.Не ми прехвърляй топката на мен, ако обичаш. Нека още веднъж обясня, че при споразумение и двете страни трябва да бъдат доволни. С твоите заплахи колко ще те ядосам и високия ти тон, остави у мен впечатлението, че май държиш ти да си по-доволния. 

Още в началото на януари кротко, точно и ясно ти обясних, че при желание от твоя страна би могъл да предложиш нещо разумно. Това така и не се се случи 2 месеца, което оставя у мен дълбокото убеждение, че и ти никак не си наясно какво искаш, което не ме учудва.

Явно не ти е станало ясно до момента, което силно ме озадачава, но все пак-предложението ти не ме устройва, не го считам за правилно и не се съгласявам.Не считам, че интересите на дъщеря ни са зачетени в най-подходящата им форма с нещата, които ти предлагаш, нито, че изобщо нещо в тях компенсира и по някакъв начин  изкупва  , макар и морално, безочливото ти и безсрамно поведение във връзка с нанесените ни /на мен и Йована имам предвид/ физически, морални и емоционални щети .

Бъди здрав!

Аз:

А аз мисля, че теб просто те мързи да направиш каквото и да било усилие в тази посока.

Просто не виждам какво искаш да предложа ? Казвам ти че ще се съобразявам изцяло с вашия режим, въпреки това което е записано в споразумението. Казвам ти че мога да взимам Йована винаги когато се налага. Дал съм ви над 2000 лв за 3 месеца... !? Какви са твоите претенции не мога да разбера? Споразумението урежда нещата по принцип, а не в детайли, които дори и да са написани така или иначе не могат да се опишат в цялата им детайлност, така да го кажем. 

Така че мисля, че просто си търсиш оправдание за твоята инерция и мързеливост, която се проявлява във много направления и в повечето ти действия.

Веси:

Издръжка не си плащал от юни 2020 година, Андрей. 2000 лева за 3 месеца едва ли компенсират, да не говорим, че се сети за този аспект току преди развода. Какво впечатление оставяш, можеш да се сетиш и сам. 

Какво да направим, такава ти  била съдбата, толкова работлив и инициативен, а си си избрал мързелива жена. Да му се не види, нямал си късмет. 

И за последно-пари в плик надписан от майка ти с името на Йована не са подарък за мама от татко. 😉 Не й внушавай неща, които не са верни. 

Аз:

Веси, не мога да те разбера, но както желаеш. Издръжка плащам от датата на подаване иск за развод. Ако е трябвало преди това, адвокатът ти да беше писал. 

Второ всеки път когато ти предлагах нещо ти казваше обърни се към адвоката ми. 

Трето ако се държиш така разбираш че ще развалим добрите отношения. Т.е. ще получаваш само това, което отсъди съда. Ако предпочиташ така, няма проблеми.

Четвърто, делото което заведохте с брат ти, за нарушаване на заповедта по ЗЗДН освен разправиите и грижите ще ми струва между 1000 и 5000 лв глоба плюс 700 лв за адвокат и т.н. Така че следващия път като ми казваш за нуждите на Йована имай предвид и това. И ако предпочиташ натам да ми вървят парите, а не за Йована ок. И първото дело ми излезе над 2000 лв и т.н. 

Затова предлагам да подпишем споразумение, за да могат тези пари да вървят към Йована, но ако искаш да продължаваме делата казах ти, един лев няма да получиш повече от присъденото.

Както прецениш, съвестта ми е чиста по отношение всичко,  което съм направил за семейството и Йована. Мога да водя колкото дела искаш по тези въпроси.

Веси:

Първо, издръжка не плащаш от датата на подаване на иск за развод, която е септември 2021, а от януари 2022. Оплиташ се вече. 

Второ, защо моят адвокат трябва да те предупреждава за каквото й да било. Ти нали имаш свой? 

Трето, феноменално е твърдението ти, че външен трети човек трябва да ти обясни какви са задълженията ти към собственото ти дете. 

Четвърто, не знам каква ти е представата за добри отношения, но моята не включва гнусни обиди по мой адрес и по адрес на член на семейството ми. 

Пето, делото беше резултат на чудовищната ти постъпка, която в целия цивилизован свят е подсъдна. 

Шесто, парите са за дъщеря ти, не за мен. 

Седмо, ако в ценностната ти система влиза това да ощетяваш детето си, докато ти на зрялата си възраст си щедро обгрижван от майка си, няма проблем, заплахите ти не ме притесняват. Но ако все пак имаш някаква разсъдъчна дейност ще разбереш, че не отмъщаваш на мен, а на детето си, което твърдиш, че обичаш.

Украинец ли е княз Аспарух?

Темата за древните българи, наричани още прабългари, протобългари, първобългари и т.н. не е спирала да вълнува нашето общество от десетилетия. Особено страстни и интензивни са споровете от последните двадесет-двадесет и пет години, когато темата се пренесе и в историческите сайтове, интернет форумите и социалните мрежи. И след всички безчетни спорове и изнесени факти, днес в Уикипедия, електронната енциклопедия, пише, че броят, езикът, произходът на прабългарите остава на практика неизвестен…

Едно от нещата, около което все пак има някаква консолидация е, че прабългарите идват в днешните български земи от района на Северното Черноморие, най-общо казано, от района на т.нар. Велика (Стара) България. Но дори и това не е на сто процента прието, понеже има учени, които търсят т.нар. прабългари в Западните Балкани или Централна Европа и други места.

Многобройни и кървави дискусии са водени и за това, каква точно е титлата на първите български владетели, дали тя е „хан”, дали „кан”, „кхан”, „княз”, „цар” и т.н. А също и какво точно означава името „българи” и още няколко подобни въпроса, които винаги нажежават страстите докрай. Но всичкото това нагнетяване на напрежение по конкретен въпрос е излишно, защото дори и да намерим някакъв на сто процента верен отговор (а това в науката е невъзможно), този отговор не може автоматично да реши всички въпроси свързани с прабългарите, както си мислят някои. Например доказваме, че титлата на владетелите е „хан” и прабългарите стават автоматично тюрки, номади и пришълци; доказваме, че титлата е „княз” и прабългарите стават автоматично „славяни”, траки” и местни…

Всъщност почти навсякъде в изворите титлата е „княз” и „кънез”(къняз) и не друга, а титлата „хан” се търси предпоставено, т.е. приема се, че прабългарите били тюрки и започва търсене на съответната титла „хан” (каган) в изворите, но такава на практика няма. По-големият процент от думите, оставени от „прабългарите” са… славянски! Да, невероятно, но факт. Славянска, дори старославянска е думата „Онгъл” (ѫгъль)– мястото, близо до делтата на Дунав, където първоначално се настанили прабългарите. Славянска е и думата „Плиска” (Плюска), мястото където прабългарите основали първата си столица. Славянски са и „прабългарските” титли „боил”, „багатур” и т.н. Думата „аул”, всъщност е гръцка, а не тюркска, думата „кампос” (използвана като определение за столицата Плиска, в един каменен надпис) е латинска. Думата „колобър”, древнобългарски жрец, среща пряк аналог с тракийската дума „колабрисмос” – танц с оръжие. На всички тези факти историците даваха причудливи обяснения, все трудно приемливи, или просто си премълчаваха и подминаваха, когато фактите не съответстват с официалната (тюркска) теза.

На няколко каменни надписа от началото на девети век, оставени от българските владетели, Крум, Омуртаг, Маламир четем титлата „канасюбиги” (канасубиги) изписана в различни вариации, с гръцки букви. На някои от каменните надписите имаме превод на гръцки на тази титла, който гласи „От Бога владетел” или „От Бога княз”. В един надпис, макар и лошо запазен, от времето на Крум срещаме изразът „архонубиги”, което показва, че титлата "КанасуБиги" всъщност е „Къняз в Бога”. Това на пръв поглед странно „Биг” е всъщност „Бог”, а Биги е падежна форма, която дори и днес срещаме в украинския език. Сега покрай войната в Украйна забелязахме покрай другите събития и някои особености на украинския език. В украинската азбука има цели четири букви за „и” – и, ѝ, i, ї , т.е. това е един много характерен звук за украинската реч. Така, думата „кон” на украински е „кiн”, „комната” (стая) е „кiмната”, „гора” е „гiр” и т.н. На малоруски и древноруски думата Бог е била записвана като Бiг, точно какъвто е случаят с първобългарските каменни надписи.

Древният град Фанагория, които се свързва с ранната българска история се намира на Таманския полуостров, срещу град Керч, на Кримския полуостров. В древността населението на т.нар. Тамански полуостров е доста многолико. Тук от древните автори се споменават траки, скити, гърци, евреи, арменци и други, като жители на полуострова. Интересно е че в земите около вливането на Азовско море в Черно море, т.е. Кримския полуостров и Таманския, срещаме силно тракийско присъствие и население още от ранни времена. Известна е т.нар. династия на Спартокидите, която управлява Боспорското царство на полуостров Крим от 5ти до 1ви век преди новата ера. Имената на тукашните владетели са като тези от земите на Балканите, техните могилни гробници са подобни на тракийските гробници от нашите земи, украшенията и предметите, които намираме вътре са също подобни, т.е. това говори за сродно и близко население.

Още по-интересно е, че след новата ера в същото това Боспорско царство, което става съюзно на Римската империя, започва да управлява нова династия наречена Аспургиди или Аспургиани, която е също тракийска. Имената на някои от владетелите като Котис, Раскупор, Реметалк, Асандър са същите като добре познатите имена от нашата тракийска история. Най-интересно е името Аспург, което носят няколко князе в периода 1-5 век от новата ера и което е почти същото като това на легендарния владетел Аспарух, довел „прабългарите” на Балканите. Но историята на Боспорско царство не е засягана от нашите историци, освен спорадично и съвсем откъслечно, въпреки съвсем очевидната ключова връзка с важни събития от ранната българска история. А тази история на т.нар. аспургиани и на античното Боспорско царство би дала много отговори на важни въпроси, за т.нар. прабългари, които и до днес не са изяснени.