Град
Визе днес е малко китно градче в Европейска Турция, на главен път към
Истанбул. Това градче, както и всички близки и подобни в полите на Южна
Странджа, е тясно свързано с тракийската и по-късната българска история.
В сведения за създаването на Одриското тракийско царство, през 5 век
преди новата ера, градчето се споменава с името Бузас или Бизия, а също и
Визии.
Самият
град е разположен на хълм, естествено защитен, над плодородната
предпланинска околност и е удобен за укрепване и защита. От средата на 1
век преди новата ера тук е столицата на последната тракийска династия
на Реметалк I, който управлява заедно с брат си Раскупор II над обширни
територии. Реметалк I получава римско гражданство лично от императора
Октавиан Август и в 12 г.пр.н.е. При разкопки са разкрити част от
основите на крепостта и на двореца на тракийския владетел.
Околностите
на град Бизия се свързват с тракийското племе асти, но последната
тракийска династия управлявала тук се води царство на сапеи и одриси.
След Реметалк I, тази източна част от тракийските земи управляват Котис
III и Реметалк II, след което в средата на 1 век от н.е. тракийските
земи окончателно са присъединени към Рим.Всъщност
в Античността тук, разположени в триъгълник, има три града с близко
звучене. Единият е Бизия, днешна Виза или Визе, другият е Бизантион на
Босфора, по-късно Константинопол (Истанбул), а третият е Бизанте
по-късно Родосто, на брег на Мраморно море, днес Текирдаг. Това не е
чудно, тъй като "виза" е едно от тракийските названия за град, населено
място. Други тракийски названия за населено място са "пара", "брия",
"дева/дава", "диза" и още някои, които срещаме самостоятелно или като
съставна част при образуването на множество имена.
В
земите на днешна Европейска Турция и около Мраморно море, в
Малоазийската част, т.е. целия хинтерланд на Цариград (Бизантион,
Константинопол,Истанбул) има множество дворци, градски центрове,
свързани с царе и владтели, от древността до днес. И след края на
тракийските царства, по време на римското владичество, в града Бизия и
околностите продължават да живеят тракийски аристократи и управители и
преобладаващо тракийско население. Историята на градчето се свързва и с
първите сведения за християнството по тези земи и първите мъченици, в
началните векове на новата ера. По времето на император Юстиниян, през 6
век, тук е изградена една от многото църкви посветени на Св. София -
Божествената мъдрост, която този император изгражда в най-важните
центрове на империята - на Балканите и отвъд тях.
Тази
църква, в град Визе е запазена и е известна като Малката св. София,
днес разбира се превърната на мюсюлмански храм. Така имаме една св.
София в Цариград, една във Визе, една в София, една в Охрид и на още
други места, всичките строени по времето на император Юстиниан
(527-565), за който се счита че е от тракийски произход. Църквата в
градчето Визе е била доста заменарена и реставрирана едва преди 15-тина
години, но днес е придобила прекрасен вид, както и цялото кале на
градчето Визе.
Изобщо
турското правителство дава много пари за културата, наред с
пропагандирането на османската част от нея, но и на по-древната и
по-нова история. От времето на праисторията до най-нови времена - за
всичко това се отделят средства, а доста музеи в градовете дори са
безплатни за посещение.
Интересно е и едно
сведение на османския пътешественик, учен и държавен служител Евлия
Челеби от 17 век, свързано с град Виза. Той казва, че старата крепост е
била изградена в петоъгълна форма, на една остра скала. По време на
война градът е можел да даде три по петстотин от различните общности или
общо 1500 войници. Населението на града се състояло от юруци-мюсюлмани,
българи и гърци. Имало всичко 12 махали, а лозята и градините били
изобилни, уредени и плодородни. Много интересни са следните две
изречения в текста на Евлия Челеби: "Наистина има много обработен
санджак" казва той, "но на бея му остават едва хиляда гроша. Ако извърши
неправди и извън закона вземе едно зърно, раята (разбирай основно
българи) като обуе цървулите, за един ден стига в столицата и се
оплаква." Това ще рече, че когато хората са отидели до Цариград и се е
оплачела е имало кой да я чуе. Ще рече, че насправедливата Османска
империя, за която сме учили в училищата, далеч не е била толкова
несправедлива...
Последното
християнско население (гръцкото) напуска Визе в началото на 20 век.
Българското напуска основно града още след Руско-турската война от
1828-1829 година и се преселва в днешна Бесарабия. Но като виждаме
превратностите на съдбата в хилядолетната история и особено в днешните
бурни времена, няма как да сложим точка на събитията. Просто трябва да
познаваме добре историята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар