https://www.youtube.com/watch?v=GcCuMHm4AVg
12 януари 2017 г.
9 декември 2016 г.
Езикът на траките
В едно от нашите последни предавания, темата е за езика на тракийското население по българските земи -
https://www.youtube.com/watch?v=c75E-YdE7Mg&t=1894s
https://www.youtube.com/watch?v=c75E-YdE7Mg&t=1894s
25 юли 2016 г.
Слънце Тракия огрява...
Тунелът, който минава под Трихълмието е проправян през 50-те години на 20 век. Работата по него се проточва около десет години. Днес не може да си представим пловдивския трафик без този тунел, макар че при неговото построяване е разрушена част от квартал Капана, т.нар. Балък пазар, както и сградите от южната страна между Тексим и Джамбаз тепе. Като скромна компенсация и проява на историческа памет, строителите на тунела са издялали от двете му страни изображение на древни тракийски символи, копие на монети от античния Филипопол и други. Днес тези изображения трудно могат да бъдат видени от забързаните граждани, още повече че средната скорост на преминаване през тунела е поне 50 км. в час... :)
27 юни 2016 г.
Отнесени от вихъра – 80 години от първото издание на великия роман
Преди 80 години за първи път излиза от печат романът на Маргарет Мичъл „Отнесени от вихъра”. Известна е и точната дата на публикуването - 30 юни 1936 година. Белязан от светкавичен успех, този роман, остава и до днес най-любимата за американците книга, след Библията.
Маргарет Мичъл е родена в столицата на американския Юг Атланта и отраства с историите за събитията и битките по време на Гражданската война. Тя е родена през 1900 година, т.е. едва 30-тина години след края на тези паметни събития, оформили хода на американската история и лицето на съвременните САЩ.
Много е написаното и известното покрай самото създаване на романа, а и на филма „Отнесени от вихъра” в две части, излязъл на екран три години по късно.
Едни от най-интересните факти са, че романът е писан в продължение на десет години, като първоначално авторката е описала събитията от неговия край, а след това и останалите събитията довели до този финал. Това е и причината краят на романа да е зареден с особена сила, с особено очакване известно на всички, които са чели „Отнесени от вихъра”.
Друг любопитен момент е първоначалното заглавие на романа - „И утре е ден”. Провидението обаче си знае работата и името е променено на „Отнесени от вихъра”. Всъщност директният превод на титула “Gone with the wind” би трябвало да е „Отнесени от вятъра” или „Отнесени от бурята”, но богатството на българския език и талантът на българските преводачи дава възможност за очарователно заглавие „Отнесени от вихъра”.
Преди двадесет и две години в Атланта е отворена и къща-музей посветена на видната гражданка, репортер и писател Маргарет Мичъл. Знае се, че тя е живяла на три места в град Атланта, като само едното от тях е запазено и до днес и именно то е превърнато в експозиционно място. В скромното жилище на приземния етаж са подредени мебели, снимки, предмети от началото на ХХ век. Тук посрещат посетителите с южняшка топлота и непринуденост, почти като дошли на гости роднини.
В двора в отделна зала е представена накратко и историята по създаването на филма с Кларк Гейбъл в ролята на Рет Бътлър и Вивиан Лий в ролята на Скарлет О’Хара.
Като по любознателен посетител, ме насочиха и към градската библиотека, където на петия етаж също се съхраняват вещи и документи свързани с живота и творчеството на Маргарет Мичъл и нейния паметен роман.
Тук могат да бъдат видени някои от първите издания на „Отнесени от вихъра”, включително и едно българско, лични вещи, както и пишещата машина, принадлежала на репортерът и писател Маргарет Мичъл, неин портрет и други.
Направи ми впечатление и един еделвайс, изпратен от сръбския министър председател, във връзка с преждевременната смърт на писателката.
Тя почива през август, 1949 година, в болницата, пет дена след като е блъсната от автомобил на улицата.
Така или иначе нейният единствен роман, бързо придобил огромна популярност, остава любим на хората по целия свят и до ден днешен.
Маргарет Мичъл е родена в столицата на американския Юг Атланта и отраства с историите за събитията и битките по време на Гражданската война. Тя е родена през 1900 година, т.е. едва 30-тина години след края на тези паметни събития, оформили хода на американската история и лицето на съвременните САЩ.
Много е написаното и известното покрай самото създаване на романа, а и на филма „Отнесени от вихъра” в две части, излязъл на екран три години по късно.
Едни от най-интересните факти са, че романът е писан в продължение на десет години, като първоначално авторката е описала събитията от неговия край, а след това и останалите събитията довели до този финал. Това е и причината краят на романа да е зареден с особена сила, с особено очакване известно на всички, които са чели „Отнесени от вихъра”.
Друг любопитен момент е първоначалното заглавие на романа - „И утре е ден”. Провидението обаче си знае работата и името е променено на „Отнесени от вихъра”. Всъщност директният превод на титула “Gone with the wind” би трябвало да е „Отнесени от вятъра” или „Отнесени от бурята”, но богатството на българския език и талантът на българските преводачи дава възможност за очарователно заглавие „Отнесени от вихъра”.
Преди двадесет и две години в Атланта е отворена и къща-музей посветена на видната гражданка, репортер и писател Маргарет Мичъл. Знае се, че тя е живяла на три места в град Атланта, като само едното от тях е запазено и до днес и именно то е превърнато в експозиционно място. В скромното жилище на приземния етаж са подредени мебели, снимки, предмети от началото на ХХ век. Тук посрещат посетителите с южняшка топлота и непринуденост, почти като дошли на гости роднини.
В двора в отделна зала е представена накратко и историята по създаването на филма с Кларк Гейбъл в ролята на Рет Бътлър и Вивиан Лий в ролята на Скарлет О’Хара.
Като по любознателен посетител, ме насочиха и към градската библиотека, където на петия етаж също се съхраняват вещи и документи свързани с живота и творчеството на Маргарет Мичъл и нейния паметен роман.
Тук могат да бъдат видени някои от първите издания на „Отнесени от вихъра”, включително и едно българско, лични вещи, както и пишещата машина, принадлежала на репортерът и писател Маргарет Мичъл, неин портрет и други.
Направи ми впечатление и един еделвайс, изпратен от сръбския министър председател, във връзка с преждевременната смърт на писателката.
Тя почива през август, 1949 година, в болницата, пет дена след като е блъсната от автомобил на улицата.
Така или иначе нейният единствен роман, бързо придобил огромна популярност, остава любим на хората по целия свят и до ден днешен.
13 юни 2016 г.
Пътен камък - "Пловдивъ"
Преди време край река Марица забелязах интересен камък. Камъкът е поне на 70 години, понеже надписът на него е със стария правопис. Най-вероятно е поставен през 20те или 30те години на 20 век.
По вид си е типичен милиарен камък, макар и нов. Такива камъни са били поставяни още по времето на Римската империя за обозначаване на разстоянията и основните посоки на пътя.
Днес този камък се намира в самото начало на улица Карловска. Може и винаги да си е бил там, може и да е бил пренесен от някъде, не съм запознат с историята. От едната страна на камъка пише ПЛОВДИВЪ, а от другата ПАЗАРДЖИКЪ.
По вид си е типичен милиарен камък, макар и нов. Такива камъни са били поставяни още по времето на Римската империя за обозначаване на разстоянията и основните посоки на пътя.
Днес този камък се намира в самото начало на улица Карловска. Може и винаги да си е бил там, може и да е бил пренесен от някъде, не съм запознат с историята. От едната страна на камъка пише ПЛОВДИВЪ, а от другата ПАЗАРДЖИКЪ.
27 април 2016 г.
Въжен мост при "Острова"
Продължавам с прегледа на любопитните и малко познати места от град Пловдив.
Близо до гребната база, в най западната част, се намира един интересен въжен мост, скрит и не толкова известен. Той минава над река Дермендере или Първенецка, която малко по надолу се влива в река Марица. Това е мостът, по който се стига до местността, позната като Царския остров. Всъщност така наречения Царски остров е по скоро полуостров и е доста обширен като понятие. И в момента това е защитена зона по "Натура 2000" поради редките животински и растителни видове, които се срещат на това място.
Наоколо все още могат да се видят и вековни дървета, както и лонгозна гора, която казват е последната такава в Европа.
Покрай моста е сравнително спокойно. Най-често се виждат разхождащи се или спортуващи хора, спрели автомобили и младежи, които слушат музика или пушат трева.
През изминалата година, част от дървените греди бяха подновени и конструкцията на моста обезопасена.
Близо до гребната база, в най западната част, се намира един интересен въжен мост, скрит и не толкова известен. Той минава над река Дермендере или Първенецка, която малко по надолу се влива в река Марица. Това е мостът, по който се стига до местността, позната като Царския остров. Всъщност така наречения Царски остров е по скоро полуостров и е доста обширен като понятие. И в момента това е защитена зона по "Натура 2000" поради редките животински и растителни видове, които се срещат на това място.
Наоколо все още могат да се видят и вековни дървета, както и лонгозна гора, която казват е последната такава в Европа.
Покрай моста е сравнително спокойно. Най-често се виждат разхождащи се или спортуващи хора, спрели автомобили и младежи, които слушат музика или пушат трева.
През изминалата година, част от дървените греди бяха подновени и конструкцията на моста обезопасена.
7 март 2016 г.
9 февруари 2016 г.
Църквата "Св. Харалампий" в Пловдив
Сред скритите и тесни улички на пловдивския квартал Мараша се намира църквата св. Харалампий. Това е може би най-неизвестната църква, която се намира в границите на широкия градски център. В миналото, обградена от едноетажни схлупени къщурки, църквата вероятно се е виждала отдалеч, както и съседната по-голяма църква св. Георги. Но днес св. Харалампи е изцяло скрита от по-старите и по-нови жилищни кооперации, намиращи се в съседство. Съвсем редки са вече и малките къщички, останали от стария български квартал Мараша.
Св. Харалампи се почита като защитник от болести и епидемии. Неговият празник се почита особено от пчеларите, като на този ден се замесва питка, намазана с мед, която се благославя в църквата. Храмовият празник и денят на светеца се отбелязват на 10ти февруари.
Св. Харалампи се почита като защитник от болести и епидемии. Неговият празник се почита особено от пчеларите, като на този ден се замесва питка, намазана с мед, която се благославя в църквата. Храмовият празник и денят на светеца се отбелязват на 10ти февруари.
20 януари 2016 г.
От покрива на града
Успехна нова 2016 година на всички!
Нека да не губим и през тази година погледът си за красивото и необичайното, да запазим детското си любопитство.
През 2019 град Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Аз започвам подготовката за това събитие още през тази година и обявявам 2016 за година на Пловдив в моя блог.
Ще публикувам любопитни и малко познати гледки, факти и истории от нашия град. Такива, които не се намират в пътеводителите, но също носят спецификата на даден град. Както се казва, само за ценители...
Започвам със снимка от улица Тибет, в северното подножие на хълма Бунарджик. Стръмна улица, сняг, каменна къща, липсват само шарените знаменца, характерни за тибетската култура... И все пак сме в Пловдив!
Нека да не губим и през тази година погледът си за красивото и необичайното, да запазим детското си любопитство.
През 2019 град Пловдив ще бъде европейска столица на културата. Аз започвам подготовката за това събитие още през тази година и обявявам 2016 за година на Пловдив в моя блог.
Ще публикувам любопитни и малко познати гледки, факти и истории от нашия град. Такива, които не се намират в пътеводителите, но също носят спецификата на даден град. Както се казва, само за ценители...
Започвам със снимка от улица Тибет, в северното подножие на хълма Бунарджик. Стръмна улица, сняг, каменна къща, липсват само шарените знаменца, характерни за тибетската култура... И все пак сме в Пловдив!
29 декември 2015 г.
Седемте пловдивски тепета
В това предаване продължаваме да говорим за историята на пловдивските тепета - Марково тепе, Сахат тепе, Трихълмието.
28 ноември 2015 г.
Войната в Сирия – пъзелът се нарежда
В продължение на няколко години, откакто започна войната в Сирия, по различните медии тук в България слушахме едно и също. Президентът на Сирия Башар Асад е диктатор. Опозицията се бори за неговото сваляне от власт. Башар Асад е лошият, бунтовниците, които се борят срещу неговия режим са добрите... Това ни втълпяваха медиите ежедневно.
Преди войната, Сирия беше една богата и добре уредена държава. Вярно е, че подобно и на други арабски държави, вътрешният ред беше строг, имаше масово следене и подслушване, включително на всеки един чуждестранен гражданин, намиращ се на територията на страната. Но изглежда това е цената за запазването на реда в държавите от Близкия и Далечния Изток.
Интересен факт е, че забележимо число от сирийците са по светли и синеоки. Ако мога така да се изразя сирийците са най-синеоката нация сред арабите. Самият президент Башар Асад е такъв. Без да се впускам в допълнителен исторически преглед по този въпрос, само ще отбележа, че президентът произлиза от род, който обхваща около 17 процента от населението на Сирия.
Две години след началото на конфликта в Сирия, гледах един руски филм за случващото се там и това преобърна моите представи. Показаха интервю с един доктор, които лекува ранените бунтовници, борещи се срещу режимът на Башар Асад. Лекарят каза, че сред тях има малко сирийци. Повечето били хора от Афганистан, Пакистан, Саудитска Арабия, Йемен и т.н. Показаха и други факти, които очертаха картина на радикални ислямисти, които се борят срещу легитимната държавна власт. Една съвсем различна картина, от втълпяваното ни, в продължение на няколко години от медиите.
Така че, появата на Ислямска държава, в границите на Ирак и Сирия, по същото това време, не би трябвало да е изненада, за запознатите със събитията.
Кой спомогна за появата на Ислямска държава и кои спонсорира нейните бойци? Отговорът на този въпрос за мен е второстепен към ден днешен, с напредването на конфликта в Сирия. По важен е въпросът, кой в момента се бори срещу радикалната Ислямска държава?
Това, че военният конфликт в Сирия е предизвикан преди всичко от икономически, а след това от други интереси, започва да се утвърждава като отговор.
САЩ изглежда нямат желание бързо и трайно да разрешат въпросът със съществуването на Ислямска държава. Скорошната военна намеса на Русия в региона, е категорично на страната на Башар Асад и сирийската държава, насочена срещу ислямистите. Към Русия се присъедини и Франция. От друга страна официалната позиция на Турция е срещу режимът на Башар Асад. Турция като съседна държава е една от най-засегнатите държави от конфликта, най-малкото заради двата милиона бежанци, намиращи се на нейна територия. Същевременно е обществена тайна, че евтеният петрол, който излиза от територията на Ислямска държава се насочва първо към Турция и оттам се разпределя към останалите точки по света, като основна роля за това, а и огромната печалба, остава за приближените до президента Егдоган.
В този смисъл съвсем логично беше свалянето на руския изтребител от турските военни сили. На практика Русия официално подкрепя, а Турция официално отхвърля законната сирийска власт, в лицето на Башар Асад.
Разбира се, трябва да отбележим, че и руснаците се намесват в Сирия, както казваме в България, не заради черните или съответно сините очи на сирийците. И руснаците със сигурност защитават своите икономически интереси, свързани със същия евтин петрол и газ, само че за тях той е с обратен знак .
Накрая ще отбележа, че освен сунитите и шиитите, едни от най-пострадалите хора от войната в този район са местните християни – православни и католици. Въпреки че свързваме арабските държави изцяло с мюсюлманството, в земите на Сирия, Йордан, Ливан все още живеят милиони християни, приели тази вяра в древни времена, много от тях пострадали от военния конфликт и прогонени от родните си места. В хаосът предизвикан от войната в Сирия, и от преследваните там икономически, политически и религиозни интереси, тези събития сякаш остават на заден план.
Преди войната, Сирия беше една богата и добре уредена държава. Вярно е, че подобно и на други арабски държави, вътрешният ред беше строг, имаше масово следене и подслушване, включително на всеки един чуждестранен гражданин, намиращ се на територията на страната. Но изглежда това е цената за запазването на реда в държавите от Близкия и Далечния Изток.
Интересен факт е, че забележимо число от сирийците са по светли и синеоки. Ако мога така да се изразя сирийците са най-синеоката нация сред арабите. Самият президент Башар Асад е такъв. Без да се впускам в допълнителен исторически преглед по този въпрос, само ще отбележа, че президентът произлиза от род, който обхваща около 17 процента от населението на Сирия.
Две години след началото на конфликта в Сирия, гледах един руски филм за случващото се там и това преобърна моите представи. Показаха интервю с един доктор, които лекува ранените бунтовници, борещи се срещу режимът на Башар Асад. Лекарят каза, че сред тях има малко сирийци. Повечето били хора от Афганистан, Пакистан, Саудитска Арабия, Йемен и т.н. Показаха и други факти, които очертаха картина на радикални ислямисти, които се борят срещу легитимната държавна власт. Една съвсем различна картина, от втълпяваното ни, в продължение на няколко години от медиите.
Така че, появата на Ислямска държава, в границите на Ирак и Сирия, по същото това време, не би трябвало да е изненада, за запознатите със събитията.
Кой спомогна за появата на Ислямска държава и кои спонсорира нейните бойци? Отговорът на този въпрос за мен е второстепен към ден днешен, с напредването на конфликта в Сирия. По важен е въпросът, кой в момента се бори срещу радикалната Ислямска държава?
Това, че военният конфликт в Сирия е предизвикан преди всичко от икономически, а след това от други интереси, започва да се утвърждава като отговор.
САЩ изглежда нямат желание бързо и трайно да разрешат въпросът със съществуването на Ислямска държава. Скорошната военна намеса на Русия в региона, е категорично на страната на Башар Асад и сирийската държава, насочена срещу ислямистите. Към Русия се присъедини и Франция. От друга страна официалната позиция на Турция е срещу режимът на Башар Асад. Турция като съседна държава е една от най-засегнатите държави от конфликта, най-малкото заради двата милиона бежанци, намиращи се на нейна територия. Същевременно е обществена тайна, че евтеният петрол, който излиза от територията на Ислямска държава се насочва първо към Турция и оттам се разпределя към останалите точки по света, като основна роля за това, а и огромната печалба, остава за приближените до президента Егдоган.
В този смисъл съвсем логично беше свалянето на руския изтребител от турските военни сили. На практика Русия официално подкрепя, а Турция официално отхвърля законната сирийска власт, в лицето на Башар Асад.
Разбира се, трябва да отбележим, че и руснаците се намесват в Сирия, както казваме в България, не заради черните или съответно сините очи на сирийците. И руснаците със сигурност защитават своите икономически интереси, свързани със същия евтин петрол и газ, само че за тях той е с обратен знак .
Накрая ще отбележа, че освен сунитите и шиитите, едни от най-пострадалите хора от войната в този район са местните християни – православни и католици. Въпреки че свързваме арабските държави изцяло с мюсюлманството, в земите на Сирия, Йордан, Ливан все още живеят милиони християни, приели тази вяра в древни времена, много от тях пострадали от военния конфликт и прогонени от родните си места. В хаосът предизвикан от войната в Сирия, и от преследваните там икономически, политически и религиозни интереси, тези събития сякаш остават на заден план.
8 октомври 2015 г.
Мисли глобално действай локално
През последните години принципът „Мисли глобално, действай локално” стига до съзнанието на все повече и повече хора. Неговото основно послание е свързано с взаимоотношението между обществото и природата, т.е. запазването на екологичния баланс в световен мащаб.
Този принцип е универсален и е приложим за всички страни на съвременното общество. Понеже в глобалния свят всички ние сме все повече свързани и зависими един от друг.
На местно ниво, в рамките на една община, девизът „Мисли глобално, действай локално”, би трябвало да означава следното. Предприемайки малки, конкретни стъпки в дадена посока, ние трябва да решаваме съществуващите обществени, а оттам и глобални проблеми. На пръв поглед предприемането на малки стъпки в дадена посока изглежда лесно, но това е само на пръв поглед. За да направи правилните стъпки в дадена посока, човек трябва да притежава наистина широта на мисълта и съзнание за вида и значимостта на проблема. Също така трябва да притежава воля, дисциплина и желание.
Предпиемането на малки локални действия, изглежда е трудно, или неприятно занимание, показва наблюдението в българските общини. Там от години се е наложил и действа точно обратният на споменатия по горе принцип. Този обратен принцип гласи „Мисли локално, действай глобално”.
Служителите в българските общини изглежда са твърде големи за да си губят времето в конкретни действия, в решаването на дребни проблеми. Те стоят в очакване на големите, мащабни проекти, които веднъж завинаги ще разрешат всички дребни натрупани през годините проблеми. А дотогава не остава друго освен да се чака.
Очакваме програма, която ще реши въпросите свързани с инфраструктурата, с движението в град Пловдив, с центъра, с кварталите, с река Марица, с пловдивските хълмове. С получените стотици милиони ще направим надлези и пътни възли, ще разширим булевардите и ще завършим околовръстното на града. Ще бетонираме речнотото корито, ще поставим осветление и река Марица ще заприлича на Сена, която тече през центъра на Париж. Ще свържем пловдивските хълмове с въжени линии, за да могат гражданите да се придвижват от едното тепе до другото бързо и удобно. Ще постоим небостъргачи в различни точки на града за да докажем, че и ние може да направим нещо голямо. Ще разкопаем целия център и ще експонираме римското наследство, за наслада на гражданите и гостите на града.
А дотогава гражданите ще потърпят задръстванията, дупките по улици и булеварди, наводнения по подлези, блокове и къщи, ще потърпят разбитите тротоари, счупените парапети край реката, липсващите на места пешеходни връзки, рушащите се подстъпи към тепетата, презастрояването и намаляването на зелените пространства.
Затова, за да не се излагаме провинциално, мислете глобално и действайте локално, и най-важното гласувайте на предстоящите местни избори.
Този принцип е универсален и е приложим за всички страни на съвременното общество. Понеже в глобалния свят всички ние сме все повече свързани и зависими един от друг.
На местно ниво, в рамките на една община, девизът „Мисли глобално, действай локално”, би трябвало да означава следното. Предприемайки малки, конкретни стъпки в дадена посока, ние трябва да решаваме съществуващите обществени, а оттам и глобални проблеми. На пръв поглед предприемането на малки стъпки в дадена посока изглежда лесно, но това е само на пръв поглед. За да направи правилните стъпки в дадена посока, човек трябва да притежава наистина широта на мисълта и съзнание за вида и значимостта на проблема. Също така трябва да притежава воля, дисциплина и желание.
Предпиемането на малки локални действия, изглежда е трудно, или неприятно занимание, показва наблюдението в българските общини. Там от години се е наложил и действа точно обратният на споменатия по горе принцип. Този обратен принцип гласи „Мисли локално, действай глобално”.
Служителите в българските общини изглежда са твърде големи за да си губят времето в конкретни действия, в решаването на дребни проблеми. Те стоят в очакване на големите, мащабни проекти, които веднъж завинаги ще разрешат всички дребни натрупани през годините проблеми. А дотогава не остава друго освен да се чака.
Очакваме програма, която ще реши въпросите свързани с инфраструктурата, с движението в град Пловдив, с центъра, с кварталите, с река Марица, с пловдивските хълмове. С получените стотици милиони ще направим надлези и пътни възли, ще разширим булевардите и ще завършим околовръстното на града. Ще бетонираме речнотото корито, ще поставим осветление и река Марица ще заприлича на Сена, която тече през центъра на Париж. Ще свържем пловдивските хълмове с въжени линии, за да могат гражданите да се придвижват от едното тепе до другото бързо и удобно. Ще постоим небостъргачи в различни точки на града за да докажем, че и ние може да направим нещо голямо. Ще разкопаем целия център и ще експонираме римското наследство, за наслада на гражданите и гостите на града.
А дотогава гражданите ще потърпят задръстванията, дупките по улици и булеварди, наводнения по подлези, блокове и къщи, ще потърпят разбитите тротоари, счупените парапети край реката, липсващите на места пешеходни връзки, рушащите се подстъпи към тепетата, презастрояването и намаляването на зелените пространства.
Затова, за да не се излагаме провинциално, мислете глобално и действайте локално, и най-важното гласувайте на предстоящите местни избори.
Абонамент за:
Публикации (Atom)