Два малки полезни съвета за здравето

Здравословният начин на живот отдавна е мода и нещо, с което медиите ежедневно ни занимават. Слушаме за полезни и био храни, за йога, аюрведа и т.н. Разбира се добре е да сме запознати с колкото се може повече неща, за да направим правилно своя избор за начина си на живот. Аз тук ще дам два малки полезни съвета, далеч от големите теми за здравословния начин на живот. Водата която пием от чешмата в България все още става за пиене, въпреки че доста хора са преминали на минерална или трапезна вода. Това е правилният подход, като водата, която можете да си налеете от изворите и крайпътните чешми извън големите градове, също е добро решение. С минералната вода не трябва да се прекалява или трябва да се заменя с т.нар. трапезна вода или пък с минерална вода от друг източник. Ако все пак ви се налага да пиете вода от чешмата трябва да знаете следното. Тя наистина не е вредна, но съдържа значително количесво хлор, който някога ако си спомняте се забелязваше, но сега все по-рядко се вижда. Въпреки това той съществува и реално е най-вредното нещо в чешмяната вода. Затова не трябва да се пие вода директно от чешмата, а да се оставя около един до два часа в чаша или друг съд и след това да се пие. През това време хлорът се отделя от водата. Дори хора, които си поливат цветята, също остават водата, налята от чешмата да престои известно време или дори цял ден и тогава ги поливат. Разбира се, можете да си купите и кана с филтър, който пречиства водата. Има ги по магазините. Това за хлора и водата от чешмата беше първи съвет. Вторият съвет е свързан с джиесемте. И те не са особено полезни за здравето, но не са толкова опасни, ако се спазва едно важно правило. Най-силно е електро-магнитното (мисля) излъчване на джиесемите когато набират съответния номер. Мисля че е 50 пъти по-силно тогава, по времето на набирането, отколкото по времето на самия разговор. Затова дръжте джиесема далеч от ухото си докато избира съответния номер. Дръжте го в ръцете си и чак когато видите сигнала, че номерът е набран - често изписано conditional call activated, тогава го сложете до ухото си. Така до голяма степен ще намалите вредното въздействие върху тялото си, което може да окаже един подобен, станал вече неотменим високотехнологичен уред. И по-рядко ще ви боли глава, ако обичайно водите много разговори на ден.

За славата

Две са най-изкушаващите неща на света – пари и слава. Доказано е, че който ги притежава може да получи всичко останало. Разбира се идеалистите не са съгласни с това.
Света, в който живеем, не е нито изцяло материален, нито изцяло идеален. Така и едните и другите твърдения имат право, но парите и славата имат своето реално място в нашия, човешки живот. Има хора, които са готови да се откажат от парите и материалните облаги, но отказът от славата и известност е дори още по-труден. Защо е така? Един наш голям писател, Симеон Радев, при портрета, който дава на баща си споделя, че той в добро материално състояние, нямал жажда да трупа богатство, но бил славолюбив. „Не да си богат, а да станеш прочут, ето кое е важното.”, казвал баща му и често повтарял из светото писание: „Мнози ненавидяша богатство, а слава никто же.”
Какво е това чудно нещо, пред което може да се откажеш дори от парите и богатството? Тук очевидно стигаме дълбоко до същността на човешката природа, на нещо дълбоко закодирано в нея. Аз лично се докоснах до славата по време на предизборната кампания през 2005 година. Не че беше нещо особено, просто се докоснах, но като един творец и писател прозрях за какво става въпрос. Водехме предизборна кампания, аз бях водач на листа на една националистическа партия. На улицата непознати хора ме поздравяваха или заговаряха. И кое беше първото нещо, което ми дойде на ум, когато за пръв път непознати ме заговориха и започнаха да ме разпитват за различни неща? „ Те ти вярват!” Това беше първото нещо, което ми хрумна и разбира се, вътрешна радост ме изпълни. Да, те ми вярваха. Вярваха в това, което съм, вярваха в това, което говоря, демонстрирам и проповядвам, вярваха в мен, в моята същност. Мисля, че тук се крие разковничето на всички въпроси свързани със славата. Това е вярата на другите в теб, в твоята същност. Всеки човек вярва в това, което е, вярва в това, което изразява той самият. Станал ли си известен, означава че хората ценят това, което си, това което правиш. Намират го за правилно и полезно, харесват го, подкрепят го, вярват в него и във теб. Всеки човек, такава е човешката природа, се стреми да утвърди себе си, смята своите възгледи и идеали за най-правилни, своята позиция в живота за най-вярна, своите дела за най-правдиви. Когато славата и известността дойдат, те потвърждават че това е наистина така. Това е славата.
Най-голямата слава, за бащата на Симеон Радев, била писателската. Това последното, между другото.

Старият бакпакер

Старият турист и бакпакер навърши 37 ! Честито! The old almighty backpacker just turned 37! Congratulations!

Пустинята Вади Рам в Йордания

Кралство Йордания е известно с много интересни археологически и природни забележителности и най-вече с прословутия скален град Петра. Той се намира в южната част на страната и е действително впечатляващ. На юг от него е морският курорт Акаба. Източно от Петра, по посока на Саудитска Арабия се простира пустинята Вади Рам. Тя може би не е толкова известна, но е едно приказно и уникално място, от което аз лично бях много впечатлен... И още - в пустинята Вади Рам по залез слънце - http://www.youtube.com/watch?v=GLiUfpFpk58&feature=plcp

На Димитровден преди 6 години

Спомен за едно по необичайно посрещане на Димитровден - А иначе утре отивам на обичайното място - параклиса св. Димитър над село Славейно : )

Пловдив - Сладки приказки 2019

До края на годината, град Пловдив трябва да представи своята концепция на град-кандидат за Европейска столица на културата 2019. Идеи за име и съдържание на тази цялостна концепция не липсват. "Пловдив - югът на Европа", "Пловдив - кръстопът на цивилизации", "Пловдив - източната порта на Европа" и т.н., все концепции с източно-южняшки привкус. Не че това не е така, даже си е съвсем точно. И все пак тези заглавия за концепции ми изглеждат малко клиширани. Затова аз предлагам още едно заглавие, в което да е отразен цялостният източно-южняшки, еснафско-ориенталски дух на нашия град - "Пловдив - сладки приказки (под асмата) 2019". Може да направим и сайт за популяризиране на инициативата - под асмата - дот - ком. Не съм сигурен как е точният превод на английски на израза "сладки приказки", но съм сигурен, че ще успеем да намерим един добър и разбираем превод.

На коматевския казан – с любов

Не са много забележителностите в квартал Коматево. Една от тях със сигурност е сградата на селския казан, в който се вари ракия. За незапознатите и незаинтересованите от варенето на ракия, това е просто една неголяма с нищо забележителна едноетажна сграда в края на селото. Посоката и към Пловдив, оттам започнат нивите и градините и се вижда в далечината Джендем тепе. За тези, които са варили ракия или варят ракия всяка година, дори по няколко пъти на година, това е най-образцовият казан в цялата околност. Винаги с подреден и изчистен двор, приветливо и подредено помещение, с четири казана, с гарантирано качество на крайния продукт, т.е. задължително се прави преварка. Казанът е построен преди близо 50 години, от тогавашното ТКЗС. Преживял политическите превратностите и промени, през последните десет години от съществуването си намери истински стопанин в лицето на Румен М. Човек, който инвестира над 30 хиляди лева подобрения в сградата и двора, за да направи мястото наистина приятно и удобно за целта, за която е предназначено. Целият двор беше бетониран, към съществуващите два казана по 250 литра беше иззидан още един от 500 и по-късно и четвърти, по-малък. Беше направена нова тоалетна, нов покрив на сградата, беше бита нова по-дълбока сонда за вода и т.н. И както често става в България, точно в този момент казанът е заплашен от събаряне. Намира се върху общинска земя, която заедно със съседния квартален стадион е дадена на концесия за 35 години на ФК Ботев. Водят се тежки преговори за това да остане ли сградата или да бъде преместена и къде да бъде това. Не се съмнявам че ако старата сграда бъде съборена и бъде построен нови казан, той ще бъде също толкова образцов колкото и стария. Само че управляващите за пореден път подходиха безотговорно и от позицията на силата, а не като отговорни политици и общинари. И така порочният кръг на неизслушването и незачитането на чуждото мнение отново се завъртя. Завъртя се като ракията в медните тръби на казана.

1ви октомври

Като съм започнал с ретроспекциите, да продължа още малко. На 1ви октомври беше рожденият ден на дядо ми Андрей, на когото аз съм кръстен. Той беше роден през 1920 година и сега можеше да е още жив, на 92 години, но това е само на теория. Почина преди 15 години на 8ми декември 1997 г.
Като цяло, една светла личност и светъл пример в моя живот. Изкара целия си живот в близкото до Пловдив село Коматево, от 1964 година квартал на Пловдив, агроном по професия. И въпреки това обстоятелство дядо ми никога не се провинциализира, никога не стана подвластен на средата, в която живееше и работеше. За това го уважавах най-много. Беше най-големият сред седемте първи братовчеди от голямата фамилия Лукови, наследници на голям чифлик, с над 1000 дка земя в Коматево и някои градски имоти в Пловдив.
Дядо ми беше възпитаник на Френския колеж, най-елитното за времето средно образование в града. Като най-голям син в семейството и сред братовчедите, е бил задължен след колежа да завърши агрономство и да поеме земеделската работа в чифлика. Отива да учи в София, в биологическия факултет на Софийския университет, където следва от 1939 до 1943 г. За студенството не ни е разказвал много. Общо взето няколко, бих казал типични студентски истории, но развивали се все пак в 40те години, в една предвоенна обстановка. На стари години, когато поглеждаше назад към младостта, смяташе младостта или поне своята, за един малко объркан период от живота на човека, преди да е излязъл на правия път, да е започнал работа, да е създал семейство и изобщо да е пристъпил към съществените неща в живота.
След университета, следва наборна военна служба и съответно участие на фронта от края на 1943 до средата на 1945 година. Дядо ми е бил радист в армията и ни е разправял със сестра ми, като малки, много случки от фронта. Някои от тях си спомням и до днес, други за съжаление съм ги забравил. Радистите не са били на предна линия на фронта, но и там е имало опасни ситуации.
В България идват нови времена и в нашата държава бързо започва да настъпва "пълна социализация", разбирай национализация.
В едно старо писмо на дядо ми, от началото на 1948 година, той пише за своето предчувствие, че след настъпилата вече национализация на индустриалните предприятия, българските чифлици скоро също ще бъдат последвани от такава. "Едва ли ще търпят, пише дядо ми, организирани стопански предприятия с 50-60 души работнически персонал, след като национализираха дори и малки работилнички, с още по малък персонал."
В крайна сметка дядо ми се жени за баба ми и остава да живее в Коматево. Малко по-късно започва работа като специалист агроном в новосъздаденото ТКЗС. И така близо четиридесет години с колеги агрономи, с повечето от които беше приятел, трактористи, техници, работници, по нивите и стопанските дворове, в изкарване на продукцията и прехраната на българския народ.
И това ако не е съдба! Съдба през която са преминали стотици хиляди българи! Да имаш собствен имот и стопанство, да работиш в него, да бъде очужден и национализиран и ти пак да работиш в него. Само че на държавна работа, със съответната заплата и възнаграждения.
Всички, с които беше работил дядо ми, пазеха добър спомен, от бай Андрея, както обикновенно го наричаха познатите. И това не беше всичко. През 1990/1991 държавата върна земите на предишните собственици. На някои места този процес продължи доста дълго, но Лукови бързо се оправиха с реституцията и направиха частна кооперация, в която влизаха около 600/700 дка техни лични земи и още други, които обработваха. Начело на цялата организация и новосъздадено стопанство, естествено беше дядо ми. Първо като най-голям и агроном по професия, а и другите братовчеди си живееха в града и имаха слаба представа от селско стопанство, въпреки че помагаха за развитието на кооперацията по един или друг начин.
Земеделското производство не е лека работа, но добре че съдбата даде възможност на дядо ми отново да работи в собствените си земи и собственото си стопанство, поне няколко години преди да почине през 1997 г.
Освен френски език, дядо ми знаеше и италиански, понеже през 1948 беше ходил за около четири месеца на стаж в Италия. Да изучава нови технологии при отглеждане и производство на ориз. Как беше и отишъл в онези смутни времена и защо се беше върнал в България при цялата реална опастност, която е съществувала по онова време - Божа работа!
Всъщност пак от неговите писма разбрах - прибрал се е заради любовта, т.е заради баба ми, която много е обичал. Така е - не парите, а любовта движи света.
И ние те обичаме, дядо!

Дядо ми Андрей Луков през 1943 г., такъв какъвто никога не съм го виждал, но така или иначе беше с младежки дух, цял живот.

27ми септември - една лична годишнина

Тази дата, в края на месец септември, придоби по-важен смисъл за мен през 1992 г. Точно преди 20 години. Тогава летяхме с дядо ми Андрей до ЮЕСЕЙ. Днес хората в България са се разтръгнали във всякакви посоки, отиват и се връщат или се връщат и отиват, но тогава през 1992 година малцина бяха посетили Щатите, а още по-малко се бяха заврънали в България. Е, ние се завърнахме след две седмици, но тези две седмици прекарани в Ню Джързи и Ню Йорк бяха от невероятно значение за мен и моето развитие. И то не само поради невероятните неща, които видяхме тогава отвъд океана, най-вече поради това, че мирогледът ми, погледът ми към света се отвори в такава степен, че после нищо не беше в състояние да го затвори. Станах българин, европеец, космополит още на 17 години. Това всъщност беше първото ми излизане в чужбина и то къде - в САЩ - страната на неограничените възможности, Новият свят, мечта за по-добър живот на милиони хора по света! Даже тук има стих посветен на нашата визита през 1992 - In the fall, too, came Andreycho and Andre From Plovdiv to New Jersey to see the USA. For two weeks of sightseeing - shops, farms, market stalls, Museums and orchards, the goods in the malls. ... и т.н. Думата "мол" никой не я беше чувал тук през 92, нито пък ние я бяхме чували. Е, през есента на 2010 година отново ходих до ЮЕСЕЙ, но този път не толкова тържествено. Стоях цели 2 месеца, тридесет и пет годишен, обиколил вече доста държави, видял доста неща и чудеса и разбира се вече САЩ изглеждаха различно. Но първото пътуване беше наистина от голямо значение за мен и моето развитие. Няколко години по късно, след тази визита си дадох сметка, че не е минал и един ден от живота ми без да си спомня нещо от тези две седмици в САЩ, нещата които видяхме и които ни се случиха. През 2002 година, точно десет години след визитата ни в САЩ, пак на 27 септември, отново значимо за мен събитие. То също предопредели следващите няколко години от живота ми. Случи се така, че точно на този ден влязох за пръв път и за пръв път видях и се запознах с нашите частни гори близо до Славейно. Тези гори и работата свързана с тях също ме научих на доста неща, някои от тях много важни и също се отразиха благоприятно на моето развитие.

Нов интерфейс в блогър

Новият интерфейс, или както и да се нарича там, беше изненада и за самия мен. Преди седмица отворих блога и направо не можах да го позная, доста е голяма разликата със старата версия. Направили са блога да изглежда още по "блогърски", за по кратки, бързи и стегнати съобщения. А аз по-скоро исках обратното. Но като и да е. Така или иначе ни дават възможност безплатно да поддържаме страници, да пишем и да се изявяваме. Опитах се да се върна към стария интерфейс, но май не е възможно. Така че продължаваме с новия, може пък да е по-сполучлив.

Златният септември

Септември е златен месец във всяко едно отношение.
Времето като правило е топло през целия месец, понякога дори горещо. Слънчевите лъчи обаче са меки, а не парещи като през летните юли и август.
Тези, които не са се възползвали от лятната си почивка, все още могат да го направят, а тези които се притесняват че лятото е вече свършило, все още разполагат с достатъчно време да се припичат на слънце и да пият бира по пейките в парка.
Изобщо страхотно време за изживяване на последните летни емоции.

Ортодоксът - това, което ни обединява

Първи септември е началото на църковната нова година.
По стечение на историческите обстоятелства и по волята на нашия небесен Отец, България е източноправославна държава.
Източното православие се нарича още и ортодоксално. Думата ортодокс идва от гръцкото „ортодоксос” и се отнася към тези, които се придържат строго към основите на някакво учение или мироглед. В християнския свят ортодоксален означава именно източноправославен.
За ортодоксалност може да говорим и в по-широк смисъл. Може да говорим за ортодоксален будизъм например. За такива се считат представителите на школата хинаяна, или т.нар. "Малката колесница". В исляма, за ортодоксални се приемат сунитите.
Ортодоксът обединява най-старите правила, изпитани не само в последните две хилядолетия, но и много преди това. Затова понякога той ни се струва консервативен или дори "неправилен", но всъщност е най-стабилната основа, на която може да стъпим в нашия преходен човешки живот. Особено в днешното отворено време, на невероятен поток и обмен на информация ни позволява да се запознаем с много изкушения на човешката мисъл. Тези изкушения ни представят различни, обикновено лесни за постигане, изкусителни предложения, водят ни в най-различни посоки, разкриват ни "нови" възможности за развитие, съблазни и т.н.
И мнозина се подават на изкушенията и на новите предложения, като забравят, че именно в най-големите и установени отдавна религии са отразени върховните религиозно-морални достижения на дадена цивилизация. Или много често не само на дадена цивилизация, а на една цяла цивилизационна система, която обхваща обширна културно-историческа зона. Казано с по-прости думи, всяка по-голяма религия изразява най-доброто, до което е достигнала човешката мисъл в даден ареал от нашата планета Земя.
Най-високите достижения на най-древните цивилизации в света, възникнали в Югоизточна Европа, Мала Азия и Близкият Изток, целият опит събиран от хората по тези земи, в продължение на хилядолетия, намира своя последен израз в християнството и неговите морални, културни, социални и всякакви други норми. Тези норми са събрани и запазени в най-чист вид именно в ортодоксалното християнско учение.
Съществуват два начина на разглеждане на човешките взаимоотношения. На човеците може да се гледа или като на еднакви в своята различност, или като на различни в своята еднаквост. Може да се търси това, което ги обединява, въпреки всичките им различия или да се търси това, което ги отличава и раздалечава едни от други, въпреки всичката им прилика.
Ортодоксалната религия търси това, което сближава човеците, това по което те си приличат. Показва им това, което ги обединява. Показва им общите за всички правила, според които трябва да се живее. Помага на хората да видят общите за всички пороци и начините те да бъдат преодолени.
Обратното на това правят различните малки религиозни течения – сектите. Те не обединяват, а разделят хората, откъсват ги едни от други. Наблягат на разликите в нашата еднаквост. Сектите създават свои правила на поведение, внушават отчуждение.
Нищо обаче от това, което води човека настрана от правия път, не е оцеляло и не може да оцелее проверката на времето. Въпреки че може сериозно да попречи на нашия временен житейски път. Моралните принципи, които е следвал човека по своя хилядолетен път на развитие не могат да бъдат променени от временни приумици и капризи на човешката мисъл.
В крайна сметка това, което ни обединява, е по-силно от това, което ни разединява.
Затова да бъдем разумни и благи. За неразумните, най-малкото, което можем да направим, е да се молим за тяхното спасение.
Амин!