България и Македония през вековете

    Вече близо десет години, от 2017 година до сега, работи съвместна българо-македонска историческа комисия, която проведе множество заседания. По седем човека академични историци от двете страни, трябва да постигнат съгласие по ключови събития, личности и процеси в общата, до голяма степен история на двата народа. Въпреки че бяха предложени общи чествания на светите братя Кирил и Методий, на Св. Климент Охридски и Св. Наум Преславски и други църковни личности, по много въпроси съгласие не може да бъде постигнато. Това е въпросът за характерът на Илинденско-Преображенското въстание, което се счита от двете страни, съответно за българско и македонско национално въстание, за личността и делото на Гоце Делчев, считан съответно за български герой и централен герой на македонската национална история, въпроси за средновековната история на двете държави и особено времето на цар Самуил и т.н.

    Впечатлението е, че и в двете страни, съставени от хора учени, преобладава твърде националистически поглед към историческите събития, както и това, че имаме спор за истина, при сблъсък на две погрешни исторически доктрини.

    Исторически погледнато и българи и македонци са съставна част от една голяма общност, населявала Балканите от древни времена, със сигурност далеч преди времената на новата ера. Тази общност се състояла от десетки племена и групи, наричани от историците тракийски, за територията на днешна България, и македонски или пеонски, за територията на днешна Македония. Пеоните били едно от най-силните и известни племена на територията на антична Македония, по чието име били наричани и останалите племена в тази голяма област. Още в Илиада се споменават пеоните, които са съюзници на троянците. Техният предводител е Пирехм, който идва от земите край широкия Аксиос (Вардар). Пеонците носили извити лъкове и по този начин се биели отдалеч.

    Всъщност централните земи на пеоните се намирали около границата на днешна България и Република Северна Македония. Голямо и силно племе били и самите македони, а други по-малки общности били орестите, линкести (около Битоля), елимиотите, пелагонците (областта Пелагония, т.е. Поле), едоните, преселени по-късно от централните македонски земи, към беломорското крайбрежие и Източна Тракия.

    Ако говорим за Троянската война, траките също изпратили войски в помощ на Троя, като най-известно е описанието на цар Резос, на неговият впряг от четири бели коня, а също и на трагичната му гибел, заедно с най-близките му войни. След шести век преди новата ера, траките също били назовавани по името на най-силното племе - одрисите, които в продължение на много векове имали и свое царство. Създател или поне първият силен владетел на Одриското царство бил цар Терес, кой то управлявал дълги години от към края на шести век, до средата на пети век преди новата ера. Той бил наследен от синовете си Спарадок и Ситалк. Много любопитен момент е, че границата между одриското и македонското царство, в онзи момент, края на пети век преди Христа, минавала точно там където е днес границата между България и Република Северна Македония. Историкът Тукидит ни е оставил едно дълго описание на похода на тракийския цар Ситалк, срещу Пердика, цар на Македония.  От това описание става ясно, че Одриското царство, което започвало от днешна Източна Тракия, на запад владеело земите до поречието на река Струма, или земите по източните склонове на Осоговската планина и Малешевската планина. От подчинените на одрисите области, Ситалк събрал една огромна армия от близо сто и петдесет хиляди човека, по-голямата част от която била пехота. Тази войска преминала през планината Огражден или Беласица, която разграничавала пеонците от една страна и синтите и медите от друга. Когато превалили планината траките достигнали до пеонското селище Добер, т.е. Добран или Дойран, който и днес се намира близо до югозападната граница на България. От Добер или Дойран, тракийското множество се готвело да се спусне към Долна Македония където царувал Пердика, син на Александър, произхождащ от легендарните Темениди, установили царската власт в Долна Македония. Походът на Ситалк по долното поречие на река Струма продължил само месец, след което той се завърнал обратно. Македонският цар Пердика дал сестра си Стратоника за жена на Севт, който бил син на Спарадок и племенник на цар Ситалк.  

    Сравнително мирни били отношенията между траки и македони по време на най-известните владетели на Македонското царство Филип II и неговият син Александър Велики. Действително Филип II превзема голяма част от Тракия, като достига до северното племе на гетите, чиито цар по това време е Котела. Неговата дъщеря Меда става една от съпругите на цар Филип II и се предполага, че е погребана в царския некропол във Вергина, до днешния град Бер.

    За нуждите на своя поход към Азия, неговият наследник Александър Македонски набирал войници и от тракийските земи. Когато македонските войски достигат до Стара планина, траките преграждат проходите, но с голяма доза късмет, а също и военна тактика македонците успяват да продължат нататък. Те стигат чак до делтата на река Дунав, където на остров Певка, обсаждат царя на трибалите Сирм. Александър дори успява да премине реката и да разори едно от главните селища на гетите, което се намирало наблизо. След това Александър се завърнал към земите на агрианите и пеоните. Една от най-силните дружини, които помагали на македонския цар в похода към Персия били агрианите. Разположението на агрианите между пеоните на запад, племето меди на юг и трибалите на север, както и самото им име (а)гриа(ни) показва, че много вероятно, това е общността, която днес назоваваме граовци, в днешно Пернишко, Радомирско и Брезнишко. Агрианите са характеризирани като добре въоръжена, щитоносна войска. В походът на Александър участвали и одриси, трибали, сапеи, беси и други. Предполага се, че тракийската част от армията, съставена основно от македонска войска и гръцки наемници, била не по-малко от 7-8 хиляди човека, като някои изследователи говорят дори за 17-18 хиляди тракийски войни. При основния контингент от около 35-40 хиляди войни на Александровата армия, това била една значителна бройка. Което е по-важно да се каже, че древните историци, описали похода на Александър Македонски към Азия, твърдо разграничават траки и македони. За траки се приемат всички племена, които са живели именно в днешните граници на България, източно от пеоните и живеещите над тях дардани. Траки са и тези, живеещи по беломорското крайбрежие, източно от река Места, а на запад от устието на река Струма са македоните. Виждаме етническото землище, което и днес наричаме македонско. То започвало на запад от река Струма, а между Места и Струма била една преходна област, в която живеели беси, синти, меди, сатри, едони, пиери и други.  

    Когато римляните започват да завладяват земите на Балканите от запад в посока изток, отново забелязваме едно ясно разграничаването между македонските и тракийските земи. Още в 148 година преди Христа, земите на бившето Македонско царство са превърнати в римска провинция. Североизточната граница на тази провинция минавала точно през днешната Санданско-Петричка котловина. Тук в последните години, в подножието на Кожух планина, беше разкрит градът Хераклея Синтика, който се явява граничен за тази римска провинция. За много десетилетия, дори столетие, това било границата на Рим на Балканите. Но тук възниквали и бунтове, като този на жрецът Вологес и изобщо, тази гранична област не била спокойна. По на север, в тракийските земи, римските войски не смеели да проникнат, а когато това ставало, било с цената на много жертви и големи жестокости. Чак около средата на първи век от новата ера тракийските земи са окончателно присъединени към Рим, т.е. завоюването на земите на Одриското царство, отнема цели два века.

    В римско време, гъсто населените земи на Македония и Тракия са неизчерпаем източник на войници за легионите на империята, за помощните войски, както и незаменим източник на строители, занаятчии, майстори, земеделци, градинари и т.н. След най-силните за Римската империя векове, към края на трети век, центърът на властта се измества към Балканите. Много императори от този период, края на III-ти, чак до края на VI-ти, са родени около и в град Ниш, Сердика, Сирмиум, Сплит, Скопие, Филипопол и други градове на Балканите. Населението през този период си остава същото многобройно и трудолюбиво население, каквото е било то и в древни времена, а така наречените славянски нашествия са на отделни групи от няколко хилядно население, което не променя етническата картина на многомилионното население на Балканите. Македония е разделена на Първа Македония, със столица Солун и Втора Македония, със столица Стоби, днес село Градско, в центъра на днешна Северна Македония.

    Когато в Източната Римска империя вместо провинции, са образувани така наречените теми, се забелязва едно любопитно разместване. Около VIII век от новата ера, днешна Тракия, започва да бъде наричана тема Македония, а малко по-късно, земите от Видин, през Скопие, до Охрид, са наречени тема България. Тези две названия се запазват за много столетия. Така родените в Тракия, с център град Одрин, са наричани от тогавашните историци и от византийската администрация македонци, а родените в Македония, с център град Скопие, са наричани българи. Може би това историческо разместване, този исторически куриоз, идва да покаже за пореден път свързаността между Македония, Тракия и България. Така Василий II е представител на Македонската династия, която идва от тема Македония, около днешния град Одрин, а е наречен Българоубиец, когато завоюва земите на днешна Северна Македония, с център град Скопие…

    Ще си позволя малко шеговито да отбележа, че както ние, днешните жители на Тракийската равнина, не бихме желали да се наричаме македонци, ако и да има такъв исторически прецедент, то така и жителите на древна Македония, днес не желаят да се наричат българи, ако и да имат много повече основание за това. Двете страни трябва да проявят разбиране и да си помагат, още повече ако твърдим, че сме преки роднини. Примери за такива роднински държави, в Европа има много – Германия, Австрия и по-голямата част от Швейцария, Франция и Южна Белгия, Испания и Португалия, Гърция и Кипър, да не говорим за славянските държави. Така че нашият случай не е нещо толкова специално, както неизвестно защо, имаме навика да си мислим.