Скоро наближаваш 5,
А вече се държиш като тийнейджър.
Не слушаш мама, тате, тропаш с крак
И в огледалата се заглеждаш.
С калинки, червеи и буболечки
Играем си на пътя и на двора –
Коронавирус карантина
Сред на Родопите простора.
Разхождаме се из селото,
Като избягваме контактите със хора,
Но всички – местни и новодошли -
Разбраха че си ти Воевода.
Играем с бухали – играчки,
Карахме дори шейна и ски
Месец е април цъфтят дървета,
А сняг на два пъти вали.
Рисуваме, вариме сладко
И вършим разни добрини,
Обичта си към Славейно
Мама в чудни рими изрази.
Отново в Пловдив - ще берем череши,
Череши няма, студът ги обрал - уви,
Поне в Коматево паленца има -
Скимтящи, малки, чудесни за игри.
Затъжи се внезапно и за детската градина,
Приятелки и леля Таня, двете госпожи,
За два месеца неочаквана карантина
Майка и баща си доста измори.
