Древната балканска писменост

Трудолюбие и трудоспособност

Чували сме и често сме спорили върху израза "Българинът е трудолюбив по природа".
Едни хора са съгласни с това определение за българина и възхваляват неговото трудолюбие. Други не са съгласни и определят българинът далеч от трудолюбив, даже да си кажем направо - мързелив. И т.н.
През изминалия месец на тежка физическа работа и срещата с доста българи, ежедневно справящи се с такава, окончателно се потвърди едно мое старо наблюдение, а именно че горната фраза не е съвсем правилно формулирана.
Българинът не е трудолюбив. Българинът е трудоспособен. Българинът е изключително трудоспособен. Това е неговата действително изконна характеристика. По-правилно е да казваме "Българинът е трудоспособен", а не "Българинът е трудолюбив." Понеже независимо от това дали обича труда или не, дали работи с любов или не, българинът е надарен от природата с изключителна работоспособност.
През годините съм слушал много истории за удивителната работоспособност на българите, а и лично съм виждал с очите си тази трудоспособност на българите, и у нас и в чужбина. Примери много - откъде да започне човек ... ?
Незнам дали всички тези хора, които съм виждал и чиито истории съм слушал, обичат труда. Даже не съм се замислял, обичат ли те да работят или не обичат, но за пореден път ще повторя - българинът има една отличителна черта - той е изключително трудоспособен.