21 ноември 2012 г.

Два малки полезни съвета за здравето

Здравословният начин на живот отдавна е мода и нещо, с което медиите ежедневно ни занимават. Слушаме за полезни и био храни, за йога, аюрведа и т.н. Разбира се добре е да сме запознати с колкото се може повече неща, за да направим правилно своя избор за начина си на живот. Аз тук ще дам два малки полезни съвета, далеч от големите теми за здравословния начин на живот. Водата която пием от чешмата в България все още става за пиене, въпреки че доста хора са преминали на минерална или трапезна вода. Това е правилният подход, като водата, която можете да си налеете от изворите и крайпътните чешми извън големите градове, също е добро решение. С минералната вода не трябва да се прекалява или трябва да се заменя с т.нар. трапезна вода или пък с минерална вода от друг източник. Ако все пак ви се налага да пиете вода от чешмата трябва да знаете следното. Тя наистина не е вредна, но съдържа значително количесво хлор, който някога ако си спомняте се забелязваше, но сега все по-рядко се вижда. Въпреки това той съществува и реално е най-вредното нещо в чешмяната вода. Затова не трябва да се пие вода директно от чешмата, а да се оставя около един до два часа в чаша или друг съд и след това да се пие. През това време хлорът се отделя от водата. Дори хора, които си поливат цветята, също остават водата, налята от чешмата да престои известно време или дори цял ден и тогава ги поливат. Разбира се, можете да си купите и кана с филтър, който пречиства водата. Има ги по магазините. Това за хлора и водата от чешмата беше първи съвет. Вторият съвет е свързан с джиесемте. И те не са особено полезни за здравето, но не са толкова опасни, ако се спазва едно важно правило. Най-силно е електро-магнитното (мисля) излъчване на джиесемите когато набират съответния номер. Мисля че е 50 пъти по-силно тогава, по времето на набирането, отколкото по времето на самия разговор. Затова дръжте джиесема далеч от ухото си докато избира съответния номер. Дръжте го в ръцете си и чак когато видите сигнала, че номерът е набран - често изписано conditional call activated, тогава го сложете до ухото си. Така до голяма степен ще намалите вредното въздействие върху тялото си, което може да окаже един подобен, станал вече неотменим високотехнологичен уред. И по-рядко ще ви боли глава, ако обичайно водите много разговори на ден.

13 ноември 2012 г.

За славата


Две са най-изкушаващите неща на света – пари и слава. Доказано е, че който ги притежава може да получи всичко останало. Разбира се идеалистите не са съгласни с това.
Света, в който живеем, не е нито изцяло материален, нито изцяло идеален. Така и едните и другите твърдения имат право, но парите и славата имат своето реално място в нашия, човешки живот. Има хора, които са готови да се откажат от парите и материалните облаги, но отказът от славата и известност е дори още по-труден. Защо е така? Един наш голям писател, Симеон Радев, при портрета, който дава на баща си споделя, че той в добро материално състояние, нямал жажда да трупа богатство, но бил славолюбив. „Не да си богат, а да станеш прочут, ето кое е важното.”, казвал баща му и често повтарял из светото писание: „Мнози ненавидяша богатство, а слава никто же.”
Какво е това чудно нещо, пред което може да се откажеш дори от парите и богатството? Тук очевидно стигаме дълбоко до същността на човешката природа, на нещо дълбоко закодирано в нея. Аз лично се докоснах до славата по време на предизборната кампания през 2005 година. Не че беше нещо особено, просто се докоснах, но като един творец и писател прозрях за какво става въпрос. Водехме предизборна кампания, аз бях водач на листа на една националистическа партия. На улицата непознати хора ме поздравяваха или заговаряха. И кое беше първото нещо, което ми дойде на ум, когато за пръв път непознати ме заговориха и започнаха да ме разпитват за различни неща? „ Те ти вярват!” Това беше първото нещо, което ми хрумна и разбира се, вътрешна радост ме изпълни. Да, те ми вярваха. Вярваха в това, което съм, вярваха в това, което говоря, демонстрирам и проповядвам, вярваха в мен, в моята същност. Мисля, че тук се крие разковничето на всички въпроси свързани със славата. Това е вярата на другите в теб, в твоята същност. Всеки човек вярва в това, което е, вярва в това, което изразява той самият. Станал ли си известен, означава че хората ценят това, което си, това което правиш. Намират го за правилно и полезно, харесват го, подкрепят го, вярват в него и във теб. Всеки човек, такава е човешката природа, се стреми да утвърди себе си, смята своите възгледи и идеали за най-правилни, своята позиция в живота за най-вярна, своите дела за най-правдиви. Когато славата и известността дойдат, те потвърждават че това е наистина така. Това е славата.
Най-голямата слава, за бащата на Симеон Радев, била писателската. Това последното, между другото.

8 ноември 2012 г.

Старият бакпакер

Старият турист и бакпакер навърши 37 ! Честито! The old almighty backpacker just turned 37! Congratulations!

2 ноември 2012 г.

Пустинята Вади Рам в Йордания

Кралство Йордания е известно с много интересни археологически и природни забележителности и най-вече с прословутия скален град Петра. Той се намира в южната част на страната и е действително впечатляващ. На юг от него е морският курорт Акаба. Източно от Петра, по посока на Саудитска Арабия се простира пустинята Вади Рам. Тя може би не е толкова известна, но е едно приказно и уникално място, от което аз лично бях много впечатлен... И още - в пустинята Вади Рам по залез слънце - http://www.youtube.com/watch?v=GLiUfpFpk58&feature=plcp