Капитан Петко Киряков

Из книгата на Стою Шишков "Беломорска Тракия" 1929 г.

Отличителни черти

Петко Киряков беше с не много висок ръст, със стройно, пъргаво телосложение, широко чело и кръгло лице, черна и буйна коса, тънки мустаци, малко възмургаво лице, а очи сиви с огнен пронизителен, но спокоен поглед, ход хайдушки, птичи - с една дума красива и внушителна фигура. В целия си живот и дела всякога и навсякъде е господствувал тих, спокоен, философски, но високо рицарски дух, силна непоколебима воля и постоянство, баснословна смелост, безстрашие и съобразителност, голямо самообладание и за учудване, невероятно присъствие на духа и в най-опасните моменти. Инак е бил винаги вежлив и внимателен към всекиго, с благородна кристална душа, в която никъде и никога не се знае и най-малката сянка. Извънредно скромен, той не можеше да търпи никакви ласки и не желаеше да се говори за него. Всякога е бил строг и непреклонен в делата и решенията си, но винаги и справедлив към другарите си и хората, които са го имали като брат и баща. строг и въздържан и към себе си, Петко е бил през целия си живот и при всички случаи трезвен човек, дълбоко вярващ и с висок християнски морал. " В моя хайдушки горски живот за четире порока у моите момчета-другари наказанието беше смърт чрез публично застрелване: разврат, кражба, пиянство и шпионство', казваше покойният воевода.
Честен, безкористен, Петко двойно и тройно си е плащал за всичко, що е било потребно за него и дружината му, и никога не е мислел за себе си, не е търпял и у другарите си стремеж към лични облаги, алчност, егоизъм материален и користолюбие. "Моят бюджет всякога беше беше определен - казваше той. От един или от неколцина зли грабители и подтисници беюве, или от друга народност такива хищници, аз трябваше всяка година да събера от 5 до 10 хиляди турски лири и като си посрещнехме своите нужди за облекло, храна и оръжие, всичко останало през годината давахме на нуждающите се от населението, между което се движехме", казваше той. така Петко е бил и материално крепител и благодетел в страната си на всички без разлика на вяра и народност. На пострадали от разбойници, от пожар, от болести и други беди; на други за да си задомят дъщерите и синовете си; на трети да си платят данъците, или пък да си набавят храна при неплодородна година, или пък да си купят добитък и др.п., другаде пък да се съгради черква, училище чешма, да се поправи развален път и други подобни обществени нужди, необикновеният горски юнак-благодетел винаги се е отзовавал и щедро, и на време. Тези качества са издигали в очите на населението Петко войвода много високо; то го е обожавало, обичало, бил е негова опора и надежда във всичко и доброволно е понасяло разкарване по затвори и разни други мъчения за Петка, но никога не го е издавало: " През целия си живот аз незная българин или турчин от населението, в страните на което съм се скитал, да ме издаде, освен няколко такива случаи от цинцари и гърци", казваше със задоволство и умиление покойният.
природно надарен с голям ум, здрав разсъдък и силна памет, преброди цяла Тракия и Македония, бил в Гърция, Крит, Италия, Франция, а после в Русия, срещал се с много общественици, видни хора и военни, много видял и наблюдавал, много чел по история, военно дело и други - Петко беше придобил твърде широки знания и критически мироглед. Той е страстно обичал народа си и земята си, помнеше и знаеше името на всяко хълмче и долче, през където еднаж е бил минал, помнеше имената на предни хора във всяко село, знаеше много предания и е почитал и пазел всички народни обичаи и традиции. Говореше той тихо, спокойно, плавно, но с енергичен войнствен глас и се изказваше твърде добре на чист книжовен език, плод на многото му четене и на 20-годишното му пребиваване в северна България. Събеседника си той увличаше с хубавия си израз, сериозност и здрава мисъл.
Такава беше величавата и обаятелна личност на Петко Киряков, същински образ на стар българин от старите времена и с всичките добродетели на прадедите си, личност родена и дадена в ново време в пълно служене а българското племе от тракийското Беломорско крайбрежие.

Робин Шарма и другите Шашарми

Търсещите пътя към успеха и духовното съвършенство са мнозина, но и желаещите да ни покажат този път стават все повече и повече.
През последните дни, всенародното внимание беше привлечено от поредния лидер по мотивация и успешни стратегии в живота, канадецът от индийски произход Робин Шарма - Шашарма. Световноизвестен, автор на бестселъра „Монахът, който продаде своето ферари”, многократно преиздаван в държавите по целия свят. Много важно е, още в началото да уточним, че след като продадете своето ферари, е добре да заделите някой лев, за скъпи семинари, който ще ви се наложи да посещавате. Скъпи семинари, като този на остров Свети Стефан, в Адриатическо море, организирани от същият този Робин Шарама – Шашарма. Семинари за успех и благополучие, зер пътят към съвършенството не е лесен, пък да си говорим честно, не е и евтин.
Ако не можете да си позволите пътуване до острова, не унивайте. Пътят към успеха, щастието и хармонията остава широко отворен. Ето още този месец идва на крака в залата 1 на НДК, поредният учител и мистик Шри Шри Незнамсикой – Шашарма. Или по точно казано идва неговият безсмъртен дух, носен от неговите верни последователи. Само срещу 30 или 50 лева, ще имате възможност да узнаете как да постигнете вътрешен ред, хармония и да се надбягвате със себе си по пътя към трансцеденталното. Какво е това надбягване? Само след няколко семинара ще разберете, а ако не разберете, ще прочетете в книгите на поредния велик учител и мистик.
Характерното за тези велики учители е, че идват предимно от Изток , но преподават и живеят предимно на Запад. Техните интригуващи, святи и мистични имена нямат край, но винаги започват с Шри-Шри, Йоги, Свами и т.н. и обикновено завършват с Шашарма. Понякога обикновената Шашарма се превръща и в по-сериозна, дори стига до клиника. Но да кажем че това са изключения, а в книги, списания, интернет медии, лекции, телевизионни канали, можете да се запознаете с поредния виден Шашарма, преподаващ пътя към духовното съвършенство и развитие, разбира се не бадева, все пак и те са хора.
Към тези Шашарми трябва да прибавим и техните огледални двойници. Бизнесмени, милиардери и стратези, идващи предимно от Запад, но преподават предимно на Изток. Те са създатели на най-успешните бизнес модели и стратегии. Както милиардера Ричард Брансън, който догодина снизходително ще ни посети. Хората обикновено не знаят колко е лесно да натрупаш пари. Само е нужно да ходиш по семинари. Ходиш по семинари и трупаш пари. Какво е инвестиция от няколко стотици лева, колкото например струва еднократната лекция на сър Брансън, пред възможността един ден да станеш милиардер?
Напоследък чувствително нараства броя и на родните Шашарми, който са едновременно и бизнесмени и духовни учители. Това само по себе си е оригинален принос към делото на международните Шашарми, нищо чудно един ден и нашите да станат световноизвестни.
Свободно като зимни или летни вируси, се разпространяват ученията на различните Шашарми. Свободно, поради липсата на антивирусна програма. А по нашите земи тази антивирусна програма съществува отдавна и се казва БПЦ и най-вече Православие. Но в момента тя е слаба и не е променяна от времето на ДС, т.е. Дисковата (операционна) Системата, затова сега е времето на Робин Шарма и другите Шашарми.

Концепция за управление и развитие на ОИ "Старинен Пловдив" (2018-2021)

КОНЦЕПЦИЯ
За управление и развитие на ОИ „Старинен Пловдив” –
Пловдив (2018-2021)

I. ВЪВЕДЕНИЕ
Като обект от национално и световно значение, Старият град в Пловдив заслужава подобаваща програма за развитие и управление.
Мястото, което комплекс Старинен Пловдив (АИР „Старинен Пловдив”) е заслужил през годините, не подлежи на съмнение и е вече утвърдено. Все пак новите условия на развитие в началото на 21 век изискват и нов подход към нашето материално и нематериално културно наследство. Тенденциите в световен мащаб вървят в посока към все по-голямо разрастване на туризма, популяризиране на познати и непознати доскоро дестинации, дигитализация и съответното навлизане на културното наследство в интернет пространството.
Същевременно и самото понятие за туризъм вече се развива и разглежда като съвкупност от дейности, свързани не само с посещението на дадено място и културен обект, но и като все по-цялостно съприкосновение с дадена култура, дадени традиции и наследство.
Целта на концепцията е да очертае основните насоки в развитието, управлението и финансирането на ОИ „Старинен Пловдив” за последващия период от 4 години. Концепцията е съобразена с разбирането, че ОИ „Старинен Пловдив” представлява не само съвкупност от музеи, от движими и недвижими културни ценности, но и значим човешки потенциал, база за научно и културно развитие, както и съответен финансов ресурс. Устойчивото развитие на общинския институт, цялостното използване на неговите възможности и далновидното управление, ще позволи културното наследството да бъде използвано от настоящите поколения и да бъде предадено на бъдещите, в цялата си красота, автентичност и функционалност.

II. АНАЛИЗ И ОЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО, МАТЕРИАЛНАТА БАЗА И ДЕЙНОСТТА НА ОИ «СТАРИНЕН ПЛОВДИВ»

ОИ „Старинен Пловдив”осъществява управленски функции върху част от общинската и държавна собственост на територията на АИР „Старинен Пловдив”. Под прякото управление на общинския институт са известните къщи-музеи като Балабановата къща, Къща „Хиндилян”, Къща „Недкович”, Галерия „Златю Бояджиев”, Къща „Ламартин”, Старинна аптека „Хипократ”, Къща „Верен Стамболян”, обновената къща „Клианти”, Антовата къща и други, както и културно-исторически обекти Римски Одеон, Малка Базилика и други.
Дейността на ОИ „Старинен Пловдив”, според приетия от Общинския съвет правилник, се изразява в популяризиране на българското духовно и културно-историческо наследство, организиране и осъществяване на културни дейности и прояви, участие в изготвянето на стратегии за опазване на културното наследство на територията на общината, както и координиране на мероприятия по благоустройство, инфраструктура, художествено и улично осветление, озеленяване, чистота, на АИР „Старинен Пловдив“.
Общинският институт има възможност да извършва и стопанска дейност, в областта на производство и разпространение на сувенирни материали, възраждане на местни занаяти и традиции, организиране и осъществяване на културни дейности и прояви, отдаване под наем и др.
Решението за създаване на ОИ „Старинен Пловдив” е взето от Общинския съвет, през 2004, в резултат на сливане на Сдружение „Старинен Пловдив” и Общински институт за музейни дейности. ОИ се явява и правоприемник на 60 годишната дейност и опит в управлението на Резерват „Старинен Пловдив”. Все още обаче съществуват въпроси свързани с уточняване статута и границите на АИР „Старинен Пловдив”, като това затруднява изготвянето на План за опазване и управление на територията на Резервата.
Основната дейност по консервацията и реставрацията на АИР „Старинен Пловдив” през годините, е финансирана основно от държавата и Община Пловдив, като през последните две десетилетия се наблюдава положителен опит в усвояването на средства по различни международни програми, свързани със запазване и експониране на културното наследство. Това са средства отпуснати от Японския попечителски фонд за паметници на културата към ЮНЕСКО, научният контрол по който се осъществява от съвместна българо-японска група на ИКОМОС, Финансовия механизъм на ЕИП, Норвежкия финансов механизъм, по който бяха финансирани различни обекти в град Пловдив, кипърска фондация „Левентис” и др. Все още има какво да се желае по усвояването на Структурните фондове към Европейския съюз, според съответните оперативни програми.
Има какво да се желае и по отношение на координацията на различни мероприятия, от най-различен характер, извършвани на територията на АИР „Старинен Пловдив”. Днешният обхват на АИР (ААР) включва територия от 35,28 ха с около 500 имота, над 70% от които са частна собственост. В съответствие с Правилника за дейността на ОИ „Старинен Пловдив” институтът би могъл да извършва координираща роля между Общината, държавните органи, частните юридически лица и гражданите, в интерес на по доброто развитие, управление и благоустрояване на Резервата.
Належащ е и въпросът по отношение на дигитализацията (цифровизацията) на материалното и нематериалното културното наследство, което би помогнало за развитие на туризма, но също така улеснява и научната и научно-популяризаторскта дейност. Наложително е и въвеждането на онлайн продажба на билети и на други услуги извършвани по електронен път.

III. ТЕНДЕНЦИИ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ” КАТО КУЛТУРЕН ИНСТИТУТ

Развитието на ОИ «Старинен Пловдив» именно като културен институт е едно сериозно предизвикателство, по което има още много какво да се направи. Това развитие е свързано с продължаване на започнатите и стартирането на нови културни и образователни програми, по възможност самофинансиращи се.
От своя страна, това е свързано с активизиране на научната и научно-популяризаторската дейност, извършвана от Общинския Институт. При възможност стартиране и на издателска дейност, свързана с издаването на албуми, каталози, изследвания и проучвания на културното наследство, сборници от участия в конференции и др. При невъзможност за издателска дейност, оформяне на съответен електронен бюлетин.
Създаване на научни групи, към който могат да бъдат привлечени и външни специалисти. Наред с това, желателно е и създаването на доброволческа група, към ОИ, която да участва в изследване и популяризиране на културното наследство на град Пловдив.
Създаване на възможности за повишаване квалификацията на служителите на Общинския институт. Тя се изразява в обучение по различни дисциплини и специалности, чуждоезиково обучение, компютърна грамотност и други. Стимулиране на участието в международни проекти и програми; включване в международни изследователски инициативи, засилване обмяната на опит свързана с гостуването на чуждестранни специалисти и реципрочното гостуване на специалисти от ОИ в съответните държави.
Осъществяване на трайна и взаимнополезна връзка с висшите училища, научните институти на територията на град Пловдив и извън него.
Общинският институт трябва да бъде фактор и при популяризиране на нематериалното наследство на България, Тракия и град Пловдив – история, фолклор, занаяти, кухня, местни традиции, предания и други. Откриването на «Улица на занаятите», преди няколко години, традиционното вече събитие «Дефиле на младото вино», участието в «Нощта на музеите и галериите» са особено позитивни действия в тази посока, които трябва да бъдат разширени.
Важна част от дейността на ОИ «Старинен Пловдив» се състои в активното включване на гражданите в културния живот на град Пловдив и ежедневният им достъп им до културното наследство. Крайната цел е общото подобряване на качеството на живот, както на гражданите, така и на гостите на града.

IV. РАЗВИТИЕ И УПРАВЛЕНИЕ НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ” В УНИСОН С ТЕНДЕНЦИИТЕ ЗА ОПАЗВАНЕ НА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО И РАЗВИТИЕТО НА УСТОЙЧИВ ТУРИЗЪМ НА МЕСТНО И НАЦИОНАЛНО НИВО

Традициите в областта на културното наследство на държавите от Европейския съюз, чийто член е България, изискват по-качествени услуги и по-атрактивен музеен продукт. През последните десетилетия културният туризъм и туризмът въобще, се разглежда като една взаимообвързана система, в която музеите, галериите и археологическите обекти са само една част от цялостното събитие и преживяване. Всички тези елементи, който оформят туризма, като продукт, са важни и взаимосвързани. Това са инфраструктурата, хотелската база, музеи, галерии, археологически обекти, заведения и ресторанти, атракциони, клубове и места за забавление, уъркшопове, магазини за сувенири, места за отдих и спорт и т.н. и т.н. В този смисъл е невъзможно и трудно постижимо, развитието на едни елементи от системата да изпреварват драстично останалите. За постигане на качествен продукт е необходимо цялостно качествено развитие на всички елементи от въпросната система. Едно устойчивото развитие се определя от икономическото развитие, социалното равновесие и опазването на околната среда. Устойчивото развитие на културното наследство, предполага една благоразумна и умерена политика на управление.
Съвременното международно утвърдено разбиране за музей, е като за една постоянна институция с идеална цел, в служба на обществото и неговото развитие, отворена за публика, която придобива, съхранява, популяризира и експонира, с изследователска и образователна цел, както и за естетическа наслада. При управлението на ОИ «Старинен Пловдив», трябва да се имат предвид тези условия, както и съществуващите традиции в развитието на АИР (ААР) «Старинен Пловдив» през десетилетията.
Във връзка с предстоящето домакинство на Пловдив като Европейска културна столица през 2019 е не само желателно, но и наложително, ОИ «Старинен Пловдив» заедно с местната власт, университетите, културните оператори, частния и доброволческия сектор, медиите и гражданите да се обединят в постигането на общите цели, които да изведат успешното домакинство на Пловдив като град-домакин на тази мащабна културна проява.


V. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦЕЛИТЕ, ПРИОРИТЕТНИТЕ ОБЛАСТИ, ОЧАКВАНИТЕ РЕЗУЛТАТИ В УПРАВЛЕНИЕТО, ФИНАНСИРАНЕТО, СТРУКТУРАТА И ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ДЕЙНОСТТА НА ОБЩИНСКИ ИНСТИТУТ „СТАРИНЕН ПЛОВДИВ”, ПЪТИЩА ЗА ПОСТИГАНЕТО МУ

АИР (ААР) „Старинен Пловдив” притежава своята уникална история и характер. Въпреки превратностите на времето, Резерватът е запазил своята жизненост и днес е предпочитано място за живот, провеждане на културни събития и туризъм. Необходим е един устойчив подход към управлението на Резервата, който да балансира консервацията на историческата среда и същевременно да запази неговата специфика, като едновременно място за живеене, място за култура и туризъм.
Основната роля, на ръководството и представителите на ОИ „Старинен Пловдив”, е доброто стопанисване и управление на предоставената им част от общинската и държавна собственост, на територията на Резервата. При добро желание, те биха могли да заемат и една координираща роля между интересите на държавата, общината, живеещите в Резервата, представителите на бизнеса, и всички заинтересовани лица, по въпросите за развитието и бъдещето на АИР (ААР) „Старинен Пловдив”.
ОИ „Старинен Пловдив” е самостоятелно юридическо лице по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата. Общинският културен институт е на бюджетна издръжка – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити. ОИ „Старинен Пловдив” се финансира и от собствени приходи от стопанска дейност, от средства, получени от проекти по международни и национални програми, дарения и други. За добро или за лошо, една основна част от собствените приходи днес се формират от отдаване под наем на стопанисваните сгради за различни събития – срещи, конференции, събития, сватби, кръщенета, фотосесии и т.н. За повишаване на собствените приходи, трябва да се работи все повече в посока към разпространение и продажба на собствени сувенири, каталози, албуми, и други материали, както и в посока към организиране на собствени културни и благотворителни събития.
За повишаване на собствените приходи са възможно още редица дейности, като например създаването на Ретро студио, на собствено (ретро) кафене, обзавеждане и стопанисване на собствена къща за гости и т.н. Взаимстването на някои европейски и северноамерикански модели в управлението на подобен вид собственост е също добра възможност. Такова е например спонсорството, срещу определена годишна сума (над 100 лева), което да дава възможност на спонсора за безплатно многократно посещение на всички музеи, стопанисвани от ОИ „Старинен Пловдив”.
Воденето на подробна статистика за посетителите (възраст, образование, социално положение) би осигурило обратна връзка, която да информира за очакванията на посетителите и да помогне за подобряването на предлагания музеен продукт. Създаването на електронен каталог и онлайн магазин от една страна и въвеждането на електронна продажба на билети от друга е също една от належащите задачи.
За доброто управление на ОИ „Старинен Пловдив” е необходима добра мотивация на служителите, създаване на позитивен работен климат и екипност в действията.


VI. ЕТАПИ НА РЕАЛИЗАЦИЯ НА КОНЦЕПЦИЯТА

Основните етапи по реализиране на концепцията са определени до голяма степен от предстоящите важни събития. В този смисъл концепцията се реализира в три етапа.
Първият е годината 2018, свързана с домакинството и председателството на Съвета на Европейския съюз от една страна и подготовката на Пловдив за град-домакин на инициативата Европейка столица на културата, от друга. В този смисъл са необходими спешни действия по най-важните задачи, свързани с електронния достъп до културното наследство, довършване на вече започнатите консервационни дейности, издаването на гидове, карти и ориентири, насочени към туристите, посетители на град Пловдив и в частност на резерват Старинен Пловдив. Необходими са и действия по подробното запознаване и приобщаване на гражданите на град Пловдив към инициативата Пловдив 2019. Запазване и развиване на започнатите, а при възможност стартиране и на нови културни инициативи.
Вторият етап е годината 2019, свързана с домакинството на инциативата Европейска столица на културата. В този етап е важно синхронизирането и добрата координация на предприетите от ОИ „Старинен Пловдив” действия, с всички действия предприети от Пловдивска голяма община, район Център и т.н. Необходима е добра координация и с останалите държавни структури (музей, галерии, експозиционни зали) подчинени на различните министерства. Развитие на собствените културни инициативи, започнати в предходния етап.
Трети етап са годините 2020-2021, свързани с използването на „инерцията” набрана от реализиране на проявата Пловдив 2019. Същността на подобни инициативи е именно трайното и устойчиво развитие на града в областта на инфраструктурата, културният туризъм, социалните процеси и т.н.





Дата : 15.11.2017 Подпис:


(А. Киряков)

Тракийските глоси – старобългарски думи записани с гръцки букви

    В съчиненията от древността, написани основно на старогръцки и латински език, се срещат понякога и думи от езика на траките, от диалектите на многобройните тракийски племена, обитавали огромната част от Балканите и немалка част от земите на Мала Азия. Тези думи са от най-различно естество и са записани по най-различен повод. В науката са известни под наименованието тракийски глоси. Техният брой се определя на няколко десетки думи, като трябва да отбележим, че тук не включваме глосите определени като македонски, фригийски, дакийски, при все че много автори считат тези езици за сходни.
    Изследванията върху тракийския език, обикновено започват с преглед именно на тези т.нар. глоси. Например академик Иван Дуриданов в неговото изследване ”Езикът на траките” 1976 г. отбелязва, че глосите са най-надеждният материал за изследване на тракийския език, като след това изброява и анализира 23 глоси. Професор Владимир Георгиев в „Траките и техният език”, 1977 г. изброява 38 глоси и някои допълнителни нетракийски думи.
    По известните тракийски глоси, изброени в азбучен ред са аргилос – мишка; аса– растението подбел; болинтос – див бик; бонасос – друг вид бик; брия – град; бриза – житно растение, лимец или ръж; брюнхос – вид китара; брютос или брютон – вид ечемичено пиво; гентон – месо; дева – град; динопула – дива тиква; залмос – кожа; зейра – вид горна дреха; зетрайа – гърне; зелас или зейла – вино; зибютидес – благородните тракийки или траки; каламиндар – платан; кемос – вид шушулков плод; колаброс – песен която съпровожда колабризмос – танц с оръжие; ктистас – безбрачни тракийски монаси; магадис – триъгълен музикален инструмент; мандакес – превръзка за сноп; питюе – съкровище; полтюн – дървена крепост; ромфайа – копие или дълъг тънък меч; скалме – нож, меч; скарке – сребърни монети; спинос или маритан – камък който издава съскащ звук и дим, когато се полива с вода; тореле – траурна песен.
    На пръв поглед думите изглеждат доста необичайни и непознати. Това вероятно е причината нашите и чужди изследователи да включват тракийския език към числото на индо-европейските езици, но да не са сигурни по отношение на неговото точно място в индо-европейското езиково семейство. Обикновено не се отчита добре и фактът, че това са собствено тракийски думи, но записани от чужди автори, и то с ограничения набор от гръцки букви, или по-рядко и с латински.
    Някои от тракийските глоси са дискутирани вече нашироко в последните години, като думата ктистас – чисти – безбрачно живеещи монаси, светци. Връзката между тази глоса и старобългарското чистъ, дава още в средата на 19 век Александър Чертков в книгата си "Тракийските племена на север от Дунав" 1851. Близо 130 години по-късно Владимир Георгиев дава същото значение на думата, но бърза да се „застрахова”, че тази етимология не може да се счита за сигурна. Многократно дискутирана е и глосата колабризмос, като връзката със славянското коло - колело, кръг и прабългарската жреческа титла колобър е посочена от редица изследователи. Все пак изглежда тези примери не са достатъчни, като доказателство, за връзката на тракийския език със старобългарския и съвременния български език. При търсене на етимологията на тракийските глоси, от нашите и чужди изследователи, очевидните старобългарските и старославянските съответствия на тракийските глоси са скрити срамежливо на по-задно място, след старонемски, староисландски, старопруски, литовски, латвийски, албански и други аналози, при положение че именно те най-точно и ясно обясняват значението на тракийските думи.
    Или дори нещо повече. Така например и Иван Дуриданов и Владимир Георгиев, подминават факта, че тракийската глоса бриза – брица, се среща и използва и до днес в нашия език. Така се назовава и днес вид пшеница в някои области на България. Това е отбелязано още в началото на 40-те години на 20 век, в етимологичния речник на Стефан Младенов „Етимологически и правописенъ речник на българския книжовенъ езикъ” 1941 г. За съжаление в този и още други случаи, те предпочитат да отрекат очевидната връзка и да носят „от девет кладенеца вода”, но не и да цитират най-точното съответствие. Такъв е случаят и с глосата гагюла – вид патица, отбелязана от Владимир Георгиев като нетракийска, при очевидното сходство с руското „гоголь” – патица звънарка. Тук, за повече информация по въпроса, проф. Георгиев пренасочва читателите към изследването на академик Димитър Дечев, от 1957 г., което е на немски език… Подминати без коментар са и глоси като зомброс – зубър, посочени още в края на 19 век, от Вилхелм Томашек, като тракийски. Тази дума очевидно е аналогична на раннославянската дума „зомбру”. Същото важи и за глосата канабис – коноп, посочена от Вилхелм Томашек, като сегашното име на това растение очевидно е било същото и при древните траки. Конопът е една от най-старите растителни култури в света. Отглеждан е заради здравите си влакна, които са използвани за направата на дрехи и въжета. От „коноп” произлиза и думата „канап”.
    Още тракийски глоси посочени от Томашек като пинон – ечемично пиво, бира (от корен *poi- пия) и сирос - склад за жито, наземен или вкопан в земята (от и.е. *grəno- „зърно”), са широко разпространения в почти всички индо-европейски езици.
    Преди около пет години, в интернет публикация, отбелязах за вероятната връзка между две популярни тракийски глоси, зелас и зейра, и връзката им със съвременните българския думи риза и лозе. Вероятно и в двата случая зейра (вид горна дреха) – т.е. старобългарската дума риза и зелас (вино) – т.е. лозе (неточно описано като вино), на старобългарски лоза, имаме предаване на тракийските думи чрез метатеза – разместване на звуковете в дадена дума, за по-лесен изговор.
    Преди година дадох и обяснение на глосата спинос или маритан, наречена още и тракиас. Най-вероятно тук става въпрос за силитрата, добивана в земите на древна Тракия, както в древността, така и по-късно, през Средновековието.
    Глоси като аса – подбел (староб. остръ), скарке – сребърни монети (староб. скръгати - скърцам), брюнхос – китара (староб. бръцати - бръмча), болинтос – див бик, са добре разяснени от нашите езиковеди, както и връзката им със славянските езици. Същевременно, глосата бонасос – див бик, който се „защитавал” чрез изпражненията си, според описанието на Аристотел, т.е. нещо като „вонещник”, наскоро беше сполучливо обяснена в интернет пространството. Връзка между думата аргилос – мишка, и използваната и до днес в Македония дума „глухче" – мишка, а също и в България „глухар” (табуистично име използвано за мишките), е също много вероятна. Ако това е така, тук отново имаме метатеза, при записване на името аргилос - глухар, както при посочените по-горе две глоси, зейра – риза и зелас - лозе.
    Забележителен пример с една тракийска или македонска глоса – драмиш – вид хляб, дава в своята книга „Размишления върху произхода на българите” 1926 г. възрожденецът Данаил Юруков (Тук грешката е моя. За тази глоса е писал друг автор, а не Данаил Юруков, който също пише интересно неща за македонския език, но не и за глосата драмиш). Той посочва връзката с хляба, наричан и по негово време в Македония „дран мъж”, за разлика от другия вид хляб, наричан „бял мъж”. 

    Връзка между тракийските и македонските глоси и днешния български език дава и Никола Йонков-Владикин в книгата си „Зачатките на българската история”, 1901 г.
    Всички тези примери обаче, все още не са събрани от изследователите на едно място. Не е направен разбор, кои глоса е възможно да са правилно обяснени от така наречените непрофесионални изследователи.

    Убеден съм, че с времето, и работата на добронамерените ентусиасти и професионалните учени, ще бъдат изяснени и последните „загадки” около така наречените тракийски глоси. А тези глоси не представляват нищо друго, освен древни старобългарски думи, наричани преди Христа тракийски, предадени от чуждоезични автори, със старогръцки или латински букви. Разбира се като по-древен език и по-близък назад във времето до това, което наричаме индо-европейски език, тракийският език е притежавал лексикални и граматични особености, които не са се срещали в старобългарския, а и днес не се срещат в съвременния български език. Обаче значителната и забележителна близост между т.нар. тракийски език, с неговите локални говори, и това което днес наричаме славянски езици, и в частност българския, език е несъмнена. Това се установява и при по-внимателно и безпристрастно изследване на така наречените тракийски глоси.

https://www.youtube.com/watch?v=c75E-YdE7Mg

Г.С.Раковски върху кръщението Преславскаго двора

"Сичките съхранени нам легенди върху кръщението Преславскаго двора, ако и да разногласят в частните разкази, в повествователната си обаче основа са съгласни: че българите се кръстили на времето Бориса или Богора, българского царя царствуващего в Преслав във времето навизантийската царица Теодора, коя е царувала наместо сина си Михаила, който в повестността е наречен Michel III l’ivroque = Михаил III пияница, в лето 842-867 от рожд. Христова. А то кръщение станало тъй: в Солун се породили два братя, гърци (!), и те били уж от провидение избрани да кръстят българите и в иночеството си се нарекли единий Кирил, а другий Методий. Майка им, когото йоще била тяжка с едного от тях, видяла сънища боговдухновени върху бъдещото велико и свято предприятие сина си. Каква хубава легенда! Само гръцка глава може да я сплете! Защото, после евреите, тии заузеха мястото на избраний от бога народ и дух светий тях и техен язик избрал да просвети мира, като сами са безсидно разпространили и разпространяват тая глупост и за язика си, че само той язик бил евангелски язик!
… Ние щем доказа, че кръщението Преславского двора никакво чудо не е действувало, защото по тях времена чудесата бяха се веке свършили и че то кръщение е било одавно йоще приготовено: че Кирил и Методий не са били гърци, но чисти българи, и македонците българи, бивши отпреди Христа йоще по тях места, приемнали са хритиянството по-напред от гърците и кръстивши се йощ от времени посланика Павла, тии са съставили първата Христова черкова в Европа после Ерусалимская. Че бог и святий дух не са избрали гърците и техний язик да просветят мира тии и на него язик; че повечето обряди във восточната черква са се увели от българската стара вяра преди християнството, коя е била основана почти на същите начала и проч."

Из "Ключ болгарскаго язьiка" 1865 г.

Описание на град Варна от края на 19ти век, из романа "Казаларската царица" на Иван Вазов

"Бранков успя в два деня да изгледа всички забележителни места на главния наш черноморски град.
Той го обиколи надлъж и нашир; видя стария град при пристанището, който със своите стръмни тесни улици, гръцко тържище и гръцки и турски език, рибни вони и лимони, беше сякаш един кът от Цариградската Галата, само с по-малко чалми и фесове; гледа работите по строящето се пристанище и от огромните зидове на вълнолома, вдадени навътре в морето, приима по лицето си пръските от разбиващите се с шум в каменната стена пенливи морски талази...
Той шъта в самотната градска градина, в новите квартали на Варна под сенчестите клони на акациите; изброди всичките зелени алеи на разкошната приморска градина с великолепния й вид въз Черно море, в чийто син шир по цели часове погледът му оставаше впит."

" - А, ето там запяха - извика Милка. От лодката с надуто платно пристигаха звукове. То беше гръцка паликарска песен, пяна от гръцките рибари там. Милка и Бранков се ослушаха. До слуха им стигна дружния гръмлив напев:

Варка те-тело н'нарматосо
Триа, риа ро
Триа, риа ро.
Ме серанда дйо комбиа...

Лодката и песента останаха зад тях. Милка продължаваше да се вслушва в звуковете, на които смисълта не разбираха и двамата. Песента полека-лека изгасна във въздуха."

Мавро Орбини за славянската писменост

"Тогава папата незабавно удовлетворил молбата на славяните и преди всичко на тези от Ливорно, които били юридически подвластни на ерцхерцога на Норик. Те и до днес служат месата и другите свети обреди на майчиния си език, тъй като съвсем на знаят латинския. Нещо повече, самите князе на Норик (Норикум) си присвоили (както твърди Авентин в кн. 4) буквите на славяните и ги използват при различни обществени писмени нужди, както може да се види в църквата "Св. Стефан" във Виена.
Славянската нация има две азбуки, каквито нямат ни гърците, ни латинците: едната е сътворена от Кирил и е наричана кирилица, а другата е измислена от свети Йероним и се нарича буквица, тя има следното изображение: (Следват изписани буквите от глаголицата и техните латински съответствия)
Докато кирилицата изглежда така: (Следват изписани буквите от кирилицата с названията - аз, буки, веди и т.н.)
Тези два вида букви са били измислени, както бе изтъкнато, от свети Йероним и от свети Кирил, за които пазят вечна памет славяните, предимно бохемците и поляците. Техните две царства водят началото си от тази прославена славянска нация, която след като завладяла Илирия, разпростряла колониите си още по на север - в Бохемия и Полша..."

Из "Царството на славяните" от Дон Мавро Орбини 1601

Зачатките на Българската история

"За да изуча зачатките на нашата история, аз трябваше да захвана от Омира, да проследя всичките стари елински автори след него, всичките латински списатели и всичките византийски летописци. Като ми беше недостатъчно това, аз трябваше да изуча съседите на древните жители на нашата земя, които са имали съприкосновение със старите Египтяни, Финикияните, Асиро-Вавилонците, дори и със Шумеро-Акадите, и отпосле всичките тия славни народи са били владяни 270 години от жителите на нашето отечество. Нашите прадеди са внели много нещо от своята душа в душата на тия азиято-африкански народи, като обединили различните цивилизации и слели в една, сближили народите и ги накарали да се запознаят и си заемат един на друг полезното. По този начин дойдох до убеждението - като щудирах една верига от четиридесет века - че нашата народна раса е една от най-даровитите: храбра, умна, трудолюбива, свободолюбива, и главно, надарена с творчески гений. От началото на вековете досега тя нищо не е изгубила от тия си черти, които следват да живеят в душата й. Заслугите на нашия народ пред человечеството и цивилизацията са огромни, особено за европейските народи, които чрез нашата земя са добили светлината и умът. Един такъв величествен предмет се указа достоен да плени моето внимание и да ми влее енергия в голямото и трудно предприятие, което аз успешно изкарах докрай...
Направи ми особено неприятно впечатление единодушното твърдение на историците в Европа, че само нашите деди - Траките - били измрели, а всички останали народи и до днес живеят. Шепата Гърци, шепата Керкети, Арменци, дори и Кардуките на Ксенофонта и Кадусите на Страбона живеят в лицето на сегашните Кюрди, а само нашите деди били измрели. на мястото им били се населили Чувашки Татари, дошли от Волга, и после се ославянили! Нашите читатели ще имат случай да видят. че всичко това е измислица и няма в него нищо вярно.
В изследванията си аз съм се ръководил само от чувството на истината: никакви националистически гордости не са били в състояние да ме отбият от този път. Тая моя метода ми направи цял ред открития: и нийде не видях, не срещнах да сьм се заблуждавал. Надявам се моите трудове да създадат много работници на това обширно поле, покрито с рози. Време е народа ни да има история, изработена от нас: от чужденците да не очакваме да ни описват миналото, което те добре не познават. Те толкова пишат за нас, колкото ние можем да напишем за Патагонците. Нека не чакаме какво ще кажат ураколите във Вена, защото те нищо положително не могат да кажат, понеже не ни познават"

Никола Йонков-Владикин "Зачатките на Българската история" 1901 г.

Андрея Луков

Ако човек от нашето поколение има дядо или прадядо роден в Пловдив, то голяма е вероятността този дядо да е грък, арменец, евреин, турчин или поне павликянин-католик. Такъв е бил обликът на Пловдив, а изобщо на големите градски центрове, преди сто и двадесет - сто и петдесет години.
Дядото на моя дядо, по майчина линия, Андрея Луков, роден в Пловдив, в средата на 19 век е бил от католиците, макар и вероятно не от павликянските. Според запазените спомени в рода фамилия Лукови идват от Видинския край. Там е имало силна католишка пропаганда през 16-17 век от района на Чипровци и околността. Има и до днес католишки черкви и села. 

Навремето дядо ми Андрей беше прочел в хрониката на Константин Муравенов за павликянина (т.е. католик) Арнаут Матея, който идвал от албанския град Шкодра и се беше впечатлил от тази информация. Тук изглежда също има някаква връзка с рода, с фамилията Шкодрови, но по женска линия. От друга страна името Андрей в Албания е доста разпространено, лично бях свидетел на това през 2013 когато ходихме до там, а и до днес над 10 процента от населението е от католишко вероизповедание.
Вероятно Михал И. Луков, роден през 1825 година, е този който идва в Пловдив, от Северозападна България, от района между Чипровци и Видин. Той притежавал няколко чифта волове и достатъчно пари за да закупи 300 дка земи, близо до град Пловдив. Близък е бил с турския бей, притежаващ земите около село Коматево, където са били и неговите 300 дка земи. Михал Луков (1825-1889) се жени за Анка Ковачева, една от петте дъщери на Андрей Ковачев, един от най-богатите пловдивчани по това време, който е имал и двама сина - Иван и Петър. Вероятно евродепутатът Андрей Ковачев, за мен най-симпатичният български евродепутат е наследник именно на тези Ковачеви. Единственото дете на Михал и Анка е Андрея Луков, роден през 1857 година. По време на руско-турската война през 1877-1878 година, когато част от турското население напуска България, беят остава своите чифлишките земи не на Михал, а на младия Андрея, тогава 20-21 годишен. Той явно вече се доказал като деен и отговорен човек, понеже беят е оставил земите на него, вместо на баща му.
Земеделието се превръща в основна дейност на рода или поне на по-голямата част от него. Андрея Луков има две деца Михал и Анка от първата си жена Катина, която почива млада, двадесет и две годишна. От втората си жена Джена (Шкодрова), има четирима сина Иван, Петър, Георги, Стефан и една дъщеря Екатерина. Семейството отглежда и две храненичета.
В самото начало на 20 век, фамилията построява няколко сгради в градския център и в католишката махала в град Пловдив. Една от сградите е тази на края на главната улица, точно преди подлеза на бул. „Шести септември” известна и до днес като Прокуратурата. На фасадата са запазени инициалите АМЛ (Андрей Михалов Луков) и годината 1910. Днес сградата е разделена между много и най-различни наследници, на многобройната фамилия. Значението й за такива като мен е по скоро символично, отколкото материално. По нагоре в квартал Капана се намира и още една ъглова сграда, притежание на рода, известна със старото си име отпреди 9-ти септември - "Златната Лисица".
Земите в Коматево, които фамилията обработва, са около 1000 дка. В главния стопански двор, където е бил старият чифлик е построена масивна сграда, също около 1910 година. Тази сграда е запазена и до днес, със масивно каменно подземие, за съхраняване на продукти и горна широка жилищна част. За съжаление Андрея Луков умира сравнително млад, понеже се заразява с тиф, докато лично полага грижи за едни от работниците си. Тази година се навършват 100 години от смъртта на прапрадядо ми Андрея, а и сто и шестдесет години от рождението му. На него е кръстен дядо ми Андрей (1920 -1997), син на Иван Луков. Оттам по късно и аз съм кръстен Андрей и нося това по-рядко срещано за България име.

Андрея Луков (1857-1917)

Личната библиотека на Хитлер

"Открих, че личната библиотека на Хитлер, която е разделена между жилището му в Канцлерството в Берлин и вилата му на Оберзалцберг при Берхтесгаден, съдържа приблизително 16 300 книги. Те може най-общо да бъдат разделени в три раздела:
Първият раздел е военният, който съдържа приблизително 7000 заглавия, включително за кампаниите на Наполеон и пруските крале, за живота на всички германски и пруски величия, както и книги за практически всяка известна голяма военна кампания в историята.…
Военните книги са разделени по държави. Тези, които не са издавани на немски, са превеждане по заповед на Хитлер. Много от тях са с обстойни маргиналии ( подчертаващи линии и бележки, т.е. били са четени от Хитлер). .. .Вероятно няма нито един дял от военното познание, древно или съвременно, за който да не се говори в тези 7000 книги, и е ясно, че Хитлер е прочел много от тях от кора до кора.
Вторият раздел е близо 1500 книги за архитектура и изкуство – театър, живопис и скулптура, които са водещите интереси на Хитлер след военните въпроси. Сред книгите има някои за сюрреализма и дадаизма, макар Хитлер да не е имал влечение към тези течения. Една от ироничните му маргиналии в груб превод звучи така: „Съвременното изкуство ще революционизира света? Глупости!” Когато прави тези свои бележки, Хитлер никога не използва писалка, а най-често – старомоден химически молив, който не може да бъде изтрит.
Третият раздел включва книги по астрология и спиритуализъм, които са му доставяни от цял свят и са превеждани, когато това е било нужно. Има също спиритуалистки снимки и заключени на сигурно отделно място – снимки на съзвездията във важните дни от неговия живот. Всяка от тях е със собственоръчно написана от него бележка и в отделен плик. В този трети раздел значителна част книги са посветени на храненето и диетите. …
Има също около 400 книги за Църквата, почти изцяло за Католическата църква. … Самият Хитлер е католик, макар и непрактикуващ.
Между 800 и 1000 книги са обикновенна популярна литература. Много от тях са непотребни, на който и да било език. Има голям брой детективски четива. Хитлер притежава събраните съчинения на Едгар Уолъс…. Сред любимите книги на Хитлер са събраните индиански произведения на Карл Май….
Социологическите трудове също са сериозно застъпени в библиотеката, включително един уникален труд на Роберт Лей, написан през 1935 г., за световните социологически проблеми и техните решения. …Друга книга от библиотеката на Хитлер е трудът на Алфрид Розенберг, в който се предлага сливането на нациския Райх и Църквата. От нея днес се знае, че са оцелели само 12 екземпляра….
В своята младост, когато има време, Хитлер обича да подвързва и подлепва повредените си книги. Неговият собствен бестселър Mein Kampf му донася забележително състояние от близо 50 милиона райхсмарки, както се говори в немските банкови среди…. Райхканцлерът никога не намира за нужно да използва собствената си официална заплата, голяма част от която дава за благотворителност.
Сред книгите в библиотеката на Хитлер има и един том в област, към която той винаги е проявявал особено голям интерес, а именно науката за ръката (хиромантия)…"
Из Приложение 1 от книгата на Тимъти У. Райбек „Личната библиотека на Хитлер”

Пулпудева

Едно от старите тракийски названия за град, населено място, е думата "дева" или "дава". Тази дума е доста разпространена в имената на населени места по целите Балкани. Тя се е запазила в името на нашия град Пловдив (старо Пулпудева). Произходът на думата дева (дава) е много интересен. От една страна той е свързан с понятието за див-дев, оттам и думата дева и девойка. От друга страна е свързан с представата за дивен – чуден (а също и странен, див), както и глагол дивя се – нещо средно между учудвам се и възхищавам се. От трета страна е свързан с понятието за божествен – индо-арийската дума дева (deva) - божество както и латинското deus "божество" и divus "божествен". На старослявянски въщо имаме дума "девъ" със значение божество, богиня.
Да не забравяме и прилагателното дивна – чудна, прекрасна, приказна.
Затова не е чудно, че в древността хората са изобразявали градската богиня именно като жена, с корона, венец от крепостни стени. Имаме запазени такива изображения върху антични монети от различни български градове.
Останалите тракийски названия за град, населено място, освен дева (дава) са - брия, пара, диза и други.

Антична монета от Филипопол, с изображение на градската богиня, с корона от кули и крепостни стени.

Поглед към Небет тепе, с най-старите запазени крепостни стени, от 6 век преди новата ера.

Романът "Нова земя"

Много хора са чували за романа „Нова земя” на Иван Вазов, но за разлика от романа „Под игото”, никой не го е чел. Чували сме в училище, че „Нова земя” е нещо като продължение на „Под игото”, разказващ за живота в следосвобожденска България. Знаем, че някои от героите в романа са същите, знаем че Боримечката станал депутат в новоосвободена България, и че романът бил несполучлив, затова и заслужено отдаден на забрава.
Че това не са нещо повече от глупави клишета, човек разбира още при прочитане на първите страници на този роман. В това имах възможност да се убедя през изминалото лято. Имах щастието и времето да прочета „Нова земя”, по време на почивката си в град Хисаря, през лятото на 2016 година.
Романът излиза за пръв път от печат през 1896 година, т.е. 18 години след Освобождението на България и 11 години след Съединението на Княжеството и Автономията. Именно така е наричана най-често Източна Румелия в романа – Автономията. Наричана е още Южна България или просто Тракия. А главата, в която се срещаме отново с Боримечката е озаглавена „Тракиец”. Вазов обича и често превъзнася родна Тракия, това е без съмнение.
Първите три части от книгата са силно впечатляващи. Самият Вазов представя себе си в романа, под името и личността на героя Стремски. Тези начални три части са доста лични, дори и да приемем, че само малка част от описаното е действително случили се събития. Бягството на българското население по време на Априлското въстание през Балкана Вазов прави по записките на майка си Съба Вазова, а вероятно и според други разкази. Дори и посредствен литературен критик би разбрал, че именно поради тази лична страна, романът няма как да достигне популярността на „Под игото”.
Разбира се лични са и следващите четири части, но все пак в тях вече преобладава общественото, политическото, културно-историческото. Забелязва се една литературна размесеност, между отделните части, което е отбелязано от критиката веднага след излизането на романа. Но тя не е толкова натрапчива и романът би могъл да мине за напълно хомогенен, пред непретенциозния читател.
В края на романа например, са представени тежки и грозни балкански сцени и непосредствено след това Вазов ни води на пътешествие до Женевското езеро и Париж, в центъра на който вече блестят електрическите лампи. Тази неголяма част от романа напомня по жанр по скоро на пътепис, но все пак сравнително успешно втъкан в основната идея на романа.
Все пак една от основните причини романът да не е толериран в периода 1944 -1989 година, а и след това, са острите изказвания на Вазов по отношения на социализма, ярко изразени в главата "След кулата" на част пета. Тази критиката е толкова остра и живописна, че не може да бъде прескочена или "замазана" с фрази от рода на тази, че Вазов не е разбирал или не е бил узрял за да прозре великата идея на социализма и т.н.
Интересни и любопитни са от дистанцията на времето и кратките макар описания на стари местности, улици, къщи в следосвобожденско Русе, Берковица ( Бреговец в романа), Хисаря, Сопот (Бяла черква) и разбира се град Пловдив. Днес това са едни едва ли не ценни краеведски описания, които могат да бъдат използвани от етнографи и краеведи изучаващи миналото на различни наши градове.
Ценен и интересен от историческа гледна точка е погледът на Вазов върху процеса на Съединението на Източна Румелия с Княжество България. Това е един доста различен поглед от традиционно изучавания в училищата и дори в университетите. Лично за мен това беше третата гледна точка, която придобих към Съединението от 1885 година. Първата беше тази от училище и университета, а втората от книгата „Строители на съвременна България”, част І-ва от Симеон Радев.
В средата на 50те години на 20 век, когато е издаден луксозният том 13 от творчеството на Вазов, съдържащ романа „Нова земя”, марксическата критика се опитва да намери тези места в повествованието, отразяващи несправедливостта и корумпираността на капиталистическа, новоосвободена, България. Тези опити са напълно неуспешни и жалки, но като се казва такива бяха тогава времената.
Днес сме щастливи, че може да отворим и прочетем романа „Нова земя” с един непредубеден поглед, даден ни от демократичната епоха, в която живеем. И да открием вътре едни свят подобен на днешния, но и все пак различен. Да се докоснем до личните преживявания на Вазов, които той е имал смелостта и гордостта като един истински поет да сподели с читателите. Да попаднем в една интригуваща история, която дори не е лишена от това, което днес наричаме елементи на екшън…
Разбира се отново да подчертая, че „Нова земя” няма как скоро да достигне популярността на романа „Под игото”, но не е и нужно. Достатъчно е романът да достигне до хората, до които трябва. Преоткриването на романа вече започна (това допълвам сега през 2019 година), с неговото преиздаване през 2019 година и една нова постановка на Народния театър по мотиви от "Нова земя".
И накрая щях да пропусна нещо много важно – езикът на Вазов. Незнам дали когато съм чел „Под игото” съм бил просто по-малък и този негов език, този негов начин на изразяване, не ми е направил съответното впечатление. Извинявам се за шаблона, но това е наистина едно уникално преживяване. Специфична описателност, широта на изразните средства, мекост и ненатрапчивост, богатство на думите и изразните средства и всичко това запаметява картини, картини, чувства и разлети емоции. И обогатява – нравствено, познавателно, дори развлекателно. Неслучайно Иван Вазов е въздигнат на пиедестал и днес е това, което е.

Онлайн - https://chitanka.info/text/3754-nova-zemja