Войната в Украйна приключва

    Това е една новина, която очакваме вече година и десет месеца. Тази новина можеше да е факт още на първата седмица от специалната военна операция, когато руснаците очакваха украинците на масата за преговори, но някои предпочете да задвижи огромен икономически, военен и кървав конфликт, вместо това.

    Една от важните новини, която не успя да си проправи път през страховитата пропаганда съпътстваща военния конфликт, беше тази, че украинците, с помощта на техните партньори от 2014 година насетне бяха изградили страховита отбранителна линия, по границата на цялата Донецка област. Тази линия се състои от огромен брой окопи, укрепени стратегически пунктове, бетонни бункери и тунели, пред които бледнеят подземните укрепления на Хамас в ивицата Газа. Тази линия се задържа сравнително постоянна в продължение на година и половина, но в момента тя рухва. След нея пътят към големите градове и столицата Киев е открит.

    Градът Маринка е част от тази страховита отбранителна линия, затова неговото превземане, не е просто превземането на един град, а падането на много важна част от цялостната отбранителна линия по фронта между Русия и Украйна.

    С предвижването на нови подкрепления, руснаците притискат фронтовата линия при Бахмут, на път са да обкръжат Авдеевка и двадесет хилядна украинска войска там, връщат бавно и захванатите от украинците земи при Роботино, за което слушахме дълги месеци във връзка с украинската контраофанзива, атакуват и укрепения център при Новомихайловка, увеличават натискът при Купянск. В тази ситуация се говори за мобилизирането на нови петстотин хиляди украйнци, но за това са необходими нови милиарди, с които Украйна в момента не разполага.

    Ето и една актуална информация, успяла да се промъкне през цензурата, благодарение на необятността на интернет пространството. „Имам украински приятел Марко”, пише Едвард Кенуей, в коментар към военен канал в Ютюб „който избяга от Украйна, след като получи съобщение от брат си, който беше в района на Новомихайловка с една от териториалните бригади. Той молеше брат си да напусне, защото знаеше, че войната е загубена и съжаляваше, че се е посветил на това...

    Нещо повече, той обясни как са си поделяли боеприпасите, около 300 патрона за 15 човека, че са се чувствали безпомощни, докато са били подложени на непрекъснати бомбардировки, той също така каза, че не е ял от 2 дни, защото тези, които трябвало да носят храна, били убити или бомбардирани. Той също така разказа как продължителността на живота в най-горещите райони на неговия фронт е била около 10 дни. Ситуацията е катастрофална според разговора, който имах с него. Само преди 4 дни брат му беше убит от снаряд, докато се опитваше да спаси един от другарите си.” Едвард Кенуей уточнява, че прави това съобщение, за да покажа ужаса на войната и да покажe, противно на медиите, че повечето украинци искат да напуснат страната.

    Всъщност войната е изключително скъпо занимание и ако не бяха милиардите външна помощ за Украйна, тя отдавна щеше да е приключила. Само че това трябваше да стане по най-тежкия и кървав начин и да се задвижи военната машина в Украйна, Русия, Европа, САЩ и по целия свят. Веднъж задвижена тази машина трудно ще спре, дори и с приключването на войната в Украйна.

По-добре врабче в ръката отколкото орел в небето

Има такава българска поговорка, а може и да не е българска - По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето. 

Това ще рече да не преследваме неосъществими или много трудно осъществими цели, а да се задоволим с това, което е налично. Един вид по-добре малко, отколкото нищо. Или още по-точно по-добре нещо малко но реално, отколкото нещо голямо но илюзорно. Понеже така е по-практично, най-малкото...

Е, те тази поговорка никога не ми е била принцип в живота, ама никога. Никога не се задоволявам с малкото и не правя компромиси за качеството. Предпочитам да си гледам орлите в небето и да ги дебна. Малки птички, врабченца, лястовички са ми симпатични, но не ме удовлетворяват. Предпочитам да седя сам и по-отношение на приятели и по отношение на приятелки, отколкото да правя компромиси. И с другите дела съм така и по-точно не с дела, а с преследването на цели. Не правя компромиси в това отношение, с малки победи не се задоволявам.

Затова понякога съм чувал за себе си, че съм грандоман, и то често от майка си, а майките ни познават най-добре. Не че не съм разбрал, че всяка работа се започва и се върши с малки стъпки, просто често съм се захващал или съм искал да се захвана с големи дела. И жена ми не ме разбираше в това отношение или поне така е писала в показанията до съда. Почувствах се доста обиден от нейните обвинения, че съм се стремял към големи цели. Добре, може да не е практично и да изглежда нереално от нейна гледна точка - жените имат право да са практични. Но как изобщо да постигнеш нещо, когато човекът до теб не само не те подкрепя, но ти пречи и обвинява - абсурд. 

И така ние дето не се задоволяваме с малкото и се точим на орлите в небето сме подложени на риск. Докато орелът е в небето всички може да ти се подиграват, а и може никога да не го уловиш. Обаче ако го хванеш, друга песен всички ще запеят... Но всъщност, аз вече наистина слабо се интересувам какво говорят хората около мен, просто си следвам целите.

Умря циганката дето ме хвалеше

...затова по-долу давам мнението и на други хора -  

Аз към Тодор Петков: Ако искаш регистрирай се в блог бг и там да си комуникираме. Има свестни хора в блога, макар че има и достатъчно такива, които вярват в извънземни и световния заговор и подобни. Може да започнеш да пишеш по темите, които те интересуват и ще ги обсъждаме. Имах фейсбук профил 3 години, но го изтрих, макар че там много дискутирахме в историческите групи. Това е засега.

Тодор Петков: Като чета там, всеки път ти се възхищавам за толерантността, за здравите нерви и непоклатимото здравомислие! (В Пловдивския университет - макар че живея в София - освен логика преподавам и философия на психиатрията, тъй че това ми мнение е донякъде компетентно.)

Коментар в "Свободно слово" на Андрей К. : 

Привет, Милена. Не можах и аз да се въздържа да коментирам, след като прочетох този текст. Да, в България в момента са си дали среща много тъмни и много светли души. Затова битката е доста тежка... Българите са оцелели хиляди години, както добре знаеш, така че не се притеснявай толкова много от поведение, отношение, нрави и т.н. Да, голяма световна катастрофа, катаклизъм е възможно да има до пет години. Но, нашата най-важна задача, на хората които може да мислим самостоятелно, включвам и себе си, е да преведем възможно най- леко и безопасно хората през тези турболентни времена. Помисли върху този въпрос. Така че България няма да загине, въпросът е да не страдаме много, да не бъдем наказани много... до степен, да не ни се живее повече. Животът продължава, ще продължи и след 5 и след 50 и след 500 години и т.н.

Коментар до Андрей К. :  Не давай акъл на Милена. Свали си маската. Сороски вълк в овча кожа. Навсякъде сте плъзнали, да унищожите всичко читаво и борбено. Толкова долна продажна пасмина,тръгнал да поучава и да "превежда" .

Отговор на Милена Върбанова: 

По повод Андрей: Г-жо/ Г-не, благодаря за защитата, но аз познавам отдавна Андрей. Той е мой стар приятел, археолог, влюбен в дълбоката древност и в пътешествията. Не е соросоид, не носи маски. Приемам коментара му като приятелски съвет, а не като поучение. Ако трябва да бъде "обвинен" в нещо, това е безкрайната му доброта.

Под моя статия във Факти бг:

Този Андрейчо е един от силните платени рупори на Кремлянскит фашистчета и вие решихте трибунка да му дадете? Ама безплатно ли???

Този безродник ще е вторият русофил, с орден лично от Путин.

Браво на Автора за откритата и смела гражданска позиция-различна от угодничеството на новите властимащи...!

Трудно е да повярваш, че човек казва истината, когато ти на негово място би излъгал.
Хенри Луйс Менкън
Браво на автора, че се е осмелил да каже истината, чест и достойнство има този човек!

 

 

 

Има време за всичко

С тези думи започва известната на всички глава три в Еклесиаст, една от най-мъдрите глави в Стария завет.

Всичко си има време, време има за всяка работа под небето... И започва едно изброяване. Тези думи доста ме впечатлиха като малък, по-точно ме впечатлиха с това, че човекът твърди, че за всичко има време. Как така ще има време за всичко - има толкова много неща да се свършат и направят на тази земя. Как така ще има време за всичко ? Човекът сигурно нещо се е объркал или просто се опитва да ни даде успокоение или е живял някъде някакъв живот различен от нашия

Днес от висотата на моите 48 години, мога да потвърдя, че Еклесиаст е прав. Нито се е объркал, нито е живял някакъв живот някъде другаде, просто наистина за да се увериш лично, за да достигнеш ти самият до тази истина си трябва време. И виждаш, че е така - за всяко нещо си има време и човешкият живот е достатъчен, за да изпиташ и да преминеш пред всичко.

Изводът, който остава е казан почти директно и в самия Еклесиаст - просто трябва да се насладиш и да се радваш на всичко в живота. И да не се притесняваш, че няма време за това или за онова... Има време за всичко.