По-добре врабче в ръката отколкото орел в небето

Има такава българска поговорка, а може и да не е българска - По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небето. 

Това ще рече да не преследваме неосъществими или много трудно осъществими цели, а да се задоволим с това, което е налично. Един вид по-добре малко, отколкото нищо. Или още по-точно по-добре нещо малко но реално, отколкото нещо голямо но илюзорно. Понеже така е по-практично, най-малкото...

Е, те тази поговорка никога не ми е била принцип в живота, ама никога. Никога не се задоволявам с малкото и не правя компромиси за качеството. Предпочитам да си гледам орлите в небето и да ги дебна. Малки птички, врабченца, лястовички са ми симпатични, но не ме удовлетворяват. Предпочитам да седя сам и по-отношение на приятели и по отношение на приятелки, отколкото да правя компромиси. И с другите дела съм така и по-точно не с дела, а с преследването на цели. Не правя компромиси в това отношение, с малки победи не се задоволявам.

Затова понякога съм чувал за себе си, че съм грандоман, и то често от майка си, а майките ни познават най-добре. Не че не съм разбрал, че всяка работа се започва и се върши с малки стъпки, просто често съм се захващал или съм искал да се захвана с големи дела. И жена ми не ме разбираше в това отношение или поне така е писала в показанията до съда. Почувствах се доста обиден от нейните обвинения, че съм се стремял към големи цели. Добре, може да не е практично и да изглежда нереално от нейна гледна точка - жените имат право да са практични. Но как изобщо да постигнеш нещо, когато човекът до теб не само не те подкрепя, но ти пречи и обвинява - абсурд. 

И така ние дето не се задоволяваме с малкото и се точим на орлите в небето сме подложени на риск. Докато орелът е в небето всички може да ти се подиграват, а и може никога да не го уловиш. Обаче ако го хванеш, друга песен всички ще запеят... Но всъщност, аз вече наистина слабо се интересувам какво говорят хората около мен, просто си следвам целите.