Ти знаеш ли кой съм аз? - Гордостта е първи грях пред Бога

    С доста голямо учудване, преди няколко години, научих от един праведен християнин, че именно гордостта е първият, главен грях пред Бог. Защо гордостта, чудех се аз, има толкова по- страшни неща, които могат да бъдат извършени и не намирах точното обяснение.

    Думата гордост в българския и в славянските езици идва от "гръд"– която е изпъчена. Това е най- характерното за един горделив човек - изпълнените гърди, а оттам се е появила и самата дума в древността. Няма нищо лошо, човек да е независим, да е доволен от резултатите на своето дело. Проблемът идва след това, когато човек се приеме за напълно независим, започва да се величае и да се мисли повече от другите, започва да отхвърля Бог, защото започва да смята себе си за най-велик. А този процес е неизбежен, защото егото и самочувствието на човека имат склонност да нарастват до безкрайност, преди Господ, във великата си милост, да ни нанесе удар, с който да ни опомни, че вървим по грешен път.

    Именно поради гордостта дяволът, Луцифер, който първоначално бил помощник на Бог и също ангел в небесата, се помислил за по- велик от Бог и бил изхвърлен от небесното царство. Именно поради гордостта и ние човеците сме склонни да отхвърляме присъствието на Бог, да убеждаваме себе си, че всичко става благодарение на нас, а не чрез Неговата милост.

    Навсякъде в Светото Писание се говори за последствията от гордостта, като например в Притчи 16:18 „ Гордостта предшества погибелта, а високомерието - падането.“ Гордостта е взимане на славата, която принадлежи на Бог и присвояването й за себе си. В крайна сметка гордостта е отхвърляне на Бог, затова се счита за най- голям грях пред Него.

    Виждаме и днес от какво се разпалват конфликтите по света – от гордост и надменно отношение към другите, считани за по- нисши същества, от нас. Според църковните поучения, гордостта е „предтеча на безумието, знак за безплодие на душата, причина за бесуване, виновница за паденията, извор на гняв, пазител на греховете“ и т.н. и т.н. Затова добре е да помним, малко странния на пръв поглед факт, че именно гордостта е първи грях пред Бога.

Второ дело по ЗЗДН - писмо до Веси

 Здравей, Веси,

Да ти обясня и на теб, защо стигнахме дотук, имам предвид последното дело, както обясних и на брат ти.

Просто априлската ваканция трябваше да ми дадеш Йована за 2 дена. Не повече, за да не го приема за подигравка, както ти направи, като ми я даде само за един ден. Но твоя си работа, прави каквото знаеш. 

Грешката е моя още при разводното дело, че се подадох на молбата на съдийката, да не водим такова. Аз, както видя, си водих и двама свидетели, а твоите не ги видях и до днес си умирам от любопитство да видя кой щеше да доведеш, за да каже, че не съм се грижил за семейството или за Йована или нещо подобно... Понеже такива хора няма. Но както и да е, грешката е моя, понеже се надявах, че и ти ще проявиш разбиране, както аз направих отстъпка тогава, да не водя дело, но съм се лъгал.

След това, не мога да си обясня, защо трябваше да ми изпращаш онова писмо за къщата и колите чрез съдия изпълнител. Не проумях точно каква е идеята, а и това че ти не можеш да ползваш къщата беше чиста лъжа. Имаш двата ключа от къщата и винаги си ги имала, на един ключодържател с Айфеловата кула. Аз даже още не съм ги сменил, дори и след сделката, така че винаги си можела да ползваш къщата. Не успях да представя този факт на явна лъжа от твоя страна в настоящето дело, което също беше мой пропуск, но при следващи дела ще го направя.

След това за първи май също трябваше да ми дадеш Йована за две нощувки, за да мога спокойно да я заведа в София. Това беше всичко, не друго, за да не избухвам там край Водната палата.

Но ето ти си мислиш, че си права, че аз съм виновникът и насилникът. Добре, но тогава защо не даваш детето да се вижда с баба му, с леля му и с братовчедка му Мира? Защо си изтрила всичките ми приятели във Фейсбук и т.н. ? Знаеш ли за какво говори всичко това?

Говори, че проблема не е в мен, а в теб. Щом всички са ти виновни на теб, а реално твърдиш, че проблемът е в мен и съм виновен аз.

Ами това е, а ти постъпвай както си знаеш, аз там нямам право да ти казвам нищо.

Андрей К.

Какво означава числото на звярът 666 и кой е белегът му?

 В началото, както се казва имаме две новини – едната добра, другата лоша. Добрата новина е, че действително нашето поколение е избрано, защото хората от нашето време ще станат свидетели на „края на света” и на „последните дни”. Това е именно и лошата новина, че идва край на една епоха, на една цивилизация. Действително главата, за която ще говорим е последната в Новия Завет, а и в Библията изобщо.

Последната глава от Новия завет, който разказва за живота, проповедите и чудесата на нашият спасител Иисус Христос, както и за делата на неговите първи апостоли, е наречена „Откровението на Иоана”. Тази последна глава е много различна, от всичко написано по-напред и се отличава със своя алегоричен стил, особени и странни описания.

Тук именно се говори за Страшният съд и края на дните, за звяра, чието число е 666, за Майката на блудниците, за Новия Вавилон и т.н.? Множеството въпроси, които е предизвикало „Откровението на Иоана”, са вълнували човеците през последните близо две хилядолетия.

 

 

В очакване на нашия Господ и Неговия праведен съд, а и в очакване появата на неговия противник антихриста, сатаната, човек неволно борави с абсолютни категории. Това е причината много често, ние хората, да не разбираме истинските и реални прояви на двете категории Добро и Зло, тук на Земята. Така е и днес в нашата свръхинтензивна епоха на технологии и комуникации, когато все повече губим представа за Добро и Зло, а и губим изобщо представата си за каквото и да било.

Това е и причината да си представяме че антихристът или който и да е враг на хората, ще дойде с черната си армия и ще насилва хората. На човеците насила ще бъдат поставяни чипове, и белези по ръката и челото, за който се говори в Откровението. А истината е съвсем различна.

Може би най-известното място в „Откровението на Иоан” е глава 13, където се говори за звяра и за числото 666. Текстът е следния: „И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е Шестстотин шестдесет и шест” (Откр. 13: 16, 17, 18).

Мисълта какво означава числото 666 или какво име се крие зад него, вълнува човечеството вече две хилядолетия, но именно нашето време вече дава окончателен отговор на този въпрос. Самата представа за звяра от Откровението на Иоана, също не е също съвсем точна. Старогръцката дума θήρ (θηρός), означава както звяр, диво животно, така и създание, твар, т.е. нещо което може да бъде много по-широко обхватно, а не е свързано с първична злоба, страст, стръв.

Името, което се крие зад числото 666 е по особено и не е лично име. В древни времена, шестата буква в старогръцката азбука е била така назоваемата дигама ( Ϝ ). Тази буква отпада от азбуката още в началото на новата ера, но запазва цифровата си стойност до късни времена, която е 6. Дигамата е еквивалент на финикийската буква wᾱw, като  фонетично буквата се произнася като (В) по славянски или (W) по латински.

И така, ако съчетанието от три букви В само преди половин столетие е било неясно за човеците, то днес тяхното съчетание е ясно за всички – WWW (world wide web). През столетията „пресмятането” на числото 666 е вървяло в посока на име, или титла, или длъжност, и то на човек, но сега имаме основания да вярваме, че това е просто пресмятане на букви и цифри, на това човешко творение. Впрочем самите евреи, когато влизат в интернет, глобалната мрежа, пишат три шестици, за да обозначат буквите WWW. Идеята за връзка между 666 и WWW не е съвсем непозната, доколкото вече абсолютно всичко на този свят, свързано с числото 666, е отбелязано и изследвано, а още повече днес се намира в световната мрежа, за която също ще стане въпрос по-нататък. Но много важно е какво следва оттук насетне, нещо което не е направено още от никой, доколкото ми е известно, а не се срещна дори и в глобалната мрежа, този безкраен съдържател на информация.

Така получаваме доста по-различна картина от досегашните представи, че някой насилствено ще жигосва или чипира човеците, за да им постави „белега на звяра”. То всъщност ние всички сме вече чипирани, но доброволно – с нашия интернет телефон в ръката. Да, белегът е вече в нашата дясна ръка и това са нашите мобилни устройства – айпади (интернет таблети), айфони (интернет телефони), смартфони и всички подобни устройства, които държим в ръката си и които ни служат освен за друго особено и за връзка с интернет, в последно време. И сега разбираме съвсем другият смисъл на думите: „И той ще направи, щото на всички – малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби – да се даде белег на дясната им ръка или на челата им, та никой да не може нито да купува, нито да продава, освен оня, който има тоя белег, или името на звяра, или числото на името му” (Откр. 13:16,17)

Виждаме действително как всичко, включително и търговията се съсредоточава все повече в световната мрежа. Особено по време на Ковид-19 карантината и локдауна, в началото на 2020 година, видяхме че не е далече времето, когато никой, който не разполага с белега, т.е. устройството, не разполага с името на звяра, т.е. световната глобална мрежа, и с числото на звяра, т.е. със абревиатурата www, няма да може нито да купува, нито да може да продава!

 

На няколко места в Откровението звярът (или по-точно създанието) е описан като такъв, който едновременно беше, но и го няма: „И звярът, който беше и който го няма, е осмий; той е от седемте (царе), и ще загине” (Откр. 17:11). И в същата глава 17 се казва: „Звярът, който ти видя, беше и го няма; той ще излезе от бездната, и ще загине; и ония земни жители, чиито имена не са вписани в книгата на живота от създание мира, ще се почудят, като видят, че звярът беше и го няма, макар и да съществува (Откр. 17:8). Не е ли това едно чудесно описание на интернет, глобалната мрежа, която хем съществува, хем всъщност я няма?

Ето какво още се казва в Откровението: „И той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена, седеща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога. Жената бе облечена в багреница и червено и украсена със злато, със скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от нейното блудствуване. И на челото и имаше написано това име: Тайна; Великий Вавилон, Майка на блудниците и на гнусотиите на земята. И видях, че жената се беше опила от кръвта на светиите и от кръвта на Исусовите мъченици; и като я видях, зачудих се твърде много” (Откр. 17:3).

Ако всичко казано дотук е вярно, на определено място трябва да търсим и великия град Вавилон. Понякога в писания написани от протестанти, по един елементарен начин се представа връзката между града Вавилон, споменат на много пъти в Откровението, и града Ватикан, в който резидира главата на римокатолическата църква – папата. Но това е поредното противопоставяне на протестанти срещу католиците и римския папа. Ако трябва да търсим такава фонетична връзка, то действително може да я намерим и на друго място – в името Силикон валей – Силициевата долина, разположена в западната част на САЩ. В Силициевата долина се намират седалищата на най-големите високотехнологични компании, произвеждащи компютри, софтуеър и електроника. Силициевата долина е с център градът Сан Хосе, а цялата област е част от залива Сан Франциско. Богухулните имена, за който се говори в текстът на откровението са обичаните от нас имена на високотехнологични компании, помещаващи се на това място. Разбира се други два, големи, високотехнологични центрове в САЩ има и в градовете Ню Йорк и Вашингтон.

 

Друг смисъл и ново значение придобиват и думите от глава 18 на Откровението: „защото всичките народи пиха от виното на нейното разпалено блудствуване и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци се обогатиха от безмерния и разкош”(Откр. 18:3). Отново много точно описание към днешна дата на глобалната световна мрежа.

Днес все още си мислим, че глобалната мрежа е едно добро начинание, невероятен извор на информация, невероятно улеснение в общуването, изобщо дава ни немислими досега възможности. Но виждаме и обратните тенденции и все повече хора усещат заплахата, която интернет мрежата представлява. Изглежда съзнателно или несъзнателно все повече хора използват интернет, а и ще продължават да го използват за неугодни Богу цели и ще дойде един момент, в който греховете на мрежата и ще стигнат до небето, както е казано в Писанието, и Бог ще си спомни нейните неправди.

В Откровението има и различни предупреждения свързани със създанието (звярът) – мрежата, като например това: „Петият Ангел изля чашата си върху престола на звяра: и царството на тоя се помрачи, и човеците прехапаха езика си от болка и похулиха Небесния Бог поради болките и раните си, ала се не разкаяха за делата си” (Откр. 16:10,11). Това говори за възможни проблеми, свързани със самите интернет телефони, които днес ползваме или с по-нататъчното развитие на Изкуствения Интелект или нещо подобно. Но виждаме също, че трудно ще бъде на човеците да се откажат от такова достижение, каквото е интернет телефона, глобалната мрежа, ИИ, 5 Джи и т.н.

 

В крайна сметка свръхестествени бедствия ще доведат до края на глобалната мрежа: „И бидоха светкавици, гръмотевици  гласове, и биде силен трус, такъв голям и силен трус, какъвто не е ставал откак има човеци на земята. Великият град се раздели на три части, и езическите градове паднаха; а Вавилон великий биде споменат пред Бога, за да му се даде чашата с вино от яростта на гнева Му. Всички острови изчезнаха, и планини вече не се видяха; едра градушка, колкото талант тежка, валеше от небето върху човеците; а човеците похулиха Бога поради поразата от градушката, защото тази пораза беше твърде голяма” (Откр. 16:18-21). В древния свят мярката за тежест един талант, е била, според различните мерни системи, около 30 килограма  или около 60 килограма.

Информацията, т.е. данните, с която днес разполага световната мрежа се съхранява в огромни сървърни центрове, най-големите от който се намират отново на територията на САЩ, а вече и в Китай. Тези сървърни центрове представляват огромни халета, добре изолирани и защитени, но не чак толкова, че да издържат бедствие с непредвидими размери и мащаби – свръхмощно земетресение или пък градушка с размер един талант – тридесет килограма.

 

В „Откровението на Иоана” се говори за един рязък и трагичен край, свързан със световната търговия, или поне с нейната най-доходна и представителна част. Лесно може да предвидим, че тази търговия както сега, така и в бъдеще ще е все по тясно и по тясно свързана с използването на световната интернет мрежа. Именно компаниите свързани с производството на хардуеър, тези разработващи софтуеър, съхраняващи данни, предлагащи различни устройства, приложения и услуги, изобщо всичко свързано с потреблението на интернет, са най-печелившите в световен мащаб, с трудно изразими за представата на обикновения човек, печалби и капитали. От друга страна, сравнение дори с предходното десетилетие, днес използването на световната мрежа за търговия се е разраснало до гигантски мащаби. Всичките тези параметри, и производствени, и научни, и търговски, са толкова огромни, че все още са трудно представими за по-слабо развитите икономически и технологично държави, но са една съвсем истинска реалност за силно развитите икономически и технологично страни. И тази реалност вече е онова, което определя до голяма степен вътрешната и външна политика на тези държави.

Конкретните думи отнасящи се за фаталния край на великата блудница – интернет мрежата и град Вавилон великий са следните: „Затова в един ден ще й се струпат поразите: смърт, жалост и глад, и ще бъде изгорена в огън, защото силен е Господ Бог, който я съди. Ще я оплачат и ще ридаят за нея земните царе, които са блудствували с нея и живели разкошно, кога видят дима от изгарянето й, като стоят надалеч от страх пред нейните мъки и казват: горко ти, горко ти, великий граде Вавилоне, граде силни, защото в един час дойде твоята осъда! И търговците земни ще плачат и ридаят за нея, понеже стоките им никой вече не купува, стоки от злато и сребро, от драгоценни камъни и бисери, от висон и порфира, от коприна и багреница; всякакво благовонно дърво и всякакви изделия от слонова кост; всякакви изделия от скъпоценно дърво, от мед, от желязо и от мрамор, дърчин и тамян, миро и ливан, вино и дървено масло, брашно и пшеница, говеда и овци, коне и колесници, тела и души човешки. И овощията, за които душата ти копнееше, отдалечиха се от теб, и всичко тлъсто и светло изчезна за теб, и няма вече да го намериш. Търговците на тия стоки, които се обогатиха от нея, ще застанат надалеч от страх пред мъките й, като плачат, ридаят и казват: горко ти, горко ти, граде велики, облечен във висон, порфира и багреница, украсен със злато, драгоценни камъни и бисери, защото в един час пропадна толкова голямо богатство!” (Откр. 18:8-17)

Много интересно е и мястото, където се говори за десетте царе „които още не са приели царство, но за един част приемат властта като царе със звяра. Те са единомислени и ще предадат на звярът силата си и властта си.” (Откр. 17:13) Днес всеки може да каже имената на тези царе, тези който изстрелват свои частни сателити и совалки в космоса, а също понякога си устройват двубой (в клетка), който царе обаче ще царуват само един час. Вероятно имената им обаче ще се помнят дълго след края на високотехнологичната епоха и ще се разказват в приказките на хората събрали се около огъня.

Когато имаме вече ключа на числото 666 и всичко следващо от това, може да разберем много от на пръв поглед прекалено загадъчния текст в „Откровението на Иоана”, дори и в детайли. А текстът винаги си е бил загадъчен, в по-стари времена. Може би действително днес вече наистина разбираме значението на текста, на пророчествата и на предупрежденията.

Ще можем ли доброволно да се откажем от високотехнологичните достижения, с които разполагаме днес, от телефонът, който държим в ръката си и ни свързва с целия свят и цялата информация на света? Отговорът е - няма да може да се откажем нито доброволно, нито дори и насила. Тогава какво може да направим? Ако не друго, то поне може да се чувстваме предупредени и да не сме изненадани, когато тоталният срив ще ни заведе в други времена…

Въпреки всичките порази, които ще понесе човечеството според „Откровението на Иоана”, въпреки описаната ярост на гнева на Бог, когато Той съди човеците, всъщност отново виждаме неговата велика милост към човеците. Защото Бог не иска непременно да накаже човеците, изпращайки им тежки изпитания, а иска да ги поучи, да им посочи правилния път и да им покаже, макар и чрез наказания, когато вървят по грешния.

Ще свърши ли светът след края на глобалната мрежа? Отговорът е не, макар че мнозина ще погинат. Ще имаме поне още хиляда години живот на Земята, според „Откровението на Иоан” преди окончателно да дойде Рая, за тези който са останали чисти и са оцелели.

 

Бъдещето на България е в ръцете на българките

    Бъдещето на България е изцяло в ръцете на българските жени, а не на българските мъже. Това трябва ясно да се каже и да се знае. Всъщност не само бъдещето, а и миналото и настоящето на една държава, особено на България, винаги е зависело от българските жените, а не от мъжете.

    Българската майка юнашка, във всички времена, е изнасяла на плещите си българското семейството. Тя е раждала по пет-шест и повече деца, тя ги е отглеждала и се е грижела за тях, за мъжа си, за свекър и свекърва, за различни роднини в семейството и т.н. Българката е работила всякаква работа и е изкарвала прехраната, докато мъжът й е бил на война, на гурбет, бил е хайдут или разбойник в Балкана. Българката е подкрепяла мъжът си и не го е изоставяла във никаква ситуация, въпреки всичките трудности, разлъки и сиромашия. Българските жени винаги са знаели, че истинското щастие в живота не е друго, а в това да подкрепяш мъжът до теб, да му помагаш и ако щете да му служиш. Само така една жена намира истинското щастие в живота, а всичко друго са самозаблуди и празни приказки.

    Днес жените масово се еманципират и отвсякъде пълнят главите си със всякакви глупости – независимост, лично щастие, неверие във възможностите на мъжкия пол и т.н. И още нещо. Колкото повече населението се превръща от селско в градско, толкова повече нараства тази тенденция. Днес с гордост обявяваме, че повече от половината световно население вече е градско, а по-малката част все още селско и в България също.

    От известно време следя изявите на независимите, интелигентни, градски жени в социалните мрежи – Туитър (сега вече Екс), Фейсбук, Инстаграм и т.н. Появиха се такива смели и независими жени, отхвърлили мъжкото „робство” и не даващи и стотинка (а на английски е „не даващи и лайно”) за общественото мнение, които смели и независими жени имат хиляди последователи в мрежите. Ами и аз ги следя, единствено в рамките на социален експеримент, и от моите наблюдения мога да ви кажа, че толкова дребнавост и лошотия, каквато се излива от тези независими и еманципирани жени, рядко може да се види, на единица пространство. И това днес минава за "куул", т.е. за яко. Ама нека е така - нали се борим жените да са независими и свободни от зависимостта си спрямо мъжете.

    „Днес българките са си стиснали краката и не искат да раждат”, написа някой в един форум, преди известно време. Кратко ясно и точно. Чисто биологично погледнато мъжете винаги са готови за любов, а от жените зависи дали ще има такава или няма да има. Обаче българките не искат простите и примитивни българи. Няма да им раждат деца на тях, няма да ги слушат, няма да им слугуват. Ако може някой по-така готин италианец, богат турчин или арабин, възпитан американец или англичанин. И действително от много години статистиката показва, че три пъти повече български жени се омъжват за чужденци, отколкото български мъже се женят съответно за чужденки. Но и тук след три десетилетия свобода, след годината 1989, българките започнаха да разбират, че не е толкова "куул" да си женена за чужденец. Нито са толкова богати, нито са толкова внимателни, нито са толкова възпитани. Поне със сигурност не повече от българите... Дано по-бързо да научат този урок.

    И пак да повторя, че истинското щастие една жена, иска или не иска, може да намери само като верен помощник на мъжа си. Мъжът и жената заедно са като една порта, порта през която влизат нови животи на планетата Земя. Днес едната греда на портата си мисли, че е независима от другата. Резултатът всички го виждаме – демографска катастрофа, макар и все още надяваме се преодолима.

    С тази статия призовавам българките да разберат, че действително бъдещето на България зависи от тях, а не от българските мъже. Българските мъже си знаят и си изпълняват тяхната роля. И ето сега българките имат възможност да докажат какви жени са. И какво могат като такива… Успех!

 

Егоизмът е като ракова клетка

    Чувал съм доста определения за човешкия егоизъм, но това на д-р Емилия Караславова ме впечатли. В една нейна лекция, тя сравни егоизма с раковата клетка. Клетките на рака са такива, че те не могат да излъчват светлина. Само поглъщат. Това не са самостойни клетки, които могат да живеят собствен живот, да се самоподдържат и да се развиват. Раковите клетки се развиват от и върху чужда енергия, те не могат да бъдат самостоятелни.

    Егоизмът, нежеланието и невъзможността да разбереш другия, да вникнеш в света на другия, е основното нещо срещу което се борят всички религии, нещото, което се опитват да преодолеят всички духовни системи. Именно тази съсипваща затвореност, именно това пагубно за всички поглъщане на светлина, без никакво обратно излъчване е същността на егоизма. Дори и най- базовото човешко общество не може да функционира, да съществува, без наличието на някакво, макар и минимално разбиране между хората, без някаква макар и малка емпатия - съчувствие.😭

    Крайната затвореност, крайното нежелание да дадеш, а само да получаваш, води до разпадане на семейството, на обществото, на държавата.

    Но крайният егоизъм действително е и една медицинска диагноза. Това е едно наистина голямо предизвикателство пред психологията, пред психиатрията, пред морала и пред водещата религия в обществото. Крайният егоизъм, това раково образувание, което поглъща всичко наоколо и води до разпад на всяка една система, трябва да бъде лекуван с всякакви средства – лични, обществени, медицински, морални и религиозни.

Изкуственият интелект си показа зъбките

    По-малко от година след официалното стартиране на ИИ (Изкуствен Интелект) вече имаме първите тревожни сигнали какво предстои на човечеството. Тези сигнали засега са такива, че предизвикват повече смях и усмивки, отколкото притеснения, но мислещите хора могат само да бъдат силно разтревожени.

    ИИ по същество представлява самообучаващ се софтуер, т.е. самообучаваща се програма, която обаче при съществуващото днес огромно количество от данни и при зашеметяваща скорост на работа, прави това изключително бързо.

    През лятото излязоха, станаха популярни, няколко песни създадени от ИИ. Единият от примерите е песента на Кулио „Ганкстерски рай“ изпълнена от Франк Синатра. Тази песен никога не е изпълнявана от легендарния Синатра, а е изцяло плод на ИИ. Много е приятно да слушаш подобна версия, но... Но щом Франк Синатра може да изпълнява песента на Кулио, това на практика означава, че всеки би могъл да изпълни всичко! Стига да има достатъчно информация, достатъчна база данни. Това е доста стряскащо във всяко едно отношение!

    Тези дни се появи и клип, направен чрез ИИ, в който говорителката на БНТ Аделина Радева съобщава една измислена новина. Все още имаме възможност, по отношение на качеството да разпознаем фалшификацията на ИИ, но още не е минала и година от неговото стартиране. А какво ще е след още една година, след две, след пет? Дори и не искаме да си го представим...!

    В индуизма съществува понятие „мая“, което най-кратко се превежда като илюзия. Мая означава също светът на съня, съня на пазителя на вселената Вишну. На български тази дума е всъщност „омая“ – замайване, нереалност, илюзия, сън. Обратното на „мая“ (омая) е бдителност, будност, осъзнатост. Не се гледа добре на света във властта на „мая“, поне в индуизма. Такова време, когато светът е под властта на мая, се счита за лошо.

    С напредване на ИИ нашият свят със шеметна скорост се е насочил към света обладан от илюзията, наречена мая (омая). Това със сигурност ще е краят на една епоха – непреодолимо изпълване на света с илюзия.

    Засега е минала само една година и ИИ само си показва зъбките, а какво ще стане като порасне предстои да видим .